О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 1279

гр.Плевен, 02.07.2019 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в закрито съдебно заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                     

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов                                                              ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

                                                                              Катя Арабаджиева 

като разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 645  по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК.

         С разпореждане № 1227/03.05.2019г., постановено по НАХД №  945/2019г., Районен съд- Плевен оставил без разглеждане като недопустима жалбата „Марил 09“ ЕООД срещу НП № 351534- F396800/09.08.2018 г. на Директор на ТД на НАП- В. Търново и е прекратил производството по делото.

         Против горното разпореждане е постъпила частна жалба от „Марил 09“ ЕООД, ЕИК 202067544, представлявано от Л. С. Г., подадена чрез адв.И. М. от АК- Плевен, в която се излагат доводи, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен. На първо място се излагат доводи, че РС- Плевен неправилно е приел, че връчването на процесното НП е  осъществено чрез пощенски пратки на11.05.2018 г. и 26.06.2018г., тъй като самото то е издадено на 03.08.2018г. и няма как да бъде връчено преди датата на издаването му. На следващо място се твърди, че не са изпълнени изискванията на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Излагат се доводи, че служителят на НАП, който е бил натоварен с връчването на процесното НП е посочил в протокола от 22.01.2019г., че е позвънил на домофонна уредба и е разговарял с непознато лице, но не и че е посетил адреса, както и че съобразно чл.84 от ЗАНН приложение е следвало да намери разпоредбата на чл.180 от НПК и връчването е следвало да се извърши на пълнолетен член на домакинството, съсед или домоуправител. Сочи се още, че за да се приеме за връчено НП, то не е достатъчно просто да се удостовери, че нарушителя не е намерен на адреса, а и да се установи, че новият му адрес е неизвестен. В заключение се прави искане да бъде отменено обжалваното разпореждане, а производството да бъде върнато на РС- Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.

         Ответникът по частната касационна жалба не е депозирал писмен отговор.

         Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба против разпореждането на РС- Плевен е подадена от процесуално легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което разглеждането ѝ е допустимо. Същата е неоснователна.

За да постанови обжалваното разпореждане РС- Плевен е приел, че оспорваното НП е било връчено на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, тъй като наказващият орган е направил неуспешни опити да го връчи на нарушителя чрез пощенски пратки на посочения в търговския регистър адрес на управление на дружеството. Като дати на въпросните пратки е посочил 11.05.2018г. и 26.06.2018 г. Въззивният съд е посочил, че правилно наказващият орган е приел, че е налице хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН и е издал резолюция, с която е приел, че НП следва да се счита за връчено на 31.01.2019 г., поради което подадената против него жалба на 22.04.2019г. се явява просрочена.

Настоящият съдебен състав не споделя част от доводите на РС- Плевен, но намира постановеното разпореждане за правилно като краен резултат. Основателно е оплакването в частната жалба, че няма как да е правен опит за връчване на НП преди датата на съставянето му. Пощенските пратки от 11.05.2018г. и 26.06.2018 г. не са свързани с процедурата по връчване на процесното НП, тъй като същото е издадено на по- късна дата 03.08.2018г. Обстоятелството, че нарушителят не е бил намерен на посочения от него адрес за връчване на НП се установява от два броя протоколи, съставени от служител на НАП, а имено протокол № 1463921/22.01.2019 г. и протокол № 1463924/31.01.2019 г.

Въз основа на тези протоколи наказващият орган е извършил отбелязване върху НП, с което е изпълнил разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

С частната жалба се оспорват горните протоколи, като за първия се сочи, че всъщност адресът не е бил посетен, а служителят е разговарял по домофон с неустановено лице, а за втория се излагат съмнения за достоверността му, тъй като от него не се установява служителят да  е оставил на посетения адрес уведомление за наличието на опит за връчване на НП. Съдът намира горните доводи за неоснователни. Протоколите съставляват официални документи, изготвени от длъжностно лице в кръга на неговата компетентност и настоящият съд няма основание да ги счита за недостоверни. Дори да се приеме, че първият протокол не удостоверява посещение на адреса, а единствено обстоятелството, че служителят е провел разговор по домофона с неустановено лице, то вторият по ред протокол от 31.01.2019г. отразява именно обстоятелството, че на адреса на управление на дружеството, на което следва да се връчи НП, не е намерено лице, което да приеме НП. Налице е и констатация, че това е адресът по чл.8 от ДОПК и не е известен друг адрес на дружеството, на който да бъде осъществено връчването. Ето защо съдът намира, че разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е спазена и НП следва да се счита за връчено на 31.01.2019г., както е приел и Районен съд- Плевен. Неоснователни са доводите за субсидиарното прилагане на чл. 180 НПК, тъй като съобразно чл.84 от ЗАНН посочената норма е приложима само, ако в „този закон“, т.е. ЗАНН, няма особени правила. В конкретния случай в ЗАНН е налице правилото на чл.58, ал.2, регламентиращо как се процедира, ако нарушителят не бъде намерен на посочения от него адрес. Касае се за юридическо лице, а не за физическо такова, което има адрес на управление съобразно ТЗ, регистриран в Търговския регистър и за което съществува задължение при промяна на адреса си на управление да заяви това обстоятелство за вписване. Ето защо за административния орган правилно е приел, че са налице кумулативно предвидените от чл.58, ал.2 ЗАНН предпоставки- нарушителят не е намерен на посочения от него адрес и нов такъв не е известен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че подадената на 22.04.2019 г. жалба е извън законовия 7- дневен срок, каквито доводи е изложил и РС- Плевен.

Предвид гореизложеното, настоящият съд намира, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 1227/03.05.2019г., постановено по НАХД № 945/2019г. по описа на Районен съд- Плевен, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата „Марил 09“ ЕООД срещу НП № 351534- F396800/09.08.2018 г. на Директор на ТД на НАП- В. Търново и е прекратено производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/              ЧЛЕНОВЕ: 1./п/                      2./п/