Р E Ш Е Н И Е
№ 440
гр. Плевен, 31.07.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Цветелина Кънева
Членове:Катя Арабаджиева
Снежина
Иванова
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 582 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
С Решение № 319 от 7.05.2019 г., постановено по анд № 692/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-001528
от 4.04.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „ПП“, с което на И.К.К.,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100.00 лева за това, че на 24.03.2018г.
в 21:45 часа в гр. Плевен, на
кръстовището, образувано от ул. „Георги Кочев“
и бул. „Христо Ботев“, като водач на лек автомобил „*******“ с рег. №*******,
навлязъл и преминал в кръстовището от ул. „Георги Кочев“ на червен сигнал на
светофара, при нормален режим на светофарната уредба, извършвайки завой надясно
по бул. „Христо Ботев“ в посока хотел „Балкан“.
Срещу постановеното решение е подадена касационна
жалба от И.К.К., в която моли съда да прочете възражението му до КАТ – Плевен, което твърди,
че го е посъветвал лично да напише
началник на КАТ – Плевен. Сочи, че „делото не може да бъде спечелено“ при
стеклите се обстоятелства. Счита, че следва да се говори само истината, че е
могъл да доведе свидетел, който не е бил такъв, както и че би работил друго и
би прекратил тази си дейност. Моли за отмяна на решението на съда и за отмяна
на наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и
поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени
наложеното наказание , тъй като е таксиметров шофьор и отнемането на книжката
му ще го остави без работа.
В съдебно
заседание ответникът по касационната жалба ОД на МВР - Плевен, не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено от
фактическа страна, че на 24.03.2018г. около 21:45 часа в гр. Плевен в близост
до кръстовището, образувано от ул. „Георги Кочев“ и бул. „Христо
Ботев“, полицейските служители Ц.В.и М.Н.изпълнявали служебните си задължения,
свързани с контрол на автомобилния транспорт. Двамата констатирали, че К., като
водач на лек автомобил „*******“ с рег. №******* навлязъл и преминал в
кръстовището от ул. „Георги Кочев“ на червен сигнал на светофара, при нормален
режим на светофарната уредба, извършвайки завой надясно по бул. „Христо
Ботев“ в посока хотел „Балкан“. За така установеното нарушение
актосъставителят В. съставил против жалоподателя АУАН №1528/24.03.2018 година,
в който изложил описаната по-горе фактическа обстановка. Като нарушена в АУАН
била посочена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възпроизведена в наказателно постановление, с което на К., на
основание чл.183, ал.V, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 100,00 лева за извършено нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Така описаната по - горе фактическа обстановка съдът
установил въз основа на събраните в хода на съдебното следствие по делото
писмени доказателства и показанията на контролните органи, които съдът кредитирал
с доверие като убедителни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Приел, че тези
свидетели пресъздават свои преки и непосредствени впечатления относно
релевантните по делото факти, намирали са се на място, осигуряващо им добра
видимост към мястото на нарушението, описано в АУАН и в НП и вниманието им е
било насочено конкретно към спазване на правилата за движение на МПС предвид
изпълняваните от двамата служебни задължения, свързани с осъществяване контрол
на автомобилния транспорт. От показанията им съдът установил, че на посочените
в АУАН и в НП дата и място, К. е управлявал лек автомобил „*******“, като
навлязъл и преминал в кръстовището от ул. „Георги Кочев“ на червен сигнал на
светофара, при нормален режим на светофарната уредба, извършвайки завой надясно
по бул. „Христо Ботев“ в посока хотел „Балкан“. Съдът изложил мотиви, че
така установената фактическа обстановка не се опровергава от обясненията на К.,
които съдът приел за изолирани и неубедителни и не кредитирал с доверие.
При така установените факти съдът направил извод, че К.
е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП,
като не е изпълнил задължението си да съобрази своето поведение със светлинните
сигнали. Така осъщественото нарушение според въззивния съд е на просто
извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. С факта на
неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението
е осъществен. Приложимата санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 183, ал. V,
т. 1 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба в размер на 100,00 лева,
каквото по вид и размер е и наложеното на жалбоподателя. Съдът констатирал, че
АУАН и НП са издадени компетентен по материя, място и степен орган, предвид
приобщените към доказателствения материал по делото заповед №
8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи. На тези основания
съдът потвърдил оспореното НП.
Така постановеното решение се преценява от
касационната инстанция като правилно и обосновано на събраните по делото
доказателства.
Възражението на касатора е, че не е
преминал с автомобила си на червен сигнал, вписал е в самия АУАН-„преминаването
е на жълт сигнал“. В подкрепа на същото твърдение не са налице никакви
доказателства. Налице са само доказателства за обратното – за това, че
касаторът като водач е преминал с автомобила си на червен сигнал на
светофарната уредба, в какъвто смисъл са показанията на разпитаните свидетели В.
и Н.. Същите са категорични, че при процесната проверка са били застанали на
уширението близо до спирката, до самото
кръстовище, откъдето са имали абсолютна
видимост и категорично са възприели, че водачът е преминал на червен , а не на
жълт сигнал на светофара. Актосъставителят заявява категорично, че ако
възприеме някой да преминава на жълт сигнал, не взема отношение, защото
преценява, че все пак има шанс да напусне кръстовището и да го освободи, да има
време да се изнесе от кръстовището. Техните показания са непротиворечиви, последователни,
категорични, като няма основания съдът да счита, че са предубедени или целящи
н.да набедят наказаното лице. Дори да се възприеме тезата на касатора, че е
преминал на жълт сигнал на светофарната уредба, следва да се има предвид, че
съгласно чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДП, жълта светлина означава "Внимание, спри!". Т.е.
водачът , при светнала жълта светлина няма право да потегля, за да премине.
Изключение за преминаване на жълта светлина е предвидено само за онези от водачите, които в момента на
подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са
толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за
движението, и за водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, за да
могат да го освободят. Касаторът нито
твърди, нито представя доказателства за наличие на ситуация, която изключва
задължението му да спре на жълт светофар, напротив, твърди, че е преминал на
жълт светофар, което граматически налага извод, че е възприел жълтия сигнал и е
взел решение да премине, т.е. не се е намирал в ситуация да не е могъл да спре,
или да е навлязъл в кръстовището, за да се изтегли. Ето защо касационната
инстанция преценява, че събраните от РС доказателства установяват същата фактическата обстановка, посочена в
АУАН и в НП.
Настоящият състав на съда счита, че
решението на РС е правилно, като въз основа на събраните по надлежния ред
непротиворечиви доказателства правилно е установена фактическата обстановка, и
към същата правилно е приложен материалния закон. Изложените в АУАН твърдения
са доказани, и в НП точно са приложени съответните санкционни норми на ЗДвП.
Като е потвърдил НП, РС е постановил правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 319 от 7.05.2019 г., постановено по анд № 692/2018 г. на
Районен съд – Плевен .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2. /п/