Р Е Ш Е Н И Е

№ 497

гр. Плевен, 01.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на пети септември две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 646/2019г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Тимона Транс“ ЕООД, представлявано от управителя Г.Г., чрез адв. И.Ц. от Адвокатска колегия – гр. Плевен срещу Решение № 335/10.05.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 693/2019г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 413952-F470184/27.02.2019г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново - офис– Плевен, с което на „Тимона Транс“ ЕООД, представлявано от Г.Г. на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС, затова че при извършена проверка, възложена с Резолюция за извършване на проверка № П-04001519018385-ОРП-001/28.01.2019г. е установено, че като регистрирано по ЗДДС лице е извършило за м.12.2018г. вътреобщностни доставки с място на изпълнение на територията на друга държава-членка, а именно транспорт на стоки по реда на чл. 22, ал. 3 във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС на обща стойност 12425,00 лв. към германски контрагент HERMDN CLEFF GmbH, с VIN DE20352214 по фактури № 18-11-5022/2 от 27.11.2018г. с ДО – 3200,00 лв., № 18-11-5161/2 от 05.12.2018г. с ДО – 3050,00 лв., № 18-12-5339/3 от 14.12.2018г. с ДО – 3100,00 лв. и № 18-12-5468/3 от 20.12.2018г. с ДО – 3075,00 лв., за което не е подало VIES-декларация за тези доставки, заедно със справка декларация до 14.01.2019г., което е установено след проверка в информационната система на НАП.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1, т. 1 от НПК. Счита за неправилно изключването на възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН от районния съд, поради проявена небрежност, с мотиви, че декларацията е подадена в последния ден от срока и възможността на задълженото лице до края на съответния ден да провери, дали въпросната операция е надлежно завършена. В тази връзка навежда доводи, че е несъотносимо обстоятелството по отношение на нарушението, че декларацията е подадена в последния ден от законоустановения срок, а от друга страна твърди, че липсва обективна възможност за задълженото лице да провери дали операцията е извършена надлежно, тъй като единствената обратна връзка при подаване на декларацията е входящия номер с дата и часа на подаване на съответните електронни файлове, от която информация не може да се установи дали системата е генерирала VIES-декларация, да ревизира причината за това и да предприеме необходимите коригиращи действия. На следващо място посочва, че са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е видно наличието на допусната „техническа грешка“ при попълването на дневника за продажби, което е станало причина за това да не се формира декларация VIES за м. 12.2018г., както и че от тези действия няма настъпили вредни последици за фиска. В тази връзка посочва, че нарушението се явява първо такава за наказаното дружество, както и че възложената с резолюция проверка на дружеството от органите на НАП е самоинициирана по тяхна воля и че след узнаване за допуснатата „техническа грешка“ дружеството е предприело незабавно необходимите действия и е извършило нужната корекция. Навежда доводи, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не поставя ограничение в приложното си поле, с оглед вида на нарушенията – резултатни или формални, поради което извършеното нарушение може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Счита, че дружеството не следва да носи отговорност. Иска отмяна на решението, по същество – отмяна на НП.

Ответникът по касация – ТД на НАП – Велико Търново, офис - Плевен, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Ц. Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че е недопустимо прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за формално нарушение, с настъпването на което законодателя презумира неблагоприятен ефект, но без да има реални вредни последици. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно, законосъобразно и обосновано и моли да бъде потвърдено.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на РС – Плевен да бъде потвърдено. Счита, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН при наличие на формално нарушение.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Районният съд не е съобразил всички факти и обстоятелства по делото, поради което е достигнал до неправилни правни изводи за доказаност на соченото нарушение при липса на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

Дружеството е подало справка-декларация за ДДС за м. Декември 2018г., ведно с дневника за покупки и дневника за продажби по електронен път в законния 14-дневен срок след изтичане на данъчния период, а именно на 14.01.2019г., за което е получило уведомление за приемането. Декларирал е общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС – 9 325.00 лв. и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 396.03лв. Доставките неправило са били вписани в колона 11 като облагаеми доставки със ставка 20 %, вместо в колона 17 като вътрешнообщности доставки.

Грешката е открита по повод извършена от НАП проверка по подадената от 14.01.2019г. декларация, с която се иска възстановяване на ДДС в размер на 396.03 лв.

Видно от издадения акт за прихващане или възстановяване от 06.02.2019г. в хода на проверката при съпоставката на данните от справката декларация, дневниците за покупки и продажби и уведомление за подадени данни по електронен път не са установени различия. Установена е извършена вътрешнообщностна доставка, която е следвало да се посочи в клетка 17 на СД за м. 12.2018г. и да се отрази в дневника за продажби за същия период.

Изпратена е покана по реда на чл. 103 ДОПК, връчена на 28.01.2019г. На 30.01.2019г. дружеството е подало коригираща декларация, в която е отразило доставката в клетка 17. Корекцията не води до промяна на данъчната основа, а оттам и до промяна на резултата за възстановяване и на дружеството е признат 396,03 лв. ДДС за възстановяване.

Поканата по чл. 103 ал.1 ДОПК за отстраняване на допуснатите несъответствия при попълването на справката декларация в законния 14-дневен срок и отстраняването на грешката при декларирането на доставката в съответното поле с подаването на нова коригираща декларация съгласно чл. 103 ал.2 ДОПК ползва подателя, независимо от чл. 104 ал.3 ДОПК, който гласи, че подадена след изтичането на законния срок декларация се смята за неподадена. Т.е. в този случай е допустима корекция и коригираната декларация се счита подадена в законния срок.

Ето защо, като се е възползвало от законовата възможност и извършило указаната корекция в подадената декларация в срока след отправената покана от приходната администрация по реда на чл. 103 ал.1 от ДОПК, задълженото лице е действало коректно и добросъвестно и поведението му не може да се приравни на неподадена в законния срок декларация. С допуснатата грешка при попълването на СД не е ощетен фиска, тъй като и след корекцията сумата на ДДС за възстановяване е една и съща. Поради което в случая следва да се приеме, че с подаването на коригиращата декларация се санират пропуските, което е една законово уредена възможност в чл. 103 ал.2 ДОПК, при която декларацията се счита подадена в срок, затова дружеството не следва да бъде санкционирано за извършено административно нарушение, тъй като такова не е налице.

По изложените съображения решението на Районен съд – Плевен като неправилно следва да се отмени, а по същество – да се отмени НП като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 335/10.05.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 693/2019г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 413952-F470184/27.02.2019г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново - офис– Плевен, с което на „Тимона Транс“ ЕООД, представлявано от Г.Г. на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/