Р Е Ш Е Н И Е

№ 418

Плевен, 18.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, втори състав, в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

при секретар Бранимира Монова изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело № 600 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Б.П.Д., ЕГН ********** ***, срещу заповед № УРИ 257з-7918.04.2019 г. на Началника на РУ – Долни Дъбник, към ОДМВР Плевен, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца за виновно нарушаване на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

С жалбата се оспорва заповедта и се прави искане за нейната отмяна, като се твърди, че същата е незаконосъобразна, неправилна, необоснована и издадена при неизяснена фактическа обстановка и при нарушение на разпоредбите на АПК, ЗМВР и приложимите подзаконови нормативни актове. Сочи се, че е ограничено правото на защита на жалбоподателя, тъй като от обжалваната заповед не може еднозначно да се установи какви по вид и колко дисциплинарни нарушения му се вменяват, както и че жалбоподателят не е запознат с воденото дисциплинарно производство и събраните по него доказателства. Твърди се, че оспореният акт не съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като посоченото в обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно нарушение не е описано, както и че липсва съответствие между фактическите обстоятелства и посочените като нарушени разпоредби.

Излагат се доводи, че жалбоподателят е изпълнил вменените му задължения и по никакъв начин не е нарушавал разпоредбите на ЗМВР или други подзаконови нормативни актове, като не е извършил вмененото му нарушение, както и че е житейски невъзможно да го е осъществил така, както му се вменява. Сочи се, че същият не е имал умисъл за извършване на вменените му нарушения и своевременно е изпълнявал задълженията си. Твърди се, че дисциплинарнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, както и неизпълнение от негова страна на задълженията му при определяне на вида и размера на наказанието, тъй като не може да се установи за какви по вид и колко на брой нарушения се налага наказание и колко приема, че са осъществени. Сочи се, че в заповедта не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и разпоредбите, които са нарушени, както и, че представената фактическа обстановка по време на дежурство е вътрешнопротиворечива, като не се посочва кога, къде, какви действия не е извършил или какви действия е следвало да извърши жалбоподателят, като е следвало да се опишат конкретните обстоятелства и конкретните действия или бездействия, с които жалбоподателят е извършил нарушение. Твърди се, че дисциплинарнонаказващият орган не е посочил конкретно кои разпоредби са нарушени. В заключение се иска отмяна на заповедта.

От ответника по делото не е постъпил писмен отговор, въпреки дадената му с определение № 1045/31.05.2019 г. /л.45/ възможност.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Р.М.. Процесуалният представител на жалбоподателя пледира да бъде постановено решение, с което да бъде отменена оспорената заповед. Твърди, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка и при нарушение на разпоредбите на АПК, ЗМВР и приложимите подзаконови нормативни актове. Сочи, че е ограничено правото на защита на жалбоподателя като от обжалваната заповед не може еднозначно да се установи какви по вид дисциплинарни нарушения му се вменяват, както и техния брой. Навежда доводи, че с оглед обстоятелството, че младши инспектор Б.Д. е държавен служител и му се вменява извършването на дисциплинарни нарушения, следва да се отчете, че те са определени в разпоредбите на чл. 194, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, а в обжалваната заповед № УРИ 257з - 79/18.04.2019 г. на Началника на РУ Долни Дъбник за вменените нарушения се твърди при определянето на наказанието, че жалбоподателят не е изпълнил служебните си задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.2 от ЗМВР без да се посочва какви свои служебни задължения не е изпълнил, като в диспозитива се налага общо наказание, без преди това да е посочено колко са нарушенията и какви са отделните наказания и какви разпоредби са нарушени от ЗМВР, както и отделни наказания за всяко от приетите нарушения. Твърди, че дисциплинарнонаказващият орган е посочил, че са извършени повече от едно нарушения, но от обжалваната заповед и от цялата преписка не може да се установи времето на извършване на твърдените нарушения и колко са на брой и при кой наряд. Навежда доводи, че от обжалваната заповед не може да се установи по кое време, при първи или втория наряд, колко пъти, кои водачи е проверил и дали е осъществявана проверка, за да се твърди, че не взел микрофон и кой точно микрофон - микрофон 1 или 2 се визира, като не е уточнено в заповедта, кой микрофон е трябвало и кой не е взет и кой е близкият микрофон. Излага твърдения, че в обжалваната заповед се приема, че са извършени нарушения през месец ноември 2019 г., което е обективно невъзможно, но от своя страна води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като той не е в състояние да прецени за коя година, месец и дата се твърди, че е осъществено нарушението, но е и пречка за съда да постанови правилно решение, както и да се съобразят сроковете по чл. 195 от ЗМВР. Твърди, че служителите следва да ползват системата ВПК при осъществяване на проверка, но обстоятелството че жалбоподателят е слязъл от автомобила, не поражда задължение да взима микрофона. Навежда доводи, че оспореният акт не съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като посоченото в обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно нарушение не е описано, като липсва съответствие между фактическите обстоятелства и посочените като нарушени разпоредби. На следващо място се изброяват още най-малко три нарушения без да се конкретизира време, място, обстоятелства, като бланкетно е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 50, ал. 2, чл. 53, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 8121 з-749 от 20 октомври 2014 г.за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и са преписани разпоредбите на нормативните актове, без по някакъв начин да са обвързани с действия или бездействия на полицейския служител и без да са посочени никакви други конкретни обстоятелства. Твърди, че правната квалификация на нарушенията не съответства на фактическото описание на деянието на жалбоподателя, тъй като очевидно от описанието на нарушението става дума за нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, тъй като е описано неизпълнение на задължения определено в разпоредбата на Раздел II „Работа със системите и тактика за контрол” т. 6.7. от Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, Технически характеристики и правила за работа, утвърдени с министерска заповед № 8121з-1155/01.09.2017 г, изразяваща се в неизваждане от приемника на микрофона при започване на проверка, както и на разпоредбите чл. 50, ал. 2, чл. 53, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 8121 з-749 от 20 октомври 2014 г.за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, т.е. нарушението е неспазване на подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 14, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Навежда доводи, че законът разграничава неспазването на подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на ЗМВР, от неспазването на служебни задължения, тъй като в единия случай задълженията на служителя са императивно регламентирани в подзаконов нормативен акт, а във втория са част от длъжностната му характеристика. Твърди, че по време на цялото производство дисцнплннарно- наказващият орган не е имал предвид нарушение на служебните задължения, т.е. неизпълнение на задължение по длъжностната характеристика, тъй като същата изобщо не е обсъждана в мотивите на заповедта, не са посочени конкретни задължения от нея като нарушени, а ответникът изричното писмено е посочил, че е представено копие от цялата преписка по издаване на заповедта, като в случая се касае за неизпълнение на подзаконов нормативен акт. От друга страна в издадената заповед нарушението е квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“. Ако нарушението се приема, че е по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“ следва да се наложи и наказание „порицание” на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Счита, че тези противоречия са пречка за установяване какви нарушения е приел, че са извършени дисциплинарнонаказващият орган.

Счита, че от събраните по делото доказателства, не се установява, че жалбоподателят не е използвал микрофона. Липсата на аудио запис не означава, че микрофонът не е бил използван, още повече, че в обясненията си, жалбоподателят сочи, че е изпълнявал задълженията си. Твърди, че в тежест на административния орган е да докаже, че микрофоните са били в изправност, защото според т.6 от Указанията при провеждането на инструктажи задължително се проверява състоянието на безжичните микрофони. Сочи, че не става ясно дали и от кого е била извършена проверка на микрофоните, които е следвало да бъдат използвани. Твърди, че дисциплинарнонаказващият орган не е събрал доказателства дали техническите устройства, поставени в служебните автомобили, по-точно в автомобила с peг. № СВ9920КА, са били в изправност, извършвана ли е проверка на тяхната годност, сервизирани ли са и кога, какви дефекти са възникнали при употребата им и как и от кого са отстранявани. Излага твърдения, че приетото за извършено дисциплинарно нарушение неправилно е квалифицирано, като такова и по чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, тъй като, за да бъде налице това дисциплинарно нарушение, следва да бъде установено, че лицето има пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, тоест за да бъде наказано на това основание трябва да бъдат установени пропуски на служителя при изучаването на разпоредбите регламентиращи служебната дейност, които да са довели до пропуски при прилагането им. В случая в заповедта е възпроизведено съдържанието на разпоредби от подзаконов нормативен акт, без обаче да е посочено в какво се изразяват неговите пропуските, съответно при изучаването на кои от посочените нормативни актове са тези пропуски и как те са довели до неприлагането на съответните нормативни актове, при изпълнение на служебните му задължения. Твърди, че при пропуск в изпълнение на служебните задължения е следвало да се посочат пропуските с оглед длъжностната характеристика на жалбоподателя, но дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил и това си задължение.

Навежда доводи, че дисциплинарнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на чл.206, ал.2 и ал.4 от ЗМВР, като не е изпълнил задължението си да оцени всички събрани доказателства - не е обсъдено кадровото досие на лицето, т.е. цялостната негова дейност в системата на МВР, не са обсъдени обясненията с възраженията, липсват мотиви и относно последиците от деянието, както и неизпълнение от ДНО задължението при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да обсъди тежестта на нарушенията и настъпилите вредни последици от тях, обстоятелствата, при които са извършени, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба /при данните за получавани награди и т.н/. Твърди, че размерът на наложеното наказание също подлежи на проверка от съда и при липса на конкретни обстоятелства, които го обосновават съдът не може да извърши такава. Липсват мотиви за определяне вида, размера и срока на наказанието, защо се приема да е такъв неговия размер, като аргументите следва да са посочени в обжалваната заповед, за да може жалбоподателят да вземе становище и да защити правата си.

Твърди, че в заповедта не са описани ясно обстоятелствата, при които е извършено нарушението и разпоредбите, които са нарушени. Описано е част от станалото по време на дежурството, без да се посочва кога какви действия не е извършил или какви действия е следвало да извърши жалбоподателят. Посочването общо на нарушените норми, като се цитират разпоредбите им, не е описание на обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение. Следва да се опишат конкретните обстоятелства в случая, и конкретни действия или бездействия, с които служителят е извършил нарушение. Излага твърдения, че при така описаната в заповедта фактическа обстановка не се установява безспорно дали същата визира неизпълнение на служебни задължения, въведени със специфичната длъжностна характеристика, или неизпълнение на подзаконов нормативен акт и заповед. Сочи, че нарушенията са неправилно конкретизирани и е налице съществено противоречие, тъй като от изложените в акта мотиви се достига до извод за неизпълнение на подзаконов нормативен акт - нарушение по чл.194, ал.2, т. 1 от ЗМВР. Същевременно тези нарушения са квалифицирани като „неизпълнение на служебните задължения“ по смисъла на чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – НАЧАЛНИК РУ ДОЛНИ ДЪБНИК ПРИ ОД НА МВР - ПЛЕВЕН, редовно призован, не се представлява.

Административен съд - Плевен, втори състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото заповедта е връчена на 24.04.2019 г. /л.42/, а жалбата е подадена на 17.05.2019 г. от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

В резултат от извършена проверка във връзка с получен сигнал от Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР с писмо рег.№ 7855р-10190/2018 г., приключила със справка рег. № 257р-2540/28.03.2019 г., изготвена от Комисия назначена със заповед рег.№ 257з- 54/07.03.2019 г. на Началник РУ-Долни Дъбник при ОД на МВР-Плевен е установено, че на 16.11.2019 г. и 17.11.2019 г. за времето от 06.00 ч. - 18.00 ч. съгласно утвърдените графици в смесен наряд по ППД и „ПК“ са били назначени служителите: мл. инспектор Б.П.Д. - мл. автоконтрольор „ПК“- старши и водач на сл. автомобил и мл. инспектор А.М.- полицай ППД към група „ОП“ в РУ-Долни Дъбник. Служителите са в наряд с позивна № 625 със сл.а-л „КИА-СИИД“ с рег.№СВ 9920 КА оборудвана със система „ВПК“. Основна задача на наряда е работа по OOP и безопасност на движението на територията на РУ-Д. Дъбник. При прегледа на предоставените видеофайлове за 16.11.2019 г. и 17.11.2019 г. е установено, че мл. инспектор Б.П.Д. - мл. автоконтрольор „ПК“ по време на наряда слиза от служебния автомобил без взима близкия до него микрофон за аудиозапис, с който е оборудван служебния автомобил в предна лява част на арматурното табло и не използва същия при проверка на лица водачи на МПС, което е в нарушение на разпоредбата на Раздел II „Работа със системите и тактика за контрол“ т. 6.7 от „Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил Технически характеристики и правила за работа“, утвърдени с министерска заповед № 8121з- 1155/01.09.2017 г., изразяващи се в неизваждане от приемника на микрофона при започване извършване на проверка на водачи на МПС. Констатирано е също, че по време на наряда на 16 и 17.11.2019 г. част от проверяваните водачи и МПС не са в зоната на видимост на камери 1 и 3, с които е оборудван служебния автомобил. Част от проверените лица и МПС, видно от видеозаписите на 17.11.2019 г., не са докладвани в ОДЧ на РУ-Долни Дъбник и не са отразени в ежедневната форма за отчет. Констатиран е случай на 17.11.2019 г. на извършвана проверка на лице и МПС, при които мл. инспектор Б.П.Д. - мл. автоконтрольор „ПК“ не посигурява колегата си мл. инспектор А.М.— полицай ППД, в часовият график на наряда не е вписано МПС като проверено, както и в дневника за записване на проверени МПС намиращ се в ОДЧ на РУ-Долни Дъбник.

Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото и неоспорени от жалбоподателя писмени доказателства, както следва:

Писмо рег. № 257р-3907/15.05.2019 г., писмо рег. № 7855р-10190/04.12.2018 г., писмо рег. № 7855р-10190/04.12.2018 г., писмо рег. № 7855/11.01.2019 г., часови график рег. № 257р-10349/17.12.2018 г., часови график рег. № 257р-10350/17.12.2018 г., часови график за работата на ПК при РУ на МВР гр. Д. Дъбник на 17.11.2018 г. за времето от 06:00 до 18:00 часа, информационна карта за дейността на наряда № А 042031, сведение 257р-1634/2019 г., заповед № 257з-54/07.03.2019 г., протокол УРИ 257р-1976/12.03.2019 г., въпросник № 256р-1991/13.03.2019 г., протокол УРИ 257р-1990/13.03.2019 г., обяснение № 257р-2038/17.03.2019 г., протокол УРИ 257р-2042/14.03.2019 г., протокол УРЕ 257р-2102/16.03.2019 г., въпросник рег. № 257р-2104/16.03.2019 г., обяснение от Б.П.Д. рег. № 257р-2103/16.03.2019 г., справка рег. № 257р-2320/20.03.2019 г., протокол УРИ 257р-2434/26.03.2019 г., протокол УРЕ 257р-2530/28.03.2019 г., въпросник № 257р-2532/28.03.2019 г., обяснение рег. № 257р-2531/28.03.2019 г., справка рег. № 257р-2540/28.03.2019 г., покана рег. № 257р-2650/02.04.2019 г., покана рег. № 257р-2651/02.04.2019 г., обяснение рег. № 257р-2673/03.04.2019 г., обяснение рег. № 257р-2672/03.04.2019 г., писмо рег. № 257р-2708/03.04.2019 г., писмо рег. № 257р-2707/03.04.2019 г.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, т.4 от ЗМВР орган. Съгласно тази разпоредба наказанията се налагат със заповеди от служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗМВР. Видно от оспорената заповед, неин издател е Началник РУ- Д. Дъбник при ОД МВР- Плевен, т.е. служител на ръководна длъжност, а към момента на издаването ѝ жалбоподателят Б.П.Д. е заемал длъжност мл. автоконтрольор „ПК“- старши и водач на сл. автомобил в РУ Д.Дъбник и по отношение на същия е наложено дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР. Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210 ал.1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че заповедта е немотивирана.

При издаване на оспорената заповед е допуснато техническа грешка, доколкото същата е издадена на 18.04.2019 г., а с нея е наложено дисциплинарно наказание за нарушение, осъществено на 16.11.2019 г. и 17.11.2019 г., което е обективно невъзможно. Това обаче не води до съществено накърняване правата на жалбоподателя, както твърди неговият процесуален представител, тъй като издаването на процесната заповед се предхожда от изискване на писмени обяснения от жалбоподателя по чл.206, ал.1 от ЗМВР, а от писмените доказателства по делото е видно, че на последния е предоставена възможност да се запознае преди депозиране на въпросните обяснения с видеофайловете, касаещи дежурството, при което са допуснати нарушенията, предмет на оспорената заповед /протокол л.21/. Ето защо съдът намира, че допуснатата техническа грешка при изписване на годината в датите на нарушението не е довела до накърняване правото на защита на жалбоподателя, респ. не съставлява основание за отмяна на заповедта.

Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на 28.03.2019 г. при регистрирането на справка рег.№ 257р-2540 /л.29/. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно дисциплинарните нарушения и дееца. При това положение оспорената заповед от 18.04.2019 г. е издадена в рамките на установения в чл.195, ал.1 от ЗМВР двумесечен срок от откриване на нарушението и към датата на издаването ѝ не е изтекъл и едногодишният срок от извършването му.

Неоснователни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка и при нарушение на разпоредбите на АПК, ЗМВР и приложимите подзаконови нормативни актове.

В същата ясно и недвусмислено са посочени осъществените нарушения, извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които те са установени; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Изпълнителното деяние е описано ясно и недвусмислено- по време на наряд, жалбоподателят слиза от служебния автомобил без да взима близкия до него микрофон за аудиозапис, с който е оборудван служебния автомобил в предна лява част на арматурното табло и не използва същия при проверка на лица, водачи на МПС. Посочени са и правилата, които са нарушени, а същите са утвърдени с министерска заповед № 821з-1155/01.09.2017г. Посочено е също така, че по време на наряда част от проверяваните водачи и МПС не са в зоната на видимост на камери 1 и 3, с които е оборудван служебния автомобил, а част от проверените лица и МПС не са докладвани в ОДЧ на РУ- Д.Дъбник и не са отразени в ежедневната форма за отчет. Констатиран е и случай, в който при извършена проверка на лице жалбоподателят не е подсигурил колегата си- мл. инспектор А.М.и в часовия график на наряда не е вписано МПС като проверено. Посочено е, че описаното по- горе е в нарушение на чл.50, ал.2, чл.53, ал.1 и чл.61, ал.1 и ал.2 от Инструкция № 8121з- 749/20.10.2014 г.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че при така направеното описание не може еднозначно да се установи какви по вид дисциплинарни нарушения се вменяват, както и техния брой. Очевидно е, че се касае за повече от едно еднотипни дисциплинарни нарушения, които са осъществени в рамките на един и същи наряд, поради което и с оглед нормата на чл.197, ал.3 от ЗМВР, на която се е позовал и ответникът, не е необходимо допълнително детайлизиране на всяко едно от тях. Тук следва да се има предвид обстоятелството, че нарушенията са установени след преглед на видеофайлове, с които жалбоподателят се е запознал /протокол на л.21/, след което е изготвил обяснения /л.23/, в които собственоръчно е записал, че не използвал микрофон, тъй като не е запознат с указанията за видеонаблюдението. Поради наличието на въпросните видеофайлове и установеното по делото, че жалбоподателят се е запознал с тях и е изготвил обяснения във връзка със съдържанието им, съдът намира за неотносими към конкретния правен спор оплакванията на адв. М., че дисциплинарнонаказващият орган не е събрал доказателства дали техническите устройства, поставени в служебните автомобили, по-точно в автомобила с peг. № СВ9920КА, са били в изправност, извършвана ли е проверка на тяхната годност, сервизирани ли са и кога, какви дефекти са възникнали при употребата им и как и от кого са отстранявани.

Съдът счита за неоснователни и оплакванията, касаещи квалификацията на осъществените нарушения и основанието, на което е наложено дисциплинарното наказание. Изложеното в обстоятелствената част на оспорената заповед разкрива признаците на нарушения по чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР. Дисциплинарнонаказващият орган е квалифицирал същите единствено като нарушения по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР- неизпълнение на служебни задължения, което не е неправилно, тъй като тези служебни задължения произтичат освен от длъжностната характеристика на служителя и от конкретно посочените в обжалвания акт министерска заповед и подзаконов нормативен акт. Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че тъй като нарушенията са квалифицирани по чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР, то за същите следва да се наложи наказание „порицание“ по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. В разпоредбата на чл.200, ал.1, т.11 действително е посочено основание за налагане на наказание „порицание“ неизпълнение на служебни задължения, но това не изключва възможността за същото нарушение да бъде наложено по- леко предвидено от закона такова по чл.199, ал.1 ЗМВР, както е постъпил и ответникът. Още повече, че обстоятелството, че жалбоподателят е имал пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност се установява от обясненията на последния /л.23/, в които собственоръчно е записал, че не е използвал микрофон, тъй като не е запознат с указанията за видеонаблюдението.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд- Плевен, втори състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.П.Д., ЕГН ********** ***, срещу заповед № УРИ 257з-7918.04.2019 г. на Началника на РУ – Долни Дъбник, към ОДМВР Плевен, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца за виновно нарушаване на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

Решението не подлежи на касационно оспорване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: