Р E Ш Е Н И Е

№ 490 

гр. Плевен, 30.09.2019 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:                                              Председател: Николай Господинов

                                                                    Членове: Елка Братоева

                                                                                    Катя Арабаджиева

при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 729 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.   

 С Решение №340 от 13.05.2019 г., постановено по анд № 778/2019 г., Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление № НЯСС-85/13.03.2019 г. на Заместник председател на ДАМТН, с което на Община  - Долни Дъбник, представлявана от Б.С.С. - кмет, на основание чл. 83 от ЗАНН, във вр. с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 8000 лева, за това, че на 26.09.2018 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите е извършена проверка на язовир „Долни Дъбник-1/Стопански двор/“, находящ се в поземлен имот № 000215 в землището на гр. Долни Дъбник, община Долни Дъбник, Акт за общинска собственост № 1377/02.10.2013 г. собственост на Община Долни Дъбник, за което е съставен констативен протокол № 03-04-64/26.09.2018 г. В следствие на проверката, чрез обход  и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено, че не е възстановен въздушния откос на две места в контактната му зона с короната има хлътвания, като в зоната на основния изпускател откосът е ерозирал и се е образувала каверна и липсва част от същия вследствие на монтирана допълнително клапа на изхода на основния изпускател и боравенето с нея, което създава предпоставки за аварии, т.е., че не са изпълнени от собственика на язовир „Долни Дъбник-1/Стопански двор/“ задължителните предписания, дадени в констативен протокол № 03-04-19/10.04.2018 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията  към тях“, а именно: Да се възстанови въздушния откос, със срок на изпълнение 31.05.2018 г. С оспореното решение съдът е намалил размера на наложената имуществена санкция от 8000 /осем хиляди/лева на 1000/хиляда/ лева.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Б.С.С. в качеството му на кмет на Община Долни Дъбник, чрез адв. Я. ***, в която се сочи, че решението е необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизвоствените правила и в нарушение на материалния закон. Счита за незаконосъобразен и противоречащ на събраните по делото доказателства изводът на съда, че АУАН № 03-080/17.12.2018 г. е издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Сочи, че за дата на откриване на нарушението наказващият орган е определил 1.06.2018 г. тъй като срокът за изпълнения на предписанията, които Община - Долни Дъбник е следвало да изпълни съгласно Протокол № 03-04-19/10.04.2018 г. е изтекъл на 31.05.2018 г. Твърди, че за да бъде спазен срока на чл.34 от ЗАНН наказващият орган е следвало да издаде АУАН не по-късно от 1.09.2018 г. Тъй като ДАМТН е пропуснал срока за издаване на АУАН,  е извършил нова проверка за изпълнение на предписанията, за да може въз основа на нея да спази процедурата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно изводите на Районен съд - Плевен нарушителят е “открит на 29.06.2018 г.“ , „административнонаказващият орган не е обвързан с констатираното в АУАН”. Твърди, че ако  посоченото в мотивите на решението на PC-Плевен съответства на доказателствата по делото и на разпоредбите на закона, възниква въпросът  защо в НП е посочена  като дата на извършване на нарушението 1.06.2018 г. При тези обстоятелства PC - Плевен е следвало да констатира в този случай съществени процесуални нарушения при издаването на НП, тъй като датата за извършване на нарушението е невярна. Съгласно чл.57 от ЗАНН в наказателното постановление следва да се посочи датата на извършване на нарушението. Посочването на дата, на която нарушението не е извършено, според касатора  съставлява съществено процесуално нарушение при издаването на НП . Моли за отмяна на решението.

По жалбата е постъпило становище от упълномощен представител на ДАМТН, в което са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата, в заключение се претендира да се остави в сила оспореното решение.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Я. която  поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени решението и наказателното постановление. Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба Държавна агенция за метрологичен и технически надзор  не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 26.09.2018 г., на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите, е извършена проверка в присъствието на длъжностните лица Е.Д.– главен инспектор в РО НЯСС СЗБ в ГД“Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМНТ и Г.Ц.-старши инспектор в ГД  ККТГ при ДАМТН,   на язовир Долни Дъбник-1/Стопански двор/, имот №000215 в землището на гр.Долни Дъбник, собственост на  община Долни Дъбник съгласно Акт за публична общинска собственост №1377/02.10.2013 г. В хода на проверката е съставен Констативен протокол № 03-04-64/26.09.2018 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея.  Проверката е извършена в присъствието на И.М.Н.- ст.експерт „Отбранително-мобилизационна подготовка, гражданска защита“ –община Долни Дъбник в качеството му на представител на собственика и И.М.И.-оператор на язовирната стена, в качеството му на представител на оператора на язовирната стена. По време на проверката е осъществен контрол по изпълнение на предписанието „Да се възстанови въздушния откос“, което е отразено в Констативен Протокол №03-04­19/10.04.2018 г., раздел V „Предписания", „По осъществяване на безопасна техническа експлоатация“. Община Долни Дъбник. в качеството си на собственик на язовир Долни Дъбник-1/Стопански двор/  е надлежно уведомена за направените констатации и дадените предписания. За проверката е съставен  Констативен протокол №03-04-64/26.09.2018 г. от оглед на язовирната стена и съоръженията към нея от 26.09.2018 г.  

На 02.04.2018 г., на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите, е извършена проверка на язовир Долни Дъбник-1/Стопански двор/, имот №000215 в землището на гр. Долни Дъбник, собственост на община Долни Дъбник съгласно Акт за публична общинска собственост №1377/02.10.2013 г., и е съставен Констативен протокол №03-04-19/10.04.2018 г. от оглед на язовирна стена и съоръженията към нея. Проверката е извършена в присъствието на ст.експерт „Отбранително-мобилизационна подготовка, гражданска защита“ – община Долни Дъбник в качеството му на представител на собственика и на представител на оператора на язовирната стена. В хода на проверката е установено, че въздушният откос в зоната на изхода на основния изпускател е ерозирал и се е образувала каверна и част от откоса липсва, което обстоятелство е отбелязано в констатациите на КП №03-04-19/10.04.2018 г. На база на тези констатации в протокол №03-04-19/10.04.2018 г. е дадено предписанието: „Да се възстанови въздушния откос“ със срок на изпълнение: 31.05.2018 г. Община Долни Дъбник  в качеството си на собственик на язовира  е надлежно уведомена за направените констатации и дадените предписания. За горните обстоятелства е съставен Констативен протокол №03-04-19/10.04.2018 г. от оглед на язовирната стена и съоръженията към нея от 02.04.2018 г. Според констатациите в този протокол, за периода от 02.04.2018 г. -дата на извършване на първата проверка до 26.09.2018 г. -дата на повторна проверка, община Долни Дъбник не е предприела действия да възстанови въздушния откос на язовир „Долни Дъбник-1 /Стопански двор/ , с което не е изпълнила предписанието, дадено в протокол №03-04-19/10.04.2018 г. на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3, а именно: „Да се възстанови въздушния откос“ със срок на изпълнение – 31.05.2018 г.

         С оглед констатираното неизпълнение на даденото предписание в КП  № 03-04-19/10.04.2018 г.  от оглед на язовирна стена и съоръженията към нея от 02.04.2018 г.  и КП № 03-04-64/26.09.2018 г. от оглед на язовирната стена и съоръженията към нея от 26.09.2018 г.  в указания срок 31.05.2018 г. длъжностните лица при ДАМТН съставили АУАН  № 03-080/17.12.2018 г.,  в отсъствието на представляващия Община –Долни Дъбник. С издаденото НП е ангажирана отговорността на Община-Долни Дъбник за извършено нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 39- за неизпълнение на предписание по чл. 190а ал. 1 т. 3 от  Закона за водите.

            Съдът установил горната фактическа обстановка от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на С.Д., Е.Д.и Г.Ц., които съдът ценил като обективни и логични, и въз основа на приложените към делото писмени доказателства.

Съдът констатирал, че при съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният АУАН отговоря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението , посочена дата, начин на осъществяване и място. Последното, предвид характера на деянието, приел за несъвсем прецизно, но тази неприцизност не води до накърняване правото на защита в процеса, явяващо се основание съответното процесуално нарушение да бъде квалифицирано като съществено. Съдът изложил и съображения, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН във връзка със съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на представляващия по закон жалбоподателя, след като въпреки надлежно изпратена покана за съставяне на АУАН, не е бил изпратен представител. В последствие при предявяване на акта, чрез овластено за целта лице е осигурена възможност чрез представляващ по закон жалбоподателя, да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съдът направил извод още, че са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая състава на нарушението предвижда като форма за изпълнително деяние бездействие, а именно неизпълнение на предписание, поради което приел за  неоснователни  твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от който започва да тече давностният срок. Съдът приел, че датата на извършване на нарушението е правилно посочена – 1.06.2018г., т.е. деня, следващ срока, в който е изтекъл срока на даденото предписание. С проверката обаче на 29.06.2018г. е открит „нарушителя”, т.е. тази е датата на откриване на нарушителя по смисъла на закона според РС. Направил извод, че  датата на съставяне на АУАН е в рамките на срока по чл. 34, ал.1 изр.2, пр.1 от ЗАНН.

РС изложил съображения, че НП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и реда за издаването му, а по съдържание отговаря на изискванията на чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, относно изискуемите реквизити –описани са вмененото нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, както и е посочена нарушената законова разпоредба /чл.190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ/ и санкционната норма чл. 200, ал. 1 т. 39 от ЗВ/,  въз основа на която е наложено административното наказание.

Съдът приел, че  разпоредбата на чл. 190а, ал. 1 т. 3 от ЗВ вменява задължителност за изпълнение на  преписанията, правомощие на контролните органи да издават задължителни за изпълнение от адресатите им предписания в посочените  в предписанията срокове и задължителност за изпълнение от адресатите, като неизпълнението им е скрепено със санкция по чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ. Изрично санкционната норма препраща към разпоредбата на чл. 190а, ал.1, т.З от ЗВ. Съдът приел, че е ясно, че наказанието са налага  за неизпълнено предписание на собственика на процесния  язовир, дадено в Констативен протокол №03-04-64/26.09.2019г., както и в КП № 03-04-19/10.04.2018 г. Даденото предписание е напълно ясно, представено по начин, позволяващ на адресата му да разбере какви действия следва да предприеме и в какъв срок. Вмененото деяние съдът приел за съставомерно и доказано, като изложил мотиви, че деянието не може да бъде квалифицирано и като такова по чл. 28 ЗАНН, предвид, че със Закона за водите се уреждат обществените отношения, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях са пряко и непосредствено свързани с тяхната безопасна експлоатация. Преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанска дейност. Съдът изложил още мотиви, че съгласно §23, т.2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (обнародван в „Държавен вестник брой N955/03.07.2018 г.) в чл.200, ал.1, т.39 ЗВ думите "138а, ал. 3, т. 2" се заменят с "чл. 138а, ал. 3, т. 5", а думите "и чл. 190а, ал. 1, т. 3" се заменят с "или задължение по чл. 190а, ал. 2". Съгласно чл.190а, ал.2 от ЗВ, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по чл.190а, ал.1, т.З от ЗВ. С други думи, чл.190а, ал.2 от ЗВ препраща към изпълнение на предписанията по чл.190а, ал.1, т.З от  ЗВ. В посочването на санкционната норма действително не е вмъкнато посочване на чл.190а, ал.2 от ЗВ, но това не е нарушение, което да обуслови отменително решение, защото не влияе въобще върху авторството на нарушението и върху  административнонаказателната отговорност на общината.

Предвид, че в НП не са изложени мотиви относно размера на наложената имуществена санкция и при липсата на данни за други нарушения, съдът преценил да измени  обжалваното НП до минималния предвиден в закона размер от 1000/хиляда/ лева.

 Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност  и доказаност на вмененото на община Долни Дъбник деяние. Ето защо правните изводи на  районния съд се споделят от настоящата инстанция. Касационната инстанция споделя изводите на съда и относно липсата на мотивиранот на НП досежно размера на наложеното наказание.

Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания. Те са свързани с възражение за изтекъл давностен срок за съставяне на акт за нарушение, считано от откриване на нарушителя, като касаторът свързва началото на теченето на този тримесечен срок от изтичане на срока за изпълнение на предписанията, дадени с КП   № 03-04-19/10.04.2018 г. Тези негови изводи са неправилни, по следните съображения: При извършената проверка на 2.04.2018 г., на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите, на язовир Долни Дъбник-1/Стопански двор/, имот №000215 в землището на гр. Долни Дъбник, собственост на община Долни Дъбник съгласно Акт за публична общинска собственост №1377/02.10.2013 г.,  е съставен Констативен протокол №03-04-19/10.04.2018 г. от оглед на язовирна стена и съоръженията към нея. В хода на проверката е установено и това е обективирано в протокола, че въздушния откос в зоната на изхода на основния изпускател е ерозирал и се е образувала каверна и част от откоса липсва. На база на тези констатации в протокол №03-04-19/10.04.2018 г. е дадено предписанието: „Да се възстанови въздушния откос“ със срок на изпълнение: 31.05.2018 г. от Община Долни Дъбник  в качеството на собственик на язовира. След като до тази дата-31.05.2018 год. предписанието не е било изпълнено изцяло и/или частично, считано от следващия ден-1.06.2018 год. е започнал да тече едногодишният срок по чл.34 от ЗАНН, считано от извършване на нарушението, за ангажиране на административнонаказателната отговорност на общината за извършеното нарушение-неизпълнение на дадено предписание. АУАН за това нарушение е съставен в рамките на този едногодишен срок-на 17.12.2018 год. В рамките на този едногодишен срок, контролните органи, компетентни да установят извършеното нарушение, са длъжни да сторят това, като извършат проверка и го констатират и  обективират тези констатации в АУАН, за да бъде санкционирано деянието. Така, в рамките на този едногодишен срок, на  26.09.2018 г. контролните органи от структурата на ДАМТН са извършили  повторна проверка, при която вече са установили, констатирали, че даденото при предходната проверка с Констативен протокол №03-04-19/10.04.2018 г. предписание на община Долни Дъбник, не е изпълнено, тъй като последната не е  предприела действия да възстанови въздушния откос на язовир „Долни Дъбник-1 /Стопански двор/ . На тази именно дата-26.09.2018 год. компетентните органи са открили извършеното нарушение и неговият извършител, и в тримесечен срок от това, са съставили АУАН. Ето защо касационната инстанция приема, че са спазени от контролните органи и двата давностни срока по чл.34 от ЗАНН-тримесечен от откриване на нарушителя и едногодишен от извършване на нарушението, за съставяне на АУАН, до какъвто правилен извод е достигнал и решаващият състав на РС-Плевен. Неговото решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №340 от 13.05.2019 г., постановено по анд № 778/2019 г. на  Районен съд – Плевен .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                           ЧЛЕНОВЕ:1./п/                        2./п/