Р         Е         Ш       Е         Н         И         Е

 

№ 319/ 13.06.2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и втори май 2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на Прокурор Иван Шарков от Окръжна прокуратура – Плевен.

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 593 / 2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано  е по искова молба на М.А.М., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Белене  срещу ГДИН – София с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лв. за двугодишен период от 2012г. до 2013г., за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация,  изразяващи се в лоши битови и хигиенни условия - недостатъчна светлина, наличие на влага, мухъл и хлебарки, лоша питейна вода и обща хигиена и недостатъчна жилищна площ в килията, неосигуряване на адекватна и навременна медицинска помощ, настаняване на ищеца на един етаж с рецидивисти в Затвора Плевен, довели до стрес, нерви, напрежение и влошено здравословно състояние.

Ответникът – ГДИН – София, чрез юрк. У.  изразява становище за неоснователност на исковата молба, тъй като твърденията на ищеца са изцяло недоказани. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение за неоснователност и недоказаност на иска, поради недоказаност на твърдяните нарушения, липса на действия и бездействия от страна на затворническата администрация, които да са причинили на ищеца някакви неимуществени вреди. Предлага да се отхвърли изцяло иска.

Като съобрази становищата на страните, относимите  доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По така подадената искова молба е било образувано АД № 132/2014г. по описа на АС – Плевен, по което е постановено Решение № 558/28.11.2014г., с което е отхвърлен иска. Решението е оставено в сила с Решение № 2997/17.03.2016г. на ВАС по адм. дело № 2278/2015г., което е окончателно. С Решение № 6551/02.06.2016г. по адм. д. № 4952/2016г. петчленен състав на ВАС е отменил на осн. чл. 239 т.5 АПК влязлото в сила Решение № 2997/17.03.2016г. по адм. д. № 2278/2015г. на ВАС – трето отделение и върнал делото на ВАС – трето отделение за ново разглеждане от друг съдебен състав на касационната жалба, подадена от М.А.М., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Белене, против Решение № 558/28.11.2014г. по адм.д. № 132/2014г. на Административен съд – Плевен. При новото разглеждане на делото с Решение № 7910/13.06.2018г. по адм.д. № 6628/2016г. ВАС е отменил Решение № 558/28.11.2014г. по АД № 132/2014г. по описа на Административен съд – Плевен и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Производството е по чл. 203 и следващите от АПК и вр. §49 ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС (ДВ – бр. 13/2017г. в сила от 07.02.2017г.) подлежи на разглеждане по реда на чл. 284 от ЗИНЗС, независимо че искът първоначално е подаден по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

Съгласно чл. 284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3. Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Исковата претенция за неимуществени вреди срещу ГДИН – София произтича от  незаконосъобразни  действия и бездействия на администрацията на Затвора Плевен за периода 2012г. – 2013г., изразяващи се в поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, подробно изброени в исковата молба. Поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието се счита за жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 ал. 1 и ал.2 от ЗИНЗС, като изброяването във втората алинея е неизчерпателно.

Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, каквито са затворите. Те са териториални служби на ГДИН. Затова исковата претенция за посочения период срещу ГДИН – София е предявена срещу надлежния ответник.

Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМА за разглеждане.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

По делото са налични: подробна медицинска справка за здравословното състояние на ищеца, както и справки от Затвора – Плевен за килиите, в които е пребивавал през процесния период, квадратурата и броя на настанените лица, както и за санитарно-битовите условия в помещенията, списък на лицата на диетично хранене, справка за отоплението и осветлението в корпуса на затвора, справка за извършени разходи за дезинфекция и дератизация, за перилни и миещи препарати, за строително-ремонтни дейности, за парови централи, ел.енергия, вода в затвора. В отменителното решение на ВАС са дадени подробни указания при новото разглеждане на делото, които са изпълнени. Изискани са нови справки за условията, при които е пребивавал ищеца, приобщено е медицинското му досие, изслушана е съдебно-медицинска експертиза, дадени са конкретни указания на страните съобразно разпределението на доказателствената тежест.

От приложените справки от Затвора Плевен, свидетелските показания и списъци на лицата, пребивавали в съответното помещение, съпоставени с твърденията на ищеца, се установява, че:

М.А.М. през процесния период 2012г.- 2013г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в размер на 17г. и 6м. в Затвора – Плевен, категория – „закрит тип, нерецидивист“. Първоначално е постъпил през 2007г. в Затвора – Белене, а от 2009г. е преместен в Затвора – Плевен в обособено отделение за осъдени категория „закрит тип нерецидивисти“. От 22.10.2013г. е преведен в Затвора – Белене.

При пристигането си е настанен в затворническа група, намираща се на І-ви етаж в корпуса на Затвора- Плевен, където е пребивавал в 124 и 120 килия. Килия 124 е с размер 23.04 кв.м. и в нея са настанявани средно по 6-7 души, или средно разполагаемата площ на човек е била 3,29 кв.м. Килия № 120 е с размер 35 кв.м.  и в нея са пребивавали средно по 10-12 души, или средно разполагаемата площ на човек е била 2,91 кв.м. От 26.06.2013г. е преместен в група V на трети етаж в корпуса на затвора в килия 312 с размер 35 кв.м., в която средно са настанявани от 12-14 души или средно разполагаемата площ на човек е била 2,5 кв.м. Впоследствие по негово оплакване за пренаселеност е преместен в килия 314 с размер 10.4 кв.м., в която са пребивавали трима л.св. или средноразполагаемата площ на човек е била 3,34 кв.м.

Осъдените „закрит тип нерецидивисти“ са обособени в отделно отделение и са отделени физически от лишените от свобода категория „рецидивисти“ и между тях няма физически контакт.

Спалните помещения в затвора, в т.ч. и посочените, в които е пребивавал ищеца са обзаведени с отделни легла, шкафчета за лични вещи, маси и столове. Л.св. разполагат с предоставен метален шкаф в хранителния блок за съхранение на хранителни продукти. Всяко от помещенията разполага със собствен санитарен възел, а на етажа и с бани и общи санитарни помещения.  Хигиенизирането на помещенията и на санитарните възли е грижа на л.св., а общите помещения се почистват от хигиенист съгласно график. За целта се осигуряват препарати за дезинфекция, които се закупуват от затвора и това се доказва от справката за изразходваните средства. А на всички затворници се раздават безплатно сапуни и перилни препарати за поддържане на личната хигиена съобразно нормите. Видно от същата справка са заплащани  и извършвани дейности по дезинсекция и дератизация през 2012г. – 3 пъти, а през 2013г. – 6 пъти по заявка на Медицинския център. Извършвани са и разходи за ремонтни дейности за подобряване състоянието на материалната база. Отоплението е осигурено чрез локално парно, чрез радиатори в килиите. За отоплителния сезон от началото на ноември до края на март/април е осигурено отопление от 05:00ч. до 22:00ч. Осветлението се осигурява от стандартни луминисцентни осветителни тела. На ищеца е било осигурено диетично 5-кратно хранене без *** изделия, съобразено със заболяването му – ***, което се доказва от представените списъци за 2012г. – 2013г., утвърдени от началника на затвора по предписание на директора на Медицинския център, в които е включен и ищеца. От тях се потвърждава и че през 2012г. ищецът е пребивавал на първи етаж, а през 2013г. е преместен на трети етаж.

Разпитаните свидетели – М. К. и Т. П., видно от справките и техните собствени показания, са били в една група и на един етаж с ищеца, през 2012г. - в първа група на първи етаж, а през 2013г. – в пета група на трети етаж, като предвид режима на изтърпяване на наказанието през деня помещенията се отключват и са имали възможност свободно да общуват с другите лишени от свобода в групата, но през исковия период не са пребивавали в едно и също помещение с ищеца. От показанията на свидетелите се потвърждават данните за пренаселеност на килиите за исковия период. От тях се установява още, че в помещенията е имало влага, мухъл, хлебарки, плъхове, както и че администрацията е прилагала мерки за дезинсекция и дератизация. През нощта е имало вода в санитарния възел в килията, когато спалните помещения се заключват, а през деня се ползват санитарните помещения на етажа. Посочват още, че питейната вода е била мътна, с песъчинки. На лишените от свобода са осигурявани месечно по два сапуна – за  пране и за къпане. Хигиената в помещенията се поддържа от лишените от свобода. Св. П. потвърждава, че на ищеца като *** е била осигурена диетична храна – варени картофи и каша. На трети етаж в корпуса на затвора са били настанени и л.св. с доживотни присъди в Зоната за повишена сигурност, но обособени в отделна група. От показанията се потвърждава посоченото в справката на затвора, че администрацията е осигурила условия, така че двете групи да нямат физически контакт помежду си, да се хранят и провеждат престой на открито поотделно, тъй като осъдените на доживотни присъди са в постоянно заключени помещения, а при извеждането им не е разрешавано останалите лишени от свобода да контактуват с тях.

Съдът приема за основателно и доказано оплакването за недостатъчна жилищна площ в комбинация с липса на проветрение, заради наличието на влага и мухъл в помещенията.

Средно на едно лице се падат по-малко от 4 кв.м. площ, която е нормативно установената минимална жилищна площ на един лишен от свобода съгласно изискването, въведено с чл. 43 ал.3 от ЗИНЗС ( ДВ- бр. 103/2012г., в сила от 01.01.2019г.) Действието на приетата норма   е било отложено във времето, а с изменението на ЗИНЗС ал.3 е отм. и е приета ал.4 в същия смисъл, която е влязла в сила от 07.02.2017г. и към исковия период не е била действащо право. Независимо от това определената квадратура от 4 кв.м. на един лишен от свобода се приема от съдебната практика като критерий за преценка за пренаселеността на местата за лишаване от свобода и местата за задържане под стража. В този смисъл са и дадените указания в отменителното решение на ВАС за съобразяване с практиката на Европейския съд по правата на човека. За исковия период от 01.01.2012г. до 22.10.2013г., когато ищецът е преведен в Затвора Белене не му е било осигурено минималното жизнено пространство.

Останалите оплаквания за лоши битови и хигиенни условия са недоказани и неоснователни.

Отговорността за поддържането на хигиената е на лишените от свобода, за което затворът е закупувал и осигурявал почистващи средства. Извършвана е периодично и дезинсекция и дератизация, с което администрацията е изпълнила задълженията си. Осигурен е постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, както през деня, така и през нощта, когато килиите се заключват, което е в съответствие с изискването на чл. 20 ал. 3 от ППЗИНЗС. Относно качеството на питейната вода от свидетелските показания се доказва наличието единствено на твърди примеси (песъчинки), които са причина за мътност на водата. Проблемът е обичаен за водоподаването в страната, не е постоянен и е отстраним чрез източване или филтриране, но не влияе на качеството на питейната вода като цяло и годността й за консумация. Осигурено е нужното отопление чрез парна инсталация, която се изключва през нощните часове, както и осветление на помещенията чрез стандартни луминисцентни осветителни тела. На ищеца е осигурена диетична храна, съобразена със заболяването му – ***, по предписание на лекаря от МЦ на затвора.

Действително през 2013г. е бил настанен на трети етаж, където е обособена Зоната за повишена сигурност на затвора, но в отделна група „закрит тип нерецидивисти“ с други лишени от свобода и съобразно режима на изтърпяване на наказанието. Администрацията е осигурила условия, така че да няма физически контакт между двете групи, тъй като другата група – „рецидивисти“ е в постоянно заключени помещения, изолацията се спазва при престой на открито, при хранене и извеждане по други причини. Т.е. групата „рецидивисти“ за били изолирани спрямо другата група лишени от свобода, в която е пребивавал ищеца, с което са спазени законовите изисквания. Затова това оплакване е неоснователно.

От медицинското досие на ищеца, медицинските справки и заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че:

Преди 2012г. ищецът е диагностициран със следните заболявания: *********************

През 2012г. за пръв път е поставена диагноза ****************, който е обичаен и често срещан за лица над 40-45 годишна възраст и се  характеризира с недостатъчно производство на хормона „инсулин“ от панкреаса. Водеща роля за появата му са вродени генетични фактори, както и вредните навици като тютюнопушене и наднорменото тегло. Характерно за този ****** е също, че симптомите се проявяват бавно и продължително във времето, което е причина заболяването да се открие на по-късен етап. Освен това заболяването при ищеца е диагностицирано като придружаващо на **********, характеризиращо се с подобна симптоматика. След което е назначено лечение с таблетки, впоследствие заменено с друг по-подходящ лекарствен препарат, редовно е проследявана *** и ежегодно е консултиран от **********. Като усложнение от ******** се е появила и „********“, което е заболяване на ***, най-вече на ***, свързано с **********. Предвид поддържаните нормални нива на ***, заключението на експерта е, че тези оплаквания се дължат на наслагване на сходни симптоми, характерни за следните му заболявания – ******************.

Появяват се и други медицински диагнози: **************************;

Още през 2005г. , преди постъпването му в Затвора Плевен е бил консултиран двукратно със съдов хирург, след което е препоръчано оперативно лечение на ************* в планов порядък, но през 2006г. М. не е дал съгласие за такава операция и затова тя не е била извършена.

Навреме е диагностицирано, изследвано и лекувано консервативно и заболяването „*********“, чиито първи симптоми се проявили през 2012г. Лекуван е в Затворническа болница – София, където е консултиран с неврохирург и са извършени изследвания, включително високоспециализирано изследване ЯМР. В началото на 2013г. медицинска комисия от невролог, кардиолог и хирург е предложила прекъсване на наказанието по чл. 447 НПК за срок от един месец за извършване на оперативна интервенция в специализирано неврохирургично отделение или клиника, с каквато СБАЛЛС – София не разполага. Компетентният орган, който се произнесъл по искането е Окръжния прокурор – Плевен, като администрацията на затвора е подкрепила предложението. Отказано е прекъсване на наказанието, тъй като операцията може да се извърши в лечебно заведение на територията на гр. Плевен. Но М. не подписал декларация за информирано съгласие, за да бъде изпратен на лечение, защото настоявал за прекъсване на наказанието и за лечение в болнично заведение по негов избор. Видно и от обясненията му в съдебно заседание, не се е решил на операция, защото според специалистите, с които бил консултиран имало опасност от увреждане на гръбначния стълб при тази интервенция. Затова е лекуван симптоматично и консервативно с болкоуспокояващи медикаменти. Декември 2013г. отново бил приет на лечение в СБАЛЛС – София, според епикризата – в сравнително добро състояние, придвижвал се без помощни средства и без принудителна походка.

През 2013г. е консултиран с офталмолог  и диагностициран с „***********“, за което е предписано очила за четене ( за близко виждане). Състоянието е обичайно за лица над 40-45 години и е предизвикано от ***************.

Заболяването „*********“ е вродено, наследствено, генетично заболяване. Диагнозата е поставена през 2006г. преди постъпването му в Затвора Плевен, затова е абсолютно изключено да е предизвикана от лоши битови и хигиенни условия в затвора Плевен, лошо качество на храната и питейната вода, както твърди ищеца. Заболяването е диагностицирано навреме, адекватно лекувано и проследявано амбулаторно от лекари специалисти (уролог и нефролог). През 2006 и 2008г. е бил хоспитализиран в СБАЛЛС-София, когато е получавал *** кризи, характерни за заболяването. В епикризата при изписването е отбелязано, че е в добро общо състояние, без усложнения, не се изисква специално лечение и диета. Впоследствие също са правени изследвания на *** и не е установено влошаване на функцията им.

През целия период на престой в затвора М. е бил многократно преглеждан от лекари-специалисти (ендокринолог, нефролог, хирург, съдов хирург, невролог, неврохирург, специалист по образна диагностика, офталмолог и др.), настаняван е за лечение както в Затворническа болница – София, където е бил консултиран и от външни специалисти, така и в други външни лечебни заведения, което е спомогнало за навременно откриване, диагностициране и лечение, както на установените до момента заболявания, така и на новонастъпилите през 2012г.-2013г. Многократно са назначавани и извършвани модерни съвременни апаратни изследвания във връзка с тези заболявания – **********************.

Хранителният режим на М. е бил съобразен със заболяването „*********“ и той е бил на 5-кратно хранене с тъй наречените „две добавки“. В медицинската документация е отбелязано, че през 2006г. по повод гастритни оплаквания след консултация с гарстроенеролог, освен предписаното медикаментозно лечение е бил назначен и съответния диетичен режим. Другите заболявания, включително и *** не изискват специална диета.

Ето защо на база изложеното, съдът възприема заключението на съдебно-медицинската експертиза, което е категорично и обосновано с горния анализ, че  водещата причина за повечето заболявания на ищеца са генетични фактори и възрастови изменения в организма, които не са настъпили в резултат на твърдяните от него лоши битови и хигиенни условия при престоя му в затвора през исковия период. ********* са диагностицирани преди постъпването му в затвора Плевен. А диагностицираните през 2012г. – 2013г. *********** са в резултат на възрастови изменения, характерни за възрастта на ищеца, тъй като са се проявили към 50-годишна възраст при него, а при ******и в резултат на генетична предразположеност и вредни навици – тютюнопушене и наднормено тегло.

Неоснователно е оплакването за неосигуряване на адекватна и навременна медицинска помощ, което твърдение изцяло се опровергава от богатата медицинска документация, подробно анализирана в заключението. Препоръчаното оперативно лечение на ********** при ищеца, както и на *************, не е било извършено единствено поради липсата на писмено съгласие от ищеца и неговото нежелание да бъде опериран в лечебно заведение на територията на гр. Плевен и претенцията му за прекъсване на наказанието за лечение във външно лечебно заведение по негов избор. По този въпрос е налице произнасяне на компетентния орган – Окръжна прокуратура – Плевен, той е извън властта на ГДИН, затова затворническата администрация не носи отговорност за непровеждане на необходимото оперативно лечение в тези случаи.

Според  специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

В чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно.

Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното, като доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.

Ищецът се позовава на обстоятелството, че е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието при престоя му в Затвора Плевен за периода 2012г.-2013г., които са довели до стрес, нерви, напрежение и влошено здравословно състояние.

 Съдът приема за основателно и доказано оплакването за недостатъчна жилищна площ в комбинация с липса на проветрение, заради наличието на влага и мухъл в помещенията за периода от 01.01.2012г. до 22.10.2013г.

Описаните незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация, представляват нарушение на забраната на чл. 3 от ЗИНЗС и сочат на унизително отношение към ищеца при изтърпяване на наказанието му в Затвора Плевен за посочения период, които са оказали обективно известен дискомфорт и психическо напрежение, надвишаващи предела на допустимото въздействие върху личността при изтърпяване на наказанието, но без отражение върху здравето на ищеца в резултат на това въздействие.

При изложената фактическа обстановка съдът приема, че са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника – незаконни действия и бездействия на администрацията на ответника в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, претърпени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между тях.

Съдът като взе предвид, че е доказана само една част от оплакванията, техният вид и характер и съобрази кумулативното въздействие върху личността на ищеца на неблагоприятните условия, в които е бил поставен, интензивността и продължителността на това въздействие от около година и десет месеца, счита, че следва да се определи по справедливост обезщетение за посочените неимуществени вреди в размер на 400 лв.

Претендираният размер на обезщетение от 40 000 лв. за всички оплаквания, при доказаност само на една част от тях, е прекомерен и следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до тази сума.

На осн. чл. 286 ал.3 ЗИНСЗ при частично уважаване на иска ответникът – ГДИН – София следва да заплати разноските по производството в размер на 300 лв. за възнаграждение на вещото лице, които са изплатени от бюджета на съда и следва да бъдат възстановени с оглед изхода на спора.

Разпоредбата на чл. 286 ал.3 от ЗИНЗС, която е идентична на чл. 10 ал.3 ЗОДОВ, съдържа специални правила относно разноските при изцяло или частично уважен иск, поради което общите разпоредби на ГПК не намират приложение и юрисконсултско възнаграждение поради частичното отхвърляне на иска не следва да се присъжда.

Водим от горното съдът

 

 

Р         Е         Ш       И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати на М.А.М., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Белене  на осн. чл.284 ал.1 от ЗИНЗС обезщетение в размер на 400 лв. (четиристотин лева) за неимуществени вреди за периода 2012г. – 2013г., произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на Началника на Затвора – Плевен, изразяващи се в поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието – лоши битови и хигиенни условия (наличие на влага, мухъл и недостатъчна жилищна площ в килията), като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 40 000 лв. по останалите оплаквания като неоснователен.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати по бюджета на Административен съд – Плевен направените разноски за възнаграждение за в.л. в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните  и Окръжна прокуратура - Плевен.

           

 

                                                                                  С   Ъ   Д   И   Я : /П/