Р E Ш Е Н И Е

 

541

 

гр.Плевен, 17.10.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                              

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

                                 ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

                                                       Катя Арабаджиева

                    

при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 589 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

         С решение № 234/04.04.2019 г., постановено по НАХД № 264 по описа за 2019 г., Районен съд- Плевен е отменил Наказателно постановление № НЯСС-5/11.01.2019 г. издадено от Заместник председател на ДАМТН, оправомощен със заповед № А-5/02.01.2018г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл.83 и чл.53, ал.2 от ЗАНН, вр. чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена на Община Пордим, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „*****“ №1, ЕИК 000413999, представлявана от Д.Р.В.– кмет на общината, административно наказание, за нарушение на разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, имуществена санкция в размер на 2000 лева, за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор- гр.София, чрез мл. експерт, юрист Е.З., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен в нарушение на материалния и процесуалния закони, поради което е направено искане същото да бъде отменено. Твърди се, че не са налице посочените от РС- Плевен съществени нарушения при съставянето на АУАН и обжалваното НП. Излагат се подробни доводи, че с оглед съставения констативен протокол № 03-04-43/01.08.2018 г. безспорно е установено, че собственикът на язовира не е изпълнил даденото задължително предписание по КП № 03.04-2014/23.11.2017 г., което е със срок на изпълнение 31.03.2018 г., както и че Община Пордим в качеството ѝ на собственик на язовира е била надлежно уведомена за направените констатации и дадените задължителни предписания. Оспорва се изложеното от РС- Плевен несъответствие м/у правната квалификация на нарушението в АУАН и НП като се твърди, че нормата на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е санкционна и с посочването ѝ в атакуваното НП административнонаказващият орган е избегнал нарушение по смисъла на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Оспорват се и мотивите на РС- Плевен, свързани с обстоятелството, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40 от ЗАНН, като се твърди, че поканата за съставяне на същия е получена от служител на общината, а от съдържанието ѝ е видно, че кметът е поканен да присъства лично или чрез упълномощен представител на посочената дата, а от издаденото пълномощно на Д.Д.е видно цитирането на  процесния АУАН, поради което следва да се приеме, че поканата е доведена до знанието на въззивния жалбоподател. Излагат се доводи, че в хода на административнонаказателното производство по несъмнен начин са установени законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на Община Пордим, във връзка с което е наложено справедливо наказание, съобразено с тежестта на нарушението. В заключение се прави искане да бъде отменено оспореното решение и да бъде потвърдено издаденото от касатора НП.

         В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът също не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно, а касационната жалба против него е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

За да отмени горното наказателното постановление районният съд е изложил два аргумента, които се оспорват от касатора, а именно, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато процесуално нарушение, което съставлява самостоятелно отменително основание, тъй като АУАН № 03-061 е съставен на 24.10.2018г. в отсъствието на нарушителя, противно на императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и че е налице разминаване в правната квалификация на нарушението между АУАН и НП. В АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, а в НП е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.200, ал.1 т.39 от ЗВ.

Касационната инстанция намира за основателни оплакванията на касатора, касаещи първото от основанията, посочено от въззивния съд като съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН. Съобразно разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В конкретния случай субект на административнонаказателна отговорност е лице, заемащо публична длъжност- кмет на населено място, поради което очевидно не е лице, което да не може да бъде намерено от съответния административен орган. Второто предложение на цитирания по- горе законов текст обаче дава възможност за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, но след връчване на надлежна покана. От приложеното на л.19 /гръб/ от въззивното производство известие за доставяне е видно, че въпросната покана не е получена от лицето, за което е предназначена или от негов пълномощник, а от лице, посочено само с двете си имена, а именно К.Д., за която не е ясно в качеството си на каква е получила пощенската пратка, респ. дали е довела съдържанието на същата до знанието на кмета. От приложеното на л.18 по делото пълномощно обаче е видно, че кметът на община Пордим е упълномощил Д.Ц.Д.с правото да подпише и получи съставените АУАН по Закона за водите, във връзка с подробно изброени в пълномощното КП, които съвпадат с посочените в поканата. Д. се е явил пред административния орган на посочената в поканата дата и е присъствал при съставяне на АУАН, което се удостоверява с подписа му, положен в този акт. От горното може да се направи извод, че поканата е доведена до знанието на субекта на административнонаказателна отговорност, който е упълномощил лице, което да го представлява пред административния орган за съставяне на именно на процесния АУАН, поради което следва да се приеме, че не е налице нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН при съставяне на последния, както е посочил въззивния съд.

Настоящият съдебен състав не споделя и другия довод, изложен във въззивното решение, послужил като основание за отмяна на оспореното НП.

В АУАН нарушението е квалифицирано като такова по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. В горната норма са посочени правомощия на  председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 от ЗВ. С посочването в НП като нарушена разпоредбата на чл. 200 ал.1 т.39 за неизпълнение на предписание, дадено на осн. чл. 190а ал.1т.3 ЗВ, са изпълнени изискванията на чл. 57 ал.1 т.6 ЗАНН. Чл. 200 ал.1 т.39 ЗВ предвижда наказание имуществена санкция за юридическите лица в размер от 1000лв. до 20 000 лв. за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал.2 ЗВ, което съдържа правилото за поведение, а именно собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията на ДАМТН по чл. 190а ал.1 т.3 ЗВ, каквото именно е описаното в обстоятелствената част на НП нарушение. 

Наложената санкция е към минимума на закона, същата е съответна на тежестта на извършеното нарушение.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 234/04.04.2019 г., постановено по НАХД № 264 по описа за 2019 г. на  Районен съд- Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-5/11.01.2019 г., издадено от Заместник- председател на ДАМТН, оправомощен със заповед № А-5/02.01.2018г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл.83 и чл.53, ал.2 от ЗАНН, вр. чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена на Община П., седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „*****“ №*, ЕИК 000413999, представлявана от Д.Р.В.– кмет на общината, административно наказание, за нарушение на разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, имуществена санкция в размер на 2000 лева, за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.

Решението не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.  /П/                                                                                          

  

                 2./П/