Р E Ш Е Н И Е
№ 444
гр. Плевен, 31.07.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в
открито съдебно заседание на дванадесети юли
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Цветелина Кънева
Членове: Катя Арабаджиева
Снежина Иванова
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 591 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
С Решение № 235 от 4.04.2019 г., постановено по анд № 304/2019 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 374335-F401307/09.11.2018 г. на Директора на ТД на
НАП – Велико Търново, с което на ЕТ „В.И.“ със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул „Яне Сандански“ №23, ет.1, ап.3, с БУЛСТАТ ******, представлявано от В.Т.И., на основание чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 700.00
лева за това, че при извършена проверка
на 21.08.2018г. в 14.00 часа във валутно обменно бюро, находящо се в гр.
Плевен, ул. „Цар Борис III” №1,
експлоатирано от ЕТ „В.И.“ с ЕИК по Булстат ****** е установено, че не за всяка
сключена сделка в обекта за обмяна на валута се издава фискална касова бележка
от наличното в обекта фискално устройство. От проверяващия екип е извършена
валутна сделка – „покупка“ на 5 EUR по курс 1.96
лева, на левова равностойност 9.80 лева. След приключване на сделката валутният
касиер не издал фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта
фискално устройство, модел „DATECS DP-25KL“. Същото се потвърждава и от направената разпечатка
на КЛЕН от наличното и работещо в обекта фискално устройство за 21.08.2018г.,
от която е видно, че няма издадена фискална касова бележка за стойността на
сключената сделка.
Срещу постановеното решение е подадена
касационна жалба от юрисконсулт Ж. в качеството й на пълномощник на ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, в
която навежда доводи за неправилност
и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение. Счита, че РС – Плевен
не е прецизирал правилно представените писмени и гласни доказателства по
преписката и е приел, че са налице условията за прилагането на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че преценката за квалификацията на едно нарушение като
маловажно принадлежи на административно-наказващия орган и подлежи на съдебен
контрол. „Маловажните случаи“ се обуславят от наличието на предпоставки, при
които съответното наказание, предвидено за извършеното административно
нарушение се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни, като
наличието само на една или две от тях не е достатъчно за приложението на чл. 28
от ЗАНН. Необходимо е наличието на повечето от тях, за да се приеме, че
извършеното деяние представлява маловажен случай на нарушение. Такива предпоставки
според касатора са: предмет на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, наличието на обществено-опасни последици, наличие на други наказания
за подобни нарушения от административно-наказателно отговорните лица, наличие
на щети за държавата, респ. техния размер. Счита, че неправилно въззивният съд
е определил конкретното нарушение като маловажен случай. Противно на отразеното
в обжалваното съдебно решение нарушението е с висока степен на обществена
опасност, тъй като с него се нарушава установения ред, поради което същото не
попада в кръга на маловажните случаи на административни нарушения. Поради което
доводи, подкрепящи приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, мотивирани с липсата на
вреда, според касатора са неотносими към предмета на спора. Конкретното
нарушение не може да бъде определено като маловажно. Счита, че изложените
съображения могат да бъдат релевантни само във връзка с индивидуализацията на
наложената санкция с оглед размера й, но не и като изключващи я. Моли за отмяна
на оспореното решение.
В съдебно заседание касаторът се представлява от
юрисконсулт Ж., която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по
същество моли за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба ЕТ
„В.И.“ се представлява от управителя си В.Т.И.,
който моли съда да остави в сила оспореното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната
жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
По същество жалбата е
основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено от
фактическа страна, че АУАН № F401307/22.08.2018г. е съставен затова, че
при извършена проверка на 21.08.2018г. в 14.00 часа във валутно обменно бюро,
находящо се в гр. Плевен, ул. „Цар Борис III“ №1, експлоатирано от ЕТ „В.И.“ с
ЕИК ****** е установено, че не за всяка сключена сделка в обекта за обмяна на
валута се издава фискална касова бележка от наличното в обекта фискално
устройство. От проверяващия екип е извършена валутна сделка – „покупка“ на
5 EUR по курс 1.96 лева, на левова равностойност 9.80 лева. След
приключване на сделката валутният касиер не издал фискална касова бележка от
наличното и работещо в обекта фискално устройство, модел „DATECS DP-25KL“.
Същото се установило и от направената разпечатка на КЛЕН от наличното и
работещо в обекта фискално устройство за 21.08.2018г., от която е видно, че
няма издадена фискална касова бележка за стойността на сключената сделка. Проверката
е документирана с ПИПОБ №0001939/21.08.2018г., в който подробно са отразени
констатациите от проверката, с което са нарушени разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Представляващият ЕТ е
подписал акта без възражение. Въз основа на АУАН било издадено Наказателно
постановление № 374335-F401307/09.11.2018г. на Директор на ТД на НАП
Велико Търново, с което на ЕТ е наложено
административно наказание на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.27 /чл.83/ и
чл.3, ал.2 от ЗАНН и по чл.185, ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на
700 лева, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,
за това че при извършена проверка на 21.08.2018г. в 14.00 часа във валутно
обменно бюро, находящо се в гр. Плевен, ул. „Цар Борис III“ №1 и експлоатирано
от ЕТ е установено, че не за всяка сключена сделка в обекта за обмяна на валута
се издава фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство.
В съдебно заседание съдът
разпитал свидетелите Г.П. и М.С., от
чиито показания установил, че същите са извършили съвместна проверка на валутно
бюро стопанисвано от ЕТ , при което извършили контролна покупка на
5 EUR по курс купува 1.96 лева, равняващо се на 9.80 лева, за което
не им било издаден фискален касов бон от наличното фискално устройство в
обекта. Съдът приел, че показанията на свидетелите, както и приобщените по
делото писмени доказателства потвърждават констатациите в НП. Съдът счел, че НП и АУАН са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при спазване
изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН - в
присъствието на свидетеля, присъствал при установяване на нарушението. Издаденото
въз основа на АУАН наказателно постановление приел за законосъобразно и
правилно, при спазване изискванията на чл.57 и чл.53, ал.2 от ЗАНН. Съдът
изложил мотиви, че нарушението и в АУАН, и в НП е формулирано пълно, точно и
ясно, като е налице съответствие между описанието на нарушението и правната му
квалификация. Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното
нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено и законните разпоредби,
които са нарушени, като правилно и законосъобразно е цитирана и санкционната
норма в наказателното постановление - чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Съдът
направил извод, че фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в
НП, се потвърждават от всички събрани по делото доказателства - писмени и
гласни, които са безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Същите установяват по безспорен начин, че ЕТ е
допуснал нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти.
Независимо от
горните изводи на съда, последният приел, че в настоящия случай са налице
условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът
съобразил обстоятелството, че действително разпоредбата на чл.25 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и
отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства.
Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност
с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от
извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. От
друга страна обаче, доколкото не е възможно правната норма да обхване абсолютно
всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде
общите правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения. Според
въззивния съд именно затова, като коректив е създадена нормата на чл.28 от ЗАНН, даваща
възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след
като изследва конкретната фактическа обстановка. В конкретния казус, съдът
направил извод, че описаното нарушение попада в категорията на така наречените
„маловажни случаи“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Констатирал, че
конкретното нарушение е от категорията на простъпките на просто извършване, при
които не са предвидени вредни последици, различни от самото изпълнително
деяние, които трябва да настъпят, тоест в настоящия казус преценката за
наличието на маловажен случай не би могла да бъде извършена с оглед липсата на
настъпилите вреди, а следва да бъде направена след съобразяване с обществената
опасност на дееца, тежестта на нарушението и другите смекчаващи вината
обстоятелства. Съдът констатирал, че нарушителят до момента не е санкциониран
за противоправни деяния от категорията на процесното, тоест реализираното
поведение има инцидентен характер, а не носи белезите на тенденциозно
несъблюдаване на разпоредбите на данъчното законодателство. На следващо място приел,
че е налице формално административно нарушение, касаещо невисок размер, което
не е довело до загуби на държавата от неплатен данък. Отчел, че се касае за
левова равностойност 9.80 лв., поради което санкция от 700 лева очевидно не
съответства на тежестта на извършеното нарушение и не може да бъде възприета
като справедлива. С оглед гореизложеното съдът счел, че посочените в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН цели биха
били постигнати и без да бъде ангажирана административно-наказателната
отговорност на санкционираното лице, като решението, с което се приложи
институтът на малозначителността, ще окаже предупредително въздействие върху
дееца. На това основание съдът отменил оспореното НП.
Касационната инстанция счита извода на въззивния съд
за наличие на маловажен случай на нарушение за неправилен. Преценката за
маловажност на деянието, запретено като административно нарушение, включва в
себе си обективните и субективни признаци, обхванати от разпоредбата на чл.93,
т.9 от НК. Съгласно цитираната разпоредба, маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. От анализа на цитираната правна норма следва извод, че
маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да
се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на събраните по делото
доказателства, при всеки случай на административно нарушение. Съвкупната
преценка на всички тези обстоятелства трябва да обуслови във всеки конкретен
случай по-ниска степен на обществена опасност на конкретното извършено
нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
същия вид. По принцип е възможно и при формалните нарушения да се говори за
маловажност, но маловажните случаи на административни нарушения от вида на
нарушенията на „просто извършване” следва да се отличават от обикновените, типични
нарушения от същия вид. Предмет на нарушението по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 год. на МФ е неиздаване на фискална касова бележка от налично
и работещо фискално устройство, за извършена покупка, стойността на която е
заплатена в брой. Това е и обикновения,
типичен случай на административно нарушение от този вид, той е свързан с
неиздаване на касова бележка при извършена покупка и плащане в брой , като
законодателят не обвързва неотчитането на извършената продажба с настъпването
на някакви вредни последици. Ето защо, в конкретния случай на административно
нарушение, липсата на настъпили вредни последици е отчетена от законодателя при
очертаване на конкретния състав на административно нарушение. Правната теория и
съдебната практика е последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава,
очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно деяние,
което нормата запретява като престъпление, респ. нарушение от даден вид.
Обусловената от тях типична обществена опасност на деянието е съобразена от
Закона при фиксиране на общоустановената в него санкция, ето защо, тези
обстоятелства не могат след това да се явят едновременно като такива, които
определят и индивидуалната тежест на конкретното престъпление, респ. нарушение
от този вид, и следващото се за него индивидуализирано наказание.
Анализирайки съвкупно приложените по делото
доказателства, касационната инстанция преценява , че в конкретния случай не
може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Проверката за наличие на основания за
приложение на чл.28 от ЗАНН включва в
обсега си обективни и субективните признаци, касаещи: степента на обществена
опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за
деянието хипотези; съдебното минало и административните нарушения, извършени от
нарушителя, постигане целите на наказанието, въпреки освобождаването от
административно-наказателна отговорност, отношението на извършителя към
извършеното и към последиците от извършеното, възрастта и имотното състояние на
извършителя. Административният съд, действащ като касационна инстанция,
извършвайки служебна проверка за съответствието на първоинстанционното решение
с материалния закон, в който обсег се включва и проверката за маловажност на
деянието по чл. 28 от ЗАНН, въз основа на събраните пред първата инстанция
доказателства, установи следното: Единственият релевантен за приложението на
чл.28 от ЗАНН факт е, че извършеното нарушение от посочения вид е за първи път
и последното би могло да се третира като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Може да се разсъждава по въпроса, обаче, дали и това
обстоятелство има административнонаказателноправно значение за индивидуализация
на наказанието или като обстоятелство по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От друга
страна, засегнатият кръг обществени отношения , регулирани от ЗДДС и Наредба
№Н-18/2006 год. на МФ, обусловени от
целта на закона, свързана с отчетността
и проследимостта на сделките с оглед осъществяване фискалната политика на
държавата, е изведен като специален, под особена закрила, под особен режим.
Един от приложимите критерии за разграничаване на отношенията, поставени под
особено засилен режим на защита, е критерият за конституционната закрепеност на
защитените блага и косвен признак е тежестта и обременителността на
предвидената санкция. Плащането на данъци, установени със закон, е конституционно закрепено благо с
разпоредбите на чл.60 от Конституцията на Република България, като дължимостта
и размера на тези данъци се определят според доходите и имуществото на
задължените лица, като последните биха могли да бъдат установени обективно, ако
се отчетат по съответния предвиден в закона ред. Фискалните правоотношения са особено значими
и нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения. Самото
деяние накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране и
отчитане, затруднява дейността на органите по приходите и създава усложнения в
отношенията на данъчните субекти от една страна, и между тях и данъчните
органи, от друга. В същото време дори минимално предвидения размер на
имуществената санкция за неизпълнение на задължението за неиздаване на касова
бележка (500 лева), сочи, че законодателят е предвидил по- засилен режим на
санкциониране с оглед особена защита на съответния кръг отношения. При това
положение, съдът приема, че ЕТ е нарушил обществени отношения, които се
отличават с по-висока степен на обществена опасност. ЕТ не е представил доказателства: за имущественото състояние на
наказаното лице и размера на доходите си,
за да може на това основание да се направи обоснована преценка дали наложеното
наказание е несъразмерно тежко на действителното икономическо състояние на
наказаното лице. Касае се за ЕТ, т.е. за търговец по смисъла на ТЗ, за
търговските и счетоводните работи на което управителите следва да полагат
по-голяма от обичайната грижа-тази на добрия търговец и винаги своевременно и
съответно на нормативните изисквания да изпълняват всички задължения,
произтичащи от участието в търговския оборот. Липсата на доказателства за
смекчаващи отговорността на наказаното лице обстоятелства навежда на извода, че
не са налице достатъчно аргументи и доказателства за квалифициране на
извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, макар
и тази преценка да е такава за
законосъобразност съгласно задължителното за съдилищата ТР №1/2007 год. на ВКС.
На това основание оспореното решение като неправилно
следва да се отмени.
АНО е наложил имуществена санкция в размер а 700 лева
при предвидени граници на санкцията за този вид нарушения от 500 до 2000 лева.
От една страна в НП не е обоснована и мотивирана преценката на органа защо
налага наказание над минималния предвиден в закона размер, не е посочено кои
обстоятелства и доказателства налагат тази преценка. От друга страна, не са
налице данни за налагане на санкция над
предвидения в закона минимум, тъй като деянието е извършено за първи път, което
е отбелязано в самото НП, а стойността на покупката е ниска. Тук е мястото да
се посочи, че контролната покупка е един от способите за установяване на
нарушение на данъчното законодателство, поради което стойността на тази покупка
не може да има значение за преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН,
последната обаче би могла да окаже влияние върху индивидуализацията на
налаганото наказание и в конкретния случай, ведно с факта , че нарушението е
извършено за първи път, обуславя
налагането на минимален размер на санкция от 500 лева. Ето защо НП следва да се
измени, като се намали размерът на наложената имуществена санкция от 700 лева
на 500 лева.
Воден от горното и на основание чл. 63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 235 от 4.04.2019 г., постановено по анд № 304/2019 г., с което Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 374335-F401307/09.11.2018 г. на Директора на ТД на
НАП – Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 374335-F401307/09.11.2018 г. на Директора на ТД на
НАП – Велико Търново, с което на ЕТ „В.И.“ със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул „Яне Сандански“ №23, ет.1, ап.3, с БУЛСТАТ ******,
представлявано от В.Т.И., на основание
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 700.00 лева, като намалява размера на имуществената санкция
от 700 /седемстотин/ на 500 /петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2. /п/