Р Е Ш Е Н И Е

№ 74/ 19. Февруари 2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и трети януари 2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 665/2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на В.А.К. *** срещу Заповед № 18-0938-000949/13.05.2018г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, затова че със съставен АУАН №Д401697/13.05.2018г е установено, че на 13.05.2018г. около 02:32ч. в гр. Плевен, на ул. „Ив. Вазов“ до № 6 в посока ул. „Д.Константинов“ жалбоподателят управлявал личният си лек автомобил „Мерцедес Ц 200“ с Рег. № ****** – лична собственост като отказал да му бъде извършена проба за алкохол в количеството издишан въздух с техническо средство Алкотест 7410 с фабр. № ARCN-0390; издаден талон за мед.изследване № 0001630, водачът трудно контролира говора и движенията си и лъха силно на алкохол - нарушение на чл. 174 ал.3 пр.1 ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез адв. Ф. *** оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й, тъй като е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила. Въпреки подаденото писмено възражение срещу АУАН не е бил запазен видеозаписа от проверката, което е опорочило съществено производството. Оспорва установената с акта фактическа обстановка. Твърди, че неправилно е отразено, че е отказал проверка с техническо средство, че трудно контролира движенията и говора си, неправилно е отразена и датата на издаване на Заповедта за ПАМ – 13.05.2018г., който е неприсъствен (почивен ден) – неделя. От показанията на свидетелите се установява, че е извършил няколко опита да даде проба, които се квалифицират като неуспешни, но не може да се приеме твърдяното от ответника обстоятелство, че е саботирал пробата. В заповедта е посочено, че ПАМ е наложена, затова че жалбоподателят е отказал проба за алкохол с техническо средство, на второ място – отказал кръвна проба и на трето – проба за наркотични вещества, като не става ясно за какво точно е санкциониран.

Ответникът – Началникът на Сектор ПП към ОД на МВР – Плевен чрез юрисконсулт Ф. изразява становище за неоснователност на жалбата. От показанията на свидетелите и приложените писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е направил опити, които се квалифицират като некачествени, защото не са отчетени от уреда, тъй като не е вкарал достатъчно количество въздух в уреда, което може да се определи като неправомерно поведение от негова страна, изразяващо се в саботиране на пробите, тъй като поставял езика си върху отвора. Неоснователни са възраженията му, че е болен от бронхиална астма, тъй като към момента на проверката не се доказва да е бил в обострено състояние. Не се явил и за кръвно изследване. Видеонаблюдението е във връзка с допуснати дисциплинарни нарушения от полицейските служители, а такива оплаквания не са констатирани. Счита, че показанията на свидетелката не следва да се взимат предвид, тъй като тя не е присъствала при проверката и от мястото, където се е намирала не е могла да види как се извършва. Не са направени възражения и не са представени доказателства защо не се е явил за кръвна проба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 25.06.2018г. Жалбата е подадена на 03.07.2018г., в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със съставен АУАН №Д401697/13.05.2018г е установено, че на 13.05.2018г. около 02:32ч. в гр. Плевен, на ул. „Ив. Вазов“ до № 6 в посока ул. „Д.Константинов“ жалбоподателят управлявал личният си лек автомобил „Мерцедес Ц 200“ с Рег. № ****** – лична собственост като отказал да му бъде извършена проба за алкохол в количеството издишан въздух с техническо средство Алкотест 7410 с фабр. № ARCN-0390; издаден талон за мед.изследване № 0001630. В акта е отбелязано обстоятелството, че водачът трудно контролира говора и движенията си и лъха силно на алкохол. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 174 ал.3 пр.1 ЗДвП. При съставянето на акта е иззето СУМПС на водача и СРМПС.

На водача е издаден талон за мед. изследване, който е връчен срещу подпис. В него е удостоверено, че водачът е отказал проба за алкохол с техническо средство. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, но не се е възползвал от възможността да се яви в указания срок, за да даде кръвна проба за медицинско изследване, за да се установи по безспорен и несъмнен начин дали е употребил алкохол.

От показанията на разпитаните свидетели – актосъставителя А. и св.Н. – свидетел при съставяне на акта, се потвърждават установените в акта факти и обстоятелства, а именно, че жалбоподателят с действията си е практически е отказал да даде проба за алкохол с техническо средство. И двамата свидетели са категорични, че жалбоподателят не е подавал въздух в апарата, тъй като е поставял езика си на тапата и така е попречил на уреда да отчете съдържанието на алкохол в издишания въздух, с което по същество е препятствал извършването на пробите. Действията на жалбоподателя правилно са били квалифицирани като отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол. Показанията на свидетелката – С. не оборват тази констатация, тъй като същата се е намирала вътре в автомобила, който бил спрян пред полицейския автомобил, не е присъствала на самата проверка с техническото средство, извършвана в задната част на автомобила и от мястото, където се е намирала не е могла да възприеме непосредствено действията на К..

Техническото средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № 0390 е преминало последваща периодична проверка със срок на валидност 6 месеца, видно от приложения по делото протокол от 12.04.2018г. и към датата на съставянето на акта е бил годно и изправно техническо средство. Видно от разпечатката на данните от апарата от датата на проверката - 13.05.2018г., с него са извършвани няколко проверки за алкохол, които показали отрицателни проби, но в интервала на проверката от 02:32ч. до 03:45ч., когато е връчен талона за медицинско изследване не са отчетени проби, което е в потвърждение на описаната фактическа обстановка. Не са налице пречки от технически характер, които да са възпрепятствали пробата. При съставяне на акта жалбоподателят не е възразил да са налице и пречки, свързани със здравословното му състояние, за да не може да подаде достатъчно въздух. Дадена му е възможност да впише възраженията си, но той не е отразил подобни оплаквания. Представеният медицински документ на ЛКК от 17.02.2009г. е неактуален.

Със съставения АУАН се установява, че жалбоподателят практически е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, в нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП.

Поради което е издадена процесната заповед за ПАМ с правно осн. чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол.

В случая жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство, не се е възползвал и от дадената му възможност да даде кръвна проба за такова изследване.

Въз основа на съставения акт е издадено НП № 18-0938-002350/25.05.2018г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на осн. чл. 174 ал.3 пр.1 ЗДвП. Видно от справката по делото НП е било обжалвано. До приключване на съдебното дирене по настоящото дело, въпросът за отговорността на К. във връзка със съставения акт и констатираното с него нарушение не е решен.

В случая са налице материално-правните предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка, а именно жалбоподателят като водач на МПС е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, под прекратително условие – до решаване въпроса за отговорността и е ограничена до определен срок – не повече от 18 месеца.

Целите на мярката са постигане на дисциплиниращ по отношение на водача ефект, както и фактически да се възпрепятства управлението на МПС с цел преустановяване на нарушението и то временно – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, което е било съобразено.

Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По силата на чл. 172 ал.2 т.3 от ЗДвП, налагането на ПАМ се извършва чрез отнемането на документите по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, свързани с управлението на МПС. Съгласно чл. 172 ал.3 от ЗДвП в случаите на чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП със съставянето на акта за административно нарушение се изземва СУМПС, както е процедирано в случая.

Заповедта е издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, който е оправомощен със Заповед № 316з-27/03.01.2018г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.1 от ЗДвП на цялата територия, обслужвана от ОД на МВР - Плевен.

Мотивирана е със съставения АУАН, чието съдържание е възпроизведено в мотивите на заповедта като фактическо основание. Последното обосновава издаването на заповедта с правно основание по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, поради отказа на водача да бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо средство. Съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида, срока и условието на действието й и в този смисъл е мотивирана, а обосноваващите я факти и обстоятелства са доказани с приложените по делото доказателства.

Възпроизвеждането в заповедта на пълното съдържание на акта с описването на всички констатирани при проверката факти и обстоятелства, относими към констатираните при проверката две нарушения е излишно и може да създаде известно объркване, но не представлява съществено процесуално нарушение. Изписването на всички хипотези на отказ за употреба на алкохол, визирани в чл. 174 ал.3 от ЗДвП също не опорочава съдържанието на заповедта, защото изрично е посочено, че се отнася за нарушение на първата хипотеза – отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, което съответства и на описанието в обстоятелствената част на заповедта. То кореспондира на приложената мярка по чл. 171 т.1 б. „б“. Затова съдържанието на заповедта в достатъчна степен позволява да се разберат мотивите за издаването й.

Фактът, че не е бил запазен видеозаписа от камерата, с която е бил оборудван автомобила и заснел извършването на проверката, не може да се приеме като съществено процесуално нарушение, тъй като фактите и обстоятелствата относно протичането й се установяват по безспорен и непротиворечив начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства.

Налице са правните и фактически основания за прилагане на ПАМ – отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, налице е преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението. Мярката е временна, под прекратително условие, ограничено с определен максимален срок – 18 месеца, което е законосъобразно определено.

Принудителната административна мярка не е вид административно-наказателна отговорност и не представлява санкция, защото с нея не се налага административно наказание на водача и затова не се конкурира с образувано административно-наказателното или наказателно производство. Тя е индивидуален административен акт. Прилага се временно именно до решаване въпроса за отговорността – административно-наказателна или наказателна. А налагането на съответното наказание с окончателен акт е прекратително условие за действието на мярката.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.

Затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100 лв.

Съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП (ДВ – бр. 77/2018г. в сила от 01.01.2019г.) решението на административния съд не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.К. *** срещу Заповед № 18-0938-000949/13.05.2018г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА В.А.К. *** да заплати на ОД на МВР – Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :/П/