ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1940

гр.Плевен,.7.10.2019 год.

Административен съд-гр.Плевен, V–ти състав, в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №701 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба, наречена възражение, от П.Х.Д. ***, с ЕГН **********. С исковата молба се претендира нищожност на Решение №3949/20.06.2000 год., постановено по адм.дело №3504/2000 год. на Върховен административен съд.

Първоначално исковата молба е подадена до Върховен административен съд, който с Разпореждане от 7.06.2019 год. на Председателя на III-то отделение е изпратил исковата молба по компетентност на Административен съд-София град.

АССГ с Определение №4447/13.06.2019 год. е прекратил образуваното адм.дело №6412/2019 год. и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд-Плевен, където е образувано настоящото дело. АССГ е приел, че подсъдността се определя по правилата на чл.133, ал.1 от АПК-по постоянен адрес на посочения в акта адресат, който в случая е гр.Плевен.

Административен съд-Плевен е намерил, че местно компетентен да разгледа и да се произнесе по настоящата искова молба на Д., е АССГ, поради което с Определение №1263/1.07.2019 год. по настоящото делото съдът е прекратил делото и е повдигнал спор за подсъдност между АС-Плевен и АССГ.

ВАС, с Определение №12653/26.09.2019 год. по адм.дело №10525/2019 год. е постановил, че компетентен да се произнесе по исковата молба на Д. ***, поради което е изпратил нему делото за разглеждане и решаване.

Настоящият състав на съда е оставил исковата молба без движение за внасяне на държавна такса за оспорването и за уточнение срещу кой ответник ищецът предявява исковата си претенция.

С Молба вх.№4823/2.10.2019 год. ищецът е внесъл дължимата държавна такса и е представил платежния документ по делото и е уточнил, че предявява исковата си молба срещу Върховния административен съд, както и срещу министъра на финансите.

С оглед на горните факти и обстоятелства, настоящият състав на съда намира подадената искова молба, с която се претендира нищожност на Решение №3949/20.06.2000 год., постановено от Върховен административен съд по адм.дело №3504/2000 год., за недопустима за разглеждане по същество, на две основания:

1. 1. Производството по чл.128, ал.1, т.8 от АПК по искането за обявяване на нищожност на решение, е исково и като такова не е уредено в АПК.На основание чл.144 АПК за това производство са приложими правилата на ГПК. Исковата молба следва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.2 ГПК като съдържа посочване и индивидуализация на ответника. От тази разпоредба следва, че при конституиране на страните съдът не може да действа служебно. Съдът не е задължен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник, още по - малко служебно да конституира надлежния ответник. Правната норма на чл.154, ал.1 от АПК за служебно конституиране на страните се отнася за съдебното производство по оспорване на административен акт, а производството по чл.128, ал.1, т.8 АПК, има характер на исково производство и важат правилата на исковото производство по ГПК. Исковата молба е насочена срещу Върховен административен съд и срещу Министъра на финансите според уточнението на ищеца, които не са надлежни ответници. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред абсолютните положителни предпоставки за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл.130 от ГПК, приложим субсидиарно съгласно чл.144 от АПК, или да прекрати образуваното съдебно производство.
Исковата молба като насочена срещу ненадлежни страни-Върховен административен съд и Министъра на финансите, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство – да се прекрати. Решението на Върховен административен съд, чиято нищожност се претендира, обвързва страните по него, или в случая това са П.Д. и Министерство на отбраната на Република България. Същите страни следва да се конституират като надлежни страни в производството, в което се атакува действителността на решението и само те имат интерес от обявяване на нищожността му, съответно от отхвърляне на иска за неговата нищожност. Само тези страни са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на решението. Надлежните процесуално легитимирани страни съответно са същите страни, които са участвали и са били конституирани като страни в съдебното производство, приключило с решението, чиято действителност се атакува. Предвид неизпълнение на указанията за посочване на надлежен процесуално легитимиран ответник, не е налице правен интерес от търсената съдебна защита по реда на чл.128, ал.1, т.8 АПК, поради което предявеният иск е недопустим. В този смисъл Определение № 6196/23.04.2019 год. на ВАС по адм. дело № 3999/2019 год. ;

2.На второ място, претендира се нищожност на Решение №3949/20.06.2000 год., постановено по адм.дело №3504/2000 год. на Върховен административен съд. От ВАС е изискано адм.дело №3504/2000 год. От приобщените по това дело съдебни книжа се установява, че Решение №3949/20.06.2000 год., постановено по адм.дело №3504/2000 год. на Върховен административен съд, е постановено по жалба на настоящия ищец против Заповед №КВ-486/21.03.2000 год. на Министъра на отбраната на Република България, с която на основание чл.128, т.4 от ЗОВСРБ-поради настъпила негодност за военна служба, установена от компетентните здравни органи с експертно решение №45/6-1.03.2000 год. на ЦВМК, е прекратен договора за кадрова военна служба на Д. и същият е освободен от длъжност и от кадрова военна служба и е зачислен в запаса. По реда на инстанционния контрол решението по адм.дело №3504/2000 год. е оспорено пред 5-членен състав на ВАС, който се е произнесъл с окончателно решение №8426/29.12.2000 год. по адм.дело №5480/2000 год., с което е оставил в сила оспореното решение на ВАС. При касационната проверка на процесното решение съдът е преценил и дали са налице основания за обявяване на нищожността му като постановеният краен резултат недвусмислено сочи, че не е открил такива. Това произнасяне по същество на ВАС с окончателно решение по предявена жалба срещу процесното решение е процесуална пречка за последващото предявяване на установителен иск за обявяване на нищожността му. Провеждането на касационен съдебен контрол на решението преклудира възможността за реализиране на исковия път за защита срещу него чрез прогласяването на нищожност, тъй като касационният съд следи служебно за валидността на обжалвания пред него първоинстанционен съдебен акт, по аргумент от чл.209, т.1 и чл.218, ал.2, предл.първо от АПК. При това положение, предвид изложените вече мотиви, последващото предявяване на иск по чл. 128, ал. 1, т. 8, предл. първо от АПК за обявяване нищожността на решение, преминало през касационен съдебен контрол, е процесуално недопустимо. Искът с правно основание  чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК е допустим само когато решението, чиято нищожност се претендира е влязло в сила, без да е обжалвано по реда на Глава дванадесета АПК, или когато решението е влязло в сила като необжалваемо. Предвид гореизложеното така предявеното искане в исковата молба се явява процесуално недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената от П.Х.Д. ***, с ЕГН ********** искова молба, наречена възражение, с която се претендира обявяване на нищожност на Решение №3949/20.06.2000 год., постановено по адм.дело №3504/2000 год. на Върховен административен съд.

ПРЕКРАТЯВА административно дело №701 по описа на Административен съд –Плевен за 2019 год.

Определението може да се оспори с частна жалба пред ВАС в 7/седем/ дневен срок от съобщението до страните.

Преписи от определението да се изпратят на ищеца и на Министерство на отбраната на РБ.

СЪДИЯ:/п/