Р Е Ш Е Н И Е
№ 539
гр.Плевен, 16.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Цветелина Кънева
при секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм. дело №689
по описа за 2019 г. на Административен съд Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
вр. с чл.27 ал.3 и ал.5 от ЗПЗП вр. с чл.166 ал.3 от ДОПК.
Производството по делото е образувано по жалба от Н.И.П.
***, против Акт за установяване на публично държавно вземане
№15/06/1/0/02530/2/01/04/01 с изх.№01-153-6500/134 от 04.04.2019г., издаден от
Директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ гр.Плевен, с който е отказано
изплащане на финансова помощ в размер на 24447,50лева, представляваща второ
плащане по Договор №15/06/1/0/02530 от 15.09.2016г., прекратен е Договор
№15/06/1/0/02530 от 15.09.2016г. за отпускане безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020г. и е определено за изплатено и
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24447,50лева,
представляващо първо плащане по Договор №15/06/1/0/02530 от 15.09.2016г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2018г.
В жалбата се твърди, че оспореният АУПДВ е
незаконосъобразен. Сочи се, че с договор от 15.09.2016г. е отпусната
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР
2014-2020г, като съгласно последният до 02.07.2018г. е следвало да се подаде
заявка за второ плащане. Твърди се, че на 27.06.2018г. е влязъл в затвора за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на 3 месеца по НОХД
№142/2018г. Твърди се още, че след като е разбрал, че ще влиза в затвора е
упълномощил майка си с нотариално заверено пълномощно, за да може да подаде
заявката за второ плащане. Сочи се, че на 29.06.2018г. майка му е подала целия
набор документи в ДФЗ-Плевен, но длъжностните лица са приели, че пълномощното
не е по образеца на Наредба №14 от 2015г. и не са приели документите, за което
са съставили контролен лист. Твърди се, че след като е бил уведомен за
действията на длъжностните лица, е поискал прекъсване на наказанието, но е
получил отказ от ОП- Плевен. Твърди се също, че на 23.08.2018г. в затвора пред
нотариус е подписал ново пълномощно по образеца на наредбата. Счита се, че
фактът, че през периода за подаване на заявка за второ плащане е бил в затвора,
се явява „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“. Позовава се на т.5
от Регламент 1306/2013г. на Европейския парламент и на съвета относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. В
заключение се моли за отмяна на оспорения АУПДВ.
От ответника, чрез процесуален представител е изразено
становище по жалбата, като се счита същата за неоснователна.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с
адв.Р.М. с надлежно пълномощно, който поддържа жалбата по наведените в нея
основания. Счита, че по делото е безспорно доказано, че П. не е изпълнил
вменените му в наредбата задължения поради наличието на непреодолима сила и по
независещи от него обстоятелства. Позовава се на т.5 от Регламент 1306/2013г. и
счита, че лицето е извършило всички позволени му от закона и зависещи от него
действия, за да подаде своевременно и в пълен комплект документите за второ
плащане. Сочи, че П. не е бил болен, за да представи болничен лист, който да
бъде приложен към документите и да бъде прието пълномощното на негов роднина.
Счита, че спазвайки буквално наредбата лицето се лишава от правото на осъществи
дейност по проект и да получи суми по договор, още повече, че е санкциониран да
върне и вече взета сума. Моли за решение в този смисъл.
В съдебно заседание ответникът-Директорът на ОД на
ДФЗ-Плевен се представлява от юрисконсулт Л.Х. с надлежно пълномощно, която
счита жалбата за неоснователна. Сочи, че освен липсата на пълномощно, има и
други документи, които не са подписани и заверени от П., както и от
бенефициентът не е представен договор на наето лице. Счита, че влизането в
затвора не е извънредно обстоятелство по смисъла на §1 т.15 от Наредба №14 и на
Регламент №1306/2013г. Сочи, че само това са случаите, при които би отпаднало
задължението да връща получено първо плащане. Счита, че АУПДВ е издаден
съгласно закона и моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
провери законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните, а и се установява от
доказателствата по делото, че по подадено заявление от Н.П. за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР
2014-2020г. е сключен Договор №15/06/1/0/02530 от 15.09.2016г. между него и
ДФЗ, по силата на който фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова
помощ по процесната подмярка за изпълнението на одобрен проект №15/06/1/0/02530
в размер на 48 895,00лева, платими на два етапа: първо плащане в размер на
24 447,50лева, съставляващи 50 на сто от помощта, което се извършва в срок
до два месеца от датата на сключване на договора; и второ плащане в размер на
24 447,50лева, съставляващи 50 на сто от помощта, което се извършва в срок
до три месеца след издаване на УИН на окомплектована с всички изискуеми
документи съгласно Приложение №7 към Наредба №14 от 28.05.2015г. заявка за
второ плащане.
Видно от приложеното на л.46 Уведомително писмо за
одобрение от 17.11.2016г. е, че на дата 30.09.2016г. по банкова сметка *** П. е
изплатена сума в размер на 24 447,50лева.
На 29.06.2018г. от С.Б.П., като пълномощник на Н.П., е
подадена заявка за второ плащане, ведно с документи към него, за което е
изготвен контролен лист (л.115-133), от който се установява, че заявката не е
подадена лично от ползвателя, или от лице с изрично нотариално заверено
пълномощно, както и че към него не са приложени пълния комплект документи
съгласно Приложение №7 от Наредба №14/28.05.2015г. Предвид последното заявката
за второ плащане не е приета и документите са върнати на пълномощника.
Изготвеният контролен лист е подписан от С.П., като в него са описани
констатираните пропуски.
С Уведомително писмо изх.№01-153-6500/5 от 07.01.2019г.,
на основание чл.26 ал.1 от АПК, П. е уведомен за откриване на производство по
издаване на акт за установяване на държавно вземане, поради констатирано
неизпълнение на нормативно задължение по
чл.34 ал.4 вр. с ал.1 от Наредба №14 от 28.05.2015г. и на договорно задължение
по чл.3 ал.3 изр.първо вр. с чл.3 ал.2 т.2 изр.първо от Договор
№15/06/1/0/02530 от 15.09.2016г., а именно до дата 02.07.2018г. не е подадена
заявка за второ плащане окомплектована с всички документи, изискуеми по
Приложение №7 от Наредба №14 от 28.05.2015г. В писмото е указан 14-дневен срок
от съобщението за представяне на надлежни писмени доказателства, удостоверяващи
наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност
за подаване на заявка за плащане в договорно и нормативно определения срок.
Указано е още, че при непредставяне на такива доказателства или ако от представените
не се установява обективна невъзможност за подаване на заявка за плащане, ще се
счита, че виновно не е изпълнено задължението за подаване на заявка за второ
плащане и договора ще бъде прекратен едностранно на основание чл.24 ал.2 т.4 от
същия. Указано е също, че при непредставяне на надлежни доказателства за
обективна невъзможност за подаване на заявка за плащане в законово и договорно
установения срок, ще се пристъпи и към издаване на АУПДВ по отношение на сумата
в размер на 24 447,50лева, представляваща получено първо плащане по
договора, което се явява дължимо на основание чл.9 ал.1 т.1 предл.първо от
договора, респ. чл.45 т.6 вр. с чл.38 ал.1 предл.първо от Наредба №14/2015г. В
писмото е дадена възможност да се подаде възражение в 14-дневен срок.
Уведомителното писмо е получено на 07.01.2019г. от Н.П. и на 09.01.2019г. от
майка му С.П..
На 18.01.2019г. е подадено Възражение от Н.П., с което
са представени Обяснителна записка, Протокол от 19.06.2018г. по НОХД
№142/2018г. по описа на РС-Кнежа, Удостоверение от 21.12.2018г. от затвора
Плевен и Служебна бележка, от които се установява, че Н.П. *** на 27.06.2018г.
в изпълнение на наказание по НОХД №51/2016г. на РС-Кнежа и по НОХД №142/2018г.
на РС-Кнежа, като е освободен на 21.12.2018г., след изтичане срока на
наказанието му.
На 04.04.2019г. от Директора на Областна дирекция на
ДФ“Земеделие“-Плевен е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане
№15/06/1/0/02530/2/01/04/01, с който е отказано изплащане на финансова помощ в
размер на 24447,50лева, представляваща второ плащане по Договор
№15/06/1/0/02530 от 15.09.2016г., прекратен е Договор №15/06/1/0/02530 от
15.09.2016г. за отпускане безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от ПРСР 2014-2020г. и е определено за изплатено и подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 24447,50лева,
представляващо първо плащане по Договор №15/06/1/0/02530 от 15.09.2016г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2018г. Определен е и срок
за доброволно плащане на определеното вземане. В АУПДВ е посочено, че същият
представлява и акт за нередност по смисъла на чл.14 ал.1 от Наредбата за
определяне на процедурите за администриране на нередности п фондове,
инструменти и програми, съфинансирани от ЕС. Като правно основание за издаване
на акта административният орган е посочил разпоредбите на чл.9 ал.1 т.1
предл.първо вр. с чл.3 ал.3 изр.първо вр. с чл.3 ал.2 т.2 изр.първо от Договор
№15/06/1/0/02530 от 15.09.2016г.и чл.45 т.6 вр. с чл.38 ал.1 т.1 предл. първо
вр. с чл.34 ал.4 вр. с ал.1 от Наредба №14 от 28.05.2015г. за прилагане на
подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020г., както и чл.59 ал.1 и ал.2 от
АПК вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК. Като фактическо основание е посочено
установена нередност свързана с неизпълнение на нормативно и договорно
задължение, изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане в нормативно
и договорно определения срок. Възражението на ползвателя за възникнали
непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване на
заявката за второ плащане в договорно и нормативно определения срок, е прието
за неоснователно, като е посочено, че приложените документи не доказват
наличието на обективна невъзможност за подаване на заявката в срок или
извънредно обстоятелство по смисъла на §1 т.15 от ДР на Наредба
№14/28.05.2015г. и чл.2, §2 от Регламент
(ЕС) №1306/2013г.
С Решение за поправка на очевидна фактическа грешка
№15/06/0/02530/2/01/04/01#/ 14.06.2019г. на Директора на ОД на ДФЗ-Плевен е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Акт за установяване на
публично държавно вземане №15/06/1/0/02530/2/01/04/01 с изх.№01-153-6500/134 от
04.04.2019г., като текстът на стр.4 абзац 1-ви „ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 03.06.2018г…“, да се чете „ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 03.07.2018г.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Акт за установяване на
публично държавно вземане №15/06/1/0/02530/2/01/04/01 с изх.№01-153-6500/134 от
04.04.2019г. е връчен на 22.05.2019г., видно от известие за доставяне на л.13
от делото, а жалбата срещу него е подадена на 04.06.2019г., поради което и като
подадена в законоустановения 14-дневен срок, от надлежна страна и при наличие
на правен интерес, е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл.27 ал.3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз. Съгласно чл.27 ал.5 от ЗПЗП, вземанията на Разплащателната
агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични
държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. В чл.166 ал.2 от ДОПК е
предвидено, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на
акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на
съответната администрация.
Съгласно
чл.20а ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи
нейната дейност, а съгласно ал.4 от същия текст може да делегира със заповеди
част от предоставените му правомощия на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност, включително и правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово
подпомагане. Видно от приложената на л.6 от делото Заповед №03-РД/286 от
01.02.2017г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, на директорите на ОД на ДФЗ са
делегирани изрично посочените в нея правомощия, сред които и да издава актове
за установяване на публично държавно вземане по отношение на ползватели по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски
стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020г.
Видно от приложената на л.170-171 от делото Заповед №03-РД/1404 от 23.07.2015г.
на Изпълнителният директор на ДФЗ, на директорите на ОД на ДФЗ са делегирани
правомощия по отношение прилагането на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР
2014-2020г., включително са упълномощени да прекратяват сключените договори при
наличие на основанията за това, посочени в Наредба №14 от 28.05.2015г. и
клаузите на договорите. Т.е. оспореният АУПДВ е издаден от компетентен за това
орган.
Актът за установяване на
публично държавно вземане е издаден в писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, включително и мотиви с посочване на фактическото и правно основание
за издаването му.
Издаден е и при спазване на
административно производствените правила.
От приложените по делото доказателства се установява, че П. е уведомен
за откриване на производството по издаване на акта по реда на чл.26 от АПК. В
уведомителното писмо са посочени констатациите на органа, че при проверка
спазване на срока за подаване на заявка за второ плащане е установено, че
ползвателят на помощта не е подал заявка до крайния срок за подаването. С
писмото ползвателят е уведомен и за приложимата нормативна уредба, както и
правните последици от нарушаване на задължението за подаване на заявка за второ
плащане в уговорения срок, като едновременно с това е дадена възможност за
представяне на доказателства удостоверяващи наличие на особени непредвидени
обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване на заявка за
плащане в договорно и нормативно определения срок. Дадена е възможност за
представяне на възражения, каквото е и подадено.
По
съответствието с материалния закон съдът съобразява следното:
Условията и редът за
прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка
6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020г. са регламентирани
в Наредба №14 от 28.05.2015г.
Съгласно чл.34 ал.1 от
наредбата, при кандидатстване за второто
плащане ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от
изпълнителния директор на РА и публикуван на електронната страница на РА, в
съответната регионална разплащателна агенция и прилага всички изискуеми
документи съгласно приложение № 7. Според ал.2, срокът за подаване на заявката
за второ плащане се посочва от кандидата в заявлението за подпомагане и трябва
да бъде не по-рано от две години и 6 месеца и не по-късно от 4 години и 6
месеца от датата на подаване на заявлението за подпомагане. В ал.4 е
регламентирано, че ползвателите на помощта подават заявка за второ плащане не
по-късно от посочения в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне
на финансова помощ срок и не по-рано от един месец преди изтичането му.
В чл.3 ал.3 от договора е посочено, че заявката за
второ плащане се подава в срок до 01.07.2018г. (посочения в заявлението за
подпомагане срок за това – най-рано 2г. и 6м. и най-късно 4г. и 6м. от датата
на подаване на заявлението за подпомагане), но не по-рано от 1месец преди
изтичане на срока по чл.6 ал.1 от договора. Съгласно последния, ползвателят се
задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от
сключване на договора до 01.07.2018г.
В чл.35 ал.1 от наредбата е прието, че регионалната разплащателна агенция извършва
преглед на документите по чл. 34, ал. 1
в присъствието на ползвателя на помощта, като според ал.2 в случай на липса или
нередовност на документите по ал.1 регионалната разплащателна агенция не приема
заявката за плащане и връща документите на ползвателя на помощта заедно с
писмено изложение на липсите и нередовностите. В ал.3 е указана възможността, след
отстраняване на пропуските по ал.2 ползвателят на помощта има право в рамките
на съответния срок по чл. 34, ал. 2
отново да подаде заявка за плащане.
Според чл.14 ал.2 от договора, ползвателят се
задължава да представя лично, освен в случаите по чл.22 ал.2 от наредбата,
когато се представят от лице, упълномощено с нотариално заверено изрично
пълномощно, заявка за плащане и документи към нея, както и допълнително
поисканите от фонда документи, като подаването на заявка и документи се
извършва в нормативно или договорно установения срок.
Съгласно чл.22 ал.2 от наредбата, изискването за лично подаване на документите не се прилага
за ползватели на помощта, които трябва да подадат заявка за второ плащане и за
които е настъпила временна неработоспособност, налагаща болничен престой,
поради: общо заболяване, злополука, професионална болест, лечение в чужбина,
санаторно-курортно лечение, карантина, гледане на болен или на карантиниран
член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за
медицински преглед, изследване или лечение в същото или в друго населено място,
в страната или в чужбина; бременност и раждане, като временната
неработоспособност се удостоверява с болничен лист, представен в РА до три дни
след датата на издаването му. Според ал.3, в случаите по ал. 2 документите
могат да бъдат подадени от лице, упълномощено с нотариално заверено изрично пълномощно.
В
§1 т.15 от ДР на наредбата е дадено легалното определение на понятията"Непреодолима сила и извънредни обстоятелства"
като се прави препратка към чл. 2,
параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., според който за целите
на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила" и
„извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните
случаи:
а)смърт
на бенефициера;
б)дългосрочна
професионална нетрудоспособност на бенефициера;
в)тежко
природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството;
г)случайно унищожение на постройките за животни на стопанството;
д)
епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички
селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера;
е)
отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това
отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.
Същите
тези случаи са посочени и в чл.19 ал.2 от договор, като в ал.3 е
регламентирано, че в случай на непреодолима сила /извънредни обстоятелства,
довела/и до трайна обективна невъзможност на ползвателя да изпълнява поетите
договорни и/или нормативни задължения той не дължи връщане на полученото първо
плащане по договора, но няма право да получи второто плащане от договора. В
чл.20 ал.1 от договора е регламентирано задължение за ползвателя при настъпване
на обстоятелствата по чл.19 ал.2 той или упълномощено от него лице да уведоми
писмено фонда в срок до 15 работни дни от датата, на която е в състояние да го
направи, като представи достатъчно доказателства за това, като според ал.3 ако
не изпълни това задължение ползвателят не може да се позовава на непреодолима
сила.
Съгласно
чл.38 ал.1 т.1 от наредбата, ползвателят
на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2
и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1
първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със
законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е
подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение
№ 7 документи в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ.
Според чл.9
ал.1 т.1 от договора, фондът изисква от ползвателя връщане на полученото
първо плащане и ползвателят няма право да получи второто плащане когато не е
подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно
Приложение №7 към Наредба №14 от 28.05.2015г. документи в срока по чл.3 ал.3.
А според чл.24 ал.2 т.4 от договора, последният се
прекратява едностранно от фонда без предизвестие при виновно неизпълнение на
което и да е нормативно или договорно задължение от страна на ползвателя.
В контекста на горното съдът приема за безспорно
установено, че ползвателят П. не е изпълнил поетото нормативно и договорно
задължение да подаде заявка за второ плащане до 02.07.2018г. Спорен по делото е
въпрос дали това се дължи на особени непредвидени обстоятелства, довели до
обективна невъзможност за подаване на заявката в срок. Обстоятелствата на които
се позовава ползвателят са изтърпяване на наказание лишава от свобода, като на
27.06.2018г. е влязъл в затвора Плевен, от където е освободен на 21.12.2018г. Лицето
се позова още и на отказ от ОП-Плевен от 10.08.2018г. да бъде прекъснато
изпълнението на наказанието му, който отказ е по молба на П. от 10.08.2018г. във
връзка с подаване на заявка за второ плащане по процесната подмярка.
Съдът счита, че конкретният случай не попада в
хипотезата на §1 т.15 от ДР на Наредба №14/2015г. и не може да се приеме, че са
били налице особено непредвидени обстоятелства, довели до неизпълнение на поето
нормативно и договорно задължение за подаване на заявка за второ плащане в срок
до 02.07.2018г. (тъй като 01.07.2018г. е почивен ден), които да обосноват
приложение на чл.19 ал.3 от договора, а именно да не дължи връщане на
полученото първо плащане по договора, като няма право да получи само второто плащане от договора. На първо
място изтърпяването на наказание лишаване от свобода не попада сред случаите
квалифицирани като „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ в чл. 2,
параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013г., към който препраща §1
т.15 ДР на от наредбата. На следващо място, видно от протокол от открито
съдебно заседание на 19.06.2018г. по НОХД №142/2018г. по описа на РС-Кнежа
(л.141-143) е, че П. е разполагал още към 19.06.2018г. с данни за предстоящо
привеждане в изпълнение на определеното му наказание „лишаване от свобода“, за
което не е предприел действия за уведомяване на фонда, което има като
задължение според разпоредбата на чл.38 ал.5 от Наредба №14/2015г., респ. чл.20
ал.1 от договора. При неизпълнение на
това задължение, съгласно чл.20 ал.3 от договора, ползвателят не може да се
позовава на непреодолима сила. Следва да се посочи още, че при подаване на
заявката за второ плащане на 29.06.2018г. от майка му С.П. е установено освен
липсата на нотариално заверено изрично пълномощно,
така и на други документи, изискуеми съгласно Приложение №7 от наредбата,
поради което заявката не е приета, за което е изготвен контролен лист. Въпреки
поетите договорни задължение за подаване на заявката в срок до 01.07.2017г.
същата не е подадена в този срок. Едва на 10.08.2018г., цял месец след изтичане
на определения срок, от страна на П. е подадена молба за прекъсване на
наказанието, на която е получил отказ, а едва на 23.08.2018г. е изготвено нотариално
заверено изрично пълномощно за майка му, в съответствие с изискванията на
наредбата. Ето защо е налице виновно неизпълнение от страна на ползвателя на
поето нормативно и договорно задължение за подаване на заявка за второ
плащане в срок до 02.07.2018г., поради което правилно и в изпълнение на
разпоредбите на чл.38 ал.1 т.1 от наредбата и чл.9 ал.1 т.1 от договора административният орган е отказал изплащане
на второ плащане по договора и е определил задължение, представляващо публично
държавно вземане, подлежащо на възстановяване в размера на изплатеното първо
плащане по договора. В изпълнение на чл.24 ал.2 т.4 от договора е прекратил
същия.
Не се установява и нарушение на принципа за
съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК.
Ползвателят на помощта е бил надлежно запознат с последиците от неизпълнение на
задълженията по договора, което обстоятелство е удостоверил чрез подпис.
Действително отговорността се явява неоправдано тежка за неизпълнението на
договорни клаузи, но същата е предвидена нормативно както в действащ подзаконов
нормативен акт, така и в самия договор, който ползвателят се е задължил да
спазва. В случая договорените между страните последици от неизпълнение на
задълженията по договора за безвъзмездна финансова помощ се явяват приложени в съответствие
с правните норми.
С оглед на изложеното, оспореният
АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма,
съобразено с административно производствените правила, материалния закон и
целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли.
При този изход на делото е
основателно искането на ответника за присъждане на разноски. В полза на ДФЗ
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лева, определени съгласно чл.24 на Наредба за заплащането на правната помощ, вр.
чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144
АПК.
Воден от горното
и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.И.П. ***, против Акт за
установяване на публично държавно вземане №15/06/1/0/02530/2/01/04/01 с
изх.№01-153-6500/134 от 04.04.2019г., издаден от Директора на Областна дирекция
на ДФ „Земеделие“ гр.Плевен.
ОСЪЖДА Н.И.П. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза на
Държавен фонд „Земеделие“-София направените по делото разноски в размер на 100,00лева
(сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба пред
ВАС в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/