РЕШЕНИЕ

№ 665

град Плевен, 19.11.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. СНЕЖИНА ИВАНОВА 2. РАЛИЦА МАРИНСКА

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 588/2019 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Б.И.П. *** срещу решение № 47 от 11.04.2019 г. по а.н.д. № 42 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Левски, с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно. Посочва, че Районен съд гр. Левски не се е обосновал в пълнота защо приема, че издадените АУАН и наказателно постановление са законосъобразни, както и че при постановяване на решението, съдебният състав не е изследвал в пълнота реда за съставяне на АУАН и наказателното постановление. Посочва, че видно от текста на наказателно постановление № 18-0938-005857/30.10.2018 г., е формално описана фактическата обстановка при констатиране на извършеното нарушение, както и че наказващият орган шаблонно е описал посоката на движение на превозното средство, устройството, чрез което е установена скоростта на движение. Твърди, че не е описана пътната обстановка в детайли. Посочва, че първоинстанционният съд единствено се е позовал на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която норма е оборима презумпция и не може да служи за основа за формирането на извод, че издадените актове са законосъобразни. Сочи, че в постановеното наказателно постановление е нарушен чл. 57. ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като бланкетно е описана фактическата обстановка, без конкретика. Твърди, че първоинстанционният съд, без да изследва цялостната фактическа обстановка е приел, че постановлението е законосъобразно, както и че в тази насока, не е и изготвил мотиви, които да подкрепят направените от него разсъждения. Излага доводи, че при постановяване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които са основание за отмяна на решението. Счита, че при постановяване на решението, съдебният състав грубо е нарушил процесуалните правила, като не е назначил изготвянето на експертизи, които да установят дали автобусът може да развие скорост от 111 km/h и дали представеният тахограф правилно е отчел скоростта на движение на МПС. Излага доводи, че видно от приложените материали по делото и постановеното съдебно решение, районният съд не е провел съдебното следствие по начин, който да обезпечи всестранното и пълното изясняване на всички обстоятелства по случая и разкриване на обективната истина. Твърди, че като е провел съдебното дирене по описания начин в протокола от съдебното заседание на 11.03.2019 г., съдът е нарушил чл. 13 НПК, чл. 14, ал. 1 НПК и чл. 107, ал. 2 и ал. 3 от НПК. Счита, че незаконосъобразно съдът служебно не е допуснал изготвянето на експертизи, дори да не е имало изрично искане за това, тъй като компетентен орган е длъжен да предприеме всички законови мерки за разкриване на обективната истина. Намира, че като не е направил това, районният съд е пренебрегнал основно свое задължение, каквото е служебното разкриване на обективната истина, независимо от процесуалното поведение на страните. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е изследвал фактическата обстановка относно автоматизирано техническо средство TFRM 1-М-585. Навежда доводи, че съдът е направил изводи относно състоянието на шайбата на тахографа, което е абсолютно грешно, тъй като не разполага със съответните компетенции за разчитането на шайбата на тахографа. По отношение на горепосочените обстоятелства, твърди, че е извършено смесване на функциите на съдебният състав с тези на вещото лице, което е недопустимо и незаконосъобразно. Посочва, че липсата на доказателства за правилното отчитане на тахографа и необходимостта от специални знания за разчитането му, които съдът не притежава, налагат връщане на делото за събиране на доказателства и назначаване на експертизи. Счита, че при разпита на свидетелите, съдебният състав не е извършил пълен и задълбочен разпит на лицата, както и че не е разпитал свидетелите относно пътната обстановка, поставените пътни знаци и пр. Посочва, че никъде в съдебното решение не са взети предвид обясненията на жалбоподателя, както и възраженията му по вмененото му нарушение. Твърди, че тези допуснати пороци са съществени и всяко едно от тях води до ограничаване на правата му като страна в производството и са основание за отмяна на постановеното съдебно решение. Моли съдът да постанови решение, с което да отмените решение № 47/11.04.2019 г., постановено по а.н.д. № 42/2019 г. по описа на Районен съд - Левски, с което е потвърдено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът - Б.И.П. ***, се явява лично и ас адв М.Я.от САК, който намира решението за незаконосъобразно, тъй като съдът не е изяснил фактите по делото и не е назначил съдебно-техническа експертиза, която да установи, че ограниченото на скоростта е конструктивно заложено и е невъзможно управление от водача с твърдяната скорост. Представя писмени бележки , в които поддържа тврдението за допуснато съществено процесуално нарушение от съда, тъй като не е изяснил фактите по делото и не е назначил експертиза, намира, че АУАН е съставен при неспазване на правилата по чл. 42 от ЗАНН, тъй като нарушението е описано шаблонно, не се посочва знак, който е поставен, не е описано, че автобусът е спрял на знак „Стоп“ и по този начин не може да се ползва с материална доказателствена сила. Прави искане за отмяна на решението или отмяна и връщане на друг състав на РС Левски. Претендира разноски в размер на 370 лева.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР - Плевен, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно е следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 18-0938-005857 от 30.10.2018 г. на началник сектор към ОД МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на Б.И.П. ***, за това, че на на 21.10.2018 г. в 11.58 часа в с. Българене, ул. „Сливница”, път І-3, км. 50+070, като водач на автобус Исузу Роял 27, с рег. № ******, собственост на Община Свищов, управлява МПС в посока към с. Обнова със скорост 111 км/ч при максимално разрешена за населено място 50 км/ч. – нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1100 лв. (хиляда и сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като са отнети 12 контролни точки.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо , но постановено при допуснато съществено процесуално нарушение на съда, тъй като не е изпълнил задължението си да събере всички относими доказателства , за да се установи обективната истина.

В жалбата срещу НП касаторът е направил искане за назначаване на техническа експертиза именно за доказване на твърдението си, с оглед представено удостоверение от дружеството вносител на този вид МПС, че конструктивно е ограничено движението на този модел автобуси до скорост от 100 км/ч. Съдът въообще не се е произнесъл по това доказателствено искане, а в решението е отбелязал, че искане за допускане на техническа експертиза не е заявено, което не кореспондира с жалбата на лицето. Предвид горепосоченото следва решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд за назначаване и изслушване на съдебно-техническа експертиза с оглед установяване на фактическата обстановка.

С оглед изхода на делото и искането на пълномощника на касатора за присъждане на разноски, съдът намира, че искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като съгласно ТР №2/2009 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 47/11.04.2019 г. по а.н.д. № 42/2019 г. на Районен съд - Левски.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Оставя без уважение искането на Б.И.П. *** за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ 1. /П/

2. /П/