РЕШЕНИЕ

 

 № 512

 

гр. Плевен,  09.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:      

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

 

при секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело № 702/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на  чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано по жалба на „БАЛКАН ХАРВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление обл.Плевен, ***, чрез адв. И.А. и адв. Д.Д. ***, против решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител №105/28.05.2019 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново. Сочи се, че същото е неправилно и незаконосъобразно като се излагат доводи, че ответникът не е изпълнил задължението си да назначи преводач на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството - П.С.Р.. Излагат се доводи,  за незаконосъобразност на доводите, че това не е сторено, тъй като управителя, който несъмнено е чуждестранно физическо лице, не е поискал назначаване на преводач. Иначе казано управителят сам се е поставил в неблагоприятното за него положение - без да владее български език, не поискал да му бъде назначен преводач. Твърди се, че е спорен въпросът колко и кои от книжата по административната процедура са подписани лично от П.С.Р. и кой може да потвърди автентичността им.

Сочи се, че от съществено значение за законосъобразността на тръжната процедура, респективно на издаденото въз основа на същата Постановление за възлагане на недвижим имот  изх.№ С190015-091-0000324/14.05.2019 г. е разгласата, оформянето на наддавателните предложения и внасянето на сумата. Жалбоподателят се позовава на три броя съобщения за продажба, в които е посочен номер на изпълнителното дело 1506/2016 г., докато в постановлението за възлагане е посочен номер на изпълнителното дело 160019855/2016 г., във връзка с което твърди, че този порок не може да бъде саниран, като действителният номер на изпълнителното дело остава неясен. В заключение е направено искане да бъде отменено Решение № 105/28.05.2019 г.  на Директор на ТД на НАП Велико Търново. Направено е и искане за спиране на изпълнителни дела №№ 1506/2016 г. и 160019855/2016.

Жалбата е била оставена без движение с определение № 1181/18.06.2019 г. /л.74/, като е даден срок за отстраняване на нередовности - да се внесе държавна такса и да се посочи дали се иска спиране на изпълнителното производство или спиране на действията по принудително изпълнение.

Нередовностите са отстранени с допълнение към жалбата /л.79/, в което се сочи, че се иска спиране на действията по принудително изпълнение, а също така е внесена изискуемата държавна такса /л.80/.

С определение №1281/03.07.2019 г. /л.96/ съдът е отхвърлил направеното особено искане за спиране действията по принудително изпълнение. Определението е било оставено в сила с Определение № 12130/04.09.2019 г. по адм.д. № 9785/2019 на ВАС.

Ответникът не е представил писмен отговор на жалбата, въпреки дадената му с определение № 1282/03.07.2019 г. /л.100/ възможност.

В съдебно заседание жалбоподателят „БАЛКАН ХАРВЕСТ“ ЕООД се представлява от адв. Д. /който закъснява за о.с.з., но не възразява срещу дадения ход на делото/. Поддържа жалбата. Моли да се отмени решението на Директора на ТД на НАП – Велико Търново като неправилно и незаконосъобразно, съобразно доводите, подробно изложени в жалбата. Прави искане претендираното от страна на представителя на ТД на НАП – Велико Търново юрисконсултско възнаграждение бъде съобразено с наредбата.

Ответникът – ДИРЕКТОР НА ТД НА НАП – ВЕЛИКО ТЪРНОВО –се представлява от гл. юрк. Х.К., която изразява становище за неоснователност на жалбата на „Балкан харвест“ ЕООД и прави искане да се потвърди решението на директора на ТД на НАП – Велико Търново като правилно и законосъобразно. Излага доводи, че с горното решение е потвърдено действието на публичния изпълнител, обективирано в оспорения протокол за провеждане на таен търг, тъй като правилно е прието за неоснователно възражението на „Балкан харвест“ ЕООД, че управителят, представляващ дружеството по закон, в качеството си на английски гражданин не е разбрал какво е съдържанието на изпращаната до него кореспонденция. Посочва, че „Балкан харвест“ ЕООД е юридическо лице, което е регистрирано съгласно българското законодателство, в самото административно производство и в рамките на воденото изпълнително производство срещу „Балкан харвест“ ЕООД субект е именно юридическото лице. В самото изпълнително производство не е и правено искане, няма доказателства за отправено такова от страна на управляващия на дружеството да му бъде назначен преводач, каквото е изискването на чл. 14 от АПК, приложим по силата на § 2 на Преходните и заключителните разпоредби  на ДОПК. Позовава се на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от АПК, в която изрично е посочено, че производствата по този кодекс се водят на български език и в ал. 2 се упоменава, че когато лицата не го владеят, се назначава преводач, но трябва да има нарочно искане за това.  Поради тази причина и доколкото такова искане не е било направено, кореспонденцията се е водила на български език. Твърди, че  производство, което се води срещу „Балкан харвест“ ЕООД  е с голяма продължителност, изпълнителното дело е образувано далеч преди момента на издаването на оспорвания протокол, поради което счита, че е неоснователно оплакването за нарушени права на жалбоподателя с допуснатата техническа грешка в изписването на номера на изпълнителното дело, тъй като длъжникът „Балкан харвест“ ЕООД  е бил надлежно уведомяван както за размера на неговите задължения, така за техния вид, а също така и за номера на изпълнителното дело. Според разпоредбите на ДОПК  изпълнителното дело срещу конкретен длъжник винаги е само едно. То се води във връзка с данъчно-осигурителната му сметка и от всеки един от документите по преписката е видно, че номерът на изпълнителното дело многократно е бил посочван на представляващия дружеството, който много добре е знаел какви са негови задължения и от какво произтичат те. В протокол за опис с изх. № С 180015-028-0000499/23.03.2018 г. е посочен коректно както номера на изпълнителното дело, така и изпълнителните титули по основание и размер. Описът е във връзка с недвижимия имот, който е бил продаден и при съставянето на който е присъствал лично управителят на дружеството жалбоподател е с наличен подпис от последния на съответните места. Той е приложен като доказателство по административната преписка. Техническа грешка е допусната в едното съобщение за насрочване на опис. Не е допусната такава в другите две, първото което се посочва в самата жалба, с която е сезирана настоящата инстанция. Това съобщение е придружително писмо към съобщението за насрочване на търг през 2018 г. За процесния имот са проведени  два търга. Първият през 2018 г., който не е приключил с продажбата на имота и затова такъв е проведен и през 2019 г. Съобщението, за което се твърди, че е допусната техническа грешка, на практика не засяга правата на жалбоподателя. Излага доводи, че и другата допусната техническа грешка не е довела до накърняване правата на жалбоподателя. Самото съобщение съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на чл. 243, ал. 1 от ДОПК, като основните права на длъжника в производството са му били разяснени и ме у осигурена възможност да ги упражни. Това е разпоредбата на чл. 243, ал. 2 от ДОПК, където се казва, че съобщението се изпраща на длъжника с указание, че до датата на провеждане на търга с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при търга с тайно наддаване, може да плати задължението си заедно с разноските. Това право не е упражнено от длъжника в съответния срок. Това е втора продан,  по никакъв начин правата на лицето не са били накърнени или  нарушени в рамките на воденото срещу него изпълнително производство. Видно е от доказателствата, приложени към административната преписка, че цялата кореспонденция е водена съгласно изискванията на ДОПК, чл. 28 и следващите, като всеки един документ е изпращан на адреса за кореспонденция на дружеството, който търговците са длъжни да обявят в търговския регистър в качеството си на юридически лица и съответно са връчвани на лице от лицензиран пощенски оператор, който чрез свой служител е удостоверявал начина и датата на връчване и на кого е било връчено съобщението. В заключение прави искане да се потвърди оспореното действие на публичния изпълнител, обективирано в оспорения протокол и съответно да се потвърди решението на териториалния директор на ТД на НАП – Велико Търново № 105/28.05.2019 г. като правилно и законосъобразно. Моли да бъдат присъдени разноски, за които прилага списък. Съгласно същия /л.107/ се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.

Административен съд-Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на настоящото производството е решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 105/28.05.2019 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново /л.л.14-16/. Със същото е отхвърлена жалбата по административен ред и е потвърден Протокол за провеждане на таен търг № С190015-102-0001060/08.05.2019 г., издаден от публичен изпълнител при ТД на НАП- Велико Търново, ИРМ Плевен.

От представените доказателства се установява следното:

В ТД на НАП- Велико Търново е било образувано срещу жалбоподателя „БАЛКАН ХАРВЕСТ“ ЕООД изпълнително дело № 160019855/2016 г. за неплатени установени и изискуеми публични вземания. До „БАЛКАН ХАРВЕСТ“ ЕООД е било изпратено съобщение за доброволно изпълнение изх.№ С160015-048-0017786/25.10.2016 г. на основание чл. 221 от ДОПК /л.л.40-41/. В същото е посочено, че задълженията на дружеството към този момент са в размер на 37796,85 лева главница и 654,60 лева лихви, общо 38451,45 лева, като същите суми са дължими съгласно подадени от дружеството декларации по ЗДСС и декларации - образец 6. Съобщението за доброволно изпълнение е получено на 31.10.2016 г., видно от обратната разписка на л. 42, като е подписано от служител на дружеството - Ж.Ц.. До ТД на НАП офис Плевен е изпратено искане от С.Р.в качеството му на управител на дружеството с рег.№ С170015-000-0016897/17.01.2017 г. /л.44/. В същото на български език се сочи, че се моли по образуваното изпълнително дело 160019855 от 2016 г. да не се предприемат мерки за принудително изпълнение, като се представя договор на дружеството с търговски партньор и се твърди, че при първото плащане по същия договор ще се преведат всички задължения към държавата. Към писмото е приложен договор за изработка /л.44 гръб- л.46/, написан на български език и подписан и от Р.на всяка страница с отметка „прочетено и прието“. Приложени са и писмата с предложения за договора за изработка /л.46 гръб - л.47/. До ТД на НАП е изпратено и последващо писмо от дружеството рег.№ С170015-000-0339795/17.05.2017 г. чрез управителя П.С.Р. /л.л.48-50/. В същото се сочи, че по повод образуваното изпълнително дело 160019855/2016 г. се предлагат като обезпечение машини и моторни превозни средства /МПС/ - общо 57 на брой, като е посочено, че общата балансова стойност на същите е 108041,55 лева, и се прилагат счетоводен амортизационен план, копия на талони, инвентаризационен опис на машини и транспортни средства, предложение за обезпечение и погасителен план. Налице са две постановления за налагане на обезпечителни мерки върху това имущество от 28.08.2017 г., приобщени съответно на л.л.67-68 - за машините, и на л.70 - за МПС, като в същите е посочено, че задълженията по изпълнително дело № 160019855/2016 г. към този момент възлизат общо на 133429,84 лева. Съобщението за тези постановления е получено от дружеството на 31.08.2017 г., като е подписано от служител на дружеството - П.Т./л.л.69,71/. В хода на изпълнителното производство са извършени действия по обезпечаване и на недвижим имот, находящ се в гр.Плевен, ул***, с площ 120 кв.м и идентификатор 56722.660.656.1.3, както и 1/3 ид.част от поземлен имот с идентификатор 56722.660.656, целият с площ 357 кв.м. За същия имот е издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки /л.52/ от 23.02.2018 г., в което е отразено, че дължимите суми вече възлизат на 140488,57 лева, и е посочен номер на изпълнителното дело 160019855/2016 г. Връчено е съобщение за същото обезпечение, като съобщението е получено от служител на дружеството - Ж.Ц. /л.53/. Изпратено е съобщение за насрочване на опис /л.54/ от 07.03.2018 г., като е посочен номер на изпълнителното дело 160019855/2016 г., като същото е получено по електронен път /л.55/. За описа е съставен протокол изх.№ С180015-028-0000499/23.03.2018 г. /л.л.56-57/. Видно от същия, управителят на дружеството Р.е присъствал на описа. Имотът е подробно описан, като е посочено, че балансовата му стойност е 60536,64 лева, а номерът на изпълнителното дело е 160019855/2016 г. Р.е назначен за пазач на имота. Собственоръчно е написал, че няма възражения, подписал се е, като е изписал трите си имена на български език. Било е направено съобщение за търг с тайно наддаване за имота от 10.07.2018 г. /л.58/, като е посочена първоначална цена 102000 лева. В съобщението е посочен номерът на изпълнителното дело - № 160019855/2016 г. В писмо до дружеството /л.59/ е посочено /т.2/ че се прилага списък с описание на имущество, подлежащо на публична продажба чрез търг с тайно наддаване по чл.251-254 от ДОПК, по изпълнително дело №1506/2016 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Плевен. Съобщението е получено /л.60/. Направено е последващо съобщение за продажба от 26.09.2018 г. чрез търг с тайно наддаване /л.61/, в което номерът на изпълнителното дело е посочен като № 160019855/2016 г. Налице е обаче и последващо съобщение за продажба от 26.09.2018 г. чрез търг с тайно наддаване със същия номер и дата, като е посочено различен номер на изпълнителното дело - 1506/2016 г. /л.6/. Изпратено е съобщение до дружеството от 27.09.2018 г. /л.62/, в което номерът на изпълнителното дело в списъка с описание на имуществото е посочен като № 160019855/2016 г., но е налице и съобщение до дружеството от 27.09.2018 г. /л.7/, в което номерът на изпълнителното дело в списъка с описание на имуществото е посочен като № 1506/2016 г. Изпратено е и последващо съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване от 26.03.2019 г. /л.64/, в което номерът на изпълнителното дело е посочен като № 160019855/2016 г., и същият номер е посочен и в съобщението до дружеството, изпратено по електронен път /л.65/. Налице е съобщение до дружеството със същия номер и дата, като в него е посочено че изпълнителното дело е с № 1506/2016 /л.9/.

По отношение на имота е съставен от публичния изпълнител протокол за провеждане на таен търг изх.№ С190015-102-0001060/08.05.2019 г./л.л.36-38/, като видно от същия, е извършено класиране на трите предложения с най-висока цена, като общо в търга са подадени седем предложения. Търгът е приключил с обявяване на купувач, като е издадено постановление за възлагане на недвижим имот /л.л.12-13/. На съда е служебно известно, че жалбата по административен ред срещу постановлението за възлагане на недвижим имот е оставена без уважение, като това потвърдително решение е предмет на оспорване по друго дело пред настоящия съд.

Срещу протокол за провеждане на таен търг изх.№ С190015-102-0001060/08.05.2019 г. е подадена жалба по административен ред /л.л.26-27/. В същата се сочи, че процедурата е била проведена в нарушение на чл.14, ал.2 от АПК, доколкото не е назначен преводач. По жалбата е постановено решение №105/28.05.2019 г. /л.л.14-16/ на директора на ТД на НАП Велико Търново. Със същото жалбата е отхвърлена. Прието е, че управителя на дружеството не е поискал преводач, като е подал искане, от което е видно, че е наясно с всички действия на публичния изпълнител.

По делото е приобщено пълномощно от 08.05.2019 г. от П.С.Р. /л.20/ в качеството му на управител на дружеството, с което упълномощава адв. А. и адв. Д. да представляват дружеството пред публичен изпълнител на ТД на НАП Велико Търново, по изпълнително дело №1506/2016, като присъстват на търга с тайно наддаване по отношение на описания имот, както и правото да депозират и изискват документи и да депозират жалби чрез публичния изпълнител до компетентния съд. Към същото е налице декларация от преводач от български на английски език, че съдържанието на пълномощното е прочетено, както и подпис на преводача. Пълномощното е нотариално заверено.

Решението на директора на ТД на НАП е съобщено на 31.05.2019 г., видно от обратната разписка на л.23, а жалбата е подадена на 07.06.2019 г., видно от клеймото на запазения пощенски плик на л.21.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

По отношение срока на обжалване е приложим този по чл.268, ал.1 от ДОПК, а именно 7-дневен от деня на съобщаването. Настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирани страна, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Съгласно чл. 268 вр. чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК, когато решаващият орган – директорът на ТД на НАП остави жалбата без уважение, решението му подлежи на обжалване пред административния съд. Следователно предмет на съдебен контрол в настоящото производство е решението на директора на ТД на НАП, както и обжалваните пред него действия на публичния изпълнител. В конкретния случай с жалбата на дружеството до директора на ТД на НАП се оспорват действията на публичния изпълнител по провеждането на търг с тайно наддаване на 08.05.2019 г., както и издадения протокол за провеждането на търга.

Редът за провеждане на публична продан е уреден в глава Двадесет и шеста на ДОПК. Съгласно чл. 238, ал. 5 ДОПК продажбата на недвижими вещи задължително се извършва чрез търг. Правилата за провеждане на продажба чрез търг с тайно наддаване се съдържат в чл. 246 и чл. 251-254 от ДОПК. В конкретния случай публичният изпълнител е обявил и насрочил три търга с тайно наддаване, съответно на 17.08.2018 г., 12.10.2018 г. и 08.05.2019 г. Едва на третия търг е имало подадени предложения. При липса на предложения разпоредбата на чл. 254, ал. 7 ДОПК предвижда, че се провежда нов търг по правилата на първия. Според ал. 8 на същата разпоредба продажната цена на вещта на новия търг се определя в размер 75 на сто от началната тръжна цена на предишния търг, а на следващия търг - в размер 50 на сто от първоначалната продажна цена. Съгласно ал. 9 и ал. 10 на чл. 254, когато след последния търг вещта не бъде продадена, по искане на публичния взискател тя му се възлага по цена 50 на сто от първоначалната тръжна цена, а когато вещта не се възложи, тя се освобождава от изпълнение или се насрочва нова продан.

В случая няма спор, че разпоредбите относно началната тръжна цена са спазени, доколкото първоначалната цена е 102 000 лева, вторият търг е проведен при начална тръжна цена 76500 лева, а третият - при цена 51000 лева. На третия търг имотът е продаден при цена 81234 лева.

Не са основателни направените възражения относно неспазване на чл.14, ал.2 АПК. Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от АПК, приложим на основание §2 от ДР на ДОПК, производствата по този кодекс се водят на български език. Съгласно чл.14, ал.2 АПК, лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях, език. В тези случаи се назначава преводач. В случая не са налице доказателства, че представляващият дружеството П.С.Р. не владее български език. Напротив, налице са доказателства по делото, че владее български език. Същият е водил кореспонденция с публичния изпълнител, като е представял писма на български език; представил е договор с трето лице, написан само на български език, като е посочено в същия, че на всяка страница от договора се поставя подпис с отметка „прочетено и прието“, и Р.се е подписал на всяка страница. В съставения протокол за опис на недвижимия имот от 23.03.2018 г. е видно, че Р.е присъствал на описа, като собственоръчно е написал в протокола по отношение наличието на възражения „нямам“, подписал се е в протокола, като освен нечетлив подпис собственоръчно е написал трите си имена на български език; 

Посоченото в жалбата, че не е ясно кой от документите носи неговия /на ***/ подпис, тъй като Р.не владее български език, е неоснователно. Никой от приобщените по преписката и делото документи, подписан от ***, не е оспорен по предвидения в закона ред. По този причина съдът цени като доказателства тези документи и въз основа и на тях приема, че Р.владее български език, с оглед на което не е било необходимо назначаването на преводач в административното производство.

Следва да се отбележи, че доколкото се оспорва протокола за проведения търг, ***, видно от адвокатското пълномощно е упълномощил двама адвокати от АК-Плевен да присъстват на търга, като точно е посочил датата, мястото и часа на търга, както и точно е индивидуализирал недвижимия имот. Следователно същият е знаел извършените до този момент действия, и е взел необходимите марки да бъде надлежно представляван на търга. В жалбата по административен ред се сочи, че упълномощените адвокати не са могли да присъстват на търга, но тяхното неучастие не опорочава протокола за проведения търг.

В хипотеза на чужденец, който разбира български език, неназначаването на преводач на същия /без такъв да е поискан/, не следва да се приема като съществено процесуално нарушение на правото му на защита. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 14090 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9607/2015 г. Посоченото от жалбоподателя Решение № 8868 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10467/2015 г. е неотносимо в случая, доколкото от събраните доказателства съдът приема, че Р.владее български език.

По отношение на оплакването, че са посочени различни номера на изпълнителното дело в обявленията за търга, съдът съобразява следното: По делото действително са налице обявления и съобщения с едни и същи номера, от едни и същи дати, с различно съдържание, като тази разлика е само по отношение на номера на изпълнителното дело - посочени са № 160019855/2016 г. или № 1506/2016 г. Всички обявления са със заверка „вярно с оригинала“, и никое от тях не е оспорено от някоя от страните. Настоящият съд приема, че тази разлика в случая не съставлява  съществено процесуално нарушение, опорочаващо съответното действие. Не е спорно между страните, че дружеството има дължими публични вземания. Техният размер не може да се оспорва в рамките на изпълнителното производство - в този смисъл е и разпоредбата на чл.266, ал.3 ДОПК. Издадени са постановления за налагане на обезпечителни мерки както върху недвижимия имот, така и върху машини и МПС, в които е посочен точният номер на изпълнителното дело - № 160019855/2016 г. Този номер е посочен и в описа на недвижимия имот, протоколът на продажбата на който имот е оспорен. Получените от продажбата на имота приходи следва да послужат за погасяване на дължимите публични вземания. Номерът на изпълнителното дело не влияе по никакъв начин нито върху търга, нито върху използването на получените средства за погасяване на публичното вземане. Какъвто и да е номерът на изпълнителното дело, това не се отразява нито върху разгласата на търга, нито върху оформянето на наддавателните предложения, нито върху внасянето на сумата от спечелилия търга, каквито твърдения са налице в жалбата. Получената сума ще бъде използвана за погасяване на публичните вземания на дружеството.

Предвид изложеното съдът намира подадената жалба за неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена.

 При този изход на делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото, определено по реда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Искането за присъждане на разноски в частта му над 100 лева до 500 лева следва да се отхвърли.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БАЛКАН ХАРВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ***, против решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител №105/28.05.2019 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново.

ОСЪЖДА „БАЛКАН ХАРВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр. Велико Търново, разноски по делото в размер на 100 лв. (сто лева).

ОТХВЪРЛЯ искането ТД на НАП Велико Търново за присъждане на разноски в частта му над 100 до 500 лева.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание  чл. 268, ал. 2 от ДОПК.

 

                                                                  СЪДИЯ: