Р E Ш Е Н И Е

№ 493

гр. Плевен, 30.09.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 718 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.

С Решение № 64 от 2.05.2019 г., постановено по анд № 9/2019 г., Районен съд – Кнежа е потвърдил Наказателно постановление № 18-0285-000649/03.10.2018 г. на Началник РУП към ОД на МВР - Плевен, с което на И.Б.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева и на основание Наредба №Iз-2539 на ВМВР са му отнети 6 к.т. за това, че на 7.09.2018 г. в 16:15 часа в гр. Кнежа, на кръстовището на ул. „*******.“ и ул. „******“ управлява т.а. ******с рег.№******, като при извършена проверка се установява, че водачът не е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобилът по време на движение.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И.Б.И., чрез адв. Л. - САК, в която се претендира за отмяна на оспореното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът се позовава на събраните по делото свидетелски показания, че на 7.09.18г. , в гр. Кнежа, при управление от него на т.а. „***” по ул. „******”, към ул. „********”, е бил заставен да спре от необозначен автомобил и от лица, които са били без полицейска униформа и без каквито и да са отличителни знаци. Същите лица са направили остри забележки и реплики относно начина на шофиране на И., държали се доста агресивно и заплашително. Едното лице /в последствие установен в производството пред PC като М.М.- полицейски служител/, което е било на предната дясна седалка на необозначен автомобил изведнъж се навел и започнал нещо да търси в жабката на колата. Това движение предизвикало у касатора недвусмислен и основателен страх, че вероятно се търси оръжие, с цел да стане жертва на грабеж. Възприел ситуацията изключително сериозно и приел същата за опасна за него и спътника му Н. Г.. Бил заставен да спре от необозначен автомобил, без какъвто и да е сигнал, а в колата били неизвестни цивилни лица. Горната ситуация продиктувала и последващото действие на И.– премахнал предпазния си колан и потеглил с автомобила си, като целта му била да избегне конфронтация с непознатите мъже и да не стане жертва на престъпление. Тъй като управлявал товарен автомобил, който не се движи бързо, премахнал колана си, за да може, ако непознатите мъже отново го заставят да спре /след като недвусмислено възприел, че вероятно в необозначената кола има оръжие/, бързо да напусне автомобила си и да се спаси с бягство. Счита, че горната фактическа обстановка е установена от РС от събраните свидетелски показания, поради което е налице основанието по чл. 137а, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – неговото моментно физическо състояние на оправдан страх и стрес допуска управлението на МПС в момента без поставения колан. Счита, че в конкретния случай неползването на колана не е нарушение на чл. 137а, ал. 1, предвид което не следва да носи отговорност по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба РУ на МВР - Кнежа не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 7.09.2018 год. в гр. Кнежа И. заедно със свидетеля Н.С.се движил с товарен автомобил *** по ул. „******“ в посока ул. „********“. На кръстовището, образувано от улиците „******“ и „*****“ И. подал сигнал за завой надясно и предприел маневра, но непосредствено след това се отказал да продължи по ул. „******“ и се върнал обратно на ул. „******“. В същото време по ул. „******“ със служебен автомобил се движили полицейските служители – св. С. Х, св.К. Д. и св.М. М.. С неправилната си маневра И. „засякъл“ полицейския автомобил, но продължил движението си към ул. „********“. След кръстовището, намалил скоростта на автомобила, за да премине изкуствено препятствие на пътя („легнал полицай“) и с цел да пропусне движещия се зад него автомобил, като едновременно с това подал на водача му знак с ръка да бъде изпреварен. Следващият го автомобил се изравнил с неговия и продължил да се движи бавно и успоредно с него. Вътре И. видял трима мъже. Прозорците на двата автомобила били отворени и мъжът, който седял на предната дясна седалка (М.М..), започнал да отправя забележки към И. по повод извършеното нарушение на правилата за движение. Така двамата влезли в словесен конфликт. И. спрял на пътното платно, като до него спрял и другият автомобил. Пререканията продължили и едновременно с това мъжете заявили, че са полицаи. И. не повярвал на думите им, т.к. същите не били с униформа, нямали отличителни знаци, нито по автомобила им имало такива и поискал да се легитимират. М. М. започнал да търси нещо, вероятно в жабката на автомобила, а И. се почувствал застрашен и разкопчал предпазния си колан в случай, че му се наложи за излезе бързо от автомобила си. Веднага след това решил да не остава на мястото и потеглил отново напред. В този момент по улицата се задал друг, насрещно движещ се автомобил и полицейските служители се принудили да се приберат в лентата си за движение, като последвали автомобила на жалбоподателя. Едновременно с това поставили синя лампа на служебния автомобил и подали на И. светлинен сигнал за спиране. Вследствие на това последният завил надясно на кръстовището с ул. „******“ и спрял. Полицейските служители излезли от служебния автомобил, отишли до автомобила на И. и му поискали документите за проверка. Той ги представил, след което бил поканен да се яви в полицейското управление в града и придружен от тях до там. В РУ – Кнежа, в присъствието на св. С. Х., св. С. С. на длъжност инспектор ПК, съставила на И. акт за установяване на административно нарушение /бл.№ 164004/ от 7.09.2018 год. по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП затова, че управлява т.а. ******с рег.№ ******, без поставен обезопасителен колан по време на движението, установено при проверка от служителите Д., М. и Х.. Въз основа на  съставения АУАН от Началника на РУ – Кнежа било издадено НП, с което на И. е наложена глоба в размер на 50 лв. – по чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 6 точки, за това, че на 7.09.2018 год. в 16:15 часа в гр. Кнежа, на ул. „******“ и ул. „******“, служителите Д., М. и Х. спрели за проверка т.а. ******с рег.№ ******,, като при извършената проверка установили, че водачът не е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила, нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП – водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.

При така установената фактическа обстановка съдът направил извод, че процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповед на министъра на Министерство на вътрешните работи въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице. Съдът направил извод, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите С. С., С. Х., Н.С.и К. Д., и обясненията на И., дадени в съдебно заседание, както  и от приложените по делото писмени доказателства. Съдът приел за безспорно установено, че на посочените в АУАН и в НП дата и място – 7.09.2018 год. в гр. Кнежа , И.. е управлявал т.а. *** в нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП – не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. С деянието си същият е нарушил посочената разпоредба, задължаваща го като водач, когато е в движение, да използва обезопасителния колан. Съдът изложил мотиви, че жалбоподателят не е направил възражение при запознаване и подписване на акта за установяване на  административно нарушение, като по същество не отричал извършеното нарушение, като причини сочил неизвършена съгласно ЗДвП полицейска проверка и уплаха. На тези основания съдът потвърди оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на И. деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата инстанция.

Категорично се установява от събраните по делото доказателства и не се опровергава с други такива от касатора, че на датата а и мястото на проверката И. е управлява МПС, без да използва обезопасителен колан по време на движение, с което е осъществил и състава на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което законосъобразно е бил наказан. Този факт не се и отрича от касатора, той в оясненията си пред съда заявява, че е управлявал автомобила , без поставен обезопасителен колан, като счита, че за това има извинителна причина-страхът, който се е породил у него за живота и здравето му от преследването на автомобила му от този на полицейските служители, като целта е била да може своевременно да избяга при спиране на автомобила. Този страх у касатора според настоящиата инстанция не би могла обективно да бъде извинитена причина за поведението на водача на пътя, тъй като с непоставянето на обезопасителен колан по време на движение при създалата се ситуация, при която е имало преследване на автомобила на И., най-малко И. се е поставил в ситуация на непосредствена опасност за неговия живот и здраве без поставен колан. Ако у водача е възникнал страх и/или е почувствал заплаха за себе си, последният, вместо да планира бягство, респ. да се освободи от препятствията във връзка с това планирано бягство, е могъл да сигнализира органите на МВР лично по телефона, или неговият спътник в автомобила е могъл да се обади на тел.112, за да бъдат предприети мерки за защита на личността на И. и спътника му, ако се установи , че съществува така опасност. Това той не е сторил, вместо това е свалил предпазния си колан, с което е нарушил задълженията си като водач. Не са налице и извинителни причини за неползване на обезопасителния колан по смисъла на чл.137а, ал.2, т.2 или другите изключения на този текст, при които водачът би могъл да управлява МПС, без да използват обезопасителни колани. Тази разпоредба има предвид такова физическо състояние на лицето, което управлява, което обективно не му позволява поставянето на колан, защото в последния случай това би му причинило увреди-например заболяване на органи, тъкани, системи или други в човешкия организъм, вследствие притискането на колана у които би се създала опасност за живота и/или здравето на водача. Такова състояние нито се твърди да е налично обективно относно И., нито са представени доказателства в такава посока. Ето защо, като не е имал обективна причина по смисъла на закона да не изпълни задължението си и като не е поставил обезопасителен колан по време на движение, И. е нарушил правилата за движение, разписани в нормата на чл.137а, ал.1 от ЗДВП, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му, до какъвто извод е достигнал и решаващият състав на съда. Решението му като правилно, валидно и допустимо следва ад се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №64 от 2.05.2019 г., постановено по анд № 9/2019 г. на Районен съд – Кнежа.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/

2./п/