Р E Ш Е Н И Е

№ 476

гр.Плевен, 24.09.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на десети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                   

                 Председател: Елка Братоева

                                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                                        Катя Арабаджиева

При секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 649 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 313 от 02.05.2019 г., постановено по НАХД № 2052 по описа за 2018г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-001927 от 27.04.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, с което на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП на В.С.И. ***  е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от В.С.И., чрез адвокат С.Г. , в която се сочи, че съдебният акт е издаден в нарушение на закона и на съществени процесуални правила. Посочва се, че съдът е поставил в основата на обжалваното решение показанията на двамата свидетели - служители на полицията, както и представените от Община Плевен писмени доказателства - Заповед № РД-12- 130/21.03.2018 г. и свързаната с нея Схема на временна организация на движението, като изцяло дискредитира показанията на св. А.П.. Счита се, че този подход е неправилен, тъй като не следва априори свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта да се възприемат безкритично, тъй като същите се явяват заинтересовани от изхода на делото, доколкото са длъжни да подкрепят съставения АУАН. Сочи се още, че съдът се позовава безкритично и на представените от Община Плевен писмени доказателства, като няма спор, че на посочената улица са били въведени със съответната Заповед временни правила за движението, в т.ч. и временни ограничения, но няма никаква гаранция, че заповедта е изпълнена точно и стриктно. Счита се, че именно в противовес на горното са показанията на св. А.П., който твърди, че е възприел няколко факта и обстоятелства — пътен знак В2 не е имало поставен върху съответната тринога, на съответната височина, каквито са изискванията на правилата за поставяне на вертикалната пътна маркировка и то така, че същата да бъде безпрепятствено възприета от водачите на МПС; по време на проверката, която двамата служители на МВР са извършвали по отношение на твърдяното нарушение от страна на жалбоподателя, по улицата са преминавали безпрепятствено и други МПС-та. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на обжалваното наказателно постановление.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът В. С. И., не се явява и сне се представлява.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР -  Плевен не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на В.И. за това, че на 16.04.2018г. в 18:20часа в гр.Плевен, на кръстовището на бул.“Данаил Попов“  и ул.“Цар Борис ІІІ“  в посока ул.“Иван Вазов“ като водач на т.а.БМВ Х4ХДрайв 20Д с рег.№*** управлява, като при въведена временна организация на движението не спазва предписанието на пътен знак В-2 ( забравено е влизането на ППС в двете посоки) с допълнителен пътен знак – предупредителен за опасност А23, участъкът от пътя е в ремонт, поставен на преносима стойка в зоната на кръстовището, по средата му. Нарушението е квалифицирано по чл.6 т.1 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че   описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Посочил е, че кредитира с доверие свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта, като конкретни, ясни и последователни. Посочил е, че тези свидетели не са заинтересовани от изхода на делото, а техните показания са подкрепени и от събраните по делото писмени доказателства. Приел е, че твърденията в жалбата на И. са негова защитна теза, която не е подкрепена с доказателства, а напротив се опровергава от свидетелските показания на контролните органи. Относно показанията на св. П., че знак В-2 не е имало, съдът е приел същите за недостоверни, тъй като са в противоречие с гласните и писмените доказателства по делото, както и с твърдянията на И. в жалбата, че такъв знак е имало и той е бил поставен успоредно на полицейския автомобил от дясната му страна. При така установената и доказана фактическа обстановка съдът е счел, че И. е извършил вмененото му нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и правилно е бил санкциониран по чл.183 ал.7 от ЗДвП. Изложил е мотиви за неприложимост на чл.28 от ЗАНН и липса на допуснати съществени нарушения на процедурата при съставяне на акта и издаване на НП.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на лицето. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба представляват твърдения, че не е извършено вмененото нарушение, при позоваване на показанията на св.П. и отричане на показанията на контролните органи. Същите са неоснователни. Обосновано и правилно районният съд е кредитирал показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които кореспондират с писмените доказателства по делото, и не е възприел показанията на св.П., доколкото същите противоречат на всички доказателства по делото, вкл. и на твърденията на самия жалбоподател. В тази връзка следва да се посочи, че при съставяне на акта И. не е записал като възражения в него липсата на знак, или че същият не е на видимо място, дори напротив не е имал възражения, което е изрично записано.  АУАН е съставен редовно и съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Последното не е сторено от страна на касатора, поради което решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 313 от 02.05.2019 г., постановено по НАХД № 2052 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.