ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1364

гр.Плевен, 15.07.2019 год.

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията Кънева адм. дело № 721/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от Т.И. *** против отказ за достъп до обществена информация.

В жалбата се твърди, че на 28.05.2019г. е подал до Министерство на културата заявление за достъп до обществена информация, с което е поискал копие от протокол на заседание на СЕСОНКЦ проведено на 09.05.2019г., на което в т.10 е разгледана заключителна оценка на Директора на НИНКН относно статута на сграда в гр.Плевен, ул.“Сан Стефано“ №2, на която е съсобственик. Сочи се, че на 13.06.2019г. е получил отказ с писмо изх.№97-00-32/11.06.2019г. Счита се, че последният е неправилен, тъй като цитираната норма на чл.8 т.2 от ЗДОИ се отнася за документи, които вече се съхраняват в НАФ-РБ. Твърди се, че заседанието на СЕСОНКЦ е на 09.05.2019г., а заявлението за достъп е от 28.05.2019г., като в този период от 12дни въпросният протокол не е бил архивиран съгласно ЗНАФ и се е намирал в Министерство на културата. В заключение се моли за отмяна на отказа за предоставяне на достъп до обществена информация.

В становище по жалбата от ответника се счита, че същата е неоснователна. Прави се искане за присъждане на разноски.

След като се запозна с доказателствата по делото и съобрази закона, съдът счита жалбата на Т.И. за процесуално недопустима, по следните съображения:

Със заявление вх.№97-00-32/28.05.2019г. Т.И., като собственик на сграда в гр.Плевен, ул.“Сан Стефано“ №2, с категория „за сведение“, чийто статут е разглеждан на заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ), проведено на 09.05.2019г., е поискал по реда на Закона за достъп до обществена информация следните документи: 1.Пълното съдържание на протокола от заседанието на СЕСОНКЦ от 09.05.2019г. и 2. Всички приложени материали към внесеното за разглеждане от НИНКН предложение: заключителна оценка, снимки, както и други документи, които са послужили при разглеждането на статута на сградата.

С Уведомление изх.№97-00-32/11.06.2019г. на Главен секретар на Министерство на културата, И. е уведомен, че търсената от него информация попада в хипотезата на чл.8 т.2 от ЗДОИ, като разпоредбите на този закон не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица или се съхранява в Националния архивен фонд на Република България. Уведомен е още, че исканата от него информация не е предмет на процедура по ЗДОИ, а се предоставя по реда на Наредба №Н-3/26.01.2012г. за създаването, съдържанието, поддържането, съхраняването и използването на Националния документален архив на Националния институт за недвижимото културно наследство и научния архив на музеите. Уведомен е също, че решението на СЕСОНКЦ може да бъде прегледано в официалния канал на Министерство на културата.

Именно това уведомление е предмет на настоящето съдебно производство.

Съгласно чл.188 ал.1 от Закона за културното наследство, всяка дейност по опазване и представянето на културните ценности се документира, като съобразно чл.189 т.1 от с.з. създадените документи по чл.188 формират национален документален архив към НИНКН – за недвижимите културни ценности.

Според чл.190 ал.1 от ЗКН, архивите по чл.189 са постоянно попълваща се съвкупност от документи, отразяващи етапите в процеса на изпълнението на дейностите по опазването и представянето им, независимо от времето, начина и мястото на създаването им, както и от вида на носителя им.

Съгласно чл.8 т.2 от ЗДОИ, разпоредбите на закона относно достъпа до обществена информация не се прилагат за информация, която се съхранява в Националния архивен фонд на Република България.

Архивът на Националния институт на недвижимото културно наследство – за Националния регистър на недвижимите културни ценности, документации за недвижими културни ценности и за обектите, свързани с българската история и култура извън страната представляват архив по смисъла на чл.33 ал.1 т.7 от Закона за националния архивен фонд.

Съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №Н-3 от 26.01.2012г. за създаването, съдържанието, поддържането, съхраняването и използването на Националния документален архив на Националния институт за недвижимото културно наследство и научния архив на музеите, Националният документален архив съдържа протоколите от заседанието на Специализирания експертен съвет по опазване на недвижимите културни ценности по чл.64 ал.2 от ЗКН. А в чл.21 от същата наредба е уреден редът на предоставяне на устни или писмени справки за обекти на недвижимото културно наследство, и на копия от архивни документи.

В контекста на горното, се налага извода, че в случая търсената информация е такава която попада в изключенията на чл.8 от ЗДОИ. Следователно, за административният орган не е било налице задължение да се произнесе по заявлението на И. с решение, тъй като не е бил налице основният правопораждащ задължението му юридически факт – наличието на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от специалния закон, която да се предоставя по реда на този закон. Касае се за информация, която се съхранява в Националния архивен фонд на Република България, която информация е изключена от приложното поле на ЗДОИ, поради което няма правна възможност за разглеждане на искания за достъп до подобна информация по реда на ЗДОИ и произнасяне по тях. Ето защо не е налице изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, а уведомително писмо, с което И. е уведомен, че исканата от него информация не попада в приложното поле на ЗДОИ, а е от изключенията на чл.8 т.2 от с.з. Липсата на изричен отказ означава липса на подлежащ на оспорване акт, т. е. липса на предмет на твърдяното право на оспорване. Липсата на подлежащ на оспорване акт е абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното производство и основание за неговото прекратяване. С оглед на това подадената жалба е процесуално недопустима поради липса на годен предмет за обжалване и на основание чл.159 т.1 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане.

При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски. Доколкото упълномощеният юрисконсулт е представил писмени бележки, следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева – минимално юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на писмено становище съгласно чл.25а, ал.3 на Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.И. *** против Уведомление изх.№97-00-32/11.06.2019г. на Главен секретар на Министерство на културата.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №721 по описа за 2019 г. на Административен съд-Плевен.

ОСЪЖДА Т.И. ***, ЕГН:**********, да заплати по сметка на Министерство на културата направените по делото разноски в размер на 50лева (петдесет лева).

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я: