Решение по Административно дело 652/2018г.

РЕШЕНИЕ

№ 422

Плевен, 23.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 652 по описа за 2018 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Б.Г.Д., ЕГН **********,***, ************, съдебен адрес:*** АД „Захариев и Методиев“ срещу Решение №2153-14-49/04.06.2018 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата му вх.№ТЗ-27#112/04.05.2018 г. и е оставено в сила Разпореждане №27/2013 от 12.04.2018 г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ-Плевен, с което декларираната злополука с вх.№27/10.04.2013 г. не се приема за трудова, като правилно и законосъобразно.

В жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно поради издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на административно производствените правила и при несъответствие с целта на закона. Сочи, че решението е постановено в противоречие с чл.55, ал.1 и ал.2 от КСО, като неправилно са приложени тези правни норми към фактическата обстановка. Злополуката е посочена като трудова в подадената от осигурителя декларация, като такава е отразена и в регистъра за трудови злополуки на осигурителя. Поради това са без основание действията на органа за неприемане на претърпяната злополука като трудова. Твърди, че наличието на причинно - следствена връзка се доказва от протокола за разследване на злополуката, и от св.показания пред органа на лейтенант Ц.Р. и доц. Д. Л.. Във връзка с това сочи, че св.показания са кредитирани, когато подкрепят тезата на органа, и не са кредитирани, когато подкрепят тезата на жалбоподателя. Неправилно е приложен материалния закон, доколкото травматичното увреждане е настъпило на територията на осигурителя, в рамките на обичайното работно време, когато е престирал труд и е бил ангажиран да изпълнява служебните си задължения. Твърди, че не са изпълнени задължителните указания, дадени с решение № 156 от 19.04.2017 г. , постановено по адм.д. № 105/2017 на Административен съд - Плевен, оставено в сила с решение № 2335/21.02.2018 на ВАС по адм.д.№ 6587/2017. Органът не е предприел действия по установяването на широк кръг лица, които са контактували с него на 20.02.2013 г. и биха допринесли за разкрИ.ето на обективната истина относно походката и здравословното му състояние. Не са взети предвид сведенията на д-р Вл. И., който го е прегледал веднага след злополуката. Твърди, че извършената му в хода на административното производство експертиза е обща, теоретична и не отговаря на формулираните от съда въпроси. Моли да се назначи тройна експертиза. Твърди, че са нарушени принципите на истинност, служебно начало и равенство съгласно АПК. Сочи, че неправилно не е взето предвид Експертно решение № 00011/05.03.2015 г. на ВМА-ЦВМК-София, което е влязло в сила, и с което е призната причинна връзка. Допуснато е несъответствие с целта на закона, като злополуката е декларирана като трудова едва 2 месеца след настъпването и. Прави и доказателствени искания. Моли да се отмени решението и да му се присъдят разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.

От ответника по делото не е постъпил писмен отговор на жалбата, въпреки дадената му с Определение № 1391/23.10.2018 г. /л.167/ възможност. В съпроводителното писмо към жалбата /л.л.1-2/ се сочи, че искането за тройна медицинска експертиза е неоснователно, доколкото правният въпрос по делото е различен.

В съдебно заседание оспорващият - Б.Г.Д.,***, ******************, не се явява, представлява се от адв. М. с пълномощно по делото. Моли да се уважи изцяло подадената жалба и да се отмени обжалваният административен акт. Представя и списък на разноските, които моли да се присъдят. Счита за неоснователно твърдението на представителя на административния орган, че медицинската експертиза не сочи причинно следствена връзка в случая. В допълнително изготвената медицинска експертиза се сочи, че посоченият начин на настъпване на увреждането е възможен. Също така са описани и всички първични белези на диагнозата „скъсан мениск“, които са налице и за които съществуват писмени документи по делото, удостоверяващи тяхното констатиране непосредствено след твърдяната злополука. В корицата на делото е налице административен акт, който е влязъл в сила и който има обвързваща сила, а именно: ЕР № 11 от 05.03.2015 г. на ВМА – София, ЦВМК - София, с който е прието, че е налице причинно-следствена връзка между полученото увреждане на 20.02.2013 г. и последвалата временна неработоспособност на жалбоподателя, поради което счита този факт за факт извън спора по предмета на делото, защото е установен с влязъл в сила административен акт.

В представената в срок писмена защита допълнително твърди, че срещата на Д. със св.Д.Т.в кв.“Сторгозия“ е по причина, че е Д. е ползвал по-удобен за него път до работата си, през кв.“Сторгозия“ и циментовия завод. Д. вечерта преди 20.02.2013 г. е бил в добро здраве, видно от показанията на майка му. Неправилно не е бил инструктиран преди започване на работа, поради което лицето, което го е било длъжно да го инструктира - капитан К., е дал показания, че е куцал преди началото на работата, които показания са подвели административния орган.

Ответникът – директор на ТП на НОИ – Плевен, се представлява от ст. юрк. Т.. Моли да се потвърди като правилно и законосъобразно решението на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него разпореждане по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което не е призната за трудова станалата през 2013 г. злополука. Счита, че административният орган е предприел всички административни действия и е събрал всички относими доказателства към случая, с оглед правилно квалифициране на злополуката като нетрудова. Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО: трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка с извършване на работа, както и при всяка работа извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна нетрудоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. В конкретния случай, жалбоподателят е получил внезапно увреждане на здравето - травма, изразяваща се в скъсвате на медиален менискус на лявото коляно. Налице е неблагоприятен резултат, продължителна временна нетрудоспособност. Не е налице пряка причинно – следствена връзка между внезапното увреждане и извършваната от него работа. Тези обстоятелства се потвърждават както от назначената медицинска експертиза, в която е посочено, че не може да се определи конкретния момент на скъсване на менискуса, така и от разпитите на свидетелите. Счита, че на база на всички събрани доказателства, административният орган правилно не е приел, че не може да бъде квалифицирана като трудова станалата на 20.02.2013 г. злополука с Д., поради което моли да се потвърди като правилно и законосъобразно решението на директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него разпореждане. В заключението вещото лице изрично е подчертало, че не може да се установи конкретният момент на получената травма, дали е преди това или действително в момента, когато лицето се е качвало по стълбата или е слизало. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.

В съдебно заседание заинтересованата страна – НВУ “Васил Левски“ гр. Велико Търново, факултет „Авиационен“ гр. Долна Митрополия, не изпраща представител. В постъпило писмено становище /л.250/ сочи, че решението на директора на ТП на НОИ е правилно, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл.149, ал. 1 от АПК, доколкото решението е връчено на 15.06.2018 г., видно от обратната разписка на л.147, а жалбата е подадена на 28.06.2018 г., видно от вх.№ на ТП на НОИ-Плевен на л.3, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото, включително от приобщените дела 920/2013, 918/2014 и 105/2017 по описа на настоящия съд, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Д. е кадрови военнослужещ от 20.08.1993 г., видно от производствената характеристика на л.35 от дело 920/2013, като към 20.02.2013 г. е имал договор за кадрова военна служба № 656 139 от 26.05.2010 г. /л.44 от дело 920/2013, гръб/, и е на служба във факултет “Авиационен”, военно формирование /в.ф./ 52610. На Д. от 1996 г. е поставяна диагноза и провеждано лечение на заболяване на ляво коляно, видно от епикризите на л.л.22,23 от дело 920/2013 и ЕР на общоболнична военно – медицинска комисия на л.24 от дело 920/2013. На 22.02.2013 г. същият е написал обяснение, в което твърди, че при работа на 20.02.2013 г., при качване по стълба, левият му крак се е усукал и е усетил болка като пробождане в коляното и топлина. Болките са се появявали периодично, появило се е ограничаване на движението при свИ.е на ляво коляно. След преглед при лекаря на поделението е бил изпратен във Военна болница – Плевен, като е бил прегледан на следващия ден /л.25 от дело 920/2013/. От комисия, назначена от осигурителя на 25.02.2013 г. е съставен протокол за трудова злополука /л.28 от дело 920/2013/, като в същия се сочи, че на 20.02.2013 г. Д. при качване и слизане от стълба почувствал болка и топлина в лявото коляно. Като свидетели на злополуката са посочени кап. К. /член на комисията, съставила протокола/ и с-на А. Б. А.. Началникът на медицинския пункт д-р И. е дал обяснение /л.29 от дело 920/2013/, съгласно което Д. на 20.02.2013 г. към 12 часа е дошъл при него, като при прегледа лекарят е констатирал подуване и болка в областта на лявото коляно. Дал му е направление за болница. Старшина А. е дал обяснение /л.30 от дело 920/2013/, съгласно което Д. е заявил пред него, че изпитва болка в коляното, но А. не е бил очевидец на контузията. Кап. К. също е дал обяснение /л.31 от дело 920/2013/, съгласно което на 20.02.2013 г. още когато влязъл в кабинета, Д. е куцал с левия крак и на въпроса дали го били крака е отговорил, че му няма нищо. След този разговор се е качил на стълбата, за да свали старите лампи, след като ги е свалил е слязъл от стълбата. Към 10.30 часа К. е тръгнал към курсантския корпус, като е оставил Д. и А. да работят. Около 12 часа Д. е дошъл при него и му е казал, че отива в лечебницата, защото го боли крака. При извършен преглед в ортопедичен кабинет на ВМА МБАЛ Плевен е издаден болничен лист №1499631 от 21.02.2013 г. /л.53 от дело 920/2013/ за домашно лечение - 10 дни, като се сочи в същия, че е налице трудова злополука по анамнестични данни, за доказване ТП на НОИ. Издадени са последващи болнични листи №1499418 от 04.03.2013 г. за периода 03.03.2013 г. – 12.03.2013 г. /л.л.40, 54 от дело 920/2013/, №1499643 от 13.03.2013 г. за периода 13.03.2013 г. – 01.04.2013 г. /л.55 от дело 920/2013/, №1499660 от 02.04.2013 г. за периода 02.04.2013 г. – 11.04.2013 г. /л.56 от дело 920/2013/, всички серия А-2012 г., като се сочи в същите, че е налице трудова злополука. На 20.03.2013 г. е проведено МРТ-изследване на лява колянна става, като е направено заключение, че находката отговаря на малък излив, скъсване на тялото на медиалния мениск, остеохондрален дефект с голяма давност в медиалния феморален кондил с фиксиран и витален свободен фрагмент и хондропатия ІІ степен /л.18 от дело 920/2013/. Д. *** в периода 08.04.2013 г. - 15.04.2013 г., като за проведеното лечение е издадена епикриза /л.17 от дело 920/2013/. На 10.04.2013 г. осигурителят – в.ф. 52610 – Факултет Авиационен – Долна Митрополия, подава декларация за трудова злополука /л.27 от дело 920/2013/. Със заповед №4/10.04.2013 г. на директора на РУСО е наредено разследване на злополуката /л.34 от дело 920/2013/. За разследването е съставен протокол №4 от 11.04.2013 г. /л.л.44-46 от дело 920/2013/, като в същия се сочи, че Д. е следвало да вземе участие в текущия ремонт на факултет “Авиационен”. По данни на кап. К., същият е куцал преди започване на предвидените дейности, но на въпроса дали го боли е казал, че му няма нищо. По собствени обяснения на Д., при качване по стълба с цел подмяна на осветителни тела, с ”наемане” на ляв крак, е усетил болка като пробождане и топлина. Стълбата е преносима, дървена двураменна, с разстояние между стъпалата 33 см, първото е на разстояние от пода 28 см. За да се достигне до осветителните тела е необходимо качване на 2-3 стъпала. Впоследствие осигурителят и осигуреният са уведомени от РУСО, че за декларираната злополука е открито производство по разследване по чл.58 от КСО, като срокът за разследване е удължен /л.л.47,48 от дело 920/2013/.

В производствена характеристика на Д., издадена от осигурителя на 15.04.2013 г. /л.л.35-38 от дело 920/2013/ се сочи, че на Д. са извършени необходимите инструктажи.

С писмо изх.№ТЗ-27/16.04.2013 г. /л.49 от дело 920/2013/ РУСО изпраща протокол №4 от 11.04.2013 г. от извършено разследване на злополуката до ТЕЛК, като на основание чл.61 от НМЕ моли за произнасяне относно причинна връзка между увреждането и трудова злополука. Във връзка с производството пред ТЕЛК производството пред органа е спряно на 25.04.2013 г. със заповед, приложена на л.52 от дело 920/2013, за което спиране Д. е уведомен на 09.05.2013 г. /обратна разписка на л.51 от дело 920/2013/.

С Експертно решение (ЕР) №2350 от заседание 125 от 08.07.2013 г. /л.57 от дело 920/2013/ ТЕЛК за общи заболявания-ІІ състав, не приема причинна връзка – трудова злополука.

С ЕР №0354 от 16.05.2014 г. на НЕЛК /л.л.16,17 от дело 918/2014/ това ЕР на ТЕЛК е отменено и върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване. Това решение на НЕЛК няма данни да е било оспорено /л.15 от дело 918/2014/, въпреки че е било надлежно съобщено – обратни разписки на л.л.18-20 от това дело. С писмо /л.64 от дело 918/2014/ ТЕЛК гр.Плевен ІІ състав уведомява съда, че документацията е изпратена на ЦВМК-София, за произнасяне, като се твърди, че компетентна е ЦВМК. Налице е произнасяне, извършено от ВМА-ЦВМК – обща ТЕЛК - ЕР №0011 от 05.03.2015 г. /л.69 от дело 918/2014/, за което няма данни да е оспорено. С това ЕР е прието, че е налице причинна връзка между травмата на лявото коляно на Д., получена на 20.02.2013 г. и последвалата я временна нетрудоспособност.

На 10.07.2013 г. е издадено Разпореждане №27 от длъжностно лице в РУСО, с което злополуката, станала с Д., не се приема за трудова /л.59 от дело 920/2013/. Същото разпореждане е мотивирано с ЕР №2350 на ТЕЛК. Разпореждането е съобщено на 18.07.2013 г., видно от обратната разписка на л.59 от дело 920/2013, гръб.

На 26.07.2013 г. срещу това разпореждане Д. подава жалба по административен ред /л.л.60-62 от дело 920/2013/, като в същата сочи, че разпореждането не е мотивирано, тъй като е основано само на ЕР на ТЕЛК, което не му е съобщено, а за спряното административно производство не му е съобщено, че е възобновено. Сочи, че такова решение на ТЕЛК може да се издаде само в случай, че се касае за нетравматично увреждане, а случаят не е такъв. Твърди, че в протокола за извършеното разследване е използвана само част от медицинската документация. ЕР на ТЕЛК обаче противоречи на този протокол, поради което органът неправилно го е игнорирал. Същевременно твърди, че съставеният протокол е изготвен при нарушение – членът на комисията при РУСО, която е съставила протокола, е свидетел на злополуката. На тези основания се моли за отмяна на разпореждането и постановяване на друго, с което злополуката да се признае за трудова.

С решение №52/26.08.2013 г. на Директора на РУСО жалбата е отхвърлена. За да я отхвърли, директорът, след като подробно е описал твърденията на жалбоподателя и фактите, е изложил мотиви, че в конкретния случай не се касае за внезапно увреждане на здравето на Д., а за заболяване, което е протичало в период с голяма давност. Конкретното физическо действие – качване и слизане по стълба, на 20.02.2013 г., може да е усилило съществуващата болка в лявото коляно, но болката очевидно е съществувала още при идването му на работа в 09.00 часа, което се потвърждава от обясненията на кап. К., който го е видял да куца с левия крак, и ЕР на ТЕЛК. Освен това в личната здравна книжка, която е приложена към жалбата на лицето, е отразено, че същото коляно е “оперирано преди 15 години по повод ставна мишка.” Изложил е и мотиви, че възобновяването на спряното производство е станало служебно, като актът за възобновяването не подлежи на обжалване. На тези основания е отхвърлил жалбата.

Д. е бил освидетелстван от обща ТЕЛК на ЦВМК - София с ЕР №0022 от 23.08.2014 г. /л.13 от дело 918/2014/, което ЕР, видно от съпроводителното писмо, е влязло в сила като неоспорвано /л.12 от дело 918/2014/. Видно от мотивите на същото, е прието, че е налице заболяване с хронично-рецидивиращ характер, като при прегледа в ТЕЛК не се установява временна нетрудоспособност. Такава е призната за периода 20.08-22.08.2014 г. /периода след гореописаните болнични листове/, и не е продължена. Д. е насочен към ЦВМК за определяне годността за военна служба. Постановено е ЕР по годността за военна служба /л.29 от дело 918/2014/, като е посочено, че Д. е негоден за военна служба поради общо заболяване – Остеохондритис дисеканс кондили медиалис феморис синистри. Статус пост остеохондрпластикам кондили медиалис феморис синистри ет менисцектомиам парциалис медиалис генус синистри.

По дело 920/2013 са разпитани свидетели - И. П. К. и А. Б. А.. Св. А. заявява, че работи във Факултет „Авиационен” – гр.Долна Митрополия, старшина е. Познава Б.Д.. По време на инцидента е работел в друга стая, били са работна група. Деканът на Факултета им е разпоредил да извършват ремонт на кабинет – мазане, боядисване на тавани. Не са били заедно с Б., не са им поставили задачите едновременно. Св. е работел с друг човек. Когато е бил в залата Д. се е оплакал, че накуцва. Отишъл е до стаята, в която Д. е работел и същият му се е оплакал, че накуцва, прикляквал е. Бил е до стълбата, сменял е някакви лампи на тавана. Като е влязъл Д. е бил вътре, не е имало друг човек при него. Това е било преди обяд. Не го е виждал преди да започне работа.

Св. К. заявява, че работи във Факултет „Авиационен” – гр.Долна Митрополия към НВУ „В.Левски” – Велико Търново на длъжност Началник секция „Логистично осигуряване”. Познава Б.Д., колеги са. Освен това св. е длъжностно лице по здравословни и безопасни условия на труд и председател на Комисията за разследване на трудови злополуки. Като представител на работодателя, а не в качество на председател на комисия, е участвал в разследването на злополуката от 20.02.2013 година. Д. е следвало да подмени осветителни тела в един кабинет. Когато е дошъл при св. сутринта към 09.00 часа, св. му е казал какво трябва да се свърши и като са тръгвали е видял, че Д. куца с единия крак. Казал му е ако има проблеми да не извършва поставената задача. Трябвало е да подмени шест осветителни тела. Старшина А. е трябвало да му помага. Имало е стълба в стаята. След като е поставил задачата е отишъл на друго място. Към обяд Д. му е казал, че чувства болка в крака и отива на доктор. На 19 февруари не е идвал да помага, да работи при св. Не знае дали старшина А. му е помагал, когато св. е бил там, те са били и двамата, но после не знае. Друг ремонт освен подмяна на осветителните тела не е извършван. Св. не ходил да проверява разпоредената дейност. Д. е накуцвал с левия крак, но се е движил. Когато е съобщил, че ще отиде на преглед в медицинския пункт, е ходил по същия начин. Казал е, че го боли много коляното на левия крак. За претенцията за трудова злополука е разбрал от Д., същият му е казал за това, когато е донесъл болничния лист. Като Председател на Комисията за разследване на трудови злополуки е снел обяснения от него. Изготвил е протокол за разследване на трудова злополука. Отишъл е в НОИ и след това е имало проверка от представители на НОИ, Инспекцията по труда, представител на МО, който се занимава с условията по безопасност на труда. Д. не присъствал на тази проверка, бил е опериран. Съпругата му е присъствала на проверката. Проверката е била за стълбата, за разстоянието между стъпалата и. Питали са какви дейности е извършил Д.. Св. е бил член на комисията. Искали са да видят стълбата. По отношение на твърденията, че когато Д. е бил на работа и когато е дошъл на работното си място е накуцвал, св. го е написал в обяснение, в протокола за трудовата злополука, който е бил предаден на НОИ. Видял е Д. да се качва на стълбата, после само една лампа е била подменена.

По дело 920/2013 е изслушана съдебномедицинска експертиза /СМЕ/. Съгласно заключението на последната /л.л.198-200 от дело 920/2013/, Д. е имал заболяване на лявото коляно, предхождащо събитието на 20.02.2013 г., като същото заболяване е било лекувано през 1995 и 1996 г. Заболяването се изразява в т.нар. размекване на хрущяла на вътрешната макара на бедрената кост. Съществуващото заболяване при по-голямо натоварване не може да доведе до скъсване на менискуса на коляното, тъй като механизмът на разкъсване на вътрешния менискус е усукващ поради по-голямата му подвижност. Травмата на лявото коляно може да бъде получена по начина, описан в жалбата и медицинската документация. Същата е довела до временна нетрудоспособност по смисъла на НМЕ за срок от 50 дни. В о.с.з. по това дело вещото лице в отговор на въпроси посочва, че скъсване на менискуса може да стане и при ходене, трябва да има усукване на коляното.

По дело 918/2014 е назначена и изслушана нова СМЕ, която да отговори на въпросите, поставени в отменително решение №13744/17.11.2014 г. по дело 6080/2014 на ВАС. Съгласно заключението на същата /л.52 от дело 918/2014/ и от разпита на ВЛ в о.с.з. /л.л.58,59 от дело 918/2014/ се установява, че на въпроса дали увреждането се дължи на хронично заболяване, рецидивирало във времето, не може да се отговори еднозначно. Дори в момента на травмата не може да се прецени дали е станала преди два часа или преди два дни. Няма медицински способ, по който да се прецени. Няма информация непосредствено след злополуката или в следващите няколко дни да е правена диагностична пункция, като цветът на пунктата би могъл да отговори на въпроса дали се касае за остра или хронична травма. Извършването на такава диагностична пункция не е задължително, а само по преценка на лекаря. Увреждането на тази възраст е травматично увреждане, но може да е и акутно. Травма може да се получи при качване и слизане от стълба. Диагнозата Остеохондритис дисеканс кондили медиалис феморис е друго заболяване, при което парче от хрущяла се откъсва, но си е на мястото, едва когато това парче остане без кръвоснабдяване, то умира и се отчупва, и това е което е диагностицирано. Това заболяване не може да скъса мениска. Може да се получи и като травма на коляното, като се скъса мениска и да се отчупи, като предварително не е увреден. Причинно-следствена връзка, ако е старо счупване, няма, според описаното няма връзка между двете увреждания. Симптомите при руптура на медиален мениск са остра, внезапна болка с бързо подуване на ставата и невъзможност за пълно сгъване и разгъване. Не е невъзможно да се шофира в това състояние. Оперативното лечение не е задължително. ВМА-ТЕЛК не се е произнасял с документ след травмата, а едва с ЕР от 23.08.2013 г., с което не се продължава временната нетрудоспособност, а се насочва за определяне годността за военна служба. В този документ не се разглежда въпросът дали злополуката е трудова, и в същия документ липсва произнасяне, че увреждането изключва трудова злополука. С решение №144/01.04.2015 г. по дело 918/2014 жалбата на Д. отново е отхвърлена. Съдът е приел, че увреждането не е настъпило по време на работа, и видно от втората СМЕ, Д. има и общо, и травматично заболяване на лявото коляно, като в случая е налице травматично увреждане. Съдът е приел също, че не е вярно твърдението, че накуцването е характерна особеност на походката на Д., като е твърдял процесуалният му представител. Доколкото настъпилото травматично увреждане не е настъпило по време на възложена му работа, или при каквато и да е работа в интерес на предприятието, не е налице трудова злополука. Жалбата е отхвърлена, като е прието, че макар да е налице травматично увреждане, същото е съществувало още преди Д. да дойде на работа.

С решение №464/15.01.2016 г. на ВАС по дело 5173/2015 решението на съда е било отменено, като е било отменено решение №52/26.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ-Плевени е върната преписката на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Плевен, който: а) да реши по същество въпросите: възникнало ли е на 20.02.2013 г. около 10 часа през време и във връзка или по повод на извършваната работа в кабинет 401 в корпус "А" на Факултет "Авиационен" твърдяното от Б.Г.Д. внезапно травматично увреждане - скъсване на менискус на лявото коляно или менискусът на лявото коляно на Б.Г.Д. е бил скъсан преди 20.02.2013 г., поради което на тази дата той не е претърпял твърдяното от него внезапно травматично увреждане; б) да върне преписката за ново разглеждане от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, ако приеме, че не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането за приемане или за неприемане на твърдяната от Б.Г.Д. злополука за трудова.

Въз основа на това решение на ВАС с решение №2153-14-13/02.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ /л.л.26-29 от дело 105/2017 / е отменено разпореждане № 27/10.07.2013 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ-Плевен, и преписката е върната за ново произнасяне при съобразяване на мотивите, изложени в решението. Видно от същото, длъжностното лице следва да сезира ВМА-ЦВМК-обща ТЕЛК с искане за произнасяне по наличие/липса на причинна връзка между увреждането на Б.Г.Д. /вписано в медицинските документи и болничните листове/ и настъпилата временна неработоспособност по повод на трудова злополука /вероятно станала на 20.02.2013 г. по описания в протокола от разследването начин/.

Изпратено е писмо до председателя на ЦВМК-обща ТЕЛК при ВМА /л.л.30-32 от дело 105/2017/, с което се иска произнасяне с ЕР по наличие/липса на причинна връзка между увреждането на Б.Г.Д. и настъпила временна неработоспособност.

С писмо /л.33 от дело 105/2017/ председателят на ЦВМК-обща ТЕЛК при ВМА сочи, че няма нов момент, като е налице причинна връзка между травмата на лявото коляно на Б.Г.Д., получена на 20.02.2013 г., и последвалата я временна неработоспособност, което е отразено в ЕР №0011/05.03.2015 г. След получаване на това писмо, до началника на ВМА е изпратено писмо от директора на ТП на НОИ Плевен /л.л.35-37 от дело 105/2017/, с което се иска съдействие за произнасяне от ЦВМК при ВМА по въпросите: 1. Възникнало ли е на 20.02.2013 г. около 10 часа в кабинет 401 в корпус "А" на Факултет "Авиационен" твърдяното от Б.Г.Д. внезапно травматично увреждане - скъсване на менискус на лявото коляно? 2. При позитивен отговор на този въпрос - дали това травматично увреждане е възникнало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, поради което е трудова злополука? 3. Менискусът на лявото коляно на Б.Г.Д. бил ли е скъсан преди 20.02.2013 г., поради което на тази дата той не е претърпял твърдяното от него внезапно травматично увреждане?

Постановено е ЕР №0010/11.03.2016 г. /л.39 от дело 105/2017/, съгласно което е налице причинна връзка между травмата на лявото коляно на Б.Г.Д., получена на 20.02.2013 г., и последвалата я временна неработоспособност. ТП на НОИ е уведомено, че това ЕР е обжалвано пред НЕЛК от осигурителя /писмо от последния на л.40 от дело 105/2017/, като наличието на оспорване се съобщава и от НЕЛК /л.42 от дело 105/2017/.

Поради образуваното производство пред НЕЛК производството по декларираната злополука е спряно със заповед на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ /л.52 от дело 105/2017/, за което Д. е бил уведомен на 13.06.2016 г. чрез съпругата си /обратна разписка на л.51 от дело 195/2017, гръб/.

Със ЕР №0581/28.09.2016 г. /л.л.57-60 от дело 105/2017/ НЕЛК отменя решението на ТЕЛК като неправилно и връща за ново произнасяне, като приема, че ТЕЛК следва да се произнесе след като се изясни приета или не е травмата за трудова злополука с разпореждане на НОИ или заместващо го съдебно решение, след което да се изясни имали медицинска документация за старо увреждане на мениск при предходни оперативни интервенции или се касае за прясно увреждане на мениск и аргументирано да се произнесе за причинна връзка между травмата и последствията от нея. Няма данни това ЕР да е оспорено. ТП на НОИ е уведомено и от председателя на ТЕЛК /л.л.61,62 от дело 105/2017/, че след влизане в сила на разпореждане на НОИ или заместващо го съдебно решение за причинна връзка на травматичното увреждане, ТЕЛК ще се произнесе с ЕР.

С последващо писмо /л.63 от дело 105/2017/ НОИ иска от майор д-р В. М. И. – извършил първоначалния преглед на Д. в поделението, да депозира писмени обяснения във връзка със случая. Дадени са такива /л.64 от дело 105/2017/, като в същите се сочи, че поради дългия период може само да потвърди, че пациента е дошъл в мед.пункт и е дал анамнестични данни, че при слизане от стълба е стъпил „накриво“ и е почувствал болка в коляното. След прегледа е изпратен в МБАЛ-Плевен за консултация със специалист и допълнителни изследвания. Всичко гореизложено е по данни на старшина Б.Д.. След получаване на обяснението е постановено разпореждане №ТЗ-27/2013 от 17.11.2016 г. от органа по чл.60, ал.1 КСО /л.л.66-78 от дело 105/2017/. След като подробно описва всички административни и съдебни производства, органът сочи, че липсва единомислие между длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО и органите на медицинската експертиза – ТЕЛК и НЕЛК, като в крайна сметка длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО приема, че следва да се произнесе. Приел е, че Д. има скъсване на менискус на лявото коляно, като скъсването на менискуса представлява внезапно травматично увреждане, което няма връзка с евентуално хронично заболяване на лявото коляно, което лицето има. Същото е довело до временна неработоспособност, като са посочени съответните болнични листове. По отношение на въпроса внезапното увреждане на здравето станало ли е през време и във връзка или по повод на извършваната работа, органът по чл.60, ал.1 КСО е обсъдил твърденията на Д., старото и новото обяснение на лекаря, осъществил първия преглед, двете СМЕ, показанията на разпитаните пред съда свидетели А. и К. и е приел, че увреждането на здравето на Д. не е настъпило по време на работа, а е настъпило преди това, доколкото още при започване на работа е имал прояви на куцане, които не са се променили до момента, когато е заявил, че му е необходима медицинска помощ. Посочил е, че ВЛ по СМЕ заявяват, че симптомите на руптура /скъсване/ на медиалния мениск са остра, внезапна болка на ставата и невъзможност за пълно сгъване и разгъване. Само възможността да се получи травма – скъсване на менискус, по описания начин – качване и слизане от стълба, не доказва, че същата е станала точно тогава. За да се докаже настъпването и, следва да е налице разлика в походката - преди травмата походката да е нормална, а след изкачването/слизането от стълбата – походката да е различна. В конкретния случай походката е еднаква, като още преди започването на работата Д. е куцал. По тези причини не може да се приеме, че увреждането на менискуса на лявото коляно на Д. е настъпило по време на възложената му работа, т.е. че е налице причинно следствена връзка между извършваната работа и увреждането на здравето. На това основание злополуката не се приема за трудова, като преди това административното производство /което е било спряно/ е било възобновено.

Д. на 06.12.2016 г. е подал жалба срещу това разпореждане по административен ред /л.л.79-82 от дело 105/2017/, като в същата иска отмяна и признаване на злополуката за трудова. В жалбата се твърди, че показанията на св.А. и св.К. са противоречиви, че Д. се е явил на работа още в 07.30 часа, като прекият му началник Ц.И.Р. не е имал съмнения в здравословното му състояние. Освен това разпореждането не отговаря на въпроса кога и къде е получена травмата, ако тя не е настъпила при работа от 09.00 до 10.30 часа. Освен това твърди, че К. е заинтересовано лице, доколкото е в длъжностно лице по здравословни и безопасни условия на труд, и е бил отговорен за липсата на проведен ежедневен инструктаж и инструктаж на работното място при възлагане на мероприятия за извършване на работата. Заповедта за спиране не е била връчена по надлежния ред.

По така подадената жалба е постановено решение №2153-14-2/04.01.2017 г. /л.л.85-99 от дело 105/2017/, като в него след като подробно описва твърденията в жалбата, органът приема, че заповедта за спиране е била надлежно връчена чрез съпругата му; подробно са описани фактите относно събраните доказателства при административните и съдебните производства; прието е, че правилно е направена преценка, че е налице внезапно увреждане на здравето, като е налице временна неработоспособност /подробно са описани издадените болнични листове/. По отношение на показанията на А. и К. органът е посочил, че показанията им пред съда напълно съответстват на дадените писмени обяснения в административното производство, същите не са заинтересовани от изхода му, поради което, като и поради факта, че са дадени пред съда „под клетва“, съдът ги е приел и подробно ги е обсъдил, поради което правилно са били съобразени и при административното производство. Допълнителните сведения от д-р И. са в съответствие с първоначалните обяснения, и са непротиворечиви. С изискването им са спазени указания на ВАС. Подробно са описани двете СМЕ, като според първата за да се докаже настъпването на травмата, следва да е налице разлика в походката – преди травмата походката е нормална и походката след травмата да е различна. Според втората СМЕ дори в момента на травмата не може да се прецени дали е станала преди 2 часа или преди 2 дни – няма медицински способ, който да го прецени. Обсъдени са показанията на двамата свидетели, като е посочено, че според показанията и на двамата, преди започване на работата Д. е куцал и след това, когато е отишъл до медицинския пункт, е куцал по същия начин. По тези причини правилно е прието, че увреждането не е настъпило по време на работа. По отношение на твърденията, че прекият му началник Р. не би му възложил работа, ако се е съмнявал в здравословното му състояние, е прието, че същото представлява предположение, за което няма доказателства, Р. не е давал обяснения пред административния орган или пред съда, не се споменава в писмените доказателства, или в гласните обяснения на пострадалия или свидетелите, за да се предположи, че има някакво отношение към злополуката с Д.. По тази причина е прието, че са събрани всички необходими доказателства и не следва да се събират нови такива. На това основание жалбата е отхвърлена.

Срещу това решение е подадена жалба пред съда, като е образувано дело 105/2017. По същото дело са разпитани още двама свидетели. Св. П. Г. Д. е бивш колега на Б.Д.. И двамата не работят вече в Долна Митрополия – св. е пенсионер от две години, а жалбоподателят също е извън системата вече, но тогава е бил към университета във Велико Търново. Работели са в Долна Митрополия, св. като инструктор към една от обучаемите системи, а Д. пак инструктор, но към самия университет. Имало е две учреждения: университета във Велико Търново и летище Долна Митрополия. Д. е бил към университета, св. към летище Долна Митрополия. Имали са един район на работа. Виждали са се често, защото до портала е автопарка на личните автомобили, който е един за двете учреждения. Много хора се виждат там едновременно, защото в периода от 7,30 часа до 8,00 часа почти всички са там. За периода 19-20 февруари 2013 г. си го спомня не като дата, а т.к. с Д. са инструктори в една сфера и са си правили взаимно услуги, като са си разменяли информация относно темите, по които обучават състава. Д. му е бил направил услуга в този период с една от темите, дал му е тема, която му е била необходима да се подготви за занятие. Виждали са се почти всеки ден, защото строя им е един и същ на един плац с изключение, ако някой отсъства. Виждали са се почти постоянно. Спомня си този период защото е трябвало да му върне тези теми, които е взел от него. Като си е свършил работата му е звъннал да го пита кога да ги върне и Д. му е казал, че е в болнични. Точно като дата не може да каже, но мисли, че 2012 г. – 2013 година е било, за лекции три пъти в годината са имали усилен период от февруари до май. По повод тези лекции са се виждали преди това, но сутрин когато са се придвижвали от портала са се движили заедно пеша. Не е виждал да има някакви проблеми - движейки се да има физически проблем, а и Д. не е споделял. Изглеждал е в добро физическо състояние в този период пролетта – февруари – май, не се е виждало да има физически проблеми. Сутрин като се срещнат са прекарвали около 5-10 минути, след строя пак са се виждали за кратко и ако се засекат през деня. Не са постоянно заедно, т.к. са били в различни структури, но ги е обединявало това, че всяка сутрин са на едно и също място строени. Не знае дали при тях се провеждат ежедневни инструктажи за безопасност, но при тях всяка сутрин са се разписвали след инструктаж. Познават се приблизително от 2010 г., св. от 2009 г. се е преместил от Каменец в Долна Митрополия. Не знае Д. да е имал някакви проблеми с ръка, крак, да са му правени оперативни интервенции.

Свидетелката М. В. Д. е съпруга на жалбоподателя, изявила е желание да свидетелства. В дните преди деня на злополуката е нямал проблеми със здравословното си състояние, нямал е оплаквания от нищо – нито от общ характер, нито някакво заболяване, свързано с крайниците. Проблемът се е появил тогава. Св. е била на работа и съпругът и се е обадил по телефона. Около 20-21 февруари 2013 г. При обаждането и е казал, че при слизане от стълба, не помни съвсем точно, си е посукал крака, блокаж се е получил на коляното с жестока болка. Не си спомня дали е бил ходил до лечебницата или е щял да ходи. Преди тази дата, на левия крак има три операции с голяма давност – 1995-1996 година. Тази злополука е на същия крак, левия. На другия има руптура на мениск и пак е имал интервенция. За първата операция св. няма конкретни спомени, заедно са от 1998 г. От тогава на лекар е ходил когато е станал проблема с дясното коляно. За левия крак близките години след 1996 г. всяка година е ходил на кални бани, на процедури, т.к. е диспансеризиран. Профилактично е ходил на кални бани. Конкретни оплаквания не е имал. Преди злополуката го е видяла преди да тръгне за работа, нямало е нищо необичайно, нямал е оплаквания. Имал е проблеми с десния крак - руптура на мениск, скъсан мениск. Било е преди по-малко от 5-6 години, не може да си спомни точно. Получил я е по време на работа, мисли че е било по време на физически изпит. Тогава е било регистрирано като трудова злополука, нямало е съдебно дело. Св. работи като медицинска сестра – и тогава към 2013 г., и сега, и може да прецени видимо дали има проблем. Ако е имало проблем е щяла да забележи. Една патологична промяна в крайник е свързана с болка. Нито и е споменал, нито е забелязала. Във военна болница в Плевен е дошъл, но е нямало вече ортопед, било е обедно време, св. е работела там, вече не работи там. Затова на другата сутрин е бил прегледан, пак във военна болница. След травмата кракът е имал оток. Според св. няма как да има нещо общо старото му заболяване с травмата, защото старото е на самата кост на бедрения контиум, а мениска е … от различен характер. Ако парчето от мениска се откъсне и влезе в ставата, възможно е да е увредило мястото на старата травма, става като ставна мишка, плуваща в ставата и може навсякъде да се спре, включително и на мястото, където е старата травма. Не е компетентна да каже конкретно.

По дело 105/2017 г. съдът е уважил жалбата на Д. и е отменил решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане. Приел е, че при произнасянето си издалият разпореждането и постановилият решението по неговото обжалване директор на ТП на НОИ не са съобразили и изпълнили всички указания на ВАС, дадени им с решение № 464/15.01.2016 г. по дело 5173/2015 на ВАС, с което са нарушили административно производствените правила. Поради неизпълнението на тези указания не е изяснена в пълнота фактическата обстановка, поради което направените правни изводи не могат да бъдат подложени на проверка от съда за спазването на материалния закон.

Съдът е посочил, че съгласно посоченото решение на ВАС, е следвало да се изясни въпросът възникнало ли е на 20.02.2013 г. около 10 часа в кабинет 401 в корпус "А" на Факултет "Авиационен" твърдяното от Д. внезапно травматично увреждане - скъсване на менискус на лявото коляно и при позитивен отговор на този въпрос - дали това травматично увреждане е възникнало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, поради което е трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО или менискусът на лявото коляно на Д. е бил скъсан преди 20.02.2013 г., поради което на тази дата той не е претърпял твърдяното от него внезапно травматично увреждане. За отговор на тези съществени по делото въпроси ВАС е указал отново да се съберат сведения от лекаря, който първи е прегледал Д.. В случая такива сведения са събрани, от но от същите не се изяснява основният въпрос – дали травмата е съществувала преди извършването на посочената от Д. трудова дейност, или същата е настъпила при изпълнението на тази дейност. След като е установил, че събраното сведение от лекаря не изяснява този въпрос, е следвало да се съберат обяснения и сведения, които да го изяснят.

В решението на ВАС ясно е посочено, че изводът "еднаквата куцаща походка на жалбоподателя преди и след качването по стълбата показва, че травмата не е настъпила по време на извършваната работа" по своята същност не е правен, а е медицински извод, който няма за своя основа нито едно от двете писмени заключения по двете дела на Плевенския административен съд. В решението на ВАС също е посочено, че не са изследвани от вещо лице – ортопед писмени доказателства, и специално не е обсъдено защо в представените медицински документи (болнични и амбулаторни листове) процесната травма е посочена с код по М. S 83.0 "Изкълчване на пателата" (изместване на колянното капаче навън, без да бъде нарушена ставната капсула, като са обтегнати ставните връзки), а не с код S 83.2 "Прясно скъсване на мениска", нито с код М 23.2 "Увреждане на мениска в резултат на стара травма или разкъсване". Не е обсъдена и анамнезата (снета по данни на пациента) в епикризата по ЛИЗ № 10601 от 2013 г. на Клиника "Атроскопска травматология" - ВМА София /същата е приобщена на л.17 от дело 920/2013/. Следвало е да се обсъди и здравната книжка и да се направи констатация за движението на пострадалия в лечебните заведения и направените изследвания по повод оплакванията му.

Съдът по това дело е посочил, че при травма ТЕЛК и НЕЛК не са компетентни да се произнасят по причинна връзка, като те имат това право само при нетравматични увреждания. Отменил е решението и потвърденото с него разпореждане и е върнал делото като преписка за ново произнасяне.

При инстанционен контрол, ВАС с решение № 2335/21.02.2018 г. по адм.д. № 6587/2017 е оставил в сила решението на съда. Приел е, че по делото безспорно се установява и от писмените и гласни доказателства, че ответникът по касация е бил на работа в момента на злополуката, че е извършвал работа за работодателя, следователно същият е изпълнявал трудовите си задължения в момента на злополуката. Липсва единствено безспорната установеност на причинно-следствената връзка между извършваната работа и настъпването на злополуката, поради което правилно са дадени указания от първоинстанционния съд за събиране на доказателства, вкл. съдебно-медицинска експертиза от вещо лице ортопед, за изясняване на причинно-следствената връзка, като не са налице безспорно установени данни за момента на скъсването на мениск на левия крайник, за внезапност на това скъсване и за причинно-следствена връзка между работата, изпълнявана от лицето и този резултат.

След постановяване на решението на ВАС ТП на НОИ е поискало да му се представят данни и обяснения от лицата, които са контактували с Д. на 20.02.2013 г. преди началото на работното време, за походка, оплаквания и присъствие в момента, в който се е случила злополуката /л.16/.

С разпореждане /л.л.19,20/ е назначена експертиза с ВЛ - ортопед, като представената от него медицинската експертиза е приобщена на л.л.23-25 от делото. Съгласно последната, при съмнение за руптура на медиален мениск се извършва клинично изследване от ортопед, което се осъществява с определени движения на крайника. Известни са множество симптоми, които при позитивирането си насочват към диагнозата: руптура на мениска. Окончателна и точна диагноза руптура на мениск се поставя единствено с ядрено-магнитен резонанс /ЯМР/ на колянна става. Клиничната картина при тази увреда варира в много широки граници: палпаторна болка в медиалната ставна цепка, накуцване на увредения крайник, блокаж на ставата /невъзможно сгъване и разгъване в колянна става/. При всички случаи придружаващ симптом е болката, която е с различна интензивност. При скъсване на менискуса е напълно възможно лицето да се придвижва, да сгъва и разгъва коляното. Походката може да е нормална, но също така и леко накуцваща. Оперативната интервенция при руптура на менискус /артроскопия/ не е спешна, нито абсолютно задължителна. Може да бъде извършена планово след уточняване на диагнозата с ЯМР. Може да бъде отложена във времето за неопределен срок, а може и въобще да не бъде осъществена /в зависимост от оплакванията на пациента/. Възможно е руптурата на мениска на ляво коляно на Б.Д. да се е случила при описаните от него обстоятелства и писмените му обяснения от 22.2.2013 г. Механизмът на травмата обаче, описана от потърпевшия не съответства на механизма, по който се руптурира мениск, а именно торзия с усукване на подбедрицата. Възможно е скъсването на мениска да е съществувало преди посочения от Д. часови пояс 09.00-10.30 ч. на 20.02.2013 г., като не съществува медицинско изследване, което може да осъществи точния час на скъсването на мениска. Поради това такива изследвания в материалите по делото не се извършени и липсват медицински документи за това. Болният е лекуван двукратно през 1996 г. и 1999 г. по повод заболяване на лявото коляно във Военна болница - Плевен с Д. М. К. генус синистра /остеохондритис дисеканс/. Заболяването се изразява в размекване на хрущяла на вътрешната макара на бедрената кост. Това заболяване няма връзка със скъсването на менискуса, тъй като механизма на скъсването на менискуса е торзионен /усукващ/ поради по-голямата подвижност на вътрешния мениск. Не може да се отговори на въпроса дали това предхождащо заболяване е довело до куцата походка на Д. на 20.02.2013 г. поради голямата давност на заболяването /17 години/. От представената медицинска документация няма яснота по този въпрос. В решенията на органите на медицинската експертиза /ТЕЛК, НЕЛК и ЦВМК/ се обсъжда скъсване на мениска единствено от оперативната интервенция от 09.04.2013 г., извършена във ВМА-София, поради което не може да се даде ясен отговор на въпроса, кога точно във времето е настъпила увредата на мениска.

Въз основа на искането на ТП на НОИ от Факултет Авиационен са представили писмо /л.28/, в което сочат, че предоставят два броя обяснения - от доц.Л. и л-т Ц. Р.. Доц.Л. заявява /л.30/, че е бил разпоредил на 20.02.2013 г. хората, които са свободни, да помагат в усъвършенстване на материалната база, да участват в ремонтните дейности. Не е виждал Д. сутринта преди събитието. Лейтенант Ц.Р. посочва /л.29/, че е виждал Д. в началото на работното време, не си спомня да е имал някакви оплаквания. Нормалната походка на Д., откакто го помни, е накуцвайки. Не е присъствал на злополука с него.

Издадено е разпореждане № ТЗ-27/2013 от 12.04.2018 г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ /л.л.32-36/. В същото подробно са описани твърдените факти, развилите се административни и съдебни производства, като е прието, че около 09.00 часа на 20.02.2013 г. Д. преди да започне работа е куцал, видно от показанията на К. и Р.. Д-р С. посочва, че механизмът на увреждането - торзионен, с усукване на коляното, не съответства с механизма, описан от Д. - качване и слизане от стълба, въпреки че допуска възможност да се случи и по този начин. За да се докаже настъпването на травмата, следва да е налице разлика н походката. Доколкото Д. е имал куцаща походка преди началото на работния ден, не може да се приеме, че увреждането на левия мениск е настъпило по време на робата. По тази причина не е налице причинно - следствена връзка между извършваната работа и увреждането на здравето. На това основание злополуката не е приета за трудова.

Разпореждането е връчено на 18.04.2018 г. /обратна разписка на л.31, гръб/, като на 04.05.2018 г. е подадена жалба срещу същото, видно от вх.№ на органа /л.л.37-42/. Постановено е процесното решение /л.л.149-159/, като отново са описани фактите, включително св. показания и извършените СМЕ, както и тази от административното производство, и е прието, че доколкото Д. е имал накуцваща походка преди началото на работата, увреждането на мениска на лявото му коляно не е станало по време на възложената му работа в периода 09.00-12.00 на 20.02.2013 г. Поради липсата на причинна връзка е направено заключение, че правилно не е прието наличието на трудова злополука.

По настояшето дело са разпитани петима свидетели.

Св. Ц.Р. е бил директор на сержантския колеж. Заявява, че за конкретния ден 20.02.2013 г. не помни как е започнал денят. По принцип с развод на плаца, вдигане на знамето, след което започва учебен процес. Тогава доколкото си спомня са нямали обучаеми. Познава жалбоподателя от 2007 г., откакто е приел длъжността директор на сержантския колеж. От 3 години св. не е на тази длъжност. Всеки ден се е срещал е него, когато Д. е бил на работа, докато св. е работел в сержантския колеж - Д. му е бил подчинен. На 20.02.2013 г. не помни точно мястото, дали на плаца или в канцеларията са се видели, но са се видели съвсем нормално. Няма нещо да е имало особено на този ден. После Д. е дошъл е при св. и е казал, че има болки. Минал е през докторите и те са го пратили във Военна болница. Задължение на св. е било да направи доклад, да оформи необходимите документи. Не помни по кое време на деня е било, може да е писал тогава обяснения, но сега не помни. Сутрин като се прави развод, не се случва някой да се оплаква от здравословното си състояние. Някъде през деня, когато се почувства някой недобре, отива в медицинския клуб, който е в непосредствена близост със сержантския колеж, при докторите. Когато някой дойде с медицинска книжка с направление, процедурата е същата. Д. е бил старшина, инструктор в колежа. Дали е той или обучаем се действа по един и същи начин. Прави се доклад и се изпраща до където е написал лекаря. През февруари месец 2013 г. не е имало обучаеми във факултета. Св. е имал през този ден рутинна, административна дейност. В предните години Д. е имал проблеми с коленете. Един път пак е имал трудова злополука. Ако св. забележи, че някой има проблем със здравето, ще го изпрати при лекарите. И с курсантите в момента е същото. Дойде ли някой с оплаквания, че не е добре и има някакъв проблем, го изпраща директно на лекар. Задачите при работа не се поставят само от прекия началник. Секцията ВВС е във рамките на факултет „Авиационен“ и реално началник на всички там, които са като старши на района е деканът на факултет „Авиационен“. Св. получава задачите си от него, след което ги разпределя вече по неговите подчинени. Налице е йерархия. В конкретния случай, Д. е трябвало да отиде във факултет „Авиационен“ да окаже помощ на капитан К.. Вече нататък св. не е бил там. Отишъл е при К. и как са се развили нещата, не може да каже. Поддържа заявеното на л.29 от делото, че нормалната походка на Д. откакто го познава е накуцвайки леко, според впечатленията на св.

Свидетеля Д-р Г.И.С. заявява, че е взел предвид при изготвяне на заключението /по експертизата в административното производство/ всички медицински документи, които са били в делото. Не е имало рентгенови снимки. ЯМР е имало от април месец, като Д. не си е направил артроскопия и ЯМР веднага. Във Военна болница – Плевен няма нито ЯМР, нито някакво друго изследване, което може да му се направи. Колегата от там пише „съмнение за руптура на менискуса“. Руптурата се доказва единствено след ЯМР, който не е направен тогава, а два месеца след това, когато е предприето оперативно лечение. Менискус може да е скъсан преди 15 години. Механизмът не съответства на този, който е описал жалбоподателят, като от практиката е доказан този механизъм - опъване и усукване на подбедрицата. Няма такъв механизъм, както Д. го описва. Означава изтегляне на подбедрицата отдолу. Не е логично като се качи на стълбата да си завърти подбедрицата, а ако е имало такова нещо, такава болка е, че не може да слезе от стълбата, а същият е слязъл и е казал „Отивам да се прегледам във Военна болница“.

Св.Г.А.Г. е бил колега на Д. в колеж „Авиационен“. Били са в една канцелария, като са били началници на различни отделения. Сутринта на деня, когато е имал проблем, го е видял седнал в канцеларията, поради което не може да каже за проблем с походката му. Имали са възложени други задачи - боядисване на радиатори, а Д. е решил да сменя крушки, като не е присъствал, когото Д. е сменял крушки, чул го е като приказки.

Св.Д.Т.Де познат на Д. и е разпитан по негово искане. Св. посочва, че закусват сутринта заедно в „Тексас“, кв.Сторгозия, като св. работи в частния бизнес. Твърди, че на 20.02.2018 година Д. не е куцал, чули са се след 2-3 дни, като Д. му е казал, че има проблем с крака. Заявява, че след това не са се виждали. В отговор на следващ въпрос заявява, че са се виждали след 2 седмици или месец, трябвало е да ходят в неделя на пазара. Не помни накъде е отишъл след срещата на 20.02.2013 г., няма офис на фирмата си. На въпрос да ли помни Д. да е претърпял лечение през 2013 г., излизали ли сте заедно отговаря, че не поддържа такива близки отношения, не е в личния му живот.

Св.М.Б.К. е майка на оспорващия, живее в съседния вход. Твърди, че готви и вечер вечерят заедно със семейството на сина й, защото св. е сама. На 19.02.2013 г. се е върнал от работа, не е имал никакви проблеми. На сутринта го е срещнала, когато е тръгвала на работа, при колата. Заминал е здрав, около 12.30-13 часа и е се обадил, че се е прибрал. Бил е скован целия му крак. Казал и е, че е носил тежки неща и по стълбата при слизането го схваща кракът му, св. е видяла, че е подут. Д. обикновено закусва навън.

За пълнота съдът отбелязва, че като св. е бил призован и Г.М.Г., но след като не се е явил пред съда въпреки редовното призоваване /според адв.М. - поради смърт на съпругата му/, е бил заличен като свидетел по искане на процесуалния представител на жалбоподателя.

По делото по искане на съда е приобщен списък на лицата от Професионалния сержантски колеж, заети по договор за военна служба към 20.02.2013 г. /л.516/. Същите освен жалбоподателя включват Ц.И.Р., И. М. И., Б. В. И., Г.А.Г. и Г.М.Г..

Приобщено е и извлечение от Инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж за периода /л.л.517-518/, от който е видно, че е проведе ежемесечен инструктаж, включително на Д., за периода 01.02-28.02.2013 г. Приобщена е заповедта, с т.5.1 от която се разрешава Д. да посети Военна болница /л.л.519-520/.

С определение № 563/22.03.2019 г. /л.533/ съдът е намерил, че искането за тройна СМЕ е неотносимо към предмета на спора, доколкото в о.с.з. на 20.12.2018 г. е прието за безспорно, че увреждането е травматично, предходните заболявания нямат връзка с увреждането на 20.02.2013 г. и не се оспорва, че не е налице медицински способ, който да докаже точния момент на скъсване на менискуса.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”г” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу Разпореждания за признаване или непризнаване на злополуката за трудова, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С Разпореждане №ТЗ-27/2013 от 12.04.2018 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО Жанета Босева е отказано признаване на злополуката за трудова. Същата е компетентна да издава разпореждания за приемане или неприемане злополуката за трудова съгласно приложената заповед №РД-11-335 от 07.08.2012 г. /л.129 от дело 920/2013/.

Процесното Решение №2153-14-49/04.06.2018 г. издадено от Директора на ТП на НОИ-Плевен, който е компетентен да се произнася по жалби срещу разпореждания за неприемане на злополуката за трудова. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното решение е издадено в установената форма, при спазване на административно –производствените правила и материалния закон.

Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено механично въздействие върху тялото и организма) или нетравматично. Съществените белези на злополуката е, че тя представлява внезапно - непредвидено и спонтанно - увреждане на здравето, което е резултат (последица) на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм.

Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители, включително тези, назначени по специалния закон за отбраната и въоръжените сили, какъвто е бил жалбоподателят) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. От това обстоятелство следват два извода: а) за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е "станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа", вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието; б) обстоятелството, дали са били спазени нормативно или ненормативно установените безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието; това обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за отговорността на работодателя или възложителя на работата; в) трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т.е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза (чл. 61, ал. 1, т. 6, чл. 72, чл. 73, ал. 1), понастоящем отменена, но действаща към 20.02.2013 г.

При произнасянето си издалият разпореждането и постановилият решението по неговото обжалване директор на ТП на НОИ са съобразили и изпълнили всички указания на настоящия съд и на ВАС, дадени им с решение № 464/15.01.2016 г. по дело 5173/2015 на ВАС, които не са били изпълнени при предходното разпореждане и решение, и което е станало основание същите да се отменят с Решение № 156/19.04.2017 г. по адм.д. №105/2017 на настоящия съд, оставено в сила с решение № 2335/21.02.2018 г. по адм.д. № 6587/2017 на ВАС. Изяснена е в пълнота фактическата обстановка, което дава възможност направените правни изводи да бъдат подложени на проверка от съда за спазването на материалния закон.

Видно от събраните /още по дело 105/2017/ сведения от лекаря, прегледал Д. на 20.02.2013 г., от същите сведения не се изяснява въпросът – дали травмата е съществувала преди извършването на посочената от Д. трудова дейност, или същата е настъпила при изпълнението на тази дейност. Правилно органът е поискал сведения от осигурителя за лица, които са били на работа в този ден с Д., за да може да установи дали е претърпял твърдяното от него внезапно травматично увреждане. Приобщил е сведенията, дадени от тези лица, и е назначил експертиза с ортопед-травматолог.

От сведенията на лицата е видно, че само лейтенант Р. /който е разпитан като св. и пред съда/ посочва, че е видял Д. преди началото на работа. Доколкото може да се спомни, нормалната походка на Д. откакто го помни е накуцваща. Пред съда същият заявява, че поддържа това сведение, и походката на Д. е такава.

Пред съда са разпитани още трима свидетели, за които се твърди, че са видели Д. на 20.02.2013 г. Св.Г.А.Г. въпреки че работи в една канцелария с Д., не може да даде сведения за походката му преди смяната на лампи, тъй като го е видял само седнал на бюрото. Същият св. ясно посочва, че тъй като в онзи момент не са имали обучаеми, не е правен строй сутринта.

Съдът не цени показанията на СВ.Д.и К. поради тяхната заинтересованост. СВ.Д.е познат на Д., като не отговаря на житейската логика същите да се срещат редовно за закуска на място, значително отдалечено от пътя на Д. от дома му за работа. Към онзи момент Д. ***, а св. сочи, че се е срещнал с него в ж.к. Сторгозия. Пътят от ж.к. Дружба гр.Плевен до гр.Долна Митрополия /където е работното му място/ се удължава значително, ако се премине през ж.к. Сторгозия, дори да се премине през циментовия завод, както се твърди в писмената защита. Този път - през циментовия завод, не е част от републиканската пътна мрежа. Освен това самите показания на Д. са противоречиви. От една страна твърди, че редовно са закусвали заедно, а след това посочва, че Д. еднократно след това му се е обадил, че е има проблем с крака, и само веднъж след това са излизали заедно. Посочва, че не му е достатъчно близък, за да знае за оперативната интервенция. Твърди, че се занимава с частен бизнес, а сочи, че няма офис. По тези причини съдът счита показанията за недостоверни.

СВ.К.е майка на жалбоподателя. Нейните показания с оглед близката роднинска връзка съдът счита за заинтересовани. По отношение на травмата само споделя преразказаното и от Д., но дори в тази им част показанията противоречат на твърденията на Д., както и на събраните други устни и писмени доказателства, според които Д. е следвало на 20.02.2013 г. да сменя лампи, и няма нито твърдения, нито други доказателства, че е носил тежки неща, както сочи Колева.

От показанията на разпитания като свидетел Д-р Г.И.С. /извършил експертизата в последното административно производство/ е видно, че същият при депозиране на експертизата пред ТП на НОИ е взел предвид всички медицински документи, които са в делото. Същият ясно посочва, че механизмът, по който настъпва руптура на менискус, не съответства на механизма, описан от жалбоподателя Д.. Според д-р С. този механизъм е доказан от практиката, като се изразява в опъване и усукване на подбедрицата, изтегляне на подбедрицата отдолу. Лекарят посочва, че не е логично като се качи на стълбата да се завърти подбедрицата. Освен това ясно заявява, че ако е настъпило такова нещо, болката е такава, че не би могъл да слезе от стълбата, а той е слязъл, отишъл е на преглед. Посочва се, че симптомите, които са свързани със скъсване на менискуса, са описани от много автори, като описанието на нито един от тях не отговаря на това, което е написано от лекаря във Военна болница.

С оглед предмета на делото е важно посоченото от д-р С., че не може от медицинските документи да се уточни, кога е настъпила увредата на мениска. С оглед на това, следва да се установи дали е настъпила промяна в здравословното състояние Д. на 20.02.2013 г. спрямо предходните дни, за да се приеме, че на този ден е настъпила травма при или по повод извършваната работа. От показанията на непосредствения началник на Д. - офицерски кандидат /понастоящем лейтенант/ Р. е видно, че походката на Д. по принцип е накуцваща. От показанията на св. капитан К. е видно, че Д. е накуцвал още преди започване на работата, възложена му от капитан К., и след това е накуцвал по същия начин.

Показанията на тези двама свидетели не се различават по отношение на факта от кога датира накуцването. Р. е непосредствен началник на Д., и същият по заповед на вишестоящ началник го е изпратил да помага при ремонта при капитан К.. Доколкото капитан К. не е пряк началник на Драгонов, за него е обяснимо, че не дава сведения откога Д. накуцва. Докато св.Р. е началник на Д. от години преди датата 20.02.2013 г., поради което е логично да го познава по-добре.

Следва да се посочи, че при травма ТЕЛК и НЕЛК не са компетентни да се произнасят по причинна връзка, като те имат това право само при нетравматични увреждания. Поради това твърденията в обратна насока са неоснователни.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не е взето предвид ЕР №0011/05.03.2015 г. на ВМА-ЦВМК-София /в качество и на обща ТЕЛК/, по силата на което е признато наличието на причинна връзка между травмата в коляното на Д., получена на 20.02.2013 г., и последвалата я временна неработоспособност, и органът дори е отказал да приеме това ЕР като доказателство. Същото ЕР е прието като доказателство още по дело 918/2014, като и това дело е изпратено като преписка до органа, поради което същото ЕР е част от доказателствената съвкупност. Освен това органът го е съобразил в процесните разпореждане и решение, като е посочил, че е налице травма, довела до временна неработоспособност. Съвсем отделен е въпросът, че е направил извод, че тази травма не е трудова злополука. Следва да се посочи, че дори една травма да е довела до временна неработоспособност, това не означава, че същата е трудова злополука, дори ако е настъпила по време на работа – КСО поставя допълнителни изисквания по отношение на внезапното увреждане на здравето, за да го приеме за трудова злополука, и липсва законова презумпция, че всяка травма през работно време е трудова злополука.

По отношение на останалите твърдения на страните и свидетелските показания съдът съобразява следното:

Твърдението, че злополуката е трудова и е посочена като такава в подадена от осигурителя декларация, и е отразена в регистъра за трудови злополуки на осигурителя, не обвързва органа. Съответното длъжностно лице има правомощието да извърши самостоятелна преценка въз основа на доказателствата, за да приеме или не злополуката за трудова. Обратното би означавало, че не длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО извършва тази преценка, а осигурителят, което схващане няма законова опора. Заедно с посочените пред съда лица са установени и разпитани широк кръг лица, които са били на работа с жалбоподателя. Съдът счита, че същите в достатъчна степен описват фактите и обстоятелствата, доколкото е възможно да бъдат установени. Сведенията на д-р Вл. И., който е прегледал Д. веднага след злополуката, не представят никаква допълнителна информация, както е посочено още в решението по дело 105/2017. Извършената в хода на административното производство експертиза отговаря на въпросите относно здравословното състояние на Д., като въз основа на медицинската теория посочва, защо описаният от Д. механизъм на травмата не отговаря на начина, по който настъпва руптура на мениск. Поради това не може да се приеме, че експертизата в административното производство е обща, теоретична и не отговаря на формулираните от съда въпроси. Не са нарушени принципите на истинност, служебно начало и равенство съгласно АПК, доколкото са изяснени фактите по делото, съдът е положил за изясняването им съответните усилия, а принципът на равенство се отнася до оперативната самостоятелност на административните органи, докато в случая органите на ТП на НОИ действат при условията на обвързана компетентност.

Липсва несъответствие с целта на закона с оглед декларирането на злополуката като трудова едва 2 месеца след настъпването и. По-късното деклариране не се е отразило на волята на административния орган, а и не би могло да се отрази. Решението на органа е в съответствие с целта на закона, доколкото само в случаи, когато е налице внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, може да се приеме, че е налице трудова злополука. Когато увреждането не е станало по описания от КСО начин, не е налице трудова злополука и органът няма право да приеме наличието на такава.

Д. е бил надлежно инструктиран – още в приобщената по дело 920/2013 производствена характеристика /л.л.35-38 от същото дело/ се сочи, че на него са му извършени необходимите инструктажи. Тази производствена характеристика е приета като доказателство още по дело 920/2013 и не е оспорена, поради което твърденията, че не са извършвани необходимите инструктажи, са недоказани. От представеното извлечение на л.517 също е видно, че е проведен месечен инструктаж на Д. за февруари 2013 г. Няма правно значение фактът, че липсва подпис на лице, разрешило самостоятелна работа, доколкото инструктажът е проведен, а Д. е работил под ръководството и заповедите на други лица. По тази причина съдът приема, че необходимите инструктажи на Д. са извършени съгласно посоченото в тези доказателства.

По отношение свидетелски показания по дело 105/2017 съдът съобразява следното: показанията на св.Д. не са достатъчно конкретни, за да се приеме въз основа на същите, че на 20.02.2013 г. преди започване на работа Д. не е куцал. Свидетелят не се спомня конкретни дати, и освен това твърди, че в периода февруари – май Д. видимо не е имал проблеми. Видно от приобщените болнични листи, от 21.02.2013 г. Д. е бил в болнични и не е бил на работа, поради което няма как от февруари до май 2013 г. да е виждан от св. в добро здраве. Ако показанията за периода февруари – май се отнасят за 2012 г. /доколкото св. не е сигурен за годината/, то същите не доказват нищо по отношение на случая, който е през 2013 г.

Показанията на свидетелката М. В. Д. по дело 105/2017 са заинтересовани, доколкото същата е съпруга на жалбоподателя, и не кредитира показанията й, че преди отИ.е на работа същият не е имал оплаквания от крайниците. Но дори да не и се е оплаквал, това не означава, че не е имал проблем. Освен това нейните показания не дават информация относно момента на твърдяната злополука, доколкото св. не е присъствала на работата на съпруга си. Тя преразказва неговите твърдения.

С оглед на изложеното, решението е правилно, основано на събраните доказателства и закона, и жалбата срещу него следва да се отхвърли.

При този изход на делото, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на минимално юрисконсултско възнаграждение и на основани чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.24 на Наредба за заплащането на правната помощ, съдът намира, че Б.Г.Д., ЕГН **********,***, *****************, следва да заплати на ТП на НОИ Плевен разноски в размер на 100 лева – минимално юрисконсултско възнаграждение .

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл последно от АПК, Административен съд – град Плевен, шести състав,

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на Б.Г.Д., ЕГН **********,***, ******************, срещу решение №2153-14-49/04.06.2018 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен.

Осъжда Б.Г.Д., ЕГН **********,***, ******************, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Плевен сумата 100 /сто/ лева разноски по делото.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/