Р E Ш Е Н И Е

№ 480

гр.Плевен, 24.09.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на десети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                   

            Председател: Елка Братоева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                  Катя Арабаджиева

При секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 644 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 328 от 08.05.2019 г., постановено по НАХД № 280 по описа за 2019г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № НЯСС – 7/11.01.2019г. на Зам. председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община Пордим е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Община Пордим, представлявана от Кмета Д.В., чрез адвокат М.Д. ***, в която се счита съдебният акт за неправилен, поради нарушение на материалния закон, необоснован с оглед събраните по делото доказателства и постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита се, че съдът неправилно е отхвърлил като неоснователно възражението на касатора, че в развилото се административното производство по издаване на НП е допуснато особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение. Сочи се, че решаващият състав е приел, че при съставянето на акта не е допуснато  процесуално нарушение, тъй като нарушителят е бил представляван от лице, което е имало необходимата представителна власт, предвид текста на приобщеното по делото пълномощно. Счита се този извод за несъстоятелен, тъй като в случая, в самия АУАН е посочено, че същият е съставен в присъствието на упълномощен представител на Община Пордим - Д.Ц.Д., притежаващ пълномощно рег.№251, нотариално заверено от В.В.Х., като видно от текста на цитираното пълномощно, кметът на Община Пордим Д.Р.В.е предоставил правомощия на упълномощеното лице да го представлява пред органи на ДАМТН с правото да подпише и получи съставените актове по ЗВ във връзка с Констативен протокол №03-04-47/09.08.2018г., Констативен протокол №03-04- 44/01.08.2018г., Констативен протокол №03-04-43/01.08.2018г. и Констативен протокол №03-04-42/01.08.2018г. Сочи се, че направеното упълномощаване е изрично и е свързано само и единствено с административни производства, основаващи се на посочените констативни протоколи. Счита се, че разширително тълкуване на волята на упълномощителя, предвид ясното й и недвусмислено изразяване, е недопустимо. Сочи още, че предоставените пълномощия не се разпростират и за административните производства, свързани с Констативен протокол №03-04-205/23.11.2017 г., въз основа на който е съставен процесният АУАН, поради което се счита, че по несъмнен начин се установява, че АУАН е бил съставен в отсъствие на представител на жалбоподателя. В тази връзка се счита за нарушена и разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, която императивно предвижда, че съставянето на акта се извършва в присъствие на нарушителя, респ, на неговия законен представител или упълномощено лице. Счита се също, че актосъставителят е нарушил и правилата за предявяване и връчване на съставения АУАН, разписани в чл.43 ЗАНН.  Твърди се, че нарушенията са съществени, защото са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че е налице разминаване в правната квалификация на нарушението в АУАН и в НП, като в акта е посочена за нарушена разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.З от ЗВ, а в НП е посочена за нарушена разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от същия нормативен акт, като така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде санирано по силата на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Счита се, че за неправилен  и изводът за правилна правна квалификация на нарушението. Сочи се, че нормата на чл. 190а, ал. 1, т. З от ЗВ предвижда правомощия на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 от ЗВ да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2 от него, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Счита се, че с нея законодателят е предоставил конкретни правомощия на изрично определени лица - контролни органи в системата на ДАМТН и след като нормата не съдържа правило за поведение е невъзможно да бъде нарушена виновно, респ. да бъде ангажирана отговорността на общината на това основание. Счита се за неправилен  и изводът на съда за правилно определен размер на санкцията. Посочва се, че фактът, че в Констативен протокол №03-04-205/23.11.2017 г. е направена констатация, че язовирът е празен и заблатен, а в Констативен протокол №03-04-44/01.08.2018 г., че язовирът е празен изобщо не е отчетен нито от наказващия орган, нито от съда. Счита се, че наличните констатации в горния смисъл доказват, че язовирът трайно не се експлоатира от собственика Община Пордим и се поддържа без водно съдържание, като по този начин собственикът е положил дължимата грижа, съоръжението да не представлява опасност за населението и инфраструктурата, като това е смекчаващо вината обстоятелство, което е следвало да бъде взето предвид от наказващия орган при определяне на наказанието и от съда при извършване на преценката му относно справедливостта на наложеното наказание. Твърди се, че не е взето предвид от съда и обстоятелството, че Община Пордим е изпратила необходимото за промяната на собствеността заявление изх.№УС-00-467/09.10.2018 г. до Министъра на икономиката, като отказ от страна на министерството не е законово предвиден. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

От ответника е подадено становище по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание касаторът Община Пордим не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на Община Пордим по чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите, за това че на 01.04.2018г.  не е изпълнила даденото предписание с Констативен протокол №03-04-205/23.11.2017г. за язовир „Тотлебен 2/над селото/“, находящ се в поземлен имот №500011 в землището на с.Тотлебен, община Пордим, собственост на Община Пордим съгласно Акт за  публична общинска собственост №122/15.02.2002г., а именно Да се възстанови експлоатационното състояние на язовирната стена и съоръженията към нея, съгласно нормативната база, със срок на изпълнение 31.03.2018г. Нарушението е констатирано при проверка на 26.07.2018г., за което е съставен Констативен протокол №03-04-44/01.08.2018г. Квалифицирано е като такова по чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ за неизпълнение на предписание по чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ.  Съставен е АУАН №03-063/24.10.2018г., връчен на Д. Д. като упълномощено лице.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. За неоснователни е приел възраженията за допуснати съществени нарушения в хода на административно-наказателното производство. Посочил е, че актът не е съставен в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, тъй като е съставен в присъствието на надлежен представител, видно от съдържанието на приложеното по делото пълномощно, а именно съставяне на АУАН във връзка с КП №03-04-44/01.08.2018г.  Приел е, че не е налице несъответствие между посочените като нарушени разпоредби в акта и НП. В подкрепа на последното е посочил, че в НП в разгърнат вид е отбелязано, че е осъществен състава по чл.200 ал.1 т.39 за неизпълнение на предписание по чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ. В тази връзка е приел също, че не е налице предпоставка за приложение на чл.3 ал.2 от ЗАНН с оглед настъпилата законодателна промяна в разпоредбите на чл.200 и чл.190а от ЗВ. Направил е извод за безспорно доказано нарушение по чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ, като не е нарушено правото на защита на жалбоподателя да разбере какво нарушение му се вменява. Счел е, че правилно е определен и размерът на наложената санкция, доколкото по делото са налице данни за налагани и други санкции за нарушения по ЗВ. В заключение е посочил, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като отговорността е обективна и безвиновна, а обществената опасност е типична за разглеждания вид нарушение.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на общината, в качеството й на собственик на язовира, за когото са дадени задължителни предписания за изпълнение. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. 

Възраженията в касационната жалба преповтарят тези в жалбата пред районния съд, на които последният е дал обоснован отговор, който се споделя от настоящия състав. АУАН е съставен в присъствието на надлежно упълномощено лице и във връзка с КП №03-04-44/01.08.2018г., с който е констатирано нарушението за неизпълнение на дадени задължителни предписания с Констативен протокол №03-04-205/23.11.2017г. за язовир „Тотлебен 2/над селото/“. Не е нарушена процедурата по съставяне и връчване на акта. Липсва несъответствие между акта и НП по отношение на правната квалификация, като е дадена правилна такава на нарушението. В акта е посочена нормата на чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ, а в постановлението е допълнено като е отразено, че е осъществен състава на чл.200 ал.1 т.39 за неизпълнение на предписание по чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ. Правилно е определен и размерът на санкцията, предвид данните за други извършени нарушения по ЗВ, в какъвто смисъл са мотивите на районния съд, поради което е неоснователно и възражението за явна несправедливост на наказанието. Правилно съдът е счел, че не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, с оглед обществените отношения, които се защитават. Ето защо решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 328 от 08.05.2019 г., постановено по НАХД № 280 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.