РЕШЕНИЕ

№ 645/14.11.2019 год.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, V състав, в публично съдебно заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 619 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на М.О.Г. ***, ЕГН **********, против Заповед УРИ 316з – 1423/18.04.2019 г. на Директор на ОД на МВР - Плевен, с която на М.О.Г. – младши инспектор – автоконтрольор І степен в група “Охранителна полиция“ към Районно управление - Никопол при ОД на МВР-Плевен, на основание чл.194, ал.2, т.1, чл. 197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от 3 месеца.

С жалбата се оспорва законосъобразността на заповедта. Г. сочи, че наложеното наказание е затова, че като автоконтрольор в група “Охранителна полиция“ към Районно управление - Никопол при ОД на МВР-Плевен на 18.12.2018 г. от 16.00 до 16.30 часа, в близост до с.Асеново, община Никопол, като член на състава на подвижен пост, извършил проверка на товарен автомобил, марка МАН, рег.№ ****** и водача му, като след извършената проверка не е докладвал в „Оперативна дежурна част“ при РУ-Никопол /ОДЧ/, което е нарушение на чл.53, ал.1, т.1 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Твърди незаконосъобразност на заповедта поради съществено нарушение на административно производствените правила. Сочи, че дисциплинарната проверка е започнала със Заповед №316з-4341 от 31.12.2018 г., изменена със Заповед №316з-998/21.03.2019 г. Изготвени са две становища и две справки, като последната от тях е с рег.№316р-11251/09.04.2019 г. с предложение за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че не е спазен двумесечния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР, както и че преди издаване на заповедта не му е била представена писмена покана за даване на писмени обяснения или устно изслушване. Били са му предоставени само обобщената справка и становище, като му е било отказано да се запознае с писмените доказателства, приложени към дисциплинарната преписка. Твърди незаконосъобразност и поради нарушение на материалния закон, доколкото на 18.12.2018 г. като назначен в подвижен пост, намиращ се в с.Асеново, постът не е извършвал проверка на описания в заповедта товарен автомобил, марка МАН, рег.№ ****** и водача му. Сочи, че е запознат с инструкцията, като проверените автомобили своевременно са докладвани в ОДЧ. По тази причина счита, че липсва нарушение. Моли да се отмени заповедта и да се присъдят разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв.Д.Д. с надлежно пълномощно на л.161, който счита издадената заповед за незаконосъобразна поради нарушаване на административните и процесуалните правила дотолкова, доколкото е нарушена разпоредбата на чл.195 ал.1 от ЗМВР, според която дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от извършване на нарушението и не по-късно от една година от откриването. Сочи, че от писмените доказателства по дисциплинарната преписка е видно, че дисциплинарното производство е образувано на 31.12.2018 г. и впоследствие тази заповед е изменена с друга заповед от 21 март 2019 г., като вследствие на извършената проверка на 09.04.2019 г. разследващата комисия е изготвила становища и справки и е направила предложение за дисциплинарно наказание и е издадена оспорената заповед на 18.04.2019 г. Счита, че срокът за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл на 28.02.2019 г. На второ място счита, че по дисциплинарната преписка не се доказа по никакъв начин визираното в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че Г. е имал пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, което от своя страна е довело до основното нарушение – неизпълнение на разпоредбите на закона и издадените във връзка с него подзаконови нормативни актове, що се касае до разпоредбата на чл.53 ал.1 т.1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2010 г., която регламентира организацията за осъществяване дейностите по контрол на пътното движение. Сочи, че от извършените действия по проверката, която е следвало да установи дисциплинарно нарушение, няма доказателства, които да сочат, че действително на 18.12.2018 г. около 18 часа, както е описано, т.е. около 16,00 ч. до 16,30 ч. Г. е извършил проверка на водач, управлявал товарен автомобил марка Ман рег.№ ******, при която проверка същият, след нейното извършване, не е отразил в съответния дневник и не е уведомил дежурната част на РУ Никопол, както е предвидено в чл.53 ал.1 т.1 от Инструкцията. От писмените доказателства и от свидетелските показания на разпитания свидетел, който е бил районен инспектор в РУ Никопол, твърди, че се установява, че освен Г., в този патрул са били назначени свидетеля И.Г., както и друг младши полицейски инспектор. За целия този период от време не е ясно по какъв начин е установено обстоятелството, че действително жалбоподателят е единственият, за който се твърди, че е извършил проверката, след като е присъствал и разпитаният свидетел. Той е напуснал поста между 17,00 часа и 17,30 часа. Твърди още, че и мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението, не е същото, доколкото патрулът е бил назначен да извърши проверка в населеното място, а не около него, така че ако е имало проверка, са я извършили в населеното място. В заключение моли съда да отмени заповедта, претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на Областна дирекция на МВР – Плевен в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши и служебна проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбоподателят М.О.Г. е назначен на държавна служба в МВР през 2005 г., като от 6.02.2017 г. е на длъжност автоконтрольор І степен в група “Охранителна полиция“ към Районно управление - Никопол при ОД на МВР-Плевен, видно от кадрова справка на л.9 от делото. На 18.12.2018 г. е бил заедно със служителите Г. К. Г. и И.Х. ***, и са извършвали проверки на МПС, като жалбоподателят е бил старши на екипа. Г. Г. е извършил проверка на товарен автомобил МАН, като е установил, че има теч на въздух от спирачната система. М.Г. е провел разговор с шофьора в кабината, като другите двама служители са били до патрулния автомобил. Г. Г. е видял, че връща документите на водача, без да вземе административно отношение. Не е видял да са разменяли предмети и не е чул разговора им.

На тел.112 на 18.12.2018 г. в 16.32 часа е подаден сигнал от Р. К. К., водач товарен автомобил, марка МАН, рег.№ ******. Същият е посочил по отношение на същата проверка, че двама служители на МВР, които са били без жълти жилетки, са си тръгнали към спрелия патрулен автомобил, а при него е останал трети служител, който му заявил, че ще му пише АУАН, или ако не иска да го глобява, да го „почерпи“. К., според който не е имало нарушение относно изправността на товарния автомобил, за да не му се създаде проблем, е бил принуден да извади една банкнота от 10 евро и да ги предаде на служителя.

След подадения сигнал, до служителите от екипа е изпратен следовател и служители на Вътрешна сигурност. На Г. Г. и М.Г., които вече са проверявали МПС в с.Муселиево, е бил извършен личен обиск, при който в тях не са установени налични банкноти. На няколко метра от патрулния автомобил е намерен бял плик с банкноти евро и левове: 4 банкноти от 10 евро, 1 банкнота от 50 евро, две банкноти от 5 евро, 1 банкнота от 20 лева и две банкноти от 10 лева.

Установено е, че служителят И.Х. около 17 часа е отпътувал с личния автомобил на друг служител до гр.Плевен.

Видно от приобщената по делото служебна бележка на л.167, са налице данни за образувано досъдебно производство за престъпление по чл.302, т.1 вр. чл.301, ал.1 от НК. Към момента на справката ДП е на доклад в Окръжна прокуратура-Плевен с мнение за привличане в качеството на обвиняем на конкретно лице.

По сведение на л.66 на оперативния дежурен в РУ-Никопол А. Н., всички диктувани от служителите МПС, спрени за проверка от тях, са записани в дневник на проверки на МПС, който се води в ОДЧ. Видно от ежедневна форма на отчет, приложена на л.142, от екипа е отчетена дейност, като са спрени три леки автомобила за цялата смяна от 08.00 до 20.00 часа на 18.12.2018 г. По преписката е приобщен и списък на спрени водачи на МПС на л.59, като от същия е видно, че на 18.12.2018 г. водачи на товарни автомобили не са спирани, включително не е спиран товарен автомобил, марка МАН, рег.№ ******. Описани са като спрени и проверени само леки автомобили - 12 на брой.

Съгласно заповед рег.№УРИ 316з-4341/31.12.2018 г. на Директора на ОД на МВР-Плевен на л.46, във връзка с данни за допуснати дисциплинарни нарушения, е определена комисия за извършване на проверка, като е определен срок за извършване на същата до 18.01.2019 г. Срокът е продължен до 7.02.2019 г. с резолюция на л.48. Комисията е завършила работата си със справка рег.№316р-4877/14.02.2019 г. с която директорът на ОД на МВР-Плевен се е запознал на 8.02.2019 г. /вероятно е регистрирана по-късно/. Същата е приобщена на л.24-28 от делото, като видно от същата, Комисията не е установила извършването на дисциплинарно нарушение, а доколкото има твърдения за извършено престъпление, е предложено събраните доказателства да се изпратят на прокуратурата.

С последваща Заповед №УРИ-316з-998/21.03.2019 г. на Директора на ОД на МВР-Плевен на л.16, преписката е върната на Комисията за пълно изясняване на фактическата обстановка, удължен е срокът на проверката до 1.04.2019 г., и посочено Комисията да приключи работата си със справка. Срокът на проверката след това е продължен до 10.04.2019 г. , видно от резолюция на л.21.

Комисията е продължила проверката, като е завършила работата си със Справка рег.№ 316зр-11251/09.04.2019 г. на л.12-15 от делото. В същата след описание на фактите, както са посочени по-горе, е направен извод, че на 18.12.2018 г. , като старши на екипа, М.Г. е спрял за проверка товарен автомобил, марка МАН, рег.№ ******, като не е изпълнил чл.53, ал.1 от Инструкцията да докладва по съответния ред в ОДЧ при РУ-Никопол за вписване в дневника за проверка на МПС и лица, с което е показал небрежност в служебната дейност, както и пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.199, ал.1, т.3 и т.5 от ЗМВР, за което се налага наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца.

До М.Г. на 17.04.2019 г. е изпратена и Покана за даване на писмени обяснения от директора на ОД на МВР-Плевен на .л.7-8, връчена на същата дата. Във връзка с поканата, М.Г. е подал сведение на 17.04.2019 г. на л.10, в което сочи, че отказва да дава писмени обяснения, както и че отказва да се запознае с двете справки на комисията, както и с две становища на началника на сектор КАПОЧР, съставени във връзка с дисциплинарното разследване.

На 18.04.2019 г. е издадена процесната заповед, като в същата е налице позоваване и на двете справки, като е наложено наказание само по чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, и същото е прието за умишлено.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Процесната заповед е връчена на 10.05.2019 г., видно от отбелязването и подписа на самата нея на л.6. Жалбата срещу същата е постъпила при ответника на 15.05.2019 г., видно от вх.№ на ОД на МВР-Плевен на л.3. Следователно, същата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 204, т.3 вр. чл. 37 от ЗМВР, дисциплинарните наказания по чл. 197, ал.1-3 от ЗМВР – мъмрене, писмено предупреждение и порицание, се налагат със заповед на ръководителя на съответната структура на МВР, в случая Директора на  ОД на МВР. Подписалият заповедта старши комисар Н. е заемал длъжността Директор към датата на издаването й, видно от удостоверение на л.122 от делото. Жалбоподателят М.Г. е служител на изпълнителска длъжност, видно от същото удостоверение на л.122 от делото. Директорът на ОД на МВР – Плевен е компетентният дисциплинарно-наказващ орган според заеманата от жалбоподателя полицейска длъжност – младши инспектор, при налагане на наказание „писмено предупреждение”.

Заповедта е писмена съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР, като същата е мотивирана, включително с приложените справки, на които се позовава.

Процесната заповед е издадена при спазване на процесуалните правила. Двумесечният срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР не е започнал да тече на 31.12.2018 г., както се сочи в жалбата. Съгласно чл.196, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Това не е станало на 31.12.2018 г. - към тази дата не са били установени нито извършеното нарушение, нито самоличността на извършителя. Доколкото в първоначалната справка рег.№316р-4877/14.02.2019 год., с която директорът на ОД на МВР-Плевен се е запознал на 8.02.2019 г. - явно справката е регистрирана по-късно от съставянето й, също липсват данни за извършено нарушение и самоличността на извършителя, поради което този двумесечен срок не е започнал да тече и от тази дата. Едва във справката рег.№316р-11051/9.04.2019 г. са налице данни за нарушението и извършителя. По тази причина двумесечния срок е спазен, доколкото заповедта е издадена на 18.04.2019 г.

Спазен е и едногодишния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР, доколкото нарушението е извършено на 18.12.2018 г.

Твърдението, че преди издаване на заповедта на жалбоподателя не е била представена писмена покана за даване на писмени обяснения или устно изслушване, е опровергано от събраните доказателства. Такава покана е приобщена по делото, като е налице и приобщен писмен отказ на М.Г. да даде такива обяснения.

Липсват доказателства, че на Г. е било отказано да се запознае с писмените доказателства, приложени към дисциплинарната преписка. Но дори това да е така, липсва процесуално нарушение, доколкото събраните писмени доказателства са подробно и точни възпроизведени в справките, с които е имал възможност да се запознае. Неговият отказ да се запознае с тях го е лишил от тази възможност, но това не е по вина на дисциплинарно разследващия или дисциплинарно наказващия орган.

Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Твърдението, че на 18.12.2018 г. като назначен в подвижен пост, намиращ се в с.Асеново, постът не е извършвал проверка на описания в заповедта товарен автомобил, марка МАН, рег.№ ****** и водача му, е неоснователно. Извършването на такава проверка се сочи изрично както от водача на товарния автомобил К., така и от Г. Г., който е член на полицейския екип. Другият член на екипа - И.Х., посочва в сведението си на л.77, че е извършвал проверки по ЗБЛД, не е спирал за проверки МПС и не си спомня какви МПС за проверка са спирали неговите колеги. Тези сведения не опровергават посоченото от К. и Г. Г., които посочват, че такава проверка на товарен автомобил, марка МАН, рег.№ ****** е извършена. Липсата на съобщаване в ОДЧ за проверката на този автомобил се потвърждава от сведенията на дежурния в ОДЧ. Липсва отбелязване на извършена проверка и в приобщения списък на спрените МПС. В този списък са отбелязани като спрени и проверени само леки автомобили. Следва да се има предвид, че в писмено сведение на М.Г. от 27.03.2019 г., с вх.№ 316000-12526/08.04.2019 г. на л.143-145 се сочи, че във въпросния ден са спирали товарни автомобили, но не може да си спомни за спиране на товарен автомобил МАН с рег.№ ******. Налице е признание за спиране на товарни автомобили, въпреки че такива МПС не са посочени като спирани в изготвената от екипа справка, както и в изготвената ежедневна форма на отчет, приобщена на л.142. Приетото за установено от ДНО в оспорената заповед не се опровергава и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел И.Х., тъй като същият съобщава, че докато са били заедно с Г., последният не е спирал товарен автомобил прицеп, МАН, със софийска регистрация, но не е бил през цялото време на службата на Г., тъй като си е тръгнал и е оставил колегите си след него. Поради това свидетелят няма възприятие за цялото време на наряда на Г. и в този смисъл показанията му не могат да оборят установените факти.

Следва да се има предвид още, че Инструкцията е нормативен акт, обнародван в ДВ, бр.90/2014 г., обнародвани са нейните изменения и допълнения, и същата не е необходимо да се представя за запознаване срещу подпис. Разпоредбата на чл.53, ал.1, т.1 от същата изисква полицейските наряди по пътен контрол своевременно да докладват в ОДЦ/ОДЧ: 1. при извършване на проверка на МПС. В случая от събраните писмени сведения се установява непротиворечиво, че проверка на МПС - товарен автомобил, марка МАН, рег.№ ****** е извършена от екипа, и липсва докладване за тази проверка. Като старши на екипа М.Г. е следвало да докладва лично или да разпореди друг под негов контрол да докладва, което в случая не е сторено. В този смисъл описаното нарушение на Инструкцията е доказано. Същото е правилно квалифицирано, то попада в хипотезата на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Правилно в заповедта не е посочена разпоредбата на чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР, която се отнася до небрежност в служебната дейност. С оглед на признанието на жалбопадателя, че са спирани товарни автомобили, а нито един от тях не е докладван или записан като проверен, явно е налице умисъл при неспазването на чл.53, ал.1, т.1 от Инструкцията, както е приел и наказващият орган.

С оглед на изложеното, заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на съществените процесуални правила и в съответствие с материалния закон, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.О.Г. ***, ЕГН **********, против Заповед УРИ 316з – 1423/18.04.2019 г. на Директор на ОД на МВР - Плевен, с която на М.О.Г. – младши инспектор – автоконтрольор І степен в група “Охранителна полиция“ към Районно управление - Никопол при ОД на МВР-Плевен, на основание чл.194, ал.2, т.1, чл. 197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от 3 месеца.

Решението, по аргумент от чл.211, изр.трето от Закона за министерството на вътрешните работи, не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: /П/