О       П       Р       Е       Д       Е       Л       Е       Н       И       Е

 

 

2243

 

гр. Плевен, 07.11.2019г.

 

Административен съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание  на седми ноември 2019г. в състав - 

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 741/2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Административното дело е образувано  първоначално в АССГ по искова молба на  Н.Й.Н. и С.Й.С., и двамата с настоящ адрес ***, чрез адв. Г.С. от АК – София срещу Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен с искане на осн. чл. 203 АПК, чл.1 ал.1 вр. чл. 7 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от Решение № 10-ОБ/03.04.2001г. на ОбСЗ – Червен бряг, обявено за нищожен ИАА с Решение № 610/05.12.2011г. по гр.д. № 183/2011г. на РС – Горна Оряховица, в размер на 4369,05 лв. ( 2010,73 лв. рента + 2358,32 лв. мораторна лихва) за периода 24.08.1992г. – 26.03.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Цитираното решение на РС – Горна Оряховица е приложено като доказателство към исковата молба. С него по жалба на Н.Й.Н., С.Н.И.и С.Й.С. е прогласена нищожността на решения на Поземлена комисия – Червен бряг, между които и посоченото в петитума на иска Решение № 10-ОБ/03.04.2001г., постановено на основание преписка за обезщетяване с вх. № 504/02.04.2001г. на наследниците на Н.Х.Н. на основание влезли в сила решения на ПК по чл. 19 ал.6 от ППЗСПЗЗ и влязло в сила съдебно решение за определяне на наследниците на Н.Х.Н. и определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи  общо 14,671 дка обезщетение – всичко на обща стойност 7030 лв.

В отговора си до АССГ ответникът – ОДЗ – Плевен е направил възражение за недопустимост на иска, тъй като между същите страни, за същото искане и на същото основание има влязло в сила съдебно решение и спорът не може да бъде пререшаван и затова е поискал прекратяване на делото. Алтернативно е изразил становище за неоснователност на иска. Към отговора е приложено Решение № 4362/23.06.2015г. на Административен съд – София град, постановено по адм.д. № 11392/2014г., с което е отхвърлен изцяло иска на Н.Н. и С.С.против ОДЗ – Плевен, предявен на осн. чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за периода 24.08.1992г. – 20.11.2014г. от нищожни решения на ОСЗ – Червен бряг, в това число и от Решение № 10-ОБ/03.04.2011г. в размер на 15 820,27 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска на 20.11.2014г. до окончателното изплащане на задължението. Решението е оставено в сила с Решение № 172/09.01.2017г. на ВАС по адм. д. № 13611/2015г.

АССГ неколкократно е оставял без движение исковата молба с цел уточняване на исковата претенция и петитума.

С допълнителна молба от 17.10.2018г.  адв. С. е конкретизирал, че предявеният от С.Й.С. иск е в размер на 2184,52 лв., а предявеният от Н.Й.Н. е за същата сума.

С последната уточняваща молба от 13.02.2019г. ясно е заявил за пореден път, че поддържа първоначалната си претенция за заплащане на обезщетение на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от Решение № 10-ОБ/03.04.2001г. на ОбСЗ – Ч.бряг за имот с площ 14,67 дка, което е обявено за нищожен ИАА с Решение № 610/05.12.2011г. по гр.д. № 183/2011г. на РС – Горна Оряховица ( Приложение № 1 към исковата молба от 27.03.2018г. до АССГ).

Уточнил е периода на исковата претенция, както и размера на иска за всеки един от ищците.

Но въпреки многократното оставяне без движение на исковата молба и подаваните уточняващи молби, така и не е формулирал конкретно и ясно искане с период и цена на иска за всеки един от ответниците, произтичащ от незаконосъобразно действие или бездействие на ответника и обстоятелствата, на които се основава то. В определението си съдът също не е формулирал конкретното искане за вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица и органи на ответника, с което е приел, че е сезиран. В този смисъл изводът на АССГ, че е предявен иск за вреди и от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ответника, поради което компетентен да разгледа иска е Административен съд – Плевен, по мястото на увреждането съгласно чл. 7 ал.1 от ЗОДОВ  в хипотезата на чл. 204 ал.2 АПК е неправилен.

Настоящият състав счита, че единственото ясно формулирано искане, предмет на настоящото дело е иск за присъждане на обезщетение за вреди на осн. чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, произтичащи от обявен за нищожен ИАА за периода 24.08.1992г. – 26.03.2018г., в хипотезата на чл. 204 ал.1 АПК – предявен след отмяната на акта.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 7 от ЗОДОВ подсъдността по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ е изборна – искът се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1 ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Ищците са с настоящ адрес *** и са избрали да предявят иска си пред АССГ, поради което делото е местно подсъдно на този съд, а не на Административен съд – Плевен и затова следва да се повдигне спор за подсъдност пред ВАС.

Водим от горното и на осн. чл. 135 ал.3 и ал.5 от АПК съдът

 

 

О       П       Р       Е       Д       Е       Л       И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №741/2019 год. по описа за на Административен съд-Плевен.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Административен съд – София град и Административен съд – Плевен.

 ИЗПРАЩА делото на Върховния Административен съд за определяне  на подсъдността.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните – за сведение.

 

 

 

                                                                     С  Ъ  Д  И  Я :/П/