ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1263

гр.Плевен,.1.07.2019 год.

 

Административен съд-гр.Плевен, V–ти състав, в закрито съдебно заседание на първи юли  две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                                     

                                                                Председател:  Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №701 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Делото е образувано въз основа на искова молба, наречена възражение, от П.Х.Д. ***, с ЕГН **********. С исковата молба се претендира нищожност на Решение №3949/20.06.2000 год., постановено по адм.дело №3504/2000 год. на Върховен административен съд.

Първоначално исковата молба е подадена до Върховен административен съд, който с Разпореждане от 7.06.2019 год. на Председателя на III-то отделение е изпратил исковата молба  по компетентност на Административен съд-София град.

АССГ с Определение №4447/13.06.2019 год. е прекратил образуваното адм.дело №6412/2019 год. и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд-Плевен, където е образувано настоящото дело. АССГ е приел, че подсъдността се определя по правилата на чл.133, ал.1 от АПК-по постоянен адрес на посочения в акта адресат, който в случая е гр.Плевен.

Административен съд-Плевен намира, че местно компетентен да разгледа и да се произнесе по настоящата искова молба на Д., е АССГ, поради следните съображения:

Както вече беше посочено, предмет на разглеждане по настоящото дело е искова молба, с която се претендира нищожност на Решение №3949/20.06.2000 год., постановено по адм.дело №3504/2000 год. на Върховен административен съд. От ВАС е изискано адм.дело №3504/2000 год.  От приобщените по това дело съдебни книжа се установява, че Решение №3949/20.06.2000 год., постановено по адм.дело №3504/2000 год. на Върховен административен съд, е постановено по жалба  на настоящия ищец против Заповед №КВ-486/21.03.2000 год. на Министъра на отбраната на Република България, с която на основание чл.128, т.4 от ЗОВСРБ-поради настъпила негодност за военна служба, установена от компетентните здравни органи с експертно решение  №45/6-1.03.2000 год. на ЦВМК, е  прекратен договора за кадрова военна служба на Д. и същият е освободен от длъжност и от кадрова военна служба и е зачислен в запаса. Страни в производството по адм.дело №3504/2000 год. са били настоящият ищец в качеството на жалбоподател, Министерство на отбраната в качеството на ответник и прокурор при Върховна административна прокуратура. С решението по адм.дело №3504/2000 год. на ВАС, жалбата на Д. е отхвърлена. По реда на инстанционния контрол решението по адм.дело №3504/2000 год. е оспорено пред 5-членен състав на ВАС, който се е произнесъл с окончателно решение №8426/29.12.2000 год. по адм.дело №5480/2000 год., с което е оставил в сила оспореното решение на ВАС.

Съгласно чл.128, ал.1, т.8 от АПК и чл.128а от АПК, в сила от 1.01.2019 год., исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно. Исковете се подават пред съответния административен съд. Следователно, този вид искови производства се разглеждат от съответните административни съдилища, дори в случаите, когато се претендира нищожност на постановено от ВАС решение.

Относно местната подсъдност обаче, в АПК липсват нарочни писмени правила, поради което и на основание  разпоредбата на чл.144 от АПК , относно местната подсъдност на спора, се прилагат правилата на ГПК. Съгласно чл.105 от ГПК,  делото се разглежда от съда, в районна на който е постоянният адрес или седалището на ответника. В случая ответник по адм.дело №3504/2000 год. на ВАС е бил Министерство на отбраната на РБългария, МО следва да е ответник и в настоящото исково производство и неговото седалище е в гр.София. Дори да се приеме за приложима разпоредбата на чл.108 от ГПК поради факта, че МО е ЮЛ, държавно учреждение, то отново подсъдността се определя по седалището на ответника, респ. пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, като и  двата случая това е гр.София.

Тъй като настоящото исково производство е изпратено по подсъдност от АССГ на АС-Плевен, последният следва да повдигне препирня за подсъдност.

Воден от горното и на основание 135, ал.1,  ал.3 и ал.5 от АПК, съдът

 

                                          ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА административно дело №701 по описа на Административен съд –Плевен за 2019 год.

ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд-Плевен и АССГ.

ИЗПРАЩА адм.дело №701/2019 год.  на Върховен административен съд гр.София, който да определи кой Административен съд е местно компетентен да разгледа и да се произнесе по исковата молба на П.Х.Д..

Определението не подлежи на оспорване.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.                                                                       

 

СЪДИЯ: