Р Е Ш Е Н И Е

№ 306

гр.Плевен, 07.06.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                       Председател: Цветелина Кънева

 

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева  адм.дело №632 по описа за 2019год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.111 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (изм. и доп. бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.) във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба от Ю.З.М.-лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора Плевен, срещу Заповед №632/27.05.2019г. на Началника на затвора Плевен, с която на л.св.М. е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет) денонощия“, като на основание чл.107 ал.1 от ЗИНЗС изпълнението на дисциплинарното наказание е отложено за срок от три месеца.

В жалбата се твърди, че наказанието е неправомерно наложено. Иска се неговата отмяна.

            От ответника-Началника на Затвора Плевен е депозиран писмен отговор по жалбата, в който се сочи, че същата е неоснователна, а дисциплинарното наказание е правилно наложено.

            В съдебно заседание оспорващият, редовно призован се явява лично и заявява, че не е виновен за възникналия конфликт. Моли заповедта да бъде отменена.

            В съдебно заседание ответникът, не се явява, не се представлява.

Административен съд - Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на обжалваната заповед и депозирана в предвидения от чл.111 ал.1 от ЗИНЗС срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложената по делото дисциплинарна преписка се установява, че на 16.05.2019г. около 16:00часа при проверка на лишените от свобода е констатирано, че л.св.Ю.М. е с нараняване по лицето, което е следствие от нанесен му удар от л.св.К.С. Установява се, че М. е влязъл в конфликт с л.св.С. и л.св.М. , при който е употребена физическа сила за разрешаването му.  За доказване на последното са събрани докладна записка  от мл.инсп. Ш. и 5 броя обяснения на лишените от свобода  К. С., Г.А., М. М., Г.Т. и Д.Д.. Лицата твърдят, че М. е заплашил С. и М. във връзка с поведението им спрямо друг лишен от свобода, като спорът е прераснал в конфликт, М. е станал агресивен и е посегнал да нанесе удар на С. със стол, както и да го заплашва, последвало е физическа разправа и С. го е ударил. Приложено е и обяснение от л.св.М., в което той сочи, че лице, лишено от свобода му се оплакало, че го тормозят и той отишъл в килията на С. и М. , за да ги предупреди, че ще уведоми за това отрядния, при което С. му нанесъл удар в лицето.

Във връзка с горното, със Заповед №632/27.05.2019г. на Началника на Затвора Плевен, на л.св. Ю.З.М., на основание чл.104 ал.1  и чл.101 т.7 от ЗИНЗС и докладна записка №Д-416/17.05.2019г., е наложено дисциплинарно наказание: изолиране в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет) денонощия, за извършени нарушения на чл.97 т.4 вр. с чл.100 ал.1 и ал.2 т.7 от ЗИНЗС.

Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.

От фактическа страна се установява още, че л.св.М. е многократно наказван, включително с дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена „За Началник на затвора“ от гл.инсп.Н. К. , изпълняващ функциите на „началник на затвора“ при условията на заместване, видно от Заповед №75/22.05.2019г. и приложени доказателства за отсъствие на началника на затвора за дните от 24.05.2019г. до 28.05.2019г. Т.е. издадена е от оправомощено за това длъжностно лице съгласно чл.104 ал.1 от ЗИНЗС, а именно началникът на затвора Плевен, в границите на неговата териториална и материална компетентност и при спазване на установените в чл.106 ал.1 от ЗИНЗС срокове.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, като в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът приема, че е спазено изискването по чл.105 от ЗИНЗС и преди налагане на наказанието л.св.М. е изслушан, за което е съставен протокол. От него са дадени и обяснения по случая. Не са допуснати и нарушения при установяване на дисциплинарното нарушение, а преди налагане на дисциплинарното наказание, наказващият орган е направил преценка на характера и тежестта на нарушението.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Няма спор, че Ю.М. е лишен от свобода и изтърпява наказанието си в затвора Плевен.

Процесното дисциплинарно наказание е наложено за това, че М. е нарушил разпоредбите на чл.97 т.4 и чл.100 ал.1 и ал.2 т.7 от ЗИНЗС, а именно предизвикал конфликт с други лишени от свобода и за разрешаването му е използвал заплахи и физическо насилие спрямо един от тях- -л.св.К. С.

Разпоредбата на чл.97 т.4 от ЗИНЗС регламентира, че лишените от свобода не могат да упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им.

Съгласно чл.100 ал.1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Съгласно чл.100 ал.2 т.7 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава.

Анализът на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка дава основание на настоящият състав да приеме, че л.св.М. на 16.05.2019г. около 16:00часа е предизвикал конфликт с други лишени от свобода и за разрешаването му е използвал заплахи и физическо насилие спрямо л.св.С. . Оспорващият не отрича, че е имало конфликт между него и друг лишен от свобода, който е завършил с физическа саморазправа, но заявява, че само е предупредил другия лишен от свобода, а той го е ударил. Това твърдение, обаче, се опровергава от събраните по делото доказателства, от които се установява по безспорен начин, че именно л.св.М. е сложил началото на конфликта и поради негови агресивни действия, същият е завършил с физическа саморазправа между лишените от свобода.

Съгласно чл.102 ал.2 от ЗИНЗС, дисциплинарните наказания по чл. 101 т.7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл.100 ал. 2 т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100 ал. 2 т.1, 2, 3 или 5. При безспорно установено дисциплинарно нарушение по чл.100 ал.2 т.7 от ЗИНЗС, са налице предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ по чл.101 т.7 от закона.

Наложеното наказание е правилно индивидуализирано, като е определено в предвидения от ЗИНЗС размер. При налагането му наказващият орган е съобразил характера и тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение и отношението на лишения от свобода към него, както и цялостното му поведение в затвора.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде потвърдена.

За пълнота следва да бъде посочено, че на основание чл.107 ал.1 от ЗИНЗС изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три месеца, като съгласно ал.2 от тази норма, ако в определения изпитателен срок наказаният извърши ново нарушение, той изтърпява отделно и отложеното наказание, а в противен случай той се смята за ненаказван. Тази законова възможност следва да стимулира лишеният от свобода М. да спазва примерно поведение при престоя си в затвора.

 

 

 

 

 

Водим от горното и на основание чл.111 ал.5 и ал.6 т.1 от ЗИНЗС, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед №632/27.05.2019г. на Началника на затвора Плевен, с която на л.св. Ю.З.М. е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет) денонощия“, като на основание чл.107 ал.1 от ЗИНЗС изпълнението на дисциплинарното наказание е отложено за срок от три месеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                                  СЪДИЯ:/п/