Р Е Ш Е Н И Е 

                                                                 № 455

                                                  гр.Плевен, 04.09.2019г.

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, V-ти състав, в публично   съдебно заседание на втори септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                       Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура–Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното  от съдия Арабаджиева административно дело №748  по описа на Административен съд-Плевен за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е въз основа на искова молба от К.Н.А. ***, с ЕГН **********, чрез адв.Л.П. ***, против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр.София 1000, ул „Гурко“ №5, предявен на основание чл.1, ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинените на лицето имуществени вреди, заплатени за възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП, което е било отменено, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба се твърди, че с Наказателно постановление  №35-0000056/15.04.2019 год. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“-гр.Плевен, на А. е била наложена глоба в размер на 500 лева на основание чл.178б, ал.6, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.24а, ал.3, т.4 от Наредба №37/2.08.2002 год. на МТС. Твърди, че е останал недоволен от издаденото НП, поради което е упълномощил адвокат във връзка с обжалване на НП, защото няма правни познания, и на същия е заплатил в брой сумата от 300 лева за процесуално представителство и защита в съдебното производство, видно от пълномощно №0000041319/27.05.2019 год. Въз основа на подадената от упълномощения адвокат жалба против НП, в  РС-Плевен е било образувано анд №949/2019 год., с постановеното решение по което оспореното НП е отменено като незаконосъобразно. Решението е влязло в законна сила на 21.06.2019 год. Позовава се на ТР №1/17.03.2017 год. на ВАС и моли съда  да постанови решение, с което Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-град София да бъде осъдена да заплати причинените му имуществени вреди по обжалването и отмяната на Наказателно постановление №35-0000056/15.04.2019 год. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“-гр.Плевен  в размер на 300 лева, както и да му бъдат присъдени направените  разноски за водене на настоящото дело.

В съдебно заседание ищецът се представлява от  адв.П. с надлежно пълномощно на л.3, който поддържа депозираната искова молба, която счита за основателна и доказана . Излага подробни съображения във връзка с нейната основателност. Счита за неоснователно възражението на ответника за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, предвид, че ищецът няма нормативно установено задължение да отправя покана за доброволно плащане на  разноски, преди да предяви претенцията си по съдебен ред.

Ответникът по делото-Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ София, е депозирала по делото отговор на л.14-16, в който излага подробни съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Позовава се на ТР №6/2013 год. на ВКС по т.д.№6 на ОСГТК. Счита, че не са налице доказателства за извършени плащания за процесуално представителство  по съответните производства, които да установят, че към момента на тяхното провеждане плащанията са били извършени. Твърди, че представянето им впоследствие в друго производство не могат да докажат извършено плащане. Същите имат характер на частни документи по смисъла на чл.180 от ГПК и следва да се ценят съобразно всички други данни по делото, измежду които няма доказателства  за направено плащане за адвокатски хонорар. Счита, че ответникът с поведението си не е станал причина за завеждане на стоящото производство, поради което е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК и не следва да понесе разноските по водене на настоящото производство. До ИА“АА“ не е отправяна покана за плащане на разноските, поради което и разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство не следва да бъдат присъждани на ищеца. В съдебно заседание ответникът не се представлява и не взема становище по исковата молба.

            Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата молба е основателна и доказана и моли съда да бъде уважена.

            Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

            С Наказателно постановление №35-0000056/15.04.2019 год. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“-гр.Плевен, на К.Н.А. ***, с ЕГН **********, за нарушение на чл. 24а, ал. 3, т. 4 от Наредба № 37 от 02.08.2002г. на МТС и на основание чл.178б, ал. 6 т. 4 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за това, че на 12.06.2018г. в ОО „АА“ – гр. Плевен, като преподавател по практическо и теоретично обучение в учебен център „Автомотърс“ ЕООД с разрешение № 4099/5.01.2018г. не спазва определената дневна натовареност на преподавателите. Посочено е, че вместо нормативно определените 10 часа, провежда теоретично и практическо обучение на кандидати за водачи на МПС общо 15 часа за деня, както и че това е видно от учебен дневник за обучение № 118699, учебен дневник за теоретично обучение група № 118698, учебен дневник за теоретично обучение категория С+Е, учебен картон  №3535445, №3535449, №3532296, №3535466. Нарушението е установено при извършване на комплексна проверка на УЦ „Автомотърс“ ЕООД. Против горното НП А. *** образувано анд №949/2019 год., който се е произнесъл с решение №391/4.06.2019., с което е отменено Наказателно постановление №35-0000056/15.04.2019 год. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“-гр.Плевен. По делото е проведено едно  редовно съдебно заседание- на 27.05.2019 год., на което А. се е явил лично и е бил представляван от адв. Л.П.. За осъществяване на процесуално представителство от адв.П. пред РС на л.11 /стар л.27/ е било представено адвокатско пълномощно за защита и процесуално представителство по анд №949/2019 год. на РС-Плевен. Видно от приложеното на л.11 /стар л.27/ от делото на РС адвокатско пълномощно, между страните е  договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което е отбелязано в самото пълномощно, че е платено изцяло в брой. Решението на РС-Плевен не е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен и е влязло в законна сила на 21.06.2019 год., видно от отбелязването върху същото.

При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на изцяло отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на анд № 949  по описа на РС – Плевен  за 2019 год. разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд и в двете хипотези. 

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е  основателен , поради следните съображения:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София. 

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ  е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото  като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност.

Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и  се установява от приложените анд №949/2019 год.на РС-Плевен , че с влязло в сила на 21.06.2019 год. решение,  Районен съд-Плевен  е отменено Наказателно постановление №35-0000056/15.04.2019 год. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“-гр.Плевен, на К.Н.А. ***, с ЕГН **********, за нарушение на чл. 24а, ал. 3, т. 4 от Наредба № 37 от 02.08.2002г. на МТС и на основание чл.178б, ал. 6 т. 4 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК  предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая  НП, бъде отменено изцяло или отчасти. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на анд № 949/2019. по описа на РС - Плевен е представено Пълномощно,  приложено  на л.11/стар л.27/ от делото на РС, като видно от същото договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за производството пред РС е заплатено изцяло в брой на упълномощения адвокат. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в  адвокатското пълномощно е направено, а самото пълномощно и договорът за правна защита и съдействие са приложени по анд №949/2019 год., поради което съдът приема, че сумата  от 300 лева за прооцесуално представителство в производството пред РС-Плевен по анд №949/2019 год.  е реално изплатена на упълномощения адвокат. Настоящият състав на съда намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за вреди за производството пред РС-Плевен  е изцяло основателна до пълния претендиран размер от 300 (триста)  лева. Делото   в РС, по повод на което  е било извършено упълномощаването не се отличават с фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило в едно съдебно заседание. Тъй като упълномощеният адвокат  е осъществил процесуално представителство, съдът намира за доказан размерът на претенцията за обезщетение от 300 лева за представителството пред РС, който е в   минимално предвидения такъв в чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което се явява справедлив и обоснован (същият се определя върху основа от 500 лева).

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на НП, издадено от  Началник ОО“АА“ Плевен и отменено,  ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП анд 949/2019 год. по описа на РС-Плевен. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия.

Сумата в размер на 300 лева , платена за адвокатско възнаграждение по анд №949/2019 год. на РС-Плевен, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва,  начиная от датата на подаване на исковата молба в съда-28.06.2019 год., от която начална дата е претендирана, до окончателното й изплащане.

Отговорна по иска за вреди е Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация, гр.София в качеството й на юридическо лице, издало незаконосъобразния акт, на основание чл.205 от АПК във връзка с чл.2, ал.1 от Устройствен правилник на ИААА и чл.2, ал.3 от Закон за автомобилните превози.

Следователно, и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан по основание и размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата  му по анд №949/2019 год. по описа на РС-Плевен.

В настоящото производство се претендира и заплащане на разноски, както следва: 10 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото и 350 лева, възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца в настоящото производство. Разходът от 10 лева , представляващи държавна такса за образуване на делото е доказан с платежно нареждане на л.4 от делото  и следва да бъде присъден на ищеца на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. Възнаграждението за един адвокат в размер на 350 лева е своевременно поискано, договорено и реално заплатено , видно от  приложеното  на л.3 от делото адвокатско пълномощно , същото е малко над установеното  от закона  минимално  предвиденото такова съобразно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 год., поради което е справедливо и обосновано.

Възражението на ответника за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК в настоящото производство е неоснователно, доколкото отговорността за разноските в производството по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, е предмет на специална правна регламентация – чл. 10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, която дерогира общите разпоредби на ГПК, Тази разпоредба би била приложима в хипотезата на §1 от ДР на ЗОДОВ, но само за неуредените в специален закон въпроси, а този с разноските не е такъв.

Дори да се приеме, че разпоредбата на  чл. 78, ал. 2 от ГПК е приложима, следва да се има предвид следното: Съгласно цитираната разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Следователно, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК следва да са налице кумулативно две предпоставки, а именно: признаване на иска от ответника и последният да не е станал повод за образуване на делото. В случая, ответникът не признава предявения иск, напротив, в подадения писмен отговор го оспорва като неоснователен и недоказан. На следващо място, отменителното решение на РС-Плевен не съдържа осъдителен диспозитив за възстановяване на направените разноски за адвокатско възнаграждение, поради което ищецът не разполага с подлежащо на изпълнение вземане. По тази причина е приложим редът по чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на причинените му вреди.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София 1000, ул „Гурко“ №5 да заплати на К.Н.А. ***, с ЕГН ********** сумата от 300 (триста ) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №949 по описа на Районен съд – Плевен за 2019 год.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София 1000, ул „Гурко“ №5 да заплати на К.Н.А. ***, с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 10 (десет)  лева, представляващи държавна такса за образуване на делото.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София 1000, ул „Гурко“ №5 да заплати на К.Н.А. ***, с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 350 (триста и петдесет)  лева, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, представлявал по пълномощно ищеца в настоящото съдебно производство.

 Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му, чрез АС-гр.Плевен,  пред Върховния Административен съд на Р България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: