Р Е Ш Е Н И Е

№ 592

гр. Плевен,30.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – първоинстанционен тричленен състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретар Венера Мушакова и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя административно дело № 696 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от „Рейсър Ауто“ ЕООД, с ЕИК 201327590, представлявано от управителя си Ю.С., чрез пълномощник Ю. Д. – адвокат от САК, със съдебен адрес:***, против разпоредбата на чл.44 от Наредбата за управление на дейностите по отпадъците на територията на община Долна Митрополия. Оспорват се като нищожни и разпоредбите на чл.52, ал.2 и ал.4 от Наредбата, предвиждащи санкции за юридически лица при нарушаването ѝ. В жалбата се твърди, че оспорената част на чл.44 от Наредбата е незаконосъобразна, тъй като противоречи на чл.35, ал.2, ал.3 и ал.5 от ЗУО, съгласно които режимът за дейностите по § 1, т.41 и т.43 от ДР на ЗУО не е разрешителен /лицензионен/, а регистрационен. Сочи се, че и уредбата на позаконово ниво е в същия смисъл като жалбоподателят се позовава на чл.17 от Наредбата за ИУМПС, издадена на осн. чл.13 от ЗУО, съгласно която дейностите по събиране, транспортиране и третиране на ИУМПС се извършват от лица, притежаващи документ по чл.35 от ЗУО. Предвид горните аргументи се твърди, че ответникът е уредил материя, за която няма компетентност, поради което оспорената разпоредба на чл.44 е нищожна, а алтернативно се твърди, че е незаконосъобразна, тъй като противоречи на чл.35, ал.2, ал.3 и ал.5 от ЗУО.

По отношение оспорените разпоредби на чл.52, ал.2 и ал.4 от Наредбата също алтернативно се излагат доводи за нищожност и незаконосъобразност. Твърди се, че Общинският съвет няма правомощия да въвежда състави на нарушения в наредбите по чл.22 ЗУО.

В заключение е направено искане за обявяване на нищожността на оспорените разпоредби и алтернативно се иска тяхната отмяна като незаконосъобразни. Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. Постъпила е молба-становище и писмена защита с вх. № 3694/22.07.2019г. от „Рейсър ауто“ ЕООД, с изразено мнение по съществото на спора. Представена е и съдебна практика и се претендират разноски по делото.

Ответникът се представлява от адв.В.Д.от АК- Плевен, която оспорва жалбата. Излага доводи, че за жалбоподателя не е налице правен интерес да оспорва Наредбата на ОС- Д. Митрополия, тъй като не е адресат на същата, не е жител на общината, не е санкциониран по реда на същата, както и че не е участвал в процедура по реда на този подзаконов акт, което не е довело до ограничаване на правата му.Алтернативно излага доводи за неоснователност на жалбата. Твърди, че ответникът е спазил всички нормативни изисквания при приемане на оспорените текстове, които са приети в интерес на жителите на общината и с тях се прецизират конкретни разпоредби на ЗУО. По отношение разпоредбите на чл.52, ал.2 и ал.4 от Наредбата твърди, че същите не са санкционни, както се сочи в жалбата и изразява мнение, жалбоподателят е допуснал техническа грешка при изготвяне на жалбата си. В заключение прави искане да бъде отхвърлена жалбата и претендира присъждане на разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Плевен, като взе предвид доводите на страните, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

На първо място съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че за оспорващия не е налице правен интерес от обжалване на чл.44, чл.52, ал.2 и ал.4 от Наредбата. От представените с жалбата заверени преписи от Решение на РИОСВ- София /л.7/ и Удостоверение изх. № 201804616143211/16.04.2018 г. на Агенция по вписванията /л. 9/ е видно, че „Рейсър Ауто“ ЕООД е търговско дружество, занимаващо се със събиране и транспортиране на отпадъци на територията на цялата страна на излезли от употреба моторни превозни средства. Горните имат характеристиката на масово разпространени отпадъци по смисъла на ЗУО, а наредбата, чиито отделни текстове се оспорват е издадена на основание чл.22 от ЗУО. Наредбатаза управление на дейността по отпадъците на територията на община Д.Митрополия е подзаконов нормативен акт, приемането на който е от компетентността на Общинския съвет като орган на местната власт и местното самоуправление. Оспорването на самостоятелни разпоредби на такъв акт е регламентирано в дял трети, глава Х, Раздел ІІІ, чл. 185-196 от АПК. Наредбата съдържа вторични правни норми, които създават общи задължителни правила за регулиране на обществени отношения в границите на съответната община. Съгласно чл. 186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В конкретния случай съдът намира, че дружеството е процесуално легитимирано да оспорва посочените в жалбата текстове на наредбата, тъй като същите могат да засегнат права и/или законни интереси на жалбоподателя.

С оглед това, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от направеното оспорване. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:

Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Д. Митрополия е приета с Решение № 688 на ОбС Д. Митрополия от протокол № 63/31.07.2014г., на основание чл.22, ал.1 от ЗУО и чл.21, ал.2 и чл.22, ал.4 от ЗМСМА.

Съдът намира, че са налице допуснати процесуални нарушения при провеждане на производството пред административния орган. Същото е инициирано с предложение на кмета на Община Д. Митрополия с вх. № 258/24.07.2014 г. От административната преписка обаче не е видно да са спазени действащите към датата на предложението правила на чл. 26, ал.2 от ЗНА, който в редакцията си, публикувана в ДВ бр.46/2007 г. гласи, че преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. С административната преписка не са представени доказателства за наличие на публикуван проект на наредбата преди приемането ѝ. Освен това предложението на кмета, с което е инициирано производството по издаване на наредбата е от 24.07.2014г. – видно от поставения върху него изх. номер, а заседанието, на което е приет подзаконовия нормативен акт е проведено на 31.07.2014г. - видно от протокол № 63 /л.94 и сл. от делото/, поради което посочения в разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗНА 14- дневен срок очевидно няма как да е бил спазен. Горното съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорените разпоредби.

По отношение съответствието на оспорената разпоредба на Наредбата с материалния закон съдът намира за установено следното:

Наредбата, чиито отделни текстове се оспорва е издадена на основание чл.22, ал.1 от ЗУО и чл.21, ал.2 и чл.22, ал.4 от ЗМСМА. Нормата на чл. 22, ал.1 от ЗУО в редакцията към приемане на Наредбата (ДВ, бр. 53/2012г.), делегира правомощия на общинските съвети да приема наредби, с които да определят условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на своя територия, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси. В настоящата редакция (ДВ, бр.105 от 2016г.) разпоредбата сочи, че Общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси.

Предмет на оспорване пред съда е разпоредбата на чл. 44 от Наредбата за управление на територията на Община Бургас, съгласно която: „Дейностите по събиране, транспортиране, временно съхраняване и разкомплектоване на ИУМПС и по оползотворяване и/или обезвреждане на образуваните отпадъци от МПС имат право да извършват само лица, притежаващи съответното разрешително по чл.35 и чл.67 от ЗУО, или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда.“ Според дружеството-жалбоподател оспорената ѝ част противоречи на чл.35, ал.2, ал.3 и ал.5 от ЗУО.

Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗУО, за извършване на дейностите по третиране на отпадъци се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел първи или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел втори от Закона за опазване на околната среда.

В чл. 35, ал. 2 от ЗУО са посочени случаите, в които не се изисква разрешение, както и съответните изключения, а именно: 1. събиране и предварително съхраняване на отпадъци на мястото на образуване, включително на отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ); 2. събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби; 3. дейности по оползотворяване на неопасни отпадъци, обозначени с кодове R3, с изключение на газификация и пиролиза, когато компонентите, образувани от дейността, се използват като химикали, R5, R11, R12 и R13 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, с изключение на ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА), излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) и дейности по разглобяване на употребявани автомобилни компоненти или на цели автомобили с цел получаване на части, детайли и вещества с последващото им съхранение и/или продажба; 4. дейности по обезвреждане на собствени неопасни отпадъци на мястото на образуването им, обозначени с код D2, D3, D8, D9, D13 и D14 по смисъла на приложение № 1 към § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби; 5. дейност, обозначена с код R1 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, отнасяща се до изгаряне с оползотворяване на получената енергия в специализирани за целта съоръжения на неопасни отпадъци, по определението за "биомаса" по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби; 6. дейности по обратно приемане на територията на търговски обекти на масово разпространени отпадъци от опаковки, за които има организирана депозитна или друга система за многократна употреба, батерии и акумулатори, електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) и гуми; 7. дейност по предварително обработване, обозначена с код R12 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, на собствени неопасни отпадъци от опаковки на мястото на образуването им, включително на територията на търговски обекти; 8. дейности по разделно събиране на отпадъци, които не се извършват по занятие, като събиране на лекарства с изтекъл срок на годност от аптеките или кампании на общините за събиране на отпадъци в училищата; 9. дейности като търговец и/или брокер на отпадъци, когато същите не включват дейности с отпадъци на определена площадка.

Съобразно чл. 35, ал. 3 от ЗУО, за извършване на дейностите по ал. 2, т. 2-5 се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел втори. В чл.35, ал. 5 от с.з. е постановено, че регистрационният документ за дейности по ал. 2, т. 2 се издава самостоятелно от останалите разрешителни и регистрационни документи.

Следва да се посочи също, че в Допълнителните разпоредби на ЗУО са дадени дефиниции на използваните в закона понятия и термини. Съгласно § 1, т. 17 от ДР на ЗУО, "отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Според § 1, т. 41 от ДР на ЗУО, "събиране" е натрупване на отпадъци, включително предварително сортиране и предварително съхраняване на отпадъци с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци. Съобразно § 1, т. 43 от ДР на ЗУО, "транспортиране" е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност. В § 1, т.44 е указано и какво представлява "Третиране на отпадъците", а именно: това са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Всяка една от изброените в чл.44 от Наредбата дейности е посочена от законодателя индивидуално, като по такъв начин е посочена и в текста на оспорената норма, като в нея не се съдържат признаци на кумулативност при изброяване на всяка една от посочените дейности. Видно от текста на разпоредбата на чл.44 от Наредбата, първата част се отнася до дейностите по събиране, транспортиране, временно съхранение и разкомплектоване на ИУМПС, а втората - урежда дейности по оползотворяване и/или обезвреждане на образуваните отпадъци от МПС. Според §1, т.20 от ДР на процесната Наредба „Отпадъци от МПС“ са отпадъци по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗУО и включват: а) излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС); б) материали и компоненти от МПС и от ИУМПС. Т.е в случая, първата част от оспорената разпоредба се отнася само за ИУМПС, а втората – до всички отпадъци на МПС, вкл. ИУМПС.

Предвид установеното, съдът намира, че оспорения текст от Наредбата, в частта относно въведено изискване „за притежаване на разрешително по чл.37 и чл.67 от ЗУО или на комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда“ за дейностите по събиране и транспортиране на УИМПС е в противоречие със ЗУО и това е така, тъй като Общински съвет – Д. Митрополия, в противоречие със ЗУО и ЗООС, е въвел изискване за притежание на разрешително /лиценз/ за дейности, които съгласно закона подлежат само на регистрация. Такива дейности безспорно са събирането и транспортирането на отпадъци по смисъла на §1, т.41 и т.43 от допълнителните разпоредби на ЗУО – чл.35, ал.2, т.2. В частта относно дейностите по събиране и транспортиране, нормата на чл.44 от Наредбата е лишена от правно основание, ограничава правата на лица като жалбоподателя, които са регистрирани на територията на друга община да транспортират и събират ИУМПС от територията на община Д. Митрополия, дори и да притежават издадени регистрационни документи за това, валидни за територията на цялата страна, което прави протестираната разпоредба в тази й част незаконосъобразна, противоречаща на нормативен акт от по-висока степен, което води до нейната отмяна.

По отношение оплакванията на жалбоподателя, касаещи разпоредбите на чл.52, ал.2 и ал.4 от Наредбата, съдът намира за нужно да посочи, че в чл. 52 изобщо не съществува алинея 4, а ал. 2 гласи : „Изискванията по ал.1 не се прилагат в случаите на обратно приемане на отпадъци от метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА на мястото на продажба на съответните продукти“. Изложените в жалбата аргументи за нищожност и алтернативно за незаконосъобразност вероятно касаят разпоредбите на чл.54, ал.2 и ал.4 от Наредбата, но съдът фактически е сезиран с проверка на друг законов текст. Разпоредбата на чл.52, ал.2 от Наредбата е незаконосъобразна, но не поради посочените от жалбоподателя основания, а предвид констатираното по- горе нарушение на правилата на чл.26, ал.2 от ЗНА при приемане на цялата наредба. Жалбата се явява недопустима по отношение на несъществуващите в наредбата правила на чл.52, ал.4, поради което следва да бъде оставена без разглеждане в тази ѝ част.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в производството разноски, които са в общ размер на 620 лв., от които 550 лв. платено в брой адвокатско възнаграждение, 50 лв. платена държавна такса и 20 лв. представляващи заплатената такса за обнародване на оспорването в ДВ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.193, ал.1 АПК, Административен съд - Плевен, първоинстанционен тричленен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „Рейсър Ауто“ ЕООД с ЕИК 201327590, представлявано от управителя си Ю.С. разпоредбите на чл.44 и чл.52, ал.2 от Наредбата за управление на дейностите по отпадъците на територията на община Долна Митрополия, приета с решение № 688/31.07.2014 г. на Общински съвет Долна Митрополия.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на „Рейсър Ауто“ ЕООД с ЕИК 201327590, представлявано от управителя си Ю.С., против разпоредбата на чл.52, ал.4 от Наредбата за управление на дейностите по отпадъците на територията на община Долна Митрополия, приета с решение № 688/31.07.2014 г. на Общински съвет Долна Митрополия и прекратява производството в тази му част.

ОСЪЖДА Община Долна Митрополия да плати в полза на „Рейсър Ауто“ ЕООД с ЕИК 201327590, представлявано от управителя си Ю.С. деловодни разноски в общ размер 620 лв., от които 550 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение, 50 лв. платена държавна такса и 20 лв. заплатената такса за обнародване на оспорването в ДВ.

Решението в прекратителната му част, може да се оспори с частна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му, в останалата част решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

След влизане в сила на съдебното решение същото да се изпрати на Общински съвет Д. Митрополия за обнародване, като се представят доказателствата пред Административен съд – Плевен за изпълнение на това задължение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П/ 2./П/