Р Е Ш Е Н И Е

№ 505

гр. Плевен, 04.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, втори състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков от Окръжна прокуратура - Плевен, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 746 по описа на Административен съд – Плевен за 2019 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Административното дело е образувано по искова молба от П.А.Т., ЕГН ********** ***, чрез адв. П.В. ПлАК, с която е предявен иск против ОД на МВР – Плевен, с правно основание чл. 1, ал. 1, вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, вр. чл. 86 от ЗЗД и цена 300.00 /триста/ лв., представляващи обезщетение за причинени на ищеца от ответника имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по АНД № 683/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и деловодни разноски за настоящето производство.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява, но в писмена молба поддържа исковата молба по изложените в нея съображения. Прави искане за присъждане на разноски в настоящото административно производство.

Ответникът – ОД на МВР – Плевен не се представлява

Прокурорът дава заключение, че исковата молба е основателна и пледира да бъде уважен предявеният иск.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу надлежен ответник – ОД на МВР - Плевен, която е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК.

Исковата молба е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

От приложените по делото писмени доказателства и приобщените доказателства по приложеното НАХД № 683/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен, се установява, че с решение № 345/14.05.2019 г. на Районен съд – Плевен е отменен като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 2598916, издаден от ОД на МВР- Плевен, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на П.А.Т. с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. Съдебното решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 24.06.2019 г.

В съдебното производство пред районния съд жалбоподателят е бил защитаван от адв. П. ***, въз основа представено писмено пълномощно по делото от 24.04.2019 г. срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за която сума в договора за правна защита и съдействие е отразено, че е заплатена в брой на същата дата.

Дейността на администрацията по издаване на наказателни постановления, електронни фишове и по налагане на административни наказания е вид административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл са и мотивите на съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015 г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, което е задължително за прилагане от съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване са подсъдни на административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по налагане на административни наказания също е вид административна дейност.

Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменен като незаконосъобразен електронен фиш, което е акт на държавната администрация, в резултат на възложената й със закон административно-наказателна дейност.

Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда, тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло и в брой при сключването на договора за правна защита и съдействие.

Според Тълкувателно решение № 2/2009 г. на ОСК на ВАС в производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат, защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по административнонаказателни дела както пред районния съд, така и пред касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда репариране на направените разноски за жалбоподателя, както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално представителство за административнонаказващия орган, когато е защитаван от юрисконсулт или адвокат. С тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съдът намира горните правила за приложими и в настоящото производство, независимо от обстоятелството, че отменената административна санкция е наложена с електронен фиш, тъй като той също представлява отменен незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил правнорелевантния факт – издадено незаконосъобразно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Тълкувателните постановления и тълкувателните решения са задължителни и обвързващи за съдилищата.

Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял имуществени вреди, в размер на платеното адвокатско възнаграждение – 300 лв., по повод обжалването на отменения като незаконосъобразен електронен фиш. Тези вреди са пряка и непосредствена последица от издадения електронен фиш, защото именно неговата незаконосъобразност е станала причина ищецът да направи разноски за правна защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен административен акт.

Направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отменения като незаконосъобразен електронен фиш.

В съдебната практика, свързана с произнасяне на съдилищата по направените разноски е възприето, че отразяването в договора за правна защита и съдействие на договореното адвокатско възнаграждение като заплатено съставлява достатъчно доказателство за реално заплащане на същото, респ. основание за присъждането му.

Затова предявеният на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв. е основателен и доказан и следва да се уважи.

Претенцията за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение на основание чл. 86 от ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена. Същата се претендира считано от 28.06.2019 г. – датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

В настоящото производство се претендира и заплащане на разноски, а именно 10.00 лева внесена държавна такса за образуване на делото и адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, за един адвокат, който е представлявал ищеца в настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата. Искането е основателно. Разходът от 10.00 лева, представляващ държавна такса за образуване на делото е доказан с платежен документ на л. 6/7 от делото и следва да бъде присъден на ищеца на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. В самото приложено на л. 5 от делото адвокатско пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на горното основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 300.00 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в този смисъл Определение от 19.02.2015 г. на ВКС по ч.д. №1451/2014 г.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Плевен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на П.А.Т., ЕГН *********** ***, обезщетение в размер на 300 /триста/ лв., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2019 г. до окончателно изплащане на сумата, за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 683/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи – Плевен да заплати на П.А.Т., ЕГН *********** ***, направените по делото разноски в размер на 10 /десет/ лева, представляващи внесена държавна такса за образуване на делото.

ОСЪЖДА Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи – Плевен да заплати на адвокат П. ***, офис 507, за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие, адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я: