Решение по Административно дело 755/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 678

гр. Плевен, 20 ноември 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

при секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно дело № 755/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от С.Д.П. ***, ЕГН **********, срещу Решение № 2153-14-26/06.06.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Плевен /ТП на НОИ/, с което е потвърдено Разпореждане № О-14-000-00-01294044/18.04.2019 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при на ТП на НОИ-Плевен.

Жалбоподателят в първоначалната жалба сочи, че неправилно в решението се твърди, че в ОУ „Отец Паисий“ с.Опанец работи на 8 часов работен ден. Прилага допълнително споразумение към трудов договор, като сочи, че не е на 8 часов работен ден, а на 5 часа и 30 минути - при седмично натоварване от 18 часа преподавателски, има 12,5 часа. В ПГ „Захарий Зограф“ се води лектор с 1 часов работен ден. Разпореждането е получил със закъснение, моли да се анулира като незаконосъобразно и да се вземе решение да се изплати болничният лист.

С определение №1322/11.07.2019 г. /л.34/ жалбата е била оставена без движение за посочване на кой административен акт обжалва, в какво се състои искането му до съда и за представяне на препис от жалбата за ответника. С допълнителна жалба /л.38/ П. сочи, че обжалва Решение № 2153-14-26/06.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Плевен, както и Решение № 2153-14-32/02.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Плевен.

С определение № 1410/19.07.2019 г. /л.40/ съдът оставил без движение допълнителната жалба, като е указал да посочи кое друго решение на директора на ТП на НОИ обжалва, да посочи искането си до съда и е указано, че ако не поправи в срок посочените нередовности, жалбата ще бъде оставена без разглеждане.

С уточнения /л.45/ П. е посочил, че обжалва и Решение № 2153-14-32/02.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Плевен, като от съда се иска да обяви нищожността на двете решения №№ 2153-14-26/06.06.2019 г. и 2153-14-32/02.07.2019 г., алтернативно - да ги отмени изцяло.

С Определение № 1621/28.08.2019 г. /л.л.46-47/ съдът е приел, че в настоящето производство предмет на обжалване е Решение № 2153-14-26/06.06.2019 г., като по жалбата срещу Решение № 2153-14-32/02.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Плевен е образувано друго дело.

Ответникът не е подал писмен отговор на жалбата, въпреки предоставената му с Определение № 1621/28.08.2019 г. възможност.

Жалбоподателят е бил редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Плевен, редовно призован, се представлява от юрк. Т.. Моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди решението на директора на ТП на НОИ – Плевен като правилно и законосъобразно. Изцяло поддържа изложените мотиви в решението. Счита, че от събрани доказателства безспорно се установява, че за периода на временна неработоспособност лицето е упражнявало трудова дейност при двама осигурители, което е абсолютна пречка за изплащане на болничния лист. В допълнение сочи, че обстоятелството каква е продължителността на работния ден е без значение в настоящия случай, меродавен е единствено факта, че е упражнявал трудова дейност в периода на болничния лист. По изложените съображения моли да се потвърди решението на директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него разпореждане, с което е отказано изплащане на болничния лист като правилно и законосъобразно.

Решението на директора е връчено на 11.06.2019 г. /обратна разписка на л.20/, а жалбата е подадена на 24.06.2019 г., видно от поставения вх.№ на органа /л.2/. С оглед на изложеното жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд Плевен, втори състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

На П. е бил издаден болничен лист /БЛ/ №Е20196614575 /л.24/. Същият е първичен, като П. е в отпуск от 25.03.2019 г. до 31.03.2019 г., седем календарни дни. Като месторабота е посочено: Феникс Плевен ЕООД, длъжност организатор производство. Посочена е диагноза: Увреждания на лумбо-сакралния плексус. В графата бележки не са отразени такива. По делото са приобщени трудови договори, от които е видно, че в този период П. работи и в: Професионална гимназия „Захарий Зограф“ /л.62/, за непълно работно време, сключен на 17.09.2018 г., като учител /лектор/ с преподавателска заетост 137 часа, до завършване на определена работа-приключване на учебните занятия на 30.06.2019 г. Посочено е възнаграждение за един лекторски час, както и че възнаграждението се изплаща веднъж месечно, след представяне на декларация за взетите часове. По този трудов договор е налице допълнително споразумение от 11.01.2019 г. за увеличение на заплатата /л.5/. П. е сключил трудов договор и с Основно училище „Отец Паисий/ /л.54/, от който е видно, че работи като учител, и трудовият договор е за непълно работно време - 6 часа. По този трудов договор е налице допълнително споразумение от 28.02.2019 г. за увеличение на заплатата /л.4/. Не са налице доказателства, че пред последните двама осигурители е представен БЛ, издаден за периода 25.03-31.03.2019 г.

Издадено е разпореждане № О-14-000-00-01294044/18.04.2019 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при на ТП на НОИ-Плевен /л.22/. Със същото е отказано отпускане на обезщетение за временна неработоспособност по процесния БЛ. Изложени са мотиви, че съгласно чл.46, ал.3 от КСО лицето е без право на парично обезщетение, тъй като е упражнило трудова дейност, която е основание за осигуряване за риска „общо заболяване и майчинство“ през период, за който е издаден акт от здравните органи. Въз основа на данните по чл.5, ал.4 от КСО е с отработени дни, т.е. дни в осигуряване за риска „общо заболяване и майчинство“ при осигурител Професионална гимназия „Захарий Зограф“, получено е възнаграждение за тези дни и поради това няма право на заместващо възнаграждението парично обезщетение.

Разпореждането е получено на 24.04.2019 г. /обратна разписка на л.23/, и на 07.05.2019 г. от П. е подадена жалба по административен ред срещу същото /л.21/. В жалбата се сочи, че не е вярно, че е получил възнаграждение от Професионална гимназия „Захарий Зограф“. В гимназията е учител-лектор, като материалът за периода на болничния е предаден впоследствие, когато е бил здрав. Осигуровката му е за периода, когато е бил в добро здраве. Във „Феникс Плевен“ е организатор производство, която дейност не е могъл да извършва в състоянието, което е бил. Моли да се отмени разпореждането и да се изплати възнаграждение по БЛ.

По така подадената жалба е постановено процесното Решение № 2153-14-26/06.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Плевен /л.6/. В същото жалбата е приета за допустима като подадена в срок, но по същество за неоснователна. Посочено е, че съгласно чл.46, ал.3 от КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Посочено е, че съгласно чл.1, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал.1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал.4, т.1 КСО, данните от издадените болнични листове, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за ДОО, регистър „Трудови договори“, регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“ и другите регистри, както и данните от подадените от осигурителите удостоверения.

При проверка в електронните регистри на НОИ се установило, че за периода на временната неработоспособност 25.03.2019 г. – 31.03.2019 г. П. освен при работодателя „Феникс Плевен“ е работил при още двама работодатели – Основно училище „Отец Паисий“ – с. Опанец и Професионална гимназия „Захарий Зограф“ – Плевен, които осигурители са подали данни за пълен отработен месец съответно на 8-часов и на 1-часов работен ден с посочено възнаграждение. Поради това административният орган приел, че за периода на временна неработоспособност по представения болничен лист П. е упражнявал трудова дейност и е получил възнаграждение при двама от работодателите си, което е основание за осигуряване за риска „общо заболяване и майчинство“ и съгласно чл. 46, ал.3 КСО е абсолютна пречка за получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност по посочения болничен лист, заместващо възнаграждението.

С тези мотиви директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането.

По делото е приобщена справка от регистъра на трудовите договори /л.27/, от която е видно, че в периода 25-31.03.2019 г. са налице непрекратени трудови договори с осигурителите ОУ „Отец Паисий“ – с. Опанец и ПГ „Захарий Зограф“ - Плевен, както и че към този период е имал трудов договор с осигурителя Феникс Плевен.

Според данните за осигуряването в регистъра на осигурените лица за м. март 2019 г. /л.25/ П. е работил при двама осигурители – ОУ „Отец Паисий“ – с. Опанец, където лицето работи като учител по трудов договор на осемчасов работен ден при осигурителен доход 753,31 лв. и отработени 20 работни дни (пълен месец). Работи и на втори трудов договор в ПГ „Захарий Зограф“ - Плевен при непълно работно време – 1 ч. дневно при осигурителен доход 100.80 лв. и според регистъра за м. март също е отработил пълен месец.

По делото е приобщен констативен протокол от 29.07.2019 г. за проверка на осигурителя Основно училище „Отец Паисий“ и приложени доказателства към същия /л.л.53-59/. От справката към същия за възнаграждение на П. за месец март 2019 г. /л.56/ е видно, че през този месец на П. е изплатено възнаграждение за 20 дни. През месец март при този осигурител П. не е ползвал платен отпуск, а през април е ползвал такъв в размер на 6 дни /л.л.57-58/.

По делото е приобщен и констативен протокол от 26.07.2019 г. за проверка на осигурителя Професионална гимназия „Захарий Зограф“ и приложени доказателства към същия /л.л.60-63/. От приложения фиш за заплата на П. за месец март 2019 г. /л.61/ е видно, че през месеца П. е имал 14 лекторски часа, отработил е 20 дни.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”д” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта или помощи, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Процесното Решение № 2153-14-26/06.06.2019 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган съгласно чл.40, ал.3 КСО.

Оспореното Решение е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО. Същото е писмено, като изискуемата писмена форма е спазена, изложени са мотиви.

Относно мотивите, съответствието с материалния закон, административно производствените правила и целта на закона, настоящият състав съобразява следното:

От материалите по административната преписка и представените в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява, че П. в периода 25.03-31.03.2019 г. е работил по три трудови договора при различни осигурители. Според данните за осигуряването в регистъра на осигурените лица за м. март 2019 г. освен при „Феникс Плевен“ П. е работил при още двама осигурители – ОУ „Отец Паисий“ – с. Опанец, където лицето работи като учител по основен трудов договор на осемчасов работен ден при осигурителен доход 753,31 лв. и отработени 20 работни дни (пълен месец). Работи и на втори трудов договор в ПГ „Захарий Зограф“ - Плевен при непълно работно време – 1 ч. дневно при осигурителен доход 100.80 лв. и според регистъра за м. март също е отработил пълен месец.

Жалбоподателят е представил болничен лист пред първия работодател – Феникс Плевен ЕООД. Не е представил болничния лист пред другите двама работодатели. В БЛ не е посочено в графа бележки наличието на други осигурители.

Фактът, установен в хода на административното производство, за липса на представени болнични листи от П. пред втория и третия работодател не се оспорва от самия жалбоподател. Нещо повече, в жалбата по административен ред се сочи от самия жалбоподател, че БЛ не е издаван по отношение на работодателя ПГ „Захарий Зограф“.

Съгласно чл. 8, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях, като в графа "бележки" на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден. А нормата на чл. 9, ал.2 от същата наредба регламентира, че осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му.

С оглед на горепосоченото съдът приема, че П. не е изпълнил задължителните изисквания на чл. 8, ал.1 и чл. 9, ал.2 от НМЕ. Ако осигуреното лице не посочи пред органа на медицинската експертиза /в случая лекуващия лекар/ този факт, няма как БЛ да бъде издаден и за пред другите осигурители.

Съгласно чл. 40, ал.1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 46, ал.3 от КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравни органи. Паричните обезщетения от фондовете на ДОО са предназначени да заместят доходите на осигурените лица по време, когато поради настъпване на осигурено събитие, те не са в състояние да упражняват трудова дейност. Осъществяването на трудовата дейност следва да се установи от административния орган, което в настоящето производство е сторено.

Съгласно чл. 1, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал.1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал.4, т.1 КСО, данните от издадените болнични листове, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за ДОО, регистър „Трудови договори“, регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“ и другите регистри, както и данните от подадените от осигурителите удостоверения.

При наличието на горното правилно е прието, че на лицето не се следва изплащане обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 25.03.2019 г. – 31.03.2019 г., тъй като получаването на възнаграждение за упражнявана трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периода, за който е издаден болничен лист, е пречка за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност и оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са издадени в съответствие с материалния закон.

Съдът отбелязва, че отразеното в разпореждането и решението, че отработеното време при осигурителя ОУ „Отец Паисий“ е 8 часа, не отговаря на посоченото в трудовият договор на П., според който същият е на 6-часов работен ден. Това неточно посочване, резултат от факта, че в РОЛ П. е посочен като осигурен на 8-часов работен ден, обаче не е съществено, доколкото и при двата случая П. е осигурен и е полагал труд при този осигурител през процесния период.

Съдът отбелязва, че липсват както твърдения, така и доказателства, че П. е ползвал друг вид законоустановен отпуск по времето, за което е издаден БЛ, при двамата осигурители, пред които не е представен БЛ. Освен това твърдението му в жалбата по административен ред /л.21/, че при осигурителя ПГ „Захарий Зограф“ материалът за периода на болничния е предаден впоследствие, не може да промени изводите за полагане на трудова дейност. Същият се осигурява не за предадения материал, а за положения труд - лекторски часове. Същите са посочени като отработени от този осигурител. Доколкото БЛ е за период в края на месеца, няма как евентуално неотработени часове да са положени до края на месеца. В процесния период учениците не са и във ваканция, поради което не може да се приеме, че не са провеждани учебни занятия.

И при двамата осигурители, пред които не е представен БЛ, П. е получил възнаграждение за процесния период, като същото е видно от приобщените по делото доказателства - фиш и справка за заплати за месец март 2019 г. /л.л.61, 56/. Съгласно последните документи П. не е ползвал друг отпуск през месец март 2019 г., поради което следва да се заключи, че е полагал труд в този период.

Решението е съобразено и с целта на закона, доколкото парично обезщетение за временна неработоспособност следва да се получава само от лица, които поради отпуск за временна неработоспособност не могат да полагат труд при който и да е работодател.

По отношение на твърдението за нищожност в жалбата съдът съобразява, че липсват каквито и да са доказателства за нищожност на решението и потвърденото с него разпореждане. Решението е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съобразено е със съществените административно производствени правила, материалния закон и целта на закона.

Предвид горепосоченото съдът намира оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане за правилни и следва жалбата срещу решението да бъде отхвърлена.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.П. *** срещу Решение № 2153-14-26/06.06.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Плевен.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: