Р E Ш Е Н И Е

475

гр.Плевен, 24.09.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на десети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                   

                 Председател: Елка Братоева

                                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                                        Катя Арабаджиева

При секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 642 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 232 от 04.04.2019 г., постановено по НАХД № 3017 по описа за 2018г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 170 от 20.11.2018 г. на Председателя на Държавната комисия по хазарта, с което на основание чл. 110, ал. 1 от Закона за хазарта на „Да Ви То Комерс“ ООД гр. Велико Търново, представлявано заедно и поотделно от Т.И.Д. и Д.В.Б. – управители, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, за извършено административно нарушение по чл. 45, ал. 2, т. 4 от Закона за хазарта.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Да Ви То Комерс“ ООД, гр. Велико Търново, чрез адв. М.Г. от САК,  в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, като е постановен в противоречие с материалния закон и установените по делото факти. Счита се, че районният съд не е взел предвид и не е обсъдил всички изложени в жалбата доводи и не е обсъдил всестранно и пълно приетите по делото доказателства, поради което решението се явява необосновано. Твърди се, че към 03.07.2018 г. лицето Х.П.Д. е служител в игралната зала, назначен на трудов договор и е недопустимо буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 45, ал. 2, т. 4 от ЗХ. Счита се, че задължението за недопускането на лица без документ за самоличност в игралните зали  касае пропускателен режим за лицата - посетители. Счита се още, че нормата на чл. 45, ал. 2, т. 4 ЗХ цели недопускане на лица с неустановена самоличност и ограничаване достъпа на ненавършили пълнолетие лица до игралните зали, както и униформени, въоръжени и такива в нетрезво състояние или под влияние на наркотични или други упойващи вещества, какъвто не е конкретния случай. В тази връзка се твърди, че не е без значение дали допуснатото без документ за самоличност лице е било клиент на залата или служител, назначен на трудов договор. Счита се за неправилен и изводът на съда относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че в конкретния случай деянието е с несравнимо по-ниска обществена опасност в сравнение с другите случаи на нарушения от този вид, тъй като се касае за лице - служител на игралната зала, чиято самоличност е установена еднозначно и недвусмислено. Сочи се, че се касае за първо по ред изолирано нарушение, дружеството не е санкционирано за други административни нарушения на Закона за хазарта, като всички тези смекчаващи отговорността обстоятелства обосновават извод за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Посочва се, че районният съд не е обсъдил възражението за нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН при издаване на НП, като не е изложил мотиви при индивидуализиране вида и размера на наказанието, тежестта на нарушението, съответно налице ли е основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН или не. Твърди се, че не е отчетено и че наложената имуществена санкция, макар в минимален размер е несъразмерно тежка и несъобразена с тежестта на конкретното нарушение. Сочи се, че съдът не е обсъдил нито един от доводите наведени от касатора, като се е задоволил единствено да ги цитира в обстоятелствената част на съдебния акт. Счита се, че липсата на конкретни съображения по решаващи доводи се приравнява на липса на мотиви и е съществено процесуално нарушение по чл. 339, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът „Да Ви То Комерс“ ООД, гр. Велико Търново не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Държавна комисия по хазарта не изпраща представител. Депозирани са писмени бележки от юрисконсулт И. с доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството за това, че на 03.07.2018г. в игрална зала с адрес гр.Долна Митрополия, обл.Плевен, ул***, в която се организират хазартни игри с игрални автомати от „ДА ВИ ТО КОМЕРС“ ООД е допуснато лицето Х.П.Д. без документ за самоличност. Нарушението е квалифицирано по чл.45 ал.2 т.4 от Закона за хазарта.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Счел е, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процедурата. Приел е, че констатираното при проверката осъществява признаците на нарушение по чл.45 ал.2 т.4 от ЗХ, тъй като изискването на закона е категорично в игралната зала да не се допускат лица без документи за самоличност, като е без значение колко време такива лица са престояли в залата, дали са били клиенти на залата или нейни служители, назначени на трудов договор. Посочил е, че релевантно е само, че лице без документ се намира в залата. Приел е още, че при определяне размерът на санкцията наказващият орган е съобразил санкционната норма на чл.110 ал.1 от ЗХ като вид и размер, и е наложил минималната санкция от 5000лева. Изложил е подробни мотиви за неприложимост на чл.28 от ЗАНН, като е достигнал до извод, че извършеното нарушение не може да се отличи с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на административно нарушение от същия вид.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството за нарушение по Закона за хазарта. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. 

Възраженията в касационната жалба преповтарят тези в жалбата и писмените бележки пред районния съд, на които последният е дал пълен и обоснован отговор, който се споделя от настоящия състав. Ето защо не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения от районния съд. При правилно установена фактическа обстановка е направен извод за извършено нарушение на чл.45 ал.2 т.4 от Закона за хазарта, а именно в игралната зала е допуснато присъствието на лице, без документ, удостоверяващ неговата самоличност. Ирелевантно е обстоятелството, че за това лице се твърди, че в момента на проверката на 03.07.2018г. е бил на работа. Факт е, че същото не е имало документ за самоличност, като твърдението му, че личната карта е била загубена не е доказано, а и в представения по делото трудов договор от дата 02.07.2018г. е посочен номер и дата на издаване на личната му карта. Факт е също, че на работа е било друго лице, представило се в момента за крупие. Предвид изложеното е безспорно доказано вмененото нарушение по ЗХ.

Съответни на закона са и изводите на районния съд, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН по отношение на процесното нарушение – същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Противно на твърдяното в жалбата, не се доказа наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. Предвиденият в ЗХ контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по този закон е по-строга. ЗХ определя висока степен на обществена опасност на деянията, изразяващи се в нарушаване на неговите норми. В съответствие с тази отчетена от законодателя висока степен на обществена опасност, са и предвидените относително високи размери на наказанията - глоба и имуществена санкция, високият минимален праг на същите, както и императивът този размер да бъде налаган като наказание. Следователно, специфичният характер на извършеното деяние не може да го определи като маловажно. Имуществената санкция е наложена в минималния предвиден от закона размер, поради което съдът счита, че са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Предвид това, не се констатира да е налице и твърдяното нарушение на чл.53 от ЗАНН от страна на административнонаказващия орган при преценката по прилагането на чл. 27 и 28 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 232 от 04.04.2019 г., постановено по НАХД № 3017 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.