Р E Ш Е Н И Е

№  470

гр. Плевен, 24.09.2019 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:                                            Председател: Николай Господинов

                                                                    Членове: Елка Братоева

                                                                                    Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Йорданка Антонова,  като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 682 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.   

 С Решение №284 от 19.04.2019 г., постановено по анд № 389/2019 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 08-00-413/05.02.2019 г. на Заместник министър на културата, с което на „ИЛМАР“ ЕООД, с ЕИК 114602719, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, обл. Плевен, ул. „Ресен“ № 4, представлявано от Т.И.И. с ЕГН **********, на основание чл. 197, ал. 1 от Закона за културното наследство е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3500 лева  за това, че като съсобственик на сграда-НКЦ, намираща се в УПИ III-5989, кв. 85а по плана на гр. Плевен, с административен адрес – гр. Плевен, ул. Сан Стефано“ № 2, с идентификатор 56722.659.872 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, не е изпълнил разпоредбите на чл. 71, ал. 1, т. 1, а именно: „Собствениците, концесионерите и ползвателите на движими културни ценности са длъжни да:

1. Полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му“, като изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие относно изпълнение следните задължения:

            1. Собствениците на сграда-недвижима културна ценност, намираща се на ул. „Сан Стефано“ № 2 в гр. Плевен, не са изпълнили задълженията по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН.

            2. Собствениците на сграда-недвижима културна ценност, намираща се на ул. „Сан Стефано“ № 2 в гр. Плевен, не са изпълнили Заповед № РД-12-145/04.05.2017 г. на Кмета на Община-Плевен, издадена на осн. чл. 73, ал. 3 от ЗКН.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Министерство на културата чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Й. Н., в която се сочи, че решението е   неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдебният състав в противоречие със събраните факти и доказателства е постановил решение, с което е приел, че актосъставителят е допуснал нарушения на чл. 42, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН и респективно административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Тези изводи на съда счита за  необосновани .

Твърди, че актосъставителят е посочил ясно, мотивирано и категорично като дата на установяване на нарушението - датата на съставяне на Констативния протокол от извършената проверка - 08.06.2018 г. Според касатора обстоятелството, че снимковият материал е направен два дни по-рано означава, че тогава контролните органи са осъществили проверката на място. Но, освен проверка на място е необходимо и задължително възприетите факти да бъдат съпоставени с документите по случая. Затова именно посочената дата на нарушението е датата на съставяне на Констативния протокол от извършената на място и по документи проверка. Именно на 08.06.2018 г. контролните органи са съпоставили документите — снимков материал от извършената проверка на място със събраните писмени доказателства по проверявания обект. Тези факти и обстоятелства подробно са описани в издадения Акт за установяване на административно нарушение и респективно са обсъдени в Наказателното постановление от административнонаказващия орган, поради което счита за  определена правилно датата на установяване на нарушението. Изводът на въззивния съд, че „...не става ясно на коя дата е осъществено нарушението”  счита за необоснован, тъй като нарушението е осъществено чрез бездействие  да се предприемат мерки относно опазването и поддържането на сградата – НКЦ,  продължило  дългогодишен период от време, като нарушението на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН, е установено към датата на проверката от инспекторите от ГД ИОКН на 08.06.2018 г., при която с Констативен протокол по реда на чл. 192, ал. 1. т. 1 от ЗКН, регистриран в МК с вх. № 08-00-413/26.06.2018 г. е прието, че в резултат от неполагането на дължимите грижи на добър стопанин и съсобственик на имот, състоянието на Сграда - недвижима културна ценност, находящ се в град Плевен, ул. «Сан Стефано» № 2, УПИ Ш-5989  в квартал 85а, е в тежко състояние и е налице непосредствена опасност от самосрутване.

За необоснован счита  извода на съда, че е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН за АУАН и респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 or ЗАНН , изразяващи се в липса на законосъобразно описание на нарушението, доколкото не се сочели всички съставомерни факти. Съображенията на съда,  че актосъставителят следвало да посочи кои са необходимите грижи за опазването, съхранението и поддържането в добро състояние на недвижимата културна ценност,  противоречат на приложението на материалния закон, поради обстоятелството, че както в АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено е обосновано, че дължимите грижи са тези на добрия стопанин и съсобственик на имот. Сочи още, че материалният закон не поставя изискване административнонаказаващият орган да събере доказателства за финансовото състояние на нарушителя, за да прецени дали той е имал финансовата възможност да изпълни законоустановеното си задължение, както е приел въззивният съд. Твърди, че задължението на собствениците на недвижими културни ценности да ги стопанисват и поддържат в добро състояние произтича от Закона за културното наследство, а наличието или липсата на финансова възможност е житейски факт, който може да обоснове други икономически решения за собственика, които той е длъжен да вземе, за да изпълни задължението си. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема сатновище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба „ИЛМАР“ ЕООД се представлява от адв.Г., който излага подробни съображения за неоснователност на подадената  жалба. Счита оспореното решение за правилно, като поддържа становището за липса на посочена дата на нарушението, за наличие на две констатирани нарушения, за които не са наложени отделни наказания. Твърди, че заповедта , която обективира дадените предписания на касатора, не е влязла в законна сила и може да бъде отменена.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба. Претендира за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, при което да се произнесе по съществото на спора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество жалбата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел, при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна само на процесуално основание,  без да се разглежда спора по същество.

На първо място съдът приел, че наказателното  постановление № 08-00-413 от 05.02.2019 г. е издадено въз основа на Акт  за установяване на административно нарушение № 10 от 27.08.2018 г., в който е отразено, следното: Като съсобственик на сграда-НКЦ, намираща се в УПИ III-5989, кв.85а по плана на гр.Плевен с административен адрес гр.Плевен, ул „Сан Стефано“ №2, с идентификатор 56722.659.872 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, не е изпълнил разпоредбите на чл. 71, ал. 1, т. 1, а именно: „Собствениците, концесионерите и ползвателите на движими културни ценности са длъжни да: 1.Полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му“, като изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие относно изпълнение следните задължения: 1.Собствениците на сграда-недвижима културна ценност, намираща се на ул „Сан Стефано“ №2 в гр.Плевен, не са изпълнили задълженията по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН; 2. Собствениците на сграда-недвижима културна ценност, намираща се на ул „Сан Стефано“ №2 в гр.Плевен, не са изпълнили Заповед № РД-12-145/04.05.2017 г. на Кмета на Община-Плевен, издадена на осн. чл. 73, ал. 3 от ЗКН. Посочено е, че е  осъществен състава на чл. 197, ал. 1 от ЗКН. Въззивният съд направил извод, че , че актосъставителят при съставянето на АУАН  е допуснал нарушения по чл. 42, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН, тъй като липсва дата на извършване на нарушението, респективно периода на извършване на нарушението. От така описаното по-горе нарушение за съда не станало ясно на коя дата е осъществено нарушението. Посочената в  АУАН дата - 8.06.2018 г., на която актосъставителят е извършил проверка заедно със свидетелката Петя Ганчовска по документи и на място на сградата-недвижима културна ценност, съдът приел за произволно избрана и направил извод, че такава не би могла да бъде посочена предвид, че самият АУАН е съставен на 27.08.2018 г. Затова приел, че  отразеното „не е вярно“.

На второ място съдът приел, че  липсва описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.  В тази връзка изложил съображения, че посоченото в НП задължение на собствениците, концесионерите и ползвателите на движими културни ценности да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му,  „представлява бланкет, който е напълно неясен“. Според въззивния съд, актосъставителят е следвало да посочи кои са необходимите грижи за опазването, съхранението и поддържането в добро състояние на недвижим паметник на културата при спазване на разпоредбите на ЗКИ /като се отразят конкретните такива/ и актовете по прилагането му /като се отразят конкретните такива/. Според съда следвало е да се впише кога е трябвало да се полагат тези необходими грижи от страна на жалбоподателя и какъв е паричния израз на същите. Било абсолютно необходимо и задължително  още според съда да се извърши остойностяването им, с оглед преценката „такива необходими грижи жалбоподателят може ли да извърши, с оглед дохода му, който е следвало да се посочи. Ако доходът на същия е нисък, тогава как той би могъл да извърши разходи – т. нар. необходима грижа по см. на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН.“ Според РС следвало актосъставителят да обоснове, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 71, ал. 1, т. 1 от НК и то виновно, като представи доходите му и същите да бъдат съпоставени на паричния израз на необходимата грижа.  Едва когато доходите на последния могат без затруднения да се отделят средства за необходима грижа за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на ЗКН и актовете по прилагането му на недвижим паметник на културата, можело да става реч за виновно поведение. Поради тези изложени мотиви съдът приел, че актосъставителят не е описал нарушението и не е посочил обстоятелства, при които е било извършено, т. е. липсвало  посочване какво точно е направил или не е направил жалбоподателят и как. С оглед на това приел, че не може да се направи извод, че правилно е посочена законната разпоредба, която е нарушена.

Съдът счел, че НП също не е отговаря на изискванията на закона, тъй като  наказващият орган е допуснал нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Приел, че допуснатите в АУАН „грешки в акта“  са намерили  място в НП. Изложил аналогични мотиви по отношение на допуснатите нарушения при издаването на НП като тези относно съставения акт за нарушение.

 По тези изложени съображения съдът отменил оспореното НП.

  Според касационната инстанция оспореното решение е неправилно и необосновано на събраните по делото доказателства.     Неправилен  е изводът на въззивния съд, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, обосноваващи неговата отмяна само на процесуално основание.

Не почива на събраните по делото доказателства изводът на съда, че в АУАН и в НП липсва дата на извършване на нарушението, респективно периода на извършване на нарушението. Извършеното деяние се изразява обобщено в това, че дружеството в качеството си на съсобственик на процесния имот, не е положило  необходимите грижи за неговото опазване, съхранение и поддържане в добро състояние като не е предприело мерки в насока да  изпълни разписаните  в  чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН  задължения и не е изпълнило  Заповед № РД-12-145/04.05.2017 г. на Кмета на Община-Плевен, издадена на осн. чл. 73, ал. 3 от ЗКН, на която дружеството е адресат. Т.е. изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез бездействие, което бездействие е започнало след изтичане на установените в заповед №РД-12-145/4.05.2017 год. срокове за провеждане на процедурите по изготвяне и представяне на архитектурно заснемане на сградата, текстова и фото-документация, изготвяне на конструктивен проект за укрепване на фасадите и внасянето му за съгласуване в община Плевен, демонтиране на сградата със запазване на фасадите и т.н.  и не е приключило включително към датата на последната проверка, резултатите от която са отразени в Констативен протокол №08-00-423/26.06.2018 год. Касае се за отрицателен факт, който не е опроверган от дружеството, поради което настоящата касационна инстанция приема, че изпълнителното деяние на нарушението  е осъществено чрез бездействие, което продължава да се осъществява до момента, докато дружеството не предприеме мерките, които са му предписани със заповедта и/или от закона. Докато трае това бездействие наказателно-отговорното лице е в нарушение. В случая при наличие на задължения за действие, жалбоподателят е бездействал непрекъснато през целия период. Когато едно административно нарушение се осъществява чрез бездействие, което трае продължително във времето, се установява едно трайно фактическо състояние, което се явява довършено едва с предприемане на дължимите действия или в случая с предприемане на действия  по опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на процесната сграда. Затова касационната инстанция намира, че от възникване на задължението за собствениците за предприемане на горните действия  до фактическото им предприемане се касае за едно нарушение. Затова и не може да бъде посочена конкретна дата на нарушение, което продължава да се осъществява във времето до настъпване на юридически факт, който да го преустанови. А посочената в АУАН и в НП дата 8.06.2018 год. не е произволна, както е приел въззивният съд, а съставлява датата, на която, видно от всички материали по административнонаказателната преписка, е констатирано това бездействие от контролните органи. На тази дата, след обобщаване на всички събрани по преписката писмени документи, включително и от предходно извършвани проверки и снимков материал, е направена писмена констатация, че дружеството-съсобственик на имота не е изпълнило произтичащите от ЗКН и издадената Заповед №РД-12-145/4.05.2017 год. на кмета на община Плевен задължения и са дадени конкретни препоръки за изпълнение.

Несъответен на събраните по делото материали е и изводът на съда, че описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, е бланкетно и неясно. Противно на възприетото от съда, на първо място подробно е описано и в АУАН, и в НП, състоянието на сградата: че същата е в тежко аварийно състояние: покривът липсва, виждат се следи от пожар, при който е пострадал сериозно таванският гредоред, увреден допълнително от атмосферната влага; североизточната кула е разрушена, както и части от надзида; стените по фасадите също са обрушени, с пукнатини и паднала мазилка, което е довело до ерозия на тухлената зидария; на места са запазени елементи от пластичната фасадна украса; гредоредът на втория етаж също е прогнил и с пропадания; в резултат от действието на атмосферните води и дъждовете през пролетта на 2018 г. са отслабени и носещите зидове. Съответно и адекватно на така констатираното състояние на сградата, описано подробно по елементи, е указанието на органа за предприемане от страна на съсобственика на мерки, разписани в чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН , а именно грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на сградата, респ. на тези елементи, за които е констатирано, че се дължи грижа. Тези грижи е ясно  и недвусмислено, че следва да съответстват на установеното при оглед и да са насочени  към отстраняване на тези конкретно описани повреди. От друга страна и в АУАН, и в НП, от една страна се съдържа препращане към издадената Заповед № РД-12-145/04.05.2017 г. на Кмета на Община-Плевен, а от друга страна са преповторени и в АУАН, и в НП конкретните указания към собствениците, дадени с тази заповед. А те са: 1. На основание чл. 74, ал. 1 от ЗКН да се изготви архитектурно заснемане, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструктция на сградата; 2. След положително становище по внесените материали по реда на чл. 74, ал. 1 от ЗКН, да  се изготви конструктивен проект за укрепване на фасадите, по време на демонтажа и строителството, който да се внесе за съгласуване в община Плевен; 3. След одобряване на конструктивния проект да се демонтират сградата, като се запазят фасадите към ул. „Сан Стефано“ и пл. „Карол I“. Елементите на каменното стълбище също да бъдат запазени на депо, след демонтажа, за експониране в реконструираната сграда. Следователно, разписани са конкретни, ясни и недвусмислени мерки, които следва да се предприемат,  и грижи, които да се положат, за опазването, съхранението и поддържането в добро състояние на процесния имот. Не е ясно какво е имал предвид РС, че е следвало да се посочи кога е трябвало да се полагат тези необходими грижи от страна на жалбоподателя и какъв е паричния израз на същите. Тези мерки не следва да предприемат на конкретна дата, а веднага след като е констатирано състоянието на имота и постоянно занапред във времето, до постигане на необходимия резултат-достигане на имота до такова състояние, което да отстрани разрухата и повреждането му, констатирани при огледа. А остойностяването на размера на вредите не е от компетенцията на контролните органи, това е задължение на собствените на имота. Разпоредбата на чл.195 от ЗУТ например разписва, че собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики. При аварии или други обстоятелства, застрашаващи обекта с увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания, възстановяване на обекта. От своя страна разпоредбата на чл.70 от ЗКН разписва задълженията на собствениците на недвижими културни ценности да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние и да уведомяват незабавно НИНКН, а в определени случаи- и звената по чл. 17, ал. 3, регионалните инспекторати по опазване на културното наследство и общинските органи за настъпили увреждания по тях или за действия спрямо тях в нарушение на закона.  Затова, абсолютно ирелевантно за отговорността на собственика и неизискващо се от закона е контролните органи да правят преценка /както неправилно е приел РС/ „такива необходими грижи жалбоподателят може ли да извърши, с оглед дохода му, който е следвало да се посочи. Ако доходът на същия е нисък, тогава как той би могъл да извърши разходи – т. нар. необходима грижа по см. на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН.“ Не е изискване на закона и задължение на контролните органи да правят съпоставка  на паричния израз на необходимата грижа.  

Изрично и недвусмислено е посочено и в АУАН, и в НП, че деянието се вменява като нарушение на дружеството в качеството му на съсобственик на имота, а не в някое друго от изброените в чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН качества.

 Ето защо касационната инстанция намира, че оспореното решение като неправилно и необосновано следва да се отмени   и делото да се върне на друг състав на същия съд, който да разгледа делото и да се произнесе по въпроса има ли извършено нарушение от дружеството на посочените в АУАН и НП разпоредби , като даде отговор и на всички релевирани с жалбата и в хода на съдебното производство оплаквания, в т.ч. съставлява ли по смисъла на закона процесната сграда недвижима културна ценност; следва ли да се изпълнява заповедта преди влизането й в сила; има ли допуснато от закона или от органа предварително изпълнение на заповедта и ако има- какво е значението на придаденото предварително изпълнение на заповедта; налице ли са или не две административни нарушения, които не са санкционирани при условията на чл.18 от ЗАНН ; следва ли всеки от съсобствениците да понася отделна санкция за неизпълнение на вменените му задължения и т.н.   

 Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение №284  от 19.04.2019 г., постановено по анд № 389/2019 г. на  Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/                      ЧЛЕНОВЕ:1. /П/                 2.  /П/