Р Е Ш Е Н И Е 

                                                                 № 105

                                                   гр.Плевен, 28.02.2019 г.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

 

При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №597 по описа за 2018 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на  § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС( ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г.) във вр. с чл. 284 и сл. ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от Й.Х.М. – лишен от свобода, към датата на подаването на ИМ изтърпяващ наказанието си в Затвора – Плевен, против Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” -София, с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20000 лева.

Твърди се в исковата молба, че ГДИН не е осигурила условия за поддържане на физическото и психическото му здраве, не е зачела правата и достойнството му, като го е поставила умишлено и напълно съзнателно да изтърпява наказанието си в неблагоприятни условия в периода 17.01.2011 г. – 17.07.2016 г. Сочи се, че доколкото в този период е принуден да изтърпява своята присъда при унизителни и мизерни условия, то това е довело да увреждане на неговото здраве. Твърди се, че при постъпването си в затвора Ловеч е бил напълно здрав, но е бил лишен от нормални човешки условия, и липсата на такива е довело до развитие на заболявания – *****************************, за които болести е регистриран в Медицинския център и ежедневно приема лекарства, предписани от лекари – специалисти. Описват се подробно условията, които са довели до посочените заболявания – не му е осигурена минимална жилищна площ от 4 кв.м, не е осигурена постоянна течаща вода, не е осигурена чистотата на дрехите, доколкото няма подсигурена перялна. Твърди се, че получава месечно 2 броя сапун, с които е принуден всеки ден да си мие лицето и ръцете, да се къпе и пере своите дрехи, но след изпиране няма къде да ги простира поради липсата на простор. Твърди се още, че в исковия период никога не му е осигурявана килия за непушачи, поради което е принуден като непушач да съжителства с 15 пушачи, диша тютюнев дим, който е дал трайно отражение върху здравето му. Счита се, че искът е основателен, доколкото нанесените му здравословни вреди ще му останат за цял живот, тъй като болестите, които е започнал да развива, са неизлечими.

По подадената искова молба е образувано адм.дело № 594/2016 по описа на настоящия съд. С Определение №761/27.07.2016 г. по това дело исковата молба е оставена  без движение, като на ищеца е указано да отстрани констатираните нередовности по нея. В посочения от съда срок от М. е направено уточнение, съгласно което в затвора Ловеч е постъпил на 17.01.2011 г., като при постъпването не е уважено искането му да бъде в килия с непушачи, бил е настанен в малка килия - №311, с 12 пушачи, килията е била пренаселена, имало е влага и мухъл. Посочено е, че за една година условията са довели до влошаване на неговото здраве, и лекар ******* е констатирал ***** и ******, за което му е предписал медикаменти. Посочено е още, че на 10.05.2012 г. е преместен от Затвора Ловеч в ЗО /Затворническо общежитие/ „Атлант“ Троян, където условията са били идентични, като е бил принуден да съжителства с 22  пушачи в едно помещение, килията е била в мухъл и влага, не са му били осигурени 4 кв.м., като и редовно е бил и наказван да чисти и мие коридорите на корпуса на затвора. Посочено е също, че е обжалвал наказанието, наложено му от началника на ЗО „Атлант“ под №70/27.03.2014г., като директорът на ГДИН със заповед №13895/07.04.2014г. го е отменил. Изложени са твърдения, че поради незаконосъобразните актове, действия и бездействия на администрацията на ЗО „Атлант“ е започнал да развива болестта ********, а по късно се е разболял от ********* и *********, поради което лекар *****  му е предписал лечение с медикаменти, които продължава да приема. Посочено е, че на 14.12.2015 г. е преместен от ЗО “Атлант“ в затвора Плевен, където съжителства с 18 пушачи в една килия, и освен от минималните 4 кв.м пространство, е лишен от постоянна течаща вода, липсва пералня за пране на личното облекло, получава 2 сапуна месечно за миене на лице, ръце и за пране, като липсва простор за същото. Прави искане да се осъди ГДИН да му заплати обезщетение в размер на 20000 лева.

От ответника по иска, чрез процесуален представител, е подаден писмен отговор по исковата молба /л.л.25,26 от дело 594/2016/, в който се твърди, че предявеният иск е неоснователен по подробно изложени доводи. Моли се за отхвърляне на исковата претенция, като се претендира присъждане на разноски.

С Решение №63 от 22.02.2017 г. по адм.дело №594 по описа за 2016г. искът на М. е отхвърлен, като съдът е приел, че се доказват част от неблагоприятните условия при изтърпяването на наказанието, но не се доказва, че същите са довели до заболяванията, посочени в исковата молба, и доколкото вреди се претендират само от настъпването на заболяванията, исковата претенция е неоснователна.

При инстанционен контрол, по касационна жалба на М., с Решение №8061 от 14.06.2018г. по адм.дело №4388 по описа за 2017г. ВАС е отменил Решение №63 от 22.02.2017г. по адм.дело №594 по описа за 2016г. на Административен съд-Плевен и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, при съобразяване с дадените указания. За да отмени решението ВАС е приел, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение - неправилно е отменил определението, с което е назначена съдебно медицинска експертиза, като не е съобразил, че разноски за същата не следва да се внасят предварително, и е посочил, че при новото разглеждане следва отново да се допусне съдебно-медицинска експертиза.

В Административен съд-Плевен е образувано настоящето адм.дело №597 по описа за 2018 г. В изпълнение на дадените от ВАС указания, с определение №842 от 22.06.2018г. /л.2/ съдът е допуснал съдебно медицинска експертиза.

В съдебно заседание ищецът редовно уведомен по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на съобщение, не се явява, не се представлява.

Ответникът се представлява от юрисконсулт П.П., която счита исковата молба за неоснователна. Счита за установено от събраните по делото доказателства и изготвената съдебно медицинска експертиза, че за периода на исковата молба от 17.01.2011 г. до 17.07.2016г. няма доказани действия или бездействия от страна на администрацията, които са незаконосъобразни и не е налице причинно- следствена връзка между влошеното здравословно състояние или претърпени неимуществени вреди от страна на ищеца и действия или бездействия на администрацията. Сочи, че и двете вещи лица в своите заключения са категорични, че престоя на лицето в мястото за лишаване от свобода и условията там не могат да бъдат първопричина за настъпилите здравословни проблеми и заболявания на ищеца. Счита, че в този смисъл не може да се приеме, че е налице причинна връзка между лошите битови условия в затвора и появата на заболяванията на ищеца. Моли да се приеме, че предявената искова претенция е неоснователна и недоказана. Моли в случай, че се отхвърли исковата молба, да се присъди юрисконсултско възнаграждение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на 300 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че исковата молба е недоказана и предлага на съда да бъде отхвърлена.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяване й и на основание чл.204 ал.4 от АПК е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Видно от справка на л.21 от дело 594/2016г., към момента на подаване на исковата молба М. изтърпява едно общо наказание в размер на девет години лишаване от свобода, като към 19.08.2016г. остатъка за изтърпяване е 1 г., 2 м. и 7 дни, а начало на изпълнение на наказанието е 17.01.2011 г. Видно от писмо от началника на Затвора – Ловеч /л.л.28-31 от дело 594/2016г./, М. е пребивавал в затвора в периода 17.01.2011 г. – 14.12.2015 г., както следва: 03.01.2011 г. – 07.06.2012 г. в трета група в корпуса на затвора, 07.06.2012 г. – 22.01.2015г. – ЗОЗТ „Атлант“ –Троян, 22.01.2015 г. – 17.08.2015 г. – десета група в корпуса на затвора, 17.08.2015 г. до 14.12.2015 г. в ЗОЗТ „Атлант“ Троян. Сочи, че през 2006 г. в корпуса на затвора Ловеч е направен ремонт в спалните помещения, като са поставени ПВЦ дограми и всички помещения са оборудвани със санитарен възел и постоянно течаща вода. По време на престоя в ЗОЗТ „Атлант“ М. е пребивавал в различни спални помещения, като тези с номера 3/6 и 3/10 са без санитарен възел и постоянно течаща вода. В същите е пребивавал съответно в периодите 06.07.2013г. – 29.07.2013г. и 17.09.2013г. - 07.04.2014г. Месечно на лишените от свобода се предоставят 2 броя сапун, 100 г прах за пране и 100 мл веро. Дадени са таблици, в които са отразени килиите в ЗОЗТ „Атлант“, трета и десета групи в корпуса на затвора Ловеч, като е посочен капацитетът на съответните килии при настаняване на 4 кв.м. Видно от справка на л.35 от дело 594/2016г., представена от затвора – Плевен, М. *** на 17.12.2015г. Настанен е в четвърта група, 212 килия с обща площ 36,04 кв.м, в която са настанени общо 13 лишени от свобода. Килията разполага със собствено обособено тоалетно помещение, оборудвано с тоалетна чиния, казанче, мивка и постоянно течаща вода. Всички настанени на етажа, вкл. и М., имат неограничен достъп и до общите тоалетни помещения и умивални на етажа в часовете от 5.30 до 20.30 часа. На всички лишени от свобода, включително и на М., се отпускат ежемесечно по 1 тоалетен и 1 сапун за пране. Имат възможност ежеседмично да дават както дрехи, така и спални комплекти за автоматично пране в затворническата пералня, като консумативите са изцяло за сметка на затвора.

По делото е приобщено копие на медицинската документация, намираща се в медицинското досие на М.. Приложени са копия на амбулаторните листи /АЛ/ от извършени лекарски прегледи на М. /л.л.56-82 от дело 594/2016г./, като видно от същите, са му поставени диагнози: ***********************************************************************************************************************************************************, други разстройства на обмяната на *****, ******************************************. За заболяванията е назначавано лекарствено лечение. Приобщени са и резултати от направени изследвания /л.л.83-97 от дело 594/2016г./, като и фиш за спешна медицинска помощ /л.98 от дело 594/2016г./. Приобщена е рецептурна книжка на хронично болния /л.л.99-113 от дело 594/2016г./. Представен е и опис на иззети лекарства /л.114 от дело 594/2016г./ и рапорт /л.115 от дело 594/2016г./ на медицински фелдшер, съгласно който при личен обиск и претърсване от М. са иззети медикаменти в количества, значително надвишаващи нуждите на пациента от лечение. Поради съмнения в коректността на лишения от свобода същите са иззети, намират се в медицинския център и ще му се предоставят под контрол. По делото са приобщени и 5 броя жалби на М. до различни държавни органи /л.л.118-122 от дело 594/2016г./, в които се оплаква от условията в местата за лишаване от свобода в Троян и Плевен.

По настоящето дело е назначена комплексна съдебно – медицинска експертиза с вещи лица съдебен лекар и кардиолог. Заключението на съдебния лекар доц.д-р Д.Д. е приобщено на л.л.41- 46 от делото. Съгласно същото, видно от приложената медицинска документация, диагнозата ******** при ищеца се явява за първи път в амбулаторен лист от 19.6.2014г. ****** е без усложнения, а като придружаващи заболявания са посочени „********“ и „********“, отбелязано е, че с пациента е „проведена сесия на обучение за хранителен режим“ за това заболяване. Препоръчано е изследване на местен профил. Лечението на ****** е таблетки *******, *******. Пациентът е с добър гликемичен контрол. ******* е хронично заболяване. Видно от медицинското досие на М., той регулярно е бил преглеждан от лекари специалисти - *********, и нивото на кръвната му захар и другите биохимични показатели /мастен профил, триглицериди, ГОТ, ГПТ/ са били редовно следени посредством лабораторни изследвания. Във всички амбулаторни листи е вписано като основна диагноза или придружаващо заболяване „**************** без усложнения“. В Затвора е бил осигурен и съответен диетичен режим /диета №9/. Вещото лице сочи, че за появата на ******* водеща роля играят наследствени фактори. Други рискови фактори са възраст над 40-45 години, пристрастяване към лекарствени средства или наркотични вещества, начин на хранене с употреба на голямо количество сол, мазни храни и концентрирани въглехидрати, фамилна обремененост /в конкретния случай М. твърди, че родителите му не боледуват от ******, но това не е доказано/, ниска двигателна активност и заседнал начин на живот, инсулинова резистентност, затлъстяване. Според вещото лице, лошите битови условия в Затвора, за които се споменава в ИМ, като влага, мухъл, тютюнев дим в помещенията, липса на течаща вода, недостатъчна жилищна площ, неосигуряване на достатъчно сапун сами по себе си не може да причинят ***** и не може да имат пряка причинна връзка с появата и развитието на тази болест. Специалистът посочва, че много хора в България страдат от *******, а живеят в прекрасни хигиенно-битови условия в луксозни и богати домове; и обратно, сред живеещите при лоши санитарно-битови условия са по -разпространени болести като *************************************************, а не болестта *************. По тази причина вещото лице не приема причинна връзка между „лошите битови условия в затвора“ и появата на болестта *********** у ищеца. Специалистът посочва, че ********* е хронично прогресиращо заболяване, за което М. е получавал в затвора адекватно медикаментозно и диетично лечение, предписвано му от високо квалифицирани лекари специалисти – ********, като благодарение на това лечение, видно от медицинската документация и резултатите от редовното проследяване на биохимичните му показатели и новото на кръвната захар, неговият ****** е „компенсиран и без прояви на ранни или късни усложнения“. Вещото лице посочва още, че болестта ******* не причинява физически болки и страдания, като при нелекуван или неправилно лекуван и декомпенсиран ****** може да има симптоми като постоянна умора, често и в по-голямо количество уриниране, особено през нощта, жажда, леко замъглено зрение, по-рядко загуба на тегло, но за такива симптоми няма данни в наличната медицинска документация.

От заключението на ВЛ кардиолог /л.61/ е видно, че М. е регистриран в националната здравноосигурителна система от 2013 г. с диагнози: 1. ****************************************************** За тези заболявания ежемесечно получава по НЗОК необходимите му антихипертензивни, антиисхемични и липидопонижаващи медикаменти. АЛ в периода 2013-2016 г. документират ******** като 3 степен и 2 ри стадий на развитие с преобладаващо незадоволителен контрол на АН /препоръчително за ***** АН 120/80/ и инцидентни ******* със симптоми от страна на ЦНС и **********. Анамнестичните данни и данните от физикалните прегледи и отразените електрокардиограми показват влошено здравословно състояние на лицето по отношение на сърдечно - съдовата система, с възникване на животозастрашаващи състояния по време на хипертоничните кризи. Според вещото лице, посочените битови условия на живот, при които е пребивавало лицето, причинявайки му психоемоционален стрес е възможно да са причинили влошаване на състоянието на сърдечно-съдовата система, без да са първопричина за възникване на конкретните сърдечно-съдови заболявания. Болки и страдания като субективни усещания свързани със *********** заболявания лицето е заявявало на регулярните прегледи при ******* - тежест и дискомфорт в гърдите, сърцебиене. Според данни от клиничните прегледи и актуалните ЕКГ те не са с голям интензитет, с изключение на случаите на ************.

По искане на ищеца по делото са разпитани трима свидетели /били са допуснати четирима, но от един ищецът се е отказал и същият е заличен/.  Свидетелят М.М.К.към момента на разпита изтърпява наказание в ЗО в гр. Троян. Свидетелят заявява, че е бил заедно с ищеца и в гр. Ловеч преди 2011г, като са били и заедно на един етаж с ищеца в ЗО в гр. Троян-трети етаж. Сочи, че е бил срещу него в килията и ищецът се е оплаквал, че няма сили, не е разположен и се чувства болен, защото е *****. Твърди, че един ден му е измерил *****, и е била висока. Твърди, че няколко пъти е измерил и е видял, че има признаци на *****, и после се е открило, че наистина има *****. Твърди, че преди да открият *****, е бил в самостоятелна килия, а след разправии за ****** и условията в тази килия, са го завели в друга килия, където са били 24-25 човека. Сочи, че тя е на същия етаж, голяма е тази 302-ра килия, но има теч, вода, конденз, пуши се, и са много лоши условията. Сочи, че самостоятелната килия е била десета  килия и той е бил сам. Твърди, че са били две легла, но той е бил сам, като тази килия е била голяма около 2.5 - 3 метра и  в нея условията са били сравнително добре. Твърди, че за сметка на това, в коридора всички пушат и пушекът пак влиза вътре. Сочи, че в нея няма тоалетна.

Свидетелят М.М.К.към момента на разпита изтърпява наказанието си в затвора в Плевен. Свидетелят заявява, че познава ищеца от януари 2015 г., когато последният е постъпил в затвора в Плевен, където свидетелят вече е изтърпявал наказанието си „лишаване от свобода”. Сочи, че са били в една килия - 212-та общо 17 човека, като в килията има тоалетна, но няма течаща вода. Твърди, че имало режим на водата за по един час сутрин и вечер. Твърди още, че няма възможност да си простират прането, простират по леглата, по решетките. Твърди също, че не са вземали дрехите за пералня, сами се грижат за прането. Сочи, че ищецът е болен от високо кръвно налягане, има високи стойности на кръвната захар, пие хапчета, измерва си кръвното редовно, като се е случвало вечер да чука, защото е зле. Твърди, че са много лоши условията в килията. На въпрос на ищеца за килия 216, какви са условията отговаря, че във всички килии са лоши условията, има много пушачи. Сочи, че сега са 12 човека, в 212-а килия, включително и ищецът, като не може да каже колко е голяма, но всички легла, които са на два етажа, са заети.

Свидетелят Р.П.Б.заявява, че излежава към момента на разпита наказанието си в затвора в Ловеч. Сочи, че познава ищеца от април 2011г., като са били заедно в 311 килия, където имало мухъл. Сочи, че били шест човека в една малка килия, като леглата са на два етажа, а пространството е малко. Сочи, че ищецът е ****** и се е налагало да викат „Спешна помощ”, защото вдига високо кръвно, мерил  си го е през нощта. Твърди, че ищецът е имал кашлица и други простудни заболявания.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, приложима по силата на  § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС (ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г.), предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

 

 

 

 

Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

 

 

 

 

Ищецът твърди, че са му причинени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за посочения исков период.

 

 

 

 

 

 

 

 

Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, каквито са и затворите в гр.Ловеч и гр.Плевен, са нейни териториални служби (чл.12, ал.2 от ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице.

 

 

 

 

При това положение, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за този период има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявения иск.

 

 

 

 

Както вече бе посочено, в случая исковата защита следва да се реализира по реда на глава седма от ЗИНЗС, по силата на  § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.).

 

 

 

 

Следва да се отбележи, че макар исковата молба да е предявена в хипотезата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, то в случая не следва да се извършва преценка за осъществен фактически състав на сочената норма, предвид законово придаденото ретроактивно действие на разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС.

 

 

 

 

Макар че  § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС да предвижда, че подадените до влизането в сила на този закон искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия, се разглеждат по реда на чл. 284, ал. 1, следва да се има предвид, че нормата е с материално правен характер, тъй като сочи изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата - вреди, причинени от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

 

 

 

 

Аргумент в подкрепа на тезата за приложимост на разпоредбите на чл. 284 - 286 ЗИНЗС по отношение на подадените до влизането в сила на закона искове за вреди са и мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (№ 602-01-55 от 03.10.2016 г., 43-то НС), в които е посочено, че досегашният ред по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за разглеждане на искове на лишени от свобода за вреди, произтичащи от лоши условия на задържане, е обявен за неефективен с решението "Нешков и други срещу България". Констатираните недостатъци на досегашната практика са: липсата на яснота относно това кои точно действия и бездействия на административния орган следва да докаже ищецът, за да бъде успешен искът му (параграф 195); твърде формалистичният подход при прилагане на принципа "affirmanti incumbit probatio" (тежестта на доказване е върху твърдящия), който не взема предвид трудностите, с които лишеният от свобода може да се сблъска при доказване на твърденията си (параграф 196); преценка на условията на задържане в светлината на националните правни норми, които уреждат отделни аспекти на условията на задържане, а не в светлината на кумулативния ефект на тези условия върху задържания с оглед на общата забрана за нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от Конвенцията (параграф 197); отказът да се приеме презумпцията, че лошите условия на задържане причиняват неимуществени вреди на задържания, както изисква практиката на ЕСПЧ (параграф 198); прилагане на разпоредбите на погасителната давност по начин, който не отчита продължаващата природа на поставянето в лоши условия (параграф 199).

 

 

 

 

С предлаганите промени се предвижда преодоляване на тези недостатъци чрез въвеждането на специфично съдебно средство за лишени от свобода и задържани под стража за компенсиране на вреди в резултат на нарушение на забраната за изтезание, нечовешко или унизително отношение от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, регламентирана изрично в новата редакция на чл. 3 от ЗИНЗС. Тази забрана произтича пряко и от чл. 3 от Конвенцията, която по силата на чл.5, ал. 4 от Конституцията е част от вътрешното право и има предимство пред националното законодателство. Относно заварените случаи - вече образуваните производства по чл. 1 от ЗОДОВ за вреди на лишени от свобода или задържани под стража, причинени от лоши условия на задържане, следва да се разглеждат по новия ред, предвиден в част седма от ЗИНЗС.

 

 

 

 

 

 

 

 

Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция.

 

 

 

 

Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/. Съдът приема, че тази разпоредба е приложима и в случай, когато лице, лишено от свобода, поради условията, при които е настанено, се разболее от заболявания, които дотогава не е имал, както се твърди в исковата молба.

 

 

 

 

В исковата молба М. сочи, че именно в резултат на лошите битови условия се е разболял от определени заболявания, които се налага постоянно да бъдат лекувани, и неимуществените му вреди са резултат именно от възникването на тези заболявания.

 По отношение на битовите условия и дейността на администрацията на отделните места, където М. е изтърпявал наказанието си в исковия период, съдът съобразява следното:

М. е пребивавал в корпуса на затвора Ловеч в периодите от 03.01.2011г. до 07.06.2012 г. /в трета група/, и от 22.01.2015 г. до 17.08.2015г. /в десета група/. Оплакванията му, видно от уточнението на исковата молба се отнасят само до първия период. Видно от показанията на св. Б., който дава показания относно този период, св. е бил с ищеца в 311 килия, в която е имало мухъл, била е малка, а са били 6 човека, като леглата са били на два етажа. Съдът приема така описаните факти за доказани. Следва да се посочи, че ответникът не е ангажирал никакви доказателства за своите твърдения в отговора на исковата молба. В справката от служители на ответника за капацитета на килиите в Затвора Ловеч и ЗО в Троян /л.31 от дело 594/2016/, никъде не се сочи, че предвидения капацитет, при който са осигурени 4 кв.м на всеки лишен от свобода, е спазен. Липсват и доказателства за посочената в исковата молба 311 килия, като не е посочено каква е нейната площ и колко лица са били настанени в нея в периода, когато ищецът е пребивавал там. Съдът, обаче, не приема за доказани твърденията на св. Б., че често се е налагало да викат „Спешна помощ“. В приобщената изцяло медицинска документация е налице само един фиш за спешна медицинска помощ /л.98 от дело 594/2016/, който не се отнася за периода на пребиваване в затвора - Ловеч. Съдът приема за недоказано и твърдението в исковата молба, че в 311 килия са били 12 пушачи, доколкото св.Б. не дава такива показания. Не е доказано и твърдението, че именно в първата част на този период лекар кардиолог е констатирал *******и *****, за което му е предписал медикаменти. От приложената медицинска документация на М. няма данни касаещи прегледи в периода на първото пребиваване в затвора – Ловеч, и следователно не може да се счита за доказано, че именно в този период са били констатирани от лекари – специалисти заболяванията ****** и *****, както се твърди в исковата молба. Видно от заключението на ВЛ-кардиолог, ********* са констатирани едва през 2013 г. Нещо повече, в АЛ, отразяващи прегледи в последващи периоди, е посочено, че ******* е налична от 8 години при прегледите през 2013 г. /АЛ на л.л.81, 82 от дело 594/2016/, от 9 години при прегледите през 2014 г./АЛ на л.л.75, 78 от дело 594/2016/, от 10 години при прегледите през 2015 г. /АЛ на л.л.67, 68 от дело 594/2016/. С оглед СМЕ и приложените писмени доказателства съдът приема, че ****** е съществувала от 2005 г., преди постъпването на М. в затвора и преди исковия период, поради което не може да се приеме, че е възникнала от условията в затвора. В медицинската документация въобще липсва заболяването ******, посочено в исковата молба, а ВЛ кардиолог също не сочи наличие на такова заболяване. Налице е заболяване *******, за което не са налице твърдения в исковата молба. Следва да се посочи, че по отношение на втория период на пребиваване на М. в затвора – Ловеч, не са ангажирани никакви доказателства по отношение на условията, като за този период в исковата молба и уточнението към нея също не са изложени никакви твърдения.

В ЗОЗТ„Атлант“ – Троян ищецът е пребивавал в периодите от 07.06.2012 г. до 22.01.2015 г. и от 17.08.2015 г. до 14.12.2015 г. За този период съдът приема за доказани въз основа на показанията на св. М. К., че ищецът е бил сам в 10 килия, която е била малка и без санитарен възел, но условията са били сравнително добри, макар че пушекът от пушачите е влизал от коридора. Бил е преместен в 302 килия, която е голяма, но са били настанени 24-25 човека. В килията е имало теч, вода, конденз, пушило се е, много лоши са били условията. Въз основа на приложената медицинска документация съдът приема, че в този период са били констатирани други заболявания, посочени в исковата молба, а именно ********************** /АЛ на л.л.73, 74, 77 от дело 594/2016/, **************** /АЛ на л.76 от дело 594/2016/. По отношение на броя на реално настанените лишени от свобода в килиите в ЗОЗТ „Атлант“ съдът отбелязва, че ответникът не е посочил този брой. По тази причина съдът приема за доказано, че в част от този период М. е пребивавал в пренаселена килия, с теч, вода, конденз, в която се е пушило. Следва да се посочи, че са недоказани твърденията в уточнението на исковата молба, че е налице отменена заповед за наложено на ищеца дисциплинарно наказание. Ищецът не е поискал събирането, нито е представил на съда доказателства за това твърдение, поради което съдът приема, че същото не е доказано.

В Затвора – Плевен ищецът пребивава от 14.12.2015 г. до края на исковия период – 17.07.2016 г. За този период съдът приема за доказани въз основа на показанията на св. М. К., че в една килия - 212-та, са пребивавали заедно общо 17 човека, включително ищеца. В килията има тоалетна, но течаща вода е имало по един час сутрин и вечер; няма възможност да се простира пране, простирало се е по леглата, по решетките; не са вземали дрехите за пералня, лишените от свобода сами се грижат за прането; в килията е мръсно. Съдът приема, че твърденията на ответника, че в затвора Плевен е налице възможност ежеседмично да се дават както дрехи, така и спални комплекти за автоматично пране в затворническата пералня, като консумативите са изцяло за сметка на затвора, за недоказани. Не са представени никакви протоколи, разписки или други документи, от които да е видно, че М. ползва услугите на тази пералня, а ако се твърди, че не я ползва, въпреки че му е възможно – документи, от които да е видно, че други затворници ползват тази пералня. Следва да се посочи, че в исковата молба относно този период се сочи, че ищецът получава 2 сапуна месечно за миене на лице, ръце и за пране, който факт съдът приема за доказан с оглед признанието на ответника, че М. получава месечно 1 тоалетен и 1 сапун за пране /л.35 от дело 594/2016/. От това признание също е видно, че в 212 килия с площ 36,04 кв.м са настанени 13 лишени от свобода, поради което на всеки от тях, включително на М., се падат 2,77 кв.м, поради което може да се приеме, че оплакванията за недостатъчна жилищна площ са доказани и от признанието на ответника. Следва да се посочи, обаче, че не е доказано твърдението в исковата молба, че в килиите на затвора Плевен има хлебарки, дървеници и други насекоми, доколкото св. не дава показания в тази насока.

С оглед на изложеното, съдът приема, че частично се потвърждават изложените в исковата молба и уточнението към нея лоши битови условия. От приобщените по делото експертизи, обаче е видно, че лошите битови условия в затворите, за които се споменава в ИМ, като влага, мухъл, тютюнев дим в помещенията, липса на течаща вода, недостатъчна жилищна площ, неосигуряване на достатъчно сапун, сами по себе си не може да причинят ******* и не може да имат пряка причинна връзка с появата и развитието на тази болест. Посочените битови условия на живот, при които е пребивавало лицето, причинявайки му **********, е възможно да са причинили влошаване на състоянието на сърдечно-съдовата система, но без да са първопричина за възникване на конкретните ******** заболявания.

Предвид горното, твърдението на ищеца, че поради лошите условия той се е разболял от болестите, посочени в исковата молба, са недоказани. Освен това, видно от приложената медицинска документация, заболяването ******* е съществувало преди постъпването му в затвора, а заболяване ********* не е констатирано нито преди, нито по време на престоя му в затвора. Въз основа на СМЕ съдът приема, че причинна връзка между условията в затвора и възникването на заболяванията не съществува, поради което искът като недоказан следва да бъде отхвърлен. Доколкото други вреди от лошите условия в затвора не се твърдят, съдът не се произнася по такива.

За пълнота съдът отбелязва, че от ищеца при личен обиск са иззети лекарства, които са му били изписани за лечението на заболяванията му, като изписването е било както по НЗОК, така и от аптеката на медицинския център на затвора. Наличието на голям брой неизползвани лекарства показва, че ищецът не е приемал редовно изписаните му лекарства, поради което се е наложило същите да му се дават под контрол на медицинско лице.

Независимо от изхода на делото, не е основателна претенцията на процесуалния представител на ГДИН за разноски. Съгласно чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл.75 и чл.76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. В този смисъл е съдебната практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм.д.№ 6338/2016 на ВАС, постановено по аналогичните текстове на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ.

Следва ищецът въз основа на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС да се осъди да заплати направените разноски за съдебно медицинска експертиза, като средствата за същата са изплатени от бюджета на съда. Същите са в размер на 600 лева /л.л.47,62/.

Воден от горните мотиви и на основание чл.204, ал.4 от АПК във връзка с чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, Административен съд-Плевен, четвърти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на Й.Х.М. – лишен от свобода, към датата на подаването на исковата молба изтърпяващ наказанието си в затвора Плевен, против Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ -София, с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20000 лева за периода 17.01.2011 г. – 17.07.2016 г., когато условията в затвора са довели до развитие на заболяванията **********************************************************************.

ОСЪЖДА Й.Х.М. ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на Административен съд Плевен направените по делото разноски за съдебномедицинска експертиза в размер на 600 /шестстотин/ лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се оспори с касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                              СЪДИЯ:/п/