Решение по Административно дело 710/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 600/ 31. Октомври 2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На девети октомври 2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 710/2019г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по протест на Нанка Рачева –прокурор в ОП-Плевен с искане за обявяване на нищожност на издаденото от Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен СУМПС № 283754223/04.09.2018г. за категории АМ,В1,В,С1,С,D1,D,BE,C1E,DE,Tкт на Й.Ц.К..

В протеста се сочи, че СУМПС е издадено в нарушение на закона и при липса на компетентност. При издаването му заявителят е посочил в подписаната декларация пред органа адрес на обичайното си местопребиваване в Република Германия. В този случай съгласно чл. 7 т.3 б“б“ и чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО подновяването на свидетелството за управление на МПС се извършва от държавата-членка, на чиято територия е обичайното местопребиваване на лицето. Директивата е транспонирана в националното законодателство – чл. 151 ал.5,7 и 9 и §6 т.46 от ДР на ЗДвП и националния компетентен орган – в случая Сектор ПП-КАТ при ОД на МВР не е компетентен да издаде СУМПС. Приложени са доказателства – справка от граничен контрол, от която е видно, че обичайното пребиваване на лицето е извън територията на Република България, тъй като е живял повече от 185 дни на територията на Република Германия или друга държава. Тези факти се потвърждават и от данните за призоваването на лицето по настоящото производство.

Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен не изразява становище по делото.

Заинтересованата страна – Й.Ц.К., уведомен по телефон, е заявил, че работи в Италия, не се прибира в България. В последващ разговор е уточнил, че живее и работи в Германия и не проявява интерес към делото, тъй като вече има ново свидетелство за управление на МПС, издадено от властите в Германия.

Контролиращата страна – Окръжна прокуратура – Плевен, чрез прокурор Антонова изразява становище за прогласяването на СУМПС за нищожно, поради липса на компетентност в нарушение на ЗДвП.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 159 от ЗДвП и Наредба № 1-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.

СУМПС представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал.2 от АПК, който е индивидуален удостоверителен документ от значение за признаване и упражняване на права, защото удостоверява придобита правоспособност на водача да управлява МПС от съответната категория. Този му характер е записан изрично в разпоредбата на чл. 2 ал.1 от Наредба № 1-157/01.10.2002г.

Оспорване с искане за обявяване на нищожност на административен акт е допустимо на осн. чл. 149 ал.5 от АПК без ограничение във времето като на осн. чл. 16 ал.1 т.1 АПК прокурорът има това правомощие.

Подаденият протест е процесуално ДОПУСТИМ.

Разгледан по същество протестът е ОСНОВАТЕЛЕН.

На 04.09.2018г. Й.Ц.К.,*** е подал в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен заявление за издаване на СУМПС, поради изтичане срока на валидност на предходното.

Приложил е всички изискуеми документи за физическа и психическа годност, както и декларация за обичайно пребиваване на територията на Република България. Декларирал е във вр. чл.151 ал.5 и ал.7 от ЗДвП, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на § 6 т.46 от ДР на ЗДвП на следния адрес като не е посочил адрес в България, а в Република Германия. Заявил е също и че не притежава свидетелство за управление на МПС, издадено от държава-членка на Европейския съюз.

Т.е. още при подаване на заявлението К. е декларирал добросъвестно, че обичайното му пребиваване е в Република Германия на посочения адрес и това обстоятелство е било известно на администрацията на Сектор Пътна полиция - Плевен. Въпреки това на Й.Ц.К. било издадено СУПМС №283754223/04.09.2018г. за категории АМ, В1, В, С1, С, D1, D, BE, C1E, DE, Tкт, със срок на валидност до 04.09.2023г., което той получил срещу подпис на 10.09.2018г.

Инициираното по заявлението безспорно административно производство е завършило с издаването на искания от заявителя акт - СУМПС.

В чл. 4 ал.1 от Наредба № 1-157/01.10.2002г., приета въз основа законовата делегация на чл. 159 ЗДвП, е определен материално и териториално компетентният орган, който има правомощие за издаването на СУМПС и това са звената „Пътна полиция“ при ОД на МВР според постоянния адрес на лицето. СУМПС е издадено в предписаната и одобрена форма по образец.

Действително видно и от справка НБДН Й.Ц.К. е с постоянен адрес *** същото време е декларирал обстоятелството, че обичайното му пребиваване е на посочен адрес в Република Германия.

Съгласно чл. 151 ал.9 от ЗДвП подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност. СУМПС съгласно чл. 151 ал.5 ЗДвП се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация. Съгласно ал.7 едно и също лице може да притежава само едно свидетелство за управление на МПС, издадено от държава – членка на Европейския съюз.

Условията и редът за издаването, както и за подновяването на издадено СУМПС при изтичане срока му на валидност са уредени в приетата на осн. чл. 159 ЗДвП Наредба № 1-157/01.10.2002г. Съгласно чл. 15 ал.1 т.1 от наредбата подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност, а според ал.2 – за подмяната, водачите подават документите, посочени в чл. 13 ал.1 т.1 – заявление по образец, т.3 – медицинска карта за оценка на физическа годност и т.6 – декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава –членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава – членка на Европейския съюз.

В § 6 т.46 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „Обичайно пребиваване в Република България“. Това е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.

К. е декларирал при подаване на заявлението, че обичайното му пребиваване е на територията на Република Германия като е посочил адреса, на който пребивава. Това се потвърждава и от приложената справка за задграничните му пътувания и тези на семейството му за периода 2016-2018г., от която е видно, че както той, така и съпругата му са пребивавали на територията на Република България по-малко от 185 дни през последните 12 последователни месеца преди подаване на заявлението. От изготвената справка за извършената от МВР проверка по образуваната по случая прокурорска преписка се установява, че в хода на проверката е проведен телефонен разговор със съпругата на К. – Л. Г. Ц., в който тя е потвърдила, че заедно с К. живеят

на декларирания адрес в Германия, където и работят и същата е била уведомена, че ще бъде започнато производство за обявяване нищожност на издаденото СУМПС и е обещала да предаде информацията. При призоваването на К. за настоящото дело той лично е потвърдил, че живее и работи в Германия, както и е заявил, че вече има издадено ново СУМПС от немските власти и затова не проявява интерес към делото.

Ето защо към момента на подаване на заявлението за издаване на СУМПС К. не е имал обичайно местопребиваване в Република България по смисъла на §6 т.46 от ДР на ЗДвП, а в друга държава-членка на ЕС, поради което не са били налице законовите предпоставки на чл. 151 ал.5 ЗДвП за издаване на СУМПС от национален компетентен орган – Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен.

При издаването му са нарушени съществени законови изисквания, тъй като това обстоятелство е било известно на административния орган, но въпреки това органът е издал СУМПС, който е следвало да се издаде от Република Германия, която е държавата-членка на ЕС, в която е обичайното пребиваване на заявителя. А съгласно чл. 151 ал.7 от ЗДвП едно и също лице може да притежава само едно СУМПС, издадено от държава-членка на ЕС.

Не са били налице законовите предпоставки за издаването на СУМПС, тъй като липсва законово основание за издаването му от национален компетентен орган, което е тежък порок на акта и съставлява основание за прогласяване на неговата нищожност.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА нищожността на СУМПС № 283754223/04.09.2018г. на Й.Ц.К. *** за категории АМ,В1,В,С1,С,D1,D,BE,C1E,DE,Tкт, издадено от Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я : /П/