Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

 

№ 496

 

гр. Плевен, 01.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на пети септември две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

    КАТЯ АРАБАДЖИЕВА                                                            

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 617/2019г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Н.И.С. ***  срещу Решение № 293/23.04.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 733/2019г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-007173/03.01.2019г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР – гр. Плевен, с което на Н.И.С. *** на осн. чл. 175 ал. 3 предл. 1от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, затова че на 10.09.2018г. в 08:45 часа в гр. Плевен на ул. „Георги Кочев“ срещу № 104 в посока ул. „Кара Колю“ управлява товарен автомобил „Фиат Добло“ Рег. № *** с рама № ZFA22300005177506, негова собственост, с изтекъл срок на временните регистрационни табели и разрешение за временно движение № 000587435, валидно до 14.07.2018г.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на закона – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1, т. 1 от НПК. Счита, че  районният съд не е отчел наведените от него доводи и представени доказателства във връзка с обстоятелството, че е представил платежен документ за внесена такса за удължаване срока на действие на временните табели в указания и разрешен от закона срок. Както и че е трябвало спешно да придвижи автомобила до складова база и там да го претовари, тъй като в него имало бързо развалящи се стоки и на практика нямал възможност да изчака в КАТ, тъй като имало голяма опашка.  На следващо място посочва, че  не е отчетен и факта, че прокурор от Районна прокуратура се е произнесъл с постановление за отказ за образуване на наказателно производство, тъй като е счел, че не са налице данни  за извършено престъпление по НК. Навежда доводи, че допуснатото от него нарушение  не е виновно, умишлено или по непредпазливост, а се изразява само в това, че си е позволил да придвижи автомобила до местодомуването му. В съдебно заседание заявява, че осъзнава какво е извършил, от 43 години е водач на МПС, но счита че не е застрашил участниците в движението. Иска отмяна на решението, по същество – отмяна на НП.

Ответникът по касация – ОД на МВР – гр. Плевен не изразява становище.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена, тъй като лицето не е уведомено за изтичането на временната регистрация.

 Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Районният съд правилно е преценил доказателствата по делото и правилно е приложил закона като изложените съображения изцяло се споделят от настоящия касационен състав и е ненужно да се преповтарят.

Жалбоподателят е собственик на управляваното МПС и към момента на проверката - 10.09.2018г. в 08:45ч. се е движил с временни регистрационни табели, чийто срок е изтекъл на 15.07.2018г. –  почти два месеца по рано, което му е било добре известно и не е било нужно да бъде уведомяван от контролните органи за това обстоятелство.

Жалбоподателят е заплатил такса за подновяване на транзитната регистрация на МПС малко преди проверката в 08:39ч. на същия ден и това обстоятелство правилно е преценено от районния съд като непроменящо правнорелевантните факти по делото. Само заплащането на такса не е достатъчно, тъй като жалбоподателят не е изчакал, за да му бъде издаден нов транзитен номер, с което да се поднови регистрацията. А освен това временната регистрация е била изтекла преди около два месеца и жалбоподателят е имал достатъчно време да предприеме необходимите действия, но не го е сторил.

Затова позоваването на извънредни обстоятелства, които са му попречили да изчака на гишето в СПП, за да получи регистрационните табели в деня на проверката, правилно са счетени за неоснователни.

При тези факти правилен е изводът на районния съд, че е доказано по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил визираното нарушение на чл. 140 ал.1 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна и обосновано е наказан с предвидените кумулативно наказания в установения от закона минимален размер. Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, за да се приеме, че деянието представлява маловажен случай на административно нарушение, тъй липсват множество или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да отличават деянието от другите типични нарушения от същия вид.

Фактът, че районна прокуратура се е произнесла с постановление за прекратяване на наказателното производство, тъй като от гледна точка на наказателното право прокурорът е приел, че деянието е малозначително и С. не следва да бъде подведен под наказателна отговорност, не изключва възможността за ангажирането на административно-наказателната му отговорност за извършено нарушение, което ясно личи и от мотивите на постановлението.

Административното нарушение според легалната дефиниция на чл. 6 ЗАНН също е противоправно деяние (действие или бездействие), което нарушава обществения ред, в частност установения ред на държавно управление, но за разлика от престъпленията се отличава с по-ниска степен на обществена опасност. Извършено е виновно (умишлено или непредпазливо) и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Липсата на предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на едно лице, не означава автоматично, че то не може да отговаря за извършено административно нарушение, след като деянието му осъществява състав на такова, какъвто е настоящият случай.

По изложените съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 293/23.04.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 733/2019г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/                      ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/                 2. /П/