Р E Ш Е Н И Е

 

№ 554

 

гр.Плевен, 22.10.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                          КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                                                                          

при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 590 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С решение № 261 от 12.04.2019 год., постановено по НАХД № 29/2019 год., Районен съд – Плевен  потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-005366 от 10.10.2018 г. издадено от Началник сектор към ОД на МВР - гр. Плевен, сектор „Пътна полиция”-Плевен, с което на жалбоподателя Ц.Т.И. са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата - глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Против горното решение подадена касационна жалба от Ц.Т.И. от гр. Плевен, чрез пълномощника му адв. П. Я. ***, в която излагат доводи, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалния закон. Твърди се, че при постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в НП, без да съобрази доводите от жалбата, с която е сезиран, както и събраните в хода на съдебното производство доказателства. Сочи се, че са кредитирани единствено показанията на полицейските служители- актосъставител и свидетел при съставяне на АУАН, но необосновано не е дадена вяра на другия разпитан свидетел по делото, а именно лицето, което е пътувало в автомобила заедно с жалбоподателя. Излагат се доводи за липса на умишлено поведение от страна на жалбоподателя, както и за непроизнасяне от страна на РС- Плевен по изложените във въззивната жалба доводи, касаещи пороци в издаденото НП, което според касатора не  отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. По отношение на нарушението на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП не се излагат оплаквания. В заключение се прави искане да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно оспореното решение, както и да бъде отменено издаденото НП.

В съдебно заседание  касаторът се явява лично и с процесуалния си представител адв. П. Я.. Поддържат касационната жалба по изложените в нея основания. Адвокат Я. излага допълнително доводи, че е необосновано твърдението на административнонаказващият орган, че доверителят му не е ползвал пътя по неговото предназначение като се позовава на разпоредбите на  чл.104Б от ЗДвП и § 6 от ПЗР ЗДвП  

Ответникът не изпраща процесуален представител и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява становище, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването, че въззивният съд не е съобразил доводите от въззивната жалба и всички събрани в хода на съдебното производство доказателства при излагане на приетата от него за установена фактическа обстановка. Направен е цялостен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и съдът е изложил мотиви защо кредитира именно показанията на полицейските служители, а не тези на свидетеля Ц.Д.. Съдът напълно е съгласен с изложените  мотиви, поради което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, съобразно разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК. Очевидно от анализа на събраните доказателства, вкл. и метеорологичната справка, с която са установени пътните условия, се опровергават твърденията на касатора за липсата на умишлено поведение при осъществения „дрифт“. В тази насока РС- Плевен също е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящия съд.

С оглед приетата за установена от РС- Плевен фактическа обстановка очевидно следва да се приеме, че е доказано осъществяване на нарушение по смисъла на чл.104Б, т.2 от ЗДвП, забраняващ използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Осъщественият умишлено „дрифт“  от страна на нарушителя очевидно не е свързан с превоз на хора и товари и е осъществен на път по смисъла на § 6, т.1 от ДР на ЗДвП, в който текст изрично е посочено, че към пътищата се приравняват и улиците. Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че при издаване на оспорваното НП не са допуснати твърдените от касатора нарушения на закона, които да обуславят неговата отмяна. По отношение на нарушението на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП не се излагат оплаквания, поради което настоящият съд намира, че с оглед разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК не е обвързан да извърши проверка на оспорения съдебен акт в тази му част.

Оспореното решение е постановено от родово и местно компетентен съд, при спазване на процесуалните правила за разглеждане на производството, поради което АС- Плевен намира, че същото е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 261 от 12.04.2019 год., постановено по НАХД № 29/2019 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/                     2./п/