Определение по Административно дело 595/2019г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1304

гр.Плевен, 9.07.2019 год.

Административен съд-гр.Плевен, V –ти състав, в закрито съдебно заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №595 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.294 и сл. от АПК.

Образувано е въз основа на жалбата от Ц.Ц.Д. ***. В титулната част на жалбата е посочено , че се подава против Държавен съдебен изпълнител при Районен съд-гр.Плевен.

В жалбата се сочи, че по негова молба е образувано изпълнително дело 20132/2011 г. за изпълнение на незаместими задължения с длъжник Общинска служба „Земеделие“. С молба от 7.11.2011 г. е поискал след изтичане на срока за доброволно изпълнение да се започне принудително изпълнение. В рамките на всеки две години след образуване на изп. дело до сега с молби е искал да започне принудително изпълнение от ДСИ. Сочи, че длъжник по изп. дело № 20132/2011 г. е Общинска служба „Земеделие“ гр. Д. Дъбник, която е осъдена с Решение № 433/10 г. по адм. д. 989/2009 г. да проведе заседание, на което да разгледа и реши въпроса за издаване на решение по заявление подадено от жалбоподателя с вх. № 16417/17.05.2009 г. Твърди, че в решението няма поставени никакви условия и изисквания, след изпълнението на които да се започне изпълнението на решението. Сочи, че ОСЗ Д.Дъбник е получила ПДИ на 28.11.11г. със срок на изпълнение 14 дни, т.е. след 14.12.12 г. следва принудително изпълнение. Твърди, че ОСЗ гр. Долни Дъбник до настоящия момент не е изпълнила Решение № 433/10 г., адм. д. 989/2009 г. на АС – Плевен. Съответно въпреки, че е имало проведени заседания от комисии досежно изпълнение на Решение 433/10 г., адм. д. 989/2009 г. на АСПл на дата 02.10.2012 г. и 20.02.2014 г., ДСИ не е наложил нито една глоба. ДСИ бездейства след изтичане на срока за доброволно изпълнение, не изисква документи от Областна дирекция „Земеделие“ гр. Плевен и от Министерство на земеделието и храните и горите, в които документи да е отразен състава на длъжника – ОСЗ Д. Дъбник след изтичане на срока за доброволно изпълнение, който срок е изтекъл на 14.12.2011 г. Твърди, че ДСИ не си набавя необходимите документи във връзка с производството и не е изискала от органите на поземлената собственост има ли заповеди за назначаване на комисии след изтичане на срока за доброволно изпълнение – 14.12.2011 г. , имало ли е заседания на комисиите за решаване на искането по пр. 164 от 17.06.2009 г. след изтичане на срока за доброволно изпълнение 14.12.2011 г., за да изпълни Решение 433/01.07.2010 г. по адм. д. 989/2009 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Жалбоподателят е представил към жалбата си протокол за проведено заседание на комисия в ОСЗ Долни Дъбник на 02.10.2012 г. във връзка с постъпил заверен препис от Решение № 433/01.07.2010 г. по адм. д. 989/2009 г. по описа на Административен съд гр. Плевен относно прилагането на Решение № 2790/24.02.2003 г. на ПлРС постановено по гр. д. № 610/1996 г., като сочи, че въпросът за издаване на решение не е решен, а комисията е решила да реши въпроса, след като бъдат представени необходимите документи по преписката. Твърди, че въпреки, че има проведено заседание от комисия и въпреки, че комисията не е изпълнила решение 433/10 г. адм. д. 989/2009 г. , ДСИ не е приложил чл. 290, ал. 1 АПК и не е наложил глоба ежеседмично да изпълнение на решението, бездейства, като не отчита факта, че няма поставени никакви условия и изисквания в Решение 433/10 г., адм. д. 989/09 за представяне на каквито и да е документи и след представянето им да се изпълни Протокол от 15.10.2012 г. на ДСИ по изп.д. 20132/11 г. Твърди, че с молба от 1.11.2012 г. поискал АС – Плевен да направи тълкуване на Решение № 436/29.06.2009 г. и Решение № 590/2012 г. на кои длъжностни лица следва да бъде наложена глоба, работещи в общинска служба „Земеделие“ гр. Долни Дъбник и алтернативно искане да се посочи в диспозитива на решението, на кои длъжностни лица следва ДСИ гр. Плевен да наложи глоба. В мотивите на Решение № 575/03.12.2012 г. по адм. д. 447/12 г. съдът е изложил съображения, а в диспозитива е отхвърлил молбата, като ДСИ не се е съобразил с тези указания в решението и бездейства. Твърди, че ДСИ до момента на подаване на настоящата жалба, въпреки че са проведени заседания на комисии в ОСЗ Долни Дъбник, за които заседания са съставени протоколи, както следва: Протокол № 1/02.10.12 г., Протокол № 2/20.02.2014 г., и които комисии са съставени във връзка с Решение № 433/01.07.2010 г. по адм. дело № 989/2009 г. по описа на АС – Плевен относно прилагането на Решение № 2790/24.02.2003 г. на ПлРС, постановено по гр. д. № 610/1996 г., не е наложила нито една глоба съгласно чл. 290, ал. 1 от АПК независимо, че срокът за доброволно изпълнение на Решение 433/01.07.2010 г. адм. д. 989/2009 г. е 14.12.2011 г. и независимо, че ДСИ към РС – Плевен е осъден с решение № 436/29.06.2012 г. и Решение 590/03.12.2012 г., влезли в сила на 11.10.2012 г. да наложи глоби до постигане на изпълнение. Сочи, че до момента не е изпълнено Решение 433/01.07.2010 г., адм. д. 989/2009 г. с ответник ОСЗ гр. Долни Дъбник. Счита, че с отказа си да налага глоби в протокол 15.10.2012 г. ДСИ на практика отказва изпълнение на действие, на което е осъден .

Прави следните искания: Съдът да обяви за нищожен, съответно незаконосъобразен протокол от 15.10.2012 г., издаден от ДСИ към Районен съд – Плевен по изп. д. № 20132/11 г. ; Да бъде установено от съда, че ДСИ към РС – Плевен незаконосъобразно е бездействал по изпълнителното основание по изп. д. 20132/11 г. в периода след 14.12.2011 г., когато е изтекъл срокът за доброволно изпълнение, вследствие на което ОСЗ Д. Дъбник не е изпълнила Решение 433/12 по адм. д. 989/2009 г. на АС – Плевен настоящия момент.

Сочи още, че Протокол № 2/20.02.2014 г. е факт, доказващ бездействието на ДСИ, тъй като не е наложил глоби съгласно осъждането му с Решение 436 от 29.06.2012 г. и Решение 590/10.10.2012 г. по адм. д. 447/12 г. да извърши принудителни действия спрямо длъжника по изп. д. 20132/11 г. ДСИ не е наложил нито една глоба, а е осъден да налага последователни глоби до момента на изпълнение на решение 433/10 г. адм. д. 989/09 г. Твърди още, че по негова жалба Протокол № 2/20.02.14 г. е прогласен за нищожен с решение по гр. д. 3639/17 г. на РС – Плевен. Решенията са представени на ДСИ с молба от 15.10.2012 г., с която отново е поискано принудително изпълнение. На 15.10.2012 г. ДСИ е издал протокол , в който е описано следното „Решението 456/12 осъжда ДСИ да наложи глоба, но не посочва на кои длъжностни лица тя следва да бъде наложена. Съгласно чл. 290, ал. 1 от АПК глобата се налага на длъжностни лица и не може да бъде наложена спрямо Общинска служба „Земеделие“ – Долни Дъбник. Поради това с протокола ДСИ е отказал да налага глоба на Общинска служба – гр. Долни Дъбник. Прави извод, че ДСИ е бездействал незаконосъобразно, като не е налагал глоби при доказано виновно поведение на комисиите, провели заседание на 2.10.12 г. и на 20.02.2014 г. с отказ да изпълнят съдебното решение 433/10 г., адм. д. 989/09 г.

С Разпореждане №2619/29.05.2019 год. съдът е оставил жалбата без движение с оглед конкретно посочване на постановлението, действието или бездействието на ДСИ, което се оспорва и в какво се изразява неговата незаконосъобразност, както и какво е искането до съда.

В изпълнение на съдебното разпореждане по делото е постъпила Молба с вх.№2896/7.06.2019 год.от Д., в която е уточнено следното от жалбоподателя: Обжалва действието на ДСИ по ИД № 20132/2011 г., което е издаден протокол от 15.10.12 г. на ДСИ Ц. Д. Счита, че действието, обективирано в този протокол е незаконосъобразно, защото в абзац 4 от протокол от 15.10.12 г. „коментиране чрез текст на съдебно решение № 436/12 г. с поправка по Решение 590/12 г. адм. д. 447/12 г. съдебните решения не се коментират от никой орган“. Сочи още, ч в абзац 5 от протокол от 15.10.12 г. е обективиран отказ от налагане на глоба на общинска служба Д. Дъбник. Сочи още, че от протокол № 1/02.10.12 г. издаден от ОСЗ – Д. Дъбник е видно, че има заседание на комисия с дневен ред, касаещ изпълнение на заявление по пр. 164/17.06.2009 г., но не е решен въпроса по заявлението от 17.06.2009 г. № 164, а е отложен за решаване до представяне на допълнителни доказателства. Видно от мотивите на Решение 436/10 г. по адм. 447/12 г. стр. 2, абзац 2 последно изречение, ответникът по изп. дело се стреми да получи съдействие от взискателя, което не му се дължи и това неправилно не е отчетено от органа по изпълнението. Видно от текста на мотивите стр. 2, абзац 3 е установено, че в съдебно решение 433/10 г. по адм. д. 989/09 г. изрично не е посочено да се събират допълнителни доказателства и ДСИ следва да бъде осъден да предприеме действия, които му позволява чл. 290, ал. 1 от АПК /поправка в решение № 590/12 г./. Твърди, че ДСИ е запознат с Решение 436 от 2.07.12 г. , тъй като е ответник и е получил решението, видно от протокол 08.08.10 г., издаден от ДСИ. Заявява, че искането му е да се отмени действието на ДСИ, с което е издаден протокол от 15.10.12 г. и да се отмените отказа на ДСИ да налага глоби до постигане на резултат – изпълнение на заявление 164/17.06.2009 г. На следващо място заявява, че обжалва бездействието по протокол № 2/2014 г., издаден от ОСЗ Д. Дъбник , като се позовава на мотивите в Решение № 436/12 г., адм. д. 447/12 г., решение № 433/10 г., адм. д. 989/09 г. и на основанието, посочено в изпълнителния лист, издаден от Административен съд – нерешен въпрос по заявление 164/09 г., поради незаконосъобразно бездействие на ДСИ. Искането е да се признае това бездействие и да бъде отменено, тъй като от това бездействие и до настоящия момент няма постановено решение на ОСЗ- Д. Дъбник по заявление 164/17.06.2009 г.

С оглед заявените твърдения и петитум в първоначалната и уточнителната жалби, съдът намира, че е сезиран с жалба :1. С която се претендира да бъде прогласен за нищожен, респ. отменен като незаконосъобразен Протокол от 15.10.2012 г., издаден от ДСИ към Районен съд – Плевен по изп. д. № 20132/11 г. ; 2. Против бездействието на ДСИ по изп. д. № 20132/11 г. да предприеме спрямо длъжника-ОСЗ-Долни Дъбник,действия по принудително изпълнение на Решение 433/12 по адм. д. 989/2009 г. на АС – Плевен, включително чрез налагане на глоби на длъжностните лица, отговорни за изпълнение на решението, което бездействие е започнало след изтичане на срока за доброволно изпълнение, вследствие на което ОСЗ Д. Дъбник не е изпълнила решението настоящия момент.

Съдът, за да се произнесе по така заявените претенции и като се запозна с приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на изпълнение по изп. д. № 20132/11 г. по описа на СИС при РС-Плевен е Решение №433/01.07.2010 по адм.дело № 989 по описа на АС-Плевен за 2009 год.. В мотивите на това решение съдът е приел за установено следното:

Със Заявление вх. № 0566/12.09.1991г. , подадено до Общинска поземлена комисия-гр. Д.Дъбник заинтересованата страна Й. И. И. е заявила, в качеството си на наследник на И. И. Н. желанието си да бъде възстановена собствеността върху земеделски земи, находящи се в землището на гр. Долни Дъбник, Плевенска обл., подробно описани в заявлението, в общ размер на 83, 3 дка.

С решение по Протокол № 562/16.11.1992 г. Поземлената комисия гр. Д.Дъбник, на осн. чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ признава и определя за възстановяване правото на собственост на наследниците на И. И. Н. , б.ж. на с.гр. върху земеделски земи в землището на гр. Д.Дъбник с план за земеразделяне както следва: нива от 4 дка в м.”Черешака”; нива от 4 дка в м.”Милин кладенец”; нива от 5 дка в м.”Пелков геран”; нива от 4.5 дка в м.”Голяма поляна”; нива от 6 дка в м.”Черешака”; нива от 10 дка в м.”Зад линията”; нива от 4 дка в м.”Милин кладенец”; нива от 5 дка в м.”Влашки път”; нива от 10 дка в м.”Стубеля”; нива от 6 дка в м.”Сухият геран”; нива от 10 дка в м.”Любенов кантон”; ливада от 2.8 дка в м.”Горна бара”; лозе от 2 дка в м.”Сламарски път”; върбак от 1 дка в м.”Бъзовит” нива от 4.187 дка, нива от 4.718 и нива от 0.095 дка.

От приложеното към административната преписка удостоверение за наследници на И. И. Н съдът по адм.дело №989/2009 год.е установил, че същият е починал на 06.09.1985г. и е оставил като свои законни наследници И. И. И –син и Й. И. Н -дъщеря, както и Е. И. М- дъщеря, починала на 27.11.1996г. и оставила наследник- С. М. М.

С Решение № 01-А / 17.08.1994г. на Поземлената комисия гр. Д.Дъбник , на осн. чл. 27 от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и протокол № 562/16.11.1992г. за определяне категориите на зем. земи по пр. № 0566/12.09.1991г. , е възстановено правото на собственост на наследниците на И. И. Н , съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. Долни Дъбник върху 3 бр. ниви, ливада, лозе и овощна градина, подробно описани в решението.

С решение № 2790 от 24.02.2003 г. , постановено по гр.д.№ 610/1996 г. Плевенският районен съд е признал за установено на основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на С. М. М. от гр.Плевен, Й. И. И. от гр.Плевен и И. И. И. от с.Борима, обл.Ловешка правото на собственост на наследниците на И. Н. П. б.ж. на с.Д.Дъбник починал 1954 г. върху земеделска земя, възстановена с протокол № 562 от 16.11.1992 г. по заявление № 566 от 12.09.1999 г. на ПК – Д.Дъбник на наследници на И. И. Н б.ж. на гр.Д.Дъбник починал 1985 г. както следва: 1. нива от 4 дка в м. “Милин кладенец”; 2. нива от 5 дка в м.”Пелков геран”; 3. нива от 6 дка в м.”Черешака”; 4. нива от 10 дка в м.”Зад линията”; 5. нива от 5 дка в м.”Влашки път”; 6.нива от 10 дка в м.”Стубеля”; 7.нива от 6 дка в м.”Сухия геран”; 8.лозе от 2 дка в м.”Сламарски път”; 9.ливада от 2.8 дка в м.”Горна баня”; находящи се в землището на гр.Д.Дъбник и отхвърлил иска в частта за разликата до предявения размер относно земеделски земи: нива от 4 дка в м.”Черешака”; нива от 4.5 дка в м.”Голяма поляна”; нива от 4 дка в м.”Милин кладенец”; нива от 10 дка в м.”Любенов кантон”; върбак от 1 дка в м.”Бъзовит”; нива от 9 дка в м.”Герганин дол” находящи се в землището на гр.Долни Дъбник. Решението е влязло в законна сила на 01.04.2005г. с постановяване на Решение № 721/01.04.2005г. по гр. № 43/2004г. на Върховния касационен съд.

От приложеното към делото удостоверение за наследници на И. Н.П. съдът установил, че след смъртта си на 22.04.1954г. П. е оставил като свои законни наследници жалбоподателят Ц.Ц.Д. и заинтересованите страни Й. И. И., И. И. И., С. М. М., С. К. Г., Р. К. С., Г. В. Г., П. В. Г., М. Б. Й. и И. Б. Ш

Междувременно наследниците на И.И. Н.- Й. И. И, С. М. М. и И. И. И. са се снабдили с констативен нотариален акт № 50, том ХІV, дело № 2668/98г. на Нотариус при Плевенски районен съд за собственост на възстановените им с Решение № 01-А / 17.08.1994г. на Поземлената комисия гр. Д.Дъбник земеделски земи и са поделили същите с договор за делба на земеделски земи, вписан с № 7121 на 11.10.2000 г. в службата по вписвания при Районен съд- Плевен.

Настоящият жалбоподател Ц.Ц.Д. е подал пред Общинска служба по земеделие гр. Долни Дъбник Заявление вх. № 164/17.06.2009г., с което е поискал произнасяне на комисията с решение за възстановяване на собствеността върху земеделските земи на правоимащите- наследници на И. И. Н, съгласно влязлото в сила решение № 2790/24.02.2003г. по гр.д. № 610/96г. на Районния съд- Плевен. Жалбата на заявителя срещу мълчаливия отказ на комисията да се произнесе и срещу бездействието на същата по подаденото заявление е подадена на 03.11.2009г. и входирана при административния орган на 06.11.2009г. С Писмо изх. № 93А/21.05.2010г. и.д. Началникът на Общинска служба по земеделие Д.Дъбник е удостоверил, че за периода от 03.06.2009г. до 03.11.2009г. ОбСЗ-Д.Дъбник не е провеждала заседания.

При тези фактически данни, съдията-докладчик по адм.дело №989/2009 год. е приел, че органът, дължащ произнасяне по горното заявление е Общинската служба по земеделие, както това e регламентирано в чл. 18ж от ППЗСПЗЗ и чл. 14, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Така посочените законови разпоредби очертават компетентността на органа да се произнесе с решение по искания за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне, какъвто е настоящият случай. От друга страна, компетентният орган- Общинска служба по земеделие е колегиален орган, и само в това си качество може да постановява решенията си по чл. 18 ж. ,ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Аргумент за този извод е и чл. 60а от ППЗСПЗЗ, в който е указан членският състав на службата за издаване на валидно решение. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от АПК, съгласно която административният акт се издава в 14-дневен срок от датата на започване на производството. Съгласно ал. 6, когато органът е колективен , въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичане на сроковете по ал. 1-5.

С оглед на тази нормативна уредба, съдът приел, че в конкретната хипотеза е налице бездействието на административния орган да се произнесе по заявление вх.№ 164/17.06.2009г. по смисъла на чл. 256 от АПК. Съдът направил извод, че в конкретния случай осъществяването на правното действие, което следва да извърши Общинската служба по земеделие- а именно постановяване на решение по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ по искането на жалбоподателя , е обусловено от извършване на фактическо действие на органа- провеждане на заседание, на което да разгледа заявлението и да реши въпроса за издаване на акта, съобразно чл. 57, ал. 6 от АПК. По силата на тази разпоредба, Общинската служба по земеделие е задължена, при сезирането й с искане за издаване на индивидуален административен акт, в разумен срок да проведе заседание за решаване на въпроса дали да издаде искания акт. От приложеното към делото писмо № 93А/21.05.2010г. на и.д. Началник Общинска служба по земеделие гр. Д.Дъбник съдът установил, че заседание на органа не е провеждано за периода от подаване на заявлението за издаване на решение, до депозиране на жалбата/ пет месеца/ , поради което, съдът счел, че е налице неоснователно бездействие на органа, състоящо се в неизвършване на фактическо действие- провеждане на заседание, на което да се разгледа и реши въпросът за издаване на искания акт. С оглед на тези изложени мотиви, с диспозитива на постановеното решение по адм.дело №989/2009 год. съдът осъдил Общинска служба по земеделие- гр. Долни Дъбник, Плевенска обл. да проведе заседание, на което да разгледа и реши въпроса за издаване на решение по подаденото от Ц.Ц.Д. Заявление вх. № 164/17.06.2009г. , като определил 14-дневен срок за извършване на действието, считано от влизане на решението в сила. Това решение е влязло в законна сила на 15.09.2010 год., видно от отбелязването върху същото на л.19 от делото.

Въз основа на влязлото в сила решение е издаден изпълнителен лист от 27.11.2011 год., приложен на л.2 от изп.дело №20132/2011 год. Изпълнителният лист е представен в СИС при РС-Плевен, където е образувано изп.дело №20132/2011 год. Изпратена е Покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 28.11.2011 год. , на която длъжникът е отговорил, че признава, че дължи изпълнение на съдебното решение, постановено по адм. дело № 989/2009г. на Административен съд, гр. Плевен и е започнал изпълнението му, но за довършване на изпълнението се нуждае от съдействие на взискателя Цв. Д., за което същият е уведомен, но бездейства. В изп.дело е наличен и отговор на настоящия жалбоподател до ОС Земеделие, гр. Д.Дъбник, че няма да изпрати исканите документи тъй като ги е изпращал многократно, включително по факс в Министерство на земеделието, а искано заявление няма да попълни. По делото се е развила кореспонденция, от една страна между ДСИ и взискателя-настоящият жалбоподател, а от друга-между ДСИ и длъжника-ОСЗ-Долни Дъбник. В хода на изп.дело Д. е подал жалба до Административен съд-Плевен, с която е оспорил бездействието на ДСИ да пристъпи към принудително изпълнение. По жалбата е образувано адм.дело №447/2012 год. на Адм.съд-Плевен, по което е постановено Решение №436/29.06.2012 год. В мотивите на това решение съдът е приел, че Общинска служба „Земеделие”, гр. Д.Дъбник е осъдена да проведе заседание, на което да разгледа и реши въпроса по заявление, вх. № 164/17.06.2009г. Именно така посоченото заявление следва да бъде разгледано и решен въпроса по него. Административният акт, който се дължи от Общинската служба в тази връзка следва да се основава на това заявление, а не от лицето да се иска да попълва нова такова. Въпросът следва да бъде решен и съобразно приложените към това заявление доказателства, освен ако в мотивите на съдебното решение не е посочено изрично да се събрат допълнителни доказателства за определен кръг факти и/или обстоятелства. В изпратената преписка няма данни за това, поради което съдът по адм.дело №447/2012 год. направил извод, че е налице бездействие на длъжника по изпълнителното дело да изпълни действията, за които е осъден и е заведено изпълнителното дело. Това бездействие на длъжника по изпълнителното дело не е проследено и отчетено от органа по изпълнението, което е довело до негово бездействие да пристъпи към принудително изпълнение на ответника по изпълнението до получаването на пълно и точно изпълнение. С оглед посоченото, органът по изпълнението – държавният съдебен изпълнител е осъден да предприеме действията, които му позволява чл. 290, ал.1 от ГПК, за да окаже необходимото въздействие върху ответника по изпълнението – Общинска служба Земеделие, гр. Долни Дъбник да изпълни незаместимото действието, за което е осъден, влязло в сила съдебно решение. Относно искането на жалбоподателя, съдът да наложи глобите по чл. 290, ал.1 от АПК, съдът приел, че предпоставки за налагането на посочената глоба от съда е да няма заведено изпълнително дело, и предвид, че в настоящия случай е налице висящо изпълнително дело, по което няма предприети действия на съдебния изпълнител, съдът направил извод, че във властта на ДСИ е да наложи глобите по чл. 290 от АПК на длъжника по изпълнението, който бездейства.

Със следващо Решение № 590/ 10.10.2012г. по адм.дело № 447/ 2012год., съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по адм. дело № 447/2012г. на Административен съд-Плевен решение № 436/29.06.2012г. в диспозитива посочения „…чл. 290, ал.1 от ГПК” да се чете: “… чл. 290, ал.1 от АПК. Това решение е постъпило по изп.дело №20132/2011 год.

На л.49 от изп.дело №20132/2011 год. е приложен оспореният от жалбоподателя Протокол от 15.10.2012 год., в който е прието, че в СИС по изп.дело са постъпили заверени преписи от Решение №436/29.06.2012 год. и Решение № 590/ 10.10.2012г., и двете по адм.дело № 447/ 2012год . ДСИ е посочил в протокола, че с тези решения съдът е постановил ДСИ при РС-Плевен по изп.дело №20132/2011 год. да наложи последователни глоби по чл.290, ал.1 от АПК на длъжника по изпълнението-ОСЗ-Долни Дъбник, но в решението не е посочено на кои длъжностни лица следва да бъде наложена тази глоба. ДСИ се позовал на разпоредбата на чл.290, ал.1 от АПК, според която глобата се налага на конкретни длъжностни лица и не може да бъде приложена спрямо ОСЗ-Долни Дъбник. На това основание ДСИ отказал да наложи глоба на ОСЗ-Долни Дъбник, и този отказ е обективиран в протокола от 15.10.2012 год.

Постановено е и следващо Решение №675/3.12.2012 год. по адм.дело №447/2012 год., по молба от Ц.Ц.Д. ***, с която е поискал тълкуване на решение № 436/29.06.2012г., и решение № 590/10.10.2012г., постановени по горепосоченото дело, относно това на кого от работещите в Общинска служба „Земеделие”, гр. Долни Дъбник следва да бъде наложена глоба по реда на чл. 290 от АПК. В мотивите на постановеното решение съдът е приел, че с решение № 436/29.06.2012г., постановено по адм. Д. № 447/2012г. на Административен съд, гр. Плевен, органът по изпълнението – държавен съдебен изпълнител към Районен съд, гр. Плевен по изпълнително дело № 20132/2011г. е осъден да наложи последователни глоби по чл. 290, ал.1 от ГПК на ответника по изпълнението – Общинска служба „Земеделие”, гр. Долни Дъбник по изп. дело № 20132/2011г. с взикател Ц.Ц.Д. *** до получаване на изпълнение по решение № 433/2010г., постановено по адм.дело № 989/2009г. на Административен съд, гр. Плевен. Определен е срок за изпълнение от страна на органа по изпълнението – държавен съдебен изпълнител към Районен съд, гр. Плевен по изпълнително дело № 20132/2011г – 7 дни. С решение № 590/10.10.2012г. постановено по адм. Д. № 447/2012г., Административен съд, гр. Плевен, е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 436/29.06.2012г., като посочения „…чл. 290, ал.1 от ГПК” да се чете: “… чл. 290, ал.1 от АПК. Съдът е приел още, че в производство по чл. 294 и следващи от АПК, жалбоподателят е получил защита по изпълнението, като е осъдил органа по изпълнението – държавен съдебен изпълнител към Районен съд, гр. Плевен по изпълнително дело № 20132/2011г. да наложи последователни глоби по чл. 290, ал.1 от АПК на ответника по изпълнението – Общинска служба „Земеделие”, гр. Долни Дъбник. Съдът направил извод, че решението не е неясно и волята на съда не се нуждае от тълкуване. Общинска служба „Земеделие”, гр. Долни Дъбник е осъдена да извърши определено незаменимо действие – да проведе заседание и да се произнеса по конкретно заявление до нея, още с решение № 433/2010г., постановено по адм.дело № 989/2009г. на Административен съд, гр. Плевен. Службата е орган на поземлена собственост, съгласно чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г.), ал. 1) (Предишен текст на чл. 31 - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм., бр. 99 от 2002 г.) от Закона за собствеността и ползването на земеделските зими: Органи по поземлената собственост са Министерството на земеделието и храните, областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие. Специалният закон – ЗСПЗЗ не е определил компетентност на отделни длъжностни лица да се произнасят по заявления по този закон, компетентността е за общинските служби по земеделие съгласно чл. 14 от ЗСПЗЗ. С оглед посоченото съдът не е могъл да определи на кои лица персонално следва да се наложи глоба по реда на чл. 290 от АПК. Нормата сочи, че „ако задълженият орган е колективен, на членовете му, гласували за изпълнение на задължението, глоби не се налагат”. Следователно, съдът е приел, че органът по изпълнението следва да изследва въпроса, кои конкретно са длъжностните лица, които възпрепятстват изпълнението на влязло в сила съдебно решение и именно на тях да налага съответните санкции до получаване на дължимото изпълнение, като се държи сметка кой представлява Общинска служба по „Земеделие”, гр. Долбни Дъбник и кой ръководи работата й, насрочва заседания и т.н, като всички тези лица биха подлежали на санкция, ако няма доказателства, че са направили всичко с оглед длъжността си, по аргумент от чл. 290, ал.1 от АПК в края - ”гласували за изпълнение на задължението” да изпълнят съдебното решение, подлежащо на изпълнение.

По изп.дело е приложена многобройна кореспонденция на ДСИ със страните в опити за изпълнение на задължението по делото. ДСИ, на когото изп. дело първоначално е било разпределено, както и други ДСИ, са се отстранили от разглеждане на делото. Последното е било разпределено на ДСИ при РС-Левски Д. Ю., който за целта е командирован с нарочна писмена заповед за извършване на действия по изп.дело. ДСИ е постановил Разпореждане от 22.02.2019 год. на л.122 от изп.дело, с което е указал на длъжника по изп.дело –ОСЗ-Долни Дъбник в тридневен срок от съобщението да представи по делото протоколи от проведени заседания за разглеждане и решаване на въпроса за издаване на решение по подаденото от взискателя Ц.Ц.Д. заявление вх.№164/17.06.2009 год.

В отговор на постановеното разпореждане от ДСИ, ОСЗ-Д.Дъбник е депозирала по изп.дело писмо вх.№1075/7.03.2019 год., че заявлението на Д. с вх.№16417.06.2009 год. и разглеждането на преписката ще се извърши по предварително изготвен и утвърден график, копие от който е изпратен на ДСИ и е приложен на л.126 от изп.дело. Изпратена е и Заповед №РД-21/5.02.2019 год. на Директора на ОДЗ-Плевен, с която са определени служителите, които да подписват решенията, изготвени от ОСЗ във връзка с възстановяване на собствеността и обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ. Изготвен и приложен по изп. дело е и Протокол №1/18.03.2019 год., в който е обективирано заседание на нарочно определена комисия от служители на ОСЗ-Д.Дъбник и ОДЗ-Плевен, в която по т.1 Комисията е взела Решение да постанови решение за признаване правото на собственост на наследниците на И. И. Н върху земеделска земя в размер, определен с Решение №2790/24.02.2003 год. на РС-Плевен по гр.дело №610/1996 год. Но поради актуализиране състава на Комисията със Заповед №РД-09-261/12.03.2019 год. на Министъра на МЗХГ е взето решение, че след отразяване на тази заповед в системата , поддържаща софтуерния продукт за нуждите на МЗХГ, Комисията следва да се събере отново и да постанови решение по същество по заявлението с вх.№164/17.06.2009 год. от Ц.Ц.Д.. Т.е. ОСЗ-Д.Дъбник е взела решение за произнасяне, но е отложила произнасянето до отстраняване на появилия се технически /софтуерен проблем.

Впоследствие и видно от Протокол №566С/30.05.2019 год. от заседание на ОСЗ-Долни Дъбник, приложен на л.52 от делото, Общинска служба „Земеделие“-гр.Долни Дъбник е разгледала преписката по заявление вх.№164/17.06.2009 год. и представените към него писмени доказателства и е взела Решение, с което е признала и определила за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне върху конкретно посочени в решението девет броя земеделски земи-ниви, лозя и ливада, като е изложила мотиви, че имотите са с признато право за възстановяване на собственост съгласно Решение №2790/24.02.2003 год. по гр.дело №610/1996 год. на РС-Плевен, сторнирани са от преписка 0566 на наследници на Иван Иванов Найденов.

Въз основа на горния цитиран протокол, ДСИ е констатирал , че длъжникът ОСЗ-Долни Дъбник с провеждането на заседание , разглеждането и решаването на въпроса за издаване на решение по подаденото заявление вх.№164/17.06.2009 год. от Цв.Ц.Д., резултатът от което е обективиран в цитирания протокол, е погасил изп.лист от 27.10.2011 год., издаден по адм.дело №989/2009 год. на АС-Плевен и въз основа на който е образувано изп.дело, поради което е издал Постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело №20132/2011 год. по описа на СИС при РС-Плевен.

Това Постановление за прекратяване на изп.дело е представено по настоящото дело от ДСИ, ведно с мотиви за извършените действия на л.49-53, в които ДСИ е изразил становище за недопустимост на подадената жалба, алтернативно –за нейната неоснователност, като е развил подробни съображения в тази насока.

Становището, ведно с приложеното Постановление за прекратяване на изп.дело, са изпратени на жалбоподателя, който е депозирал подробно писмено становище с вх.№3470/8.07.2019 год., в което счита, че съдът при произнасянето си не следва да се позовава на представените от ДСИ писмени доказателства, защото те са издадени след завеждане на жалбата му до съда и Д. обжалва същите.

При така установените факти, съдът намира, че жалбата на Д.: 1. С която се претендира да бъде прогласен за нищожен, респ. отменен като незаконосъобразен Протокол от 15.10.2012 г., издаден от ДСИ към Районен съд – Плевен по изп. д. № 20132/11 г. ; 2. Против бездействието на ДСИ по изп. д. № 20132/11 г. да предприеме спрямо длъжника-ОСЗ-Долни Дъбник,действия по принудително изпълнение на Решение 433/12 по адм. д. 989/2009 г. на АС – Плевен, включително чрез налагане на глоби на длъжностните лица, отговорни за изпълнение на решението, което бездействие е започнало след изтичане на срока за доброволно изпълнение, вследствие на което ОСЗ Д. Дъбник не е изпълнила решението настоящия момент, е НЕДОПУСТИМА за разглеждане по същество, поради следните съображения: Посочените по- горе постановление и бездействия на ДСИ, които се оспорват, са постановления и бездействия, постановени/осъществени в хода на изпълнителното производство по изп.дело №20132/2011 год. Целта на жалбата против тях е да се стигне в крайна сметка до ефективно изпълнение, което да доведе до погасяване на изпълнителното основание. В случая изпълнителното основание е постановеното решение по адм.дело №989/2009 год., с което съдът е осъдил Общинска служба по земеделие- гр. Долни Дъбник, Плевенска обл. да проведе заседание, на което да разгледа и реши въпроса за издаване на решение по подаденото от Ц.Ц.Д. Заявление вх. № 164/17.06.2009г. С постановяването на Протокол №566С/30.05.2019 год. от заседание на ОСЗ-Долни Дъбник, приложен на л.52 от делото, Комисията е изпълнила съдебното решение по адм.дело №989/2009 год., защото е извършила това, за което е била задължена с решението- разгледала е преписката по заявление вх.№164/17.06.2009 год. и представените към него писмени доказателства и е взела Решение, с което е признала и определила за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне върху конкретно посочени в решението девет броя земеделски земи-ниви, лозя и ливада. Съдебното решение е вменило задължение на комисията единствено да се събере на заседание и да се произнесе с административен акт по заявлението на Д., като в решението не се съдържат указания относно съдържанието и смисъла на това решение-дали този акт да бъде позитивен за молителя, като му признае и възстанови право на собственост върху определени земеделски земи или му откаже възстановяване. Ето защо, с провеждането на заседание и решаване на въпроса по съществото на заявление вх.№164/17.06.2009 год., влязлото в сила съдебно решение по адм.дело №989/2009 год. на АС-Плевен, съставляващо изпълнителен титул е погасено, изпълнено, което е довело и до закономерната последица-прекратяване на изпълнителното дело от ДСИ. С прекратяване на изпълнителното дело поради изпълнение, се погасява изпълнителния титул, поради което за жалбоподателя е отпаднал правния интерес да оспорва постановления, действия и/или бездействия, издадени, извършени или неизвършени в хода на самото изпълнително производство, защото задължението по образуваното изпълнително дело е погасено, изпълнено и на това основание-изп.дело-прекратено. Без значение в случая за настоящото производство, в което се оспорват постановление и бездействия преди прекратяване на делото , е дали взискателят ще оспори пред съда постановлението за прекратяване на изпълнителното дело и протоколът на комисията №566С/30.05.2019 год. за признаване и определяне за възстановяване на земеделски земи. Защото постановлението за прекратяване на изп.дело подлежи на оспорване на самостоятелно основание и при това оспорване преценката ще касае не законосъобразността на постановленията и бездействията в хода на изп.дело, а законосъобразността на постановлението за прекратяване на изп.дело. А Протоколът на ОСЗ-Долни Дъбник №566С/30.05.2019 год. от своя страна е самостоятелен административен акт, който ще подлежи на общо основание на контрол за законосъобразност на всички основания по чл.146 от АПК в друго, самостоятелно административно производство. От значение за настоящето производство е единствено обстоятелството, че жалбоподателят вече няма правен интерес да оспорва „междинни“ актове и действия, по хода на изп.дело, при постановен краен акт-постановление за прекратяване на това изп.дело поради погасяване на изпълнителнителния титул, изразяващо се в изпълнение на влязлото в сила решение по адм.дело №989/2009 год. на АС-Плевен.

Ето защо жалбата на Д. следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.

Воден от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ц.Ц.Д. ***:

1. С която се претендира да бъде прогласен за нищожен, респ. отменен като незаконосъобразен Протокол от 15.10.2012 г., издаден от ДСИ към Районен съд – Плевен по изп. д. № 20132/11 г. ;

2. Против бездействието на ДСИ по изп. д. № 20132/11 г. да предприеме спрямо длъжника-ОСЗ-Долни Дъбник,действия по принудително изпълнение на Решение 433/12 по адм. д. 989/2009 г. на АС – Плевен, включително чрез налагане на глоби на длъжностните лица, отговорни за изпълнение на решението, което бездействие е започнало след изтичане на срока за доброволно изпълнение, вследствие на което ОСЗ Д. Дъбник не е изпълнила решението настоящия момент

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №595 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ:/п/