РЕШЕНИЕ

№ 622

Плевен, 06.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесет  и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева и  с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова и. адм. дело № 596 по описа за 2019 година на Административен съд – Плевен.

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Производството е образувано по искова молба на С.И.Т.,*** чрез адв. С.Б., съдебен адрес:*** срещу ОД на МВР Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3 с правно основание чл.1, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, с който претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди от изменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление № 18-0374-000709/06.07.2018 г.  на началник РУ Червен бряг към ОД на МВР Плевен, представляващи платено възнаграждение за един адвокат по обжалване на НП съразмерно изменената част  в размер на 100 лева ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба ищецът  посочва, че наказателно постановление № 18-0374-000709/06.07.2018 г.  на началник РУ Червен бряг към ОД на МВР Плевен  е изменен, като наложената глоба е намалена от 200 лева на 150 лева, но е ангажирал адвокат по нахд № 277/2018 г. по описа на РС Червен бряг. За защита по делото е уговорено възнаграждение в размер на 300 лева, което е изплатено и моли да му бъде присъдено обезщетение в размер на 100 лева поради изменение на НП ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и разноски за настоящото производство в размер на 310 лева.

 В съдебно заседание ищецът С.И.Т.,*** не се явява, представлява се от адв. С.Б., съдебен адрес:***,, която  поддържа исковата молба и моли за присъждане на обезщетение и разноски.

Ответникът –ОД на МВР Плевен, не се представлява. Представено е становище по исковата молба, че оспорват приложеното пълномощно към ИМ, с което се доказват разноските по нахд № 277/2018 година по описа на РС-Червен бряг, тъй като същото е за обжалване на различно от процесното НП. Считат, че тъй като е изменено НП, то същото не е незаконосъобразно и следва исковата претенция да бъде оставена без уважение, а в случай, че се приеме, че е основателна, то размерът на обезщетението да е съразмерен на изменената санкция и да бъде определен на 75 лева, а не на претендираните 100 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски като възнаграждение за един адвокат в настоящото съдебно производство.

 Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за неоснователност на исковата претенция и намира, че същата следва да бъде отхвърлена.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С наказателно постановление № 18-0374-000709/06.07.2018 г.  на началник РУ Червен бряг към ОД на МВР Плевен, е ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето за това, че на 05.06.2018 година в 13.50 часа в Община Червен бряг като водач на автобус на пътна отсечка с. Бреница в посока преди с. Глава управлява автобус „*******“ с рег. № ***** , като при подаден сигнал от полицейски служител със стоп палка по образец спира, но отказва да си предаде документите за проверка и потегля без разрешение – нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1 т. 3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца. Срещу наказателното постановление е подадена жалба и е образувано нахд № 277 по описа за 2018 година на Районен съд Червен бряг и с решение  № 124/19.11.2018 година е отменено наказателното постановление. Решението е обжалвано пред Административен съд Плевен и е отменено, като е изменено НП и наложената глоба е изменена от 200 лева на 150 лева и остава лишаването от право на управление. В производството пред Червен бряг Т. е ангажирал адвокат и съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 23 по нахд № 277 по  описа на РС Ч.бряг е договорено възнаграждение  от 300 лева, което е платено.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :

Съдът намира, че производството е допустимо независимо, че се касае за частично изменен санкционен акт. Действително, разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК не сочи изрично частично отменените и изменени административни актове, но безспорно тези актове в една част са признати по съответния ред за незаконосъобразни и отменени, в съответната част или изменени. Следователно, ако разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК се тълкува ограничително, в смисъл, че е допустима само искова претенция за вреди при цялостна отмяна на административен акт или наказателно постановление, би се стигнало до ограничаване на правото на иск с условия, които не са предвидени изрично в закона. Като се изхожда от принципа, че ограничаването на права, включително и на правото на иск, може да бъде само изрично, настоящата инстанция счита, че при тълкуване на нормата на чл. 204, ал. 1 от АПК, която ограничава правото на иск, условията за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се тълкуват разширително. В случая, при тълкуване на чл. 204, ал. 1 от АПК следва да се приеме, че наличието на изменено наказателно постановление по съответния ред, осъществява условието за допустимост на искова претенция за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл са Определение № 6256/26.05.2016 г. по адм. дело № 5312/2016 г. и Определение № 8233/27.06.2017 г. по адм. дело № 6525/2017 г. на ВАС, и др.

Разгледана по същество претенцията е основателна.

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на ответника.

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, измененото наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт.

         В настоящия случай не се спори и  се установява от приложеното нахд 277/2018 год. на РС Червен бряг , че НП е отменено от РС, но при обжалваното пред АС Плевен, решението е отменено и НП е изменено по отношение на размер на наложената глоба. Решението на съда  е влязло в законна сила, т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административно-наказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК  предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП) бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред .

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на нахд № 277/2018 по описа на РС Червен бряг е представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., което е изплатено.  Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. Доколкото този разход се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административно-наказателна отговорност и санкционирано с издаденото наказателно постановление. В случая се претендира изплащане на обезщетение в размер на 100 лева с оглед обстоятелството, че наложената глоба е намалена от касационната инстанция от 200 лева на 150 лева и следва да бъде присъдено обезщетение в претендирания размер. Неоснователно е възражението на ответника, че следва обезщетението да е в размер на 75 лева, тъй като за определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл. 18, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая стойността на изменената наложена санкция- глоба е в размер на 150 лв. Разпоредбата на чл. 7, ал.2, към която се препраща, предвижда в т.1 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000 лева ,възнаграждението е 300 лева. В случая претендираната сума е под минималния размер и следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 100 лева.

Съдът намира, че е налице и пряка и непосредствена причинна връзка между частично измененото НП и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от измененото наказателно постановление. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административно-наказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания.

Ищецът претендира и законната лихва върху сумата от 100 лева от 28.05.2019 година - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, като в случая искането на лицето е за заплащане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба и следователно се дължи върху главницата в определения от съда размер от 100 лева  , считано от 28.05.2019 г., тъй като съдът не може да се произнесе  извън претендираното от ищеца.

Предвид горепосоченото съдът намира, че исковата молба следва да бъде уважена.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски  и съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно разпоредбата на който, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, то на ищеца ще следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство  разноски  в размер общо на  310 - адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 19 по делото и 10 лева държавна такса. Възражението за прекомерност на ответника на адвоктското възнаграждение на  пълномощника на ищеца е неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав

 

РЕШИ:

 

Осъжда Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на С.И.Т.,*** сумата от 100 (сто) лева,  представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по нахд №277 по описа за 2018 година на РС Червен бряг ведно със законната лихва върху сумата от 100 лева от 28.05.2019 година - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Осъжда Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на С.И.Т.,*** направените в настоящото съдебно производство  разноски  в размер на 310 лева.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба чрез Административен  съд –Плевен пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/