Р Е Ш Е Н И Е

№ 530

гр.Плевен, 14.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, V-ти състав, в публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №709 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ (Закон за достъп до обществената информация).

Образувано е по жалба от Л.В.И. ***, чрез пълномощника си адв.С.И.К. от САК със служебен адрес ***, против мълчалив отказ на Председателя на Комисията за защита от дискриминация за предоставяне на достъп до обществена информация, по подадено по електронна поща заявление за ДОИ от 5.03.2019 год.

По жалбата е било образувано административно дело №5981/2019 год. на АССГ, прекратено и изпратено по подсъдност на настоящия съд, на основание чл.133 от АПК.

В жалбата се твърди, че мълчалив отказ за произнасяне по ЗДОИ е недопустим и само на това основание следва да бъде отменен. Твърди, че постановеният отказ е в противоречие с процесуалния и материалния закон. Сочи, че исканата информация съставлява обществена такава, свързана е с обществения живот в страната и се отнася до въпроси с обществен интерес. Според жалбоподателя, Председателят на КЗД дължи изрично произнасяне по съответното заявление с акт, в който мотивирано да посочи фактическите и правни основания, дори и да постанови отказ, което произтича от разпоредбите на чл.34-чл.39 от ЗДОИ. Това задължение произтича и от чл.59 от АПК, който изисква писмена форма на акта, респ. отказа. Моли да се отмени мълчаливия отказ и да се върне преписката на административния орган да се произнесе по заявлението с изричен акт в срока по чл.28 от ЗДОИ. Претендира направените по делото разноски-държавна такса в размер на 10 лева и възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът по жалбата-Председателят на Комисията за защита от дискриминация, в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Административен съд-Плевен, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

Жалбоподателят е подал до КЗД Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация по електронна поща на 5.03.2019 год., с което е поискал да му бъде предоставен достъп до обществена информация, като е формулирал 43 /четиридесет и три/ въпроса, описани в заявлението на л.14-17 от делото. Поискал е информацията да му бъде предоставена на конкретно посочен електронен адрес с прикачени заверени копия на документите, съпътстващи исканата информация със заличени лични данни, ако има такива. В случай, че информацията е в голям обем и предоставянето й в предпочитаната форма ще доведе до необосновано увеличаване на разходите, е поискал същата да бъде предоставена чрез копие на материален носител, изпратен на конкретно посочен административен адрес. Заявлението е заведено в КЗД с вх.№12-12-7/6.03.2019 год.

С Уведомление изх.№44-00-891/20.03.2019 год. на л.18 от делото молителят е уведомен от КЗД, че поради голямото количество на информацията, която се иска, е необходимо допълнително време за нейната подготовка, поради което и на основание чл.30, ал.1 от ЗДОИ, е удължен срокът за предоставяне на информация с 10 дни, считано от датата на изпращане на уведомлението. Същото е изпратено на молителя на 20.03.2019 год. по електронна поща, видно от приложеното доказателство към писмо вх.№3593/16.07.2019 год.

По подаденото заявление не е постановено решение.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на чл.28 от ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. В посочените срокове органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. С оглед на тази регламентация, по заведено с вх.номер на 6.03.2019 год. заявление за предоставяне на ДОИ, Председателят на КЗД или оправомощено от него лице, е дължал произнасяне най-късно до 20 март 2019 год.-сряда, присъствен ден. След като е преценил, че срокът от 14 дни за произнасяне не е достатъчен с оглед големия обем информация, предоставянето на която се иска, органът е удължил срока за произнасяне с още 10 дни, като е уведомил заявителя за това, съобразно предоставеното му правомощие в чл.30 от ЗДОИ.

Съгласно чл.30, ал.1 от ЗДОИ, срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 10 дни, когато поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка, като в този случай в уведомлението се посочват причините за удължаване на срока, в който ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация. По този начин срокът за произнасяне на органа, удължен с десет дни, е изтекъл на 1 април 2019 год.-първият присъствен ден след изтичане на срока за произнасяне-последният ден от срока за произнасяне е 30 март - събота, неприсъствен ден, и срокът за произнасяне на органа изтича в първия присъствен ден, по аргумент от чл.60, ал.6 от ГПК До изтичането на този срок органът не е се произнесъл, поради което се е формирал мълчалив отказ за произнасяне.

Съобразно чл. 149, ал.2 от АПК, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Едномесечният срок за жалба започнал да тече на 2 април 2019 год. и съобразно чл.60, ал.3 от ГПК е изтекъл на 2 май –четвъртък, присъствен ден.

Против мълчаливия отказ за предоставяне на обществена информация, е подадена жалба от И., заведена с вх.№ при органа 44-00-1470/8.05.2019 год., като жалбата е изпратена по пощата с пощенско клеймо от 2.05.2019 год.

Следователно, и по аргумент от разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК, подадената на 2.05.2019 год. жалба е допустима за разглеждане по същество като подадена в срок и от надлежна страна.

По същество жалбата е основателна.

Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност, като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право.

Законът за достъп до обществена информация урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби и с оглед характерът на обществените отношения, които урежда ЗДОИ, те следва да се тълкуват в смисъл, че задълженият субект по чл. 3 от същия закон, какъвто безспорно е Председателят на КЗД, дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава и от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, които изискват писмено уведомяване на заявителя за взетото решение и от чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ, като въвеждат изисквания за формата и съдържанието на административното решение и връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Следователно, е налице императивна разпоредба на закона за писмено произнасяне по заявлението, с решение за предоставяне на исканата информация или с мотивиран отказ от предоставяне на исканата информация, ако са налице законовите предпоставки за това. От последното следва извода, че мълчалив отказ по този закон е недопустим, поради което Председателят на КЗД е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, което е основание за отмяна на оспорения акт. В рамките на това производство органът следва да прецени дали исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2 от закона, дали са налице другите предпоставки за предоставяне на достъп, дали не са налице основания за предприемане на действия за защита интересите на трети лица и едва след това да се произнесе по реда и във формата, предвидени в чл. 28 или чл. 38 от ЗДОИ, като постанови писмено решение, с което предостави достъп до исканата информация, респективно мотивирано в писмен акт откаже нейното предоставяне.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореният мълчалив отказ следва да бъде отменен, като в съответствие с чл. 173, ал. 2, предл. 3 от АПК, с оглед естеството на производството, преписката следва да бъде изпратена на председателя на КЗД за произнасяне по заявлението с изричен акт, удовлетворяващ изискванията за съдържание по чл. 34 от ЗДОИ, в случай че органът реши да предостави достъп до поисканата информация, или по чл. 38 от ЗДОИ, в случай, че реши да постанови отказ за предоставяне на достъп до същата, или по чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ, в случай че реши да остави заявлението без разглеждане, като на основание чл. 174 от АПК се определи и срок за произнасянето. Съдът намира, че срокът следва да бъде 14-дневен, считано от датата на получаване на препис от решението.

При този изход на делото и направено искане за присъждане на разноски , на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски, както следва: 10 лева държавна такса за образуване на делото, удостоверение с квитанция на л.3 от ад 5981/2019 год. на АССГ и 450 лева възнаграждение за един адвокат, представляващи ¾ от поисканото, договорено /договорено е 600 лева/ и изцяло платено в брой при упълномощаването възнаграждение, по аргумент от чл.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като упълномощеният с пълномощни на л.11 от ад 5981/2019 год. на АССГ и л.10 от настоящото дело и договор на л.12 от ад 5981/2019 год. на АССГ адвокат не е представлявал жалбоподателят пред съда, единствено е изготвил и подписал жалбата против оспорения акт. За разликата над този размер до пълния претендиран такъв за адвокатско възнаграждение искането за разноски следва да се отхвърли.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Мълчалив отказ на Председателя на Комисията за защита от дискриминация да се произнесе по подаденото от Л.В.И. *** по електронна поща заявление за ДОИ от 5.03.2019 год., заведено с вх.№12-12-7/6.03.2019 год.

ВРЪЩА делото като преписка на Председателя на Комисията за защита от дискриминация за изрично произнасяне в 14 /четиринадесет дневен/ срок от получаване на препис от решението, по подадено от Л.В.И. *** по електронна поща заявление за ДОИ от 5.03.2019 год., заведено с вх.№12-12-7/6.03.2019 год.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация да заплати в полза на Л.В.И. ***, направените по делото разноски в размер на 460лв. (четиристотин и шестдесет лева), като за разликата над присъдения размер до пълния претендиран от жалбоподателя размер на възнаграждение за един адвокат отхвърля искането за присъждане на разноски като неоснователно.

Решението не подлежи на оспорване, по аргумент от чл.40, ал.3 от ЗДОИ.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: /п/