Р E Ш Е Н И Е

  474

гр. Плевен, 24.09.2019 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:                                            Председател: Николай Господинов

                                                                    Членове: Елка Братоева

                                                                                     Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Йорданка Антонова,  като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 641 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.   

 С Решение от 27.03.2019 г., постановено по анд № 347/2019 г., Районен съд – Плевен  е потвърдил Наказателно постановление № 19-0938-005899/02.11.2018 г. на Началник сектор „ПП“ – Плевен към ОД на МВР - Плевен, с което на Н.Л.Л. ***, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 100.00 лева за това, че на 26.10.2018 г. в 17:56 часа в гр. Плевен, кръстовище, образувано от ул. „Димитър Константинов и бул. „Данаил Попов“ с посока на движение към ул. „Гренадерска“ като водач на л.а. „Ауди А3“ с рег. № ХХХХХХ, лична собственост извършва следното: 1. Движейки се по ул. „Димитър Константинов“ преминава през кръстовището с бул. „Данаил Попов“ на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща на нормален режим и монтирана в самото кръстовище.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Н.Л., в която сочи, че постановеното от РС решение е неправилно,  незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че съдът, за да потвърди съставеното наказателно постановление, не е кредитирал показанията на св. Х., т.к. е колега на касатора и са в близки отношения и че нейните показанията и тези на касатора са противоречиви. Според съда свидетелят Х. и  Л. не са конкретизирали дата. Твърди, че на  28.10.2018 г. с колега Сашка Х. и други колеги адвокати и съдии са били на семинар в парк-хотел „Кайлъка”. Около 17,30 часа, се прибирали  за гр. Луковит. Твърди, че съдът е направил необосновани изводи за близките отношения с колежката Х., тъй като с нея се познават като колеги, пътували заедно, т.к. са от един град. Счита още, че разликата, която подчертава съдът, не  е от съществено значение, тъй като и Л., и Х. не са  от Плевен и не знаят  принципно този светофар има ли мигаща предупредителна светлина или не. Но и двете са възприели навлизане на управлявания автомобил на зелена светлина. Твърди, че възприетата от съда  обстановка не отговаря на обективната истина. В мотивите съдът е описал, че патрулният автомобил е бил разположен срещу „Дом на книгата”, което не отговаря на истината. Патрулният автомобил е бил спрян на около 10 метра отдясно след тролейбусната спирка посока автогарата, което е на повече от 100 метра от кръстовището, което потвърдили  и контролните органи, а не на 50 метра, както е описано в решението на съда. От същото място се вижда светофара, който подава сигнал на движещите се срещу Л. автомобили, т.е. посока от Автогарата към парк „Кайлъка“. Твърди, че решаващият съд  не е дал вяра на показанията на св.Х., като в същото време е дал вяра на актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението, които също са колеги. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касаторът  не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

            В съдебно заседание ответникът по касационната жалба ОД на МВР - Плевен   не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че Акт за установяване на административно нарушение Серия „АА“ №104789 е съставен на 26.10.2018г. за това, че на 26.10.2018г., в 17:56 часа в гр. Плевен, кръстовище образувано от ул. „Димитър Константинов“ и бул. „Данаил Попов“, с посока на движение към ул. „Гренадерска“ , Л., като водач на лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ ХХХХХ, лична собственост извършва следното: Движейки по ул. „Димитър Константинов“, преминава през кръстовището с бул. „Данаил Попов“ на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща на нормален режим и монтирана в самото кръстовище, с което е нарушила чл.6, т.1 от ЗДвП.

Съдът разпитал като свидетели контролните органи и св. Х., която е пътувала в процесния ден в автомобила на Л.. От показанията на актосъставителя установил, че на датата на процесното събитие е бил на работа с колегата си В. Т.. Спрели патрулния автомобил след спирката на тролейбусния транспорт на бул. „Данаил Попов”, откъдето следели преминаването на водачите на пътни превозни средства на светофарната уредба на кръстовището на ул. „Димитър Константинов” и бул. „Данаил Попов”. Забелязали, че жалбоподателката, която управлявала лек автомобил с ловешки рег.номер, преминала на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба. Спрели я за проверка в близост до спирката на „Дом на книгата“ с посока ул. „Гренадерска“. Разяснили й нарушението, което е извършила и й съставили АУАН. Предварително проверявали дали светофарната уредба на кръстовището е синхронизирана, като имали идеална видимост към светофарната уредба и санкционирали всеки, който преминел на червена светлина.

От показанията на свидетеля Т. съдът установил, че е свидетел-очевидец при установяване на нарушението и свидетел при съставянето на акта. На посочената в акта дата съвместно с колегата си П. били позиционирани срещу „Дома на книгата“ на ул. „Данаил Попов“ след кръстовището на ул. „Данаил Попов“ с ул. „Димитър Константинов“. Оттам наблюдавали синхронизираната    светофарна уредба и спирали автомобилите, които преминавали на червен сигнал. Процесният автомобил навлязъл в кръстовището на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба.

Съдът кредитирал с доверие показанията на свидетелите П. и Т. относно значимите за правилно установяване на фактическата обстановка обстоятелства, като изложил доводи, че същите са имали непосредствени възприятия от случилото се, депозирали са показания с максимална точност, които  кореспондират помежду си.

Съдът изслушал и обясненията на Л., според които на  28.10.2018г. с колежката си С. К. били на семинар в парк „Кайлъка”. Около 17:30 часа с управлявания от нея лек автомобил се движили към ул. „Данаил Попов“. Навлезли в кръстовището на зелен светофар на светофарната уредба. Били спрени за проверка след спирката на градския транспорт. Съдът възприел само отчасти и то само доколкото не са в противоречие с останалите кредитирани доказателства обясненията на Л., като съобразил, че същите са и средство за защита, и на това основание  не ги кредитирал с доверие в частта им досежно твърдението, че е преминала през кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, в която част тези обяснения приел, че  се опровергават от показанията на свидетелите П. и Т.. От показанията на св. Х. установил, че  заедно с жалбоподателката  пътували от гр.  Плевен за гр. Луковит. Движили се по улица „Д. Константинов”. Навлезли на първото кръстовище на предупредителна мигаща зелена светлина на светофарната уредба и излезли на жълта светлина. След около 50 метра били спрени от служители на пътна полиция, които съставили АУАН на жалбоподателката, за това, че е преминала на черен сигнал на светофарната уредба. Показанията на св. Х. съдът също не кредитирал с доверие, като противоречиви и неподкрепени от останалия, събран по делото доказателствен материал. Изложил доводи, че свидетелката е в близки отношения с жалбоподателката- нейна колежка и това до голяма степен прави показанията й прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателката. Не кредитирал  показанията на св.Х. и  поради собствената им неубедителност,  непоследователност и  противоречивост. Изложил мотиви, че в същите липсват каквито и да било  данни относно  датата и времето, за които твърди, че са били заедно  с жалбоподателката. И на последно място, никой освен нея не твърдял, дори и жалбоподателката, че са преминали на зелена мигаща светлина на светофарната уредба. Съдът посочил още, че му е служебно  известно, че светофарната уредба на процесното кръстовище няма режим на действие с мигаща светлина със зелен цвят.

При така анализираните доказателства съдът направил извод, че Л. е осъществила състава на вмененото й нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, като при управлението на МПС на процесната дата и място не е съобразила поведението си със светлинните сигнали, преминала е на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на ул. „Димитър Константинов” и бул. „Данаил Попов”. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира  оспореното решение за правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на Л. с НП нарушение. Този извод се споделя и от настоящата инстанция.

Единственото твърдение  на касатора, че е преминала на зелен сигнал на светофарната уредба, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Налице са само доказателства за обратното – за това, че касаторът като водач е преминала с автомобила си на червен сигнал на светофарната уредба, в какъвто смисъл са показанията на разпитаните свидетели П. и Т.. Същите са категорични, че при процесната проверка са работили на ул „Д.Константинов“, и от мястото, на което са застанали, са имали перфектна видимост към светофарната уредба, която при това  е била предварително проверена от контролните органи и синхронизирана със секцията, която е „отгоре към ляво“. Контролните органи са били позиционирани на около 50-60 метра от кръстовището, след спирката и перфектно са виждали случващото се. И актосъставителят, и свидетелят на нарушението Т. съобщават, че категорично са възприели, че водачът е преминала на червен , а не на жълт или зелен сигнал на светофара. Техните показания са непротиворечиви, последователни, категорични, като няма основания съдът да счита, че са предубедени или целящи да набедят наказаното лице. Същите не се опровергават от показанията на св.Х., които  са неконкретни и колебливи. Същата не си спомня датата, спомня си приблизителен час на нарушението и е колеблива относно факта дали през цялото време на преминаване през кръстовището е светел зелен сигнал или при излизане от кръстовището вече е светнало жълто.  Съобщава в повечето случаи в разказа си предположения-„спряха ни от дясната страна след спирката и може би спирката…. там някъде ни спряха полицаите… не мога да преценя, но е над 50  около 100 метра  си мисля по –надолу…“ Колебанията на свидетеля относно голяма част от  обстоятелствата  във връзка с движението на автомобила и спирането му него ден и непълнотата на показанията на св.Х. поради това не могат да опровергаят категоричните възприятия на полицейските органи, които са имали перфектна видимост към светофара и са възприели преминаването на касатора на червен сигнал на светофарната уредба. Ето защо решението на ПРС, в което са изложени аналогични изводи, като валидно, допустимо и правилно следва ад се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 27.03.2019 г., постановено по анд № 347/2019 г. на  Районен съд – Плевен .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/                          ЧЛЕНОВЕ:1. /П/

 

 

           2. /П/