Р E Ш Е Н И Е

№ 441

гр. Плевен,31.07. 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Цветелина Кънева

Членове:Катя Арабаджиева

Снежина Иванова

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 580 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.

С Решение № 287 от 22.04.2019 г., постановено по анд № 545/2019 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 1869/19.02.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на Б.С.П. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложено административно наказание – глоба по чл.266, ал.1, предл. четвърто от ЗГ в размер на 200.00 лева, на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите са отнети вещите, предмет на нарушението-2,5 пр.куб.м. дърва за огрев от видовете акация и бряст с пазарна стойност 150 лева, и на основание чл.20 от ЗАНН е отнета вещта, послужила за извършване на нарушението – 1 бр. бус „****“ с рег. № ***** с пазарна стойност 1500 лева, за това че на 22.12.2018 г. в 18:00 часа в гр. Плевен, общ. Плевен, насипан път от кв. „****“, водещ към главен път гр. Плевен – гр. Русе, транспортира с превозно средство – бус „****“ 108Д с рег. ****, 2.5 пр.м3 /две цяло и пет пространствени кубически метра/ дърва за огрев от видовете акация и бряст, немаркирани с контролна горска марка или друга марка.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция по горите – Ловеч, представлявана от инж. П. П. Б., в която излага доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно и неправилно. Мотивът на съда, че както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, счита за неправилен. Описаното в АУАН и НП нарушение е ясно и кореспондира с посочените нарушени законови разпоредби. Описаното нарушение в АУАН е едно, а именно че лицето Б.С.П. транспортира с МПС 2.5 пр. м3 дърва за огрев от видовете акация и бряст, немаркирани с КГМ или с друга марка. Според касатора ясно е посочено изпълнителното деяние – транспортира. Счита за неправилно становището на съда, че е отразено безлично, че в товарния автомобил е имало съответно количество дървесина за огрев, без необходимите по закон КГМ и без превозен билет. За констатираното нарушение транспорт на дървесина без превозен билет има съставен друг АУАН и издадено друго НП, което не е предмет на настоящото производство. В действителност при съставянето на АУАН не е посочена пълната цифрова квалификация на описаното в обстоятелствената част нарушение. Това обаче впоследствие при издаване на НП е отстранено с посочване на пълните нарушени законови разпоредби, а именно – чл. 213, ал. 1, предл. четвърто, т. 1 от Закона за горите. Според касатора това е допустим процесуален способ за конкретизация на формираното обвинение, без да е налице изменение от фактическа страна и е във връзка с правомощията на административнонаказващия орган съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 3 от ЗАНН. Упражняването на тези правомощия е указано в НП с изписване на посочените текстове от закона. На това основание не счита това за процесуално нарушение, което съществено да е нарушило правото на защита на наказаното лице, тъй като за предмета на съдебното производство от значение е именно формулираното в НП нарушение и точната му квалификация. На следващо място счита, че от събраните писмени и гласни доказателства по делото е доказано нарушението, неговият извършител и неговата вина. Както съставеният АУАН, така и издаденото НП отговарят на всички изисквания на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от същия закон, направено е пълно и точно описание на нарушението, правилна е правната квалификация на нарушението, липсва противоречие между констатациите в АУАН и НП. Твърди, че при определяне на наказанието АНО е наложил наказание глоба в предвидения минимум и отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението. С така наложените наказания се постигат задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН – административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. От друга страна АУАН и неговото изпълнение не засягат по никакъв начин права и законни интереси в по-голяма степен от ней-необходимото за целта, за която същият е издаден. АНО при издаването на НП се е съобразил с принципа на съразмерност и счита, че по никакъв начин не се причиняват вреди, несъизмерими с преследваната цел. Всички обстоятелства, които характеризират в пълен обем нарушението са отразени ясно, точно и безпротиворечиво, както в АУАН, така и в НП. Позовава се на разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от Закона за горите и счита, че правилно е постановено отнемането на буса в полза на държавата, поради което НП е напълно законосъобразно в тази му част. В заключение моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение и да потвърди НП, алтернативно-да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание касаторът –РДГ Ловеч, не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба Б.С.П. се представлява от адв.В.П.с надлежно пълномощно, която моли съда да остави в сила оспореното решение, като излага подробни съображения за допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения-непосочване на конкретното изпълнително деяние, на конкретното действие, което е извършено. Счита за правилни съображенията на съда за неправилност на преценката на АНО за отнемане на товарния автомобил.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество жалбата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 1869    от 3.01.2019г., с който е констатирано, че на 22.12.2018 в гр. Плевен, около 18 ч, П. е транспортирал по насипен път кв”Бала байр” водещ към главен път Плевен-Русе с превозно средство бус „****”** с регистрационен №*****. 2,5 пр.куб.м. дърва за огрев, немаркирани с КГМ или др. марка от видове акация и бряст, с което е нарушил чл.213, ал.1, т.1от ЗГ. В НП е възпроизведено описаното в АУАН нарушение, като е посочено, че с деянието П. виновният е нарушил чл.266, ал.1,пр4 във вр. с чл.213, ал.1, пр4,т1 от ЗГ.

Съдът разпитал актосъставителя Р., от чиито показания установил, че на посочената в АУАН дата получили сигнал от служители на МВР-Плевен, че е спрян бус марка „*****”, като мястото, където е спряно е „Бала байр”,пътят, водещ към главен път София-Русе.С. В. отишли на място и заварили товарния бус с натоварени дърва за огрев от бряст и акация, измерили кубиците с ролетка и констатирали, че извозеният дървен материал е без контролна търговска марка. За нарушението, че транспортира дървесина, съставили акт и задържали превозното средство с натоварената в него дървесина. В този смисъл били и изслушаните показания на свидетеля В.. Съдът кредитирал показанията на свидетелите като логични и дадени добросъвестно, както и съответни със събраните по делото писмени доказателства.

На базата на събраните доказателства съдът намерил за установена описаната от актосъставителя и свидетеля  в показанията им фактическа обстановка. Независимо от това обаче, съдът счел, че при издаване на акта и наказателното постановление са допуснати съществени по своя характер нарушения на процесуалните правила, доколкото същите са довели до засягане правото на защита на санкционираното лице. Според въззивния съд при издаване на АУАН не е била изпълнена стриктно разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, защото при описание на твърдяното нарушение изобщо липсва посочване на конкретно действие, респективно бездействие, с което да се осъществява изпълнителното деяние на нарушението. Изобщо според РС не ставало ясно от описанието на нарушението, дадено в АУАН, какво всъщност се вменява на П. да е извършил, като липсва описание на каквото и да било изпълнително деяние. Напротив, в АУАН съвсем безлично е отразено, че в товарен камион имало съответно количество дървесина за огрев без необходимите по закон контролни горски марки и без превозен билет, но от това описание не ставало изобщо ясно каква е връзката на П.  с тази констатация. Изписана е санкционната норма на чл .213,ал.1,т.1 от ЗГ, която е обща , без да е посочено цифрово коя от всички предложения на чл.213, ал1 е извършил като нарушение  и какви действия от кръга на отразените в нормата на чл.213, ал.1 от ЗГ същият е извършил в нарушение на закона – дали е осъществявал разпоредителни сделки, или товарил, или разтоварвал, транспортирал, преработвал или съхранявал дървесината, като само текстово е изписано, че е транспортирал, т.е пр.4 на ал.1 на чл. 213от ЗГ. Съдът направил извод, че липсата на правилно изписване на нарушената разпоредба с посочване на конкретната хипотеза - конкретното изпълнително деяние всякога е съществен пропуск, доколкото на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност следва да е ясно още със съставянето на акта за кое именно негово поведение /действие или бездействие/ му се съставя акта, за да може това лице да организира адекватно защитата си по предвидения за това ред в ЗАНН още при подписване на акта, съответно в предвидения тридневен срок от връчването му. Съдът констатирал, че в НП вече било конкретизирано, че П. е извършил транспортиране на дърва за огрев в нарушение на ЗГ, и вече нарушената материална разпоредба е конкретизирана ката такава по чл. 213, ал.1, пр.4, т. 1 от ЗГ.

Според въззивния съд в наказателното постановление били отразени на практика две различни изпълнителни деяния, в същото е записано и че  дървесината не е била маркирана с контролна горска марка , което иначе са две самостоятелни забрани, визирани в нормата на чл.213, ал.1 от КТ, съответно по т.1 и т.2. Същевременно, обаче, е дадена една обща правна квалификация на установеното като за едно едно нарушение, а и в акта, и в наказателното постановление на няколко места е отразено, че жалбоподателят е извършил едно нарушение. Съдът извел извод, че констатираните пропуски при издаването на АУАН и наказателното постановление, които са се отразили върху правото на защита на наказаното лице, съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.

В частта по отношение постановеното с НП на основание чл.273, ал.1 ЗГ отнемане на вещите, послужили за извършване на нарушението – 1бр. бус „**** с регистрационен №*****, въззивният съд изложил следните мотиви: Съгласно  чл. 273, ал.1 от ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. Съдът приел, че АНО не е представил никакви доказателства относно собствеността и стойността на отнетото МПС - 1 бр. бус „***** с регистрационен №****** , необходими с оглед преценка за съответствие между стойността на превозваните дърва и МПС и характера и тежестта на извършеното нарушение. При това положение извършеното отнемане на процесният автомобил приел за очевидно несъразмерно на характера и тежестта на извършеното нарушение, както и осъществено в разрез с Постановление № 2/15.12.1978 г. по н.д. № 2 от 1978 г. на Пленума на ВС, в което се сочи, че само: "ако в специалния закон липсва съответната разпоредба за отнемане в полза на държавата, следва да се прилагат чл. 20 от ЗАНН и чл. 53 от НК, при положение, че са налице условията за това ...". В случая в Закона за горите липсва "съответна разпоредба", която да обвързва отнемането на вещи, послужили за извършване на нарушението в полза на държавата, с преценката за съответствие на стойността на отнетото с характера и тежестта на административното нарушение. Такова предвиждане е налице в разпоредбата на чл. 20, ал.4 от ЗАНН съгласно, която: "Отнемането по ал.1 и 3 не се допуска, когато стойността на вещите, явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго." Съдът приел, че размерът на отнетото в полза на държавата, наложено за извършено административно нарушение, трябва да е съразмерно на вида и тежестта на нарушението. За задължение на АНО приел доказването, че са налице предпоставките за отнемане в полза на държавата на вещите, като ангажира необходимите и относими доказателства относно собствеността им и за съответствието между стойността им. По отношение на последното изискване е следвало в самото НП да се изложат мотиви за наличието на подобно съответствие, каквито в случая няма. При липсата на доказателства по административнонаказателната преписка в посочената насока, за съда не станало ясно как АНО е извършил преценка по приложението на чл. 273, ал.1 от ЗГ, каквато последният е длъжен да извърши именно на базата на събраните доказателства за всеки отделен случай. Констатирал, че в АУАН и в НП не е посочено и чия собственост е от една страна, а от друга-посочената в НП стойност на буса от 1500лв е опровергана с представено удостоверение за стойността на буса-3200лв. Направил извод, че в случая стойността на този автомобил явно не съответства на характера и тежестта на нарушенията, изразяващи се в натоварване на 2,5 пр.куб.м. дърва  ,чиято стойност   е многократно по-ниска -150лв в сравнение със стойността на отнетия автомобил . На това основание приел, че и в тази част НП следва да се отмени.

Касационната инстанция намира постановеното решение за неправилно и необосновано на събраните по делото доказателства.

Неправилен и несъответен на приобщените материали по делото е изводът на въззивния съд, че от описанието на нарушението в съставения АУАН не ставало ясно какво всъщност се вменява на П. да е извършил, тъй като липсвало описание на каквото и да било изпълнително деяние, а само безлично било отразено, че в товарен камион имало съответно количество дървесина за огрев без необходимите по закон контролни горски марки и без превозен билет, но от това описание не ставало изобщо ясно каква е връзката на П.  с тази констатация. Видно е както от съставения и приложен на л.17 от делото акт за установяване на нарушението, така и от НП на л.8, че ясно, конкретно, изчерпателно и недвусмислено е посочено изпълнителното деяние на нарушението и то се изразява в „транспортиране“ на съответното количество дърва. Вярно е, че в АУАН не е посочено конкретното предложение от нормата на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, сочещо именно изпълнителното деяние, но след като словесно е описано ясно, че се касае за транспортиране на дървесина, непосочването на конкретното предложение от нормата не съставлява съществено процесуално нарушение, защото не препятства привлеченото лице да разбере какво му се вменява. Освен, че е описано словесно , че транспортира дървесина, е описано , че това е осъществено с конкретно превозно средство, чиито индивидуализиращи белези са посочени. Никъде настоящата инстанция не констатира в АУАН да е посочено само, че дървата просто се намират в буса, напротив –конкретно е изписано, че те се транспортират с този бус по описания маршрут. На второ място, допуснатия несъществен пропуск в АУАН-непосочване на конкретното предложение от нормата на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, е преодоляно по реда на чл.53, ал.2 от ЗААН в наказателното постановление, в което вече е посочено предл. четвърто от ал.1 на нормата. Неясен за касационната инстанция остава извода на въззивния съд, че в наказателното постановление били отразени на практика две различни изпълнителни деяния, тъй като в същото е записано и че  дървесината не е била маркирана с контролна горска марка , което иначе са две самостоятелни забрани, визирани в нормата на чл.213, ал.1 от КТ, съответно по т.1 и т.2. Както в АУАН, така и в НП е описано едно единствено изпълнително деяние на нарушението- „транспортира“, което именно е действието, осъществяващо състава на нарушението. Посочването, че се транспортира дървесина, немаркирана с контролна горска марка или друга марка не само не съставлява друго, различно изпълнително деяние, но изобщо не съставлява изпълнително деяние на нарушението. Дървесината, немаркирана с контролна горска марка или друга марка, съставлява предметът на нарушението, т.е. този елемент от защитените със закона обществени отношения, чрез въздействието върху който се стига до засягането на самото обществено отношение-обект на посегателство. В случая, извършваните действия /транспортиране/ са затова противоправни и наказуеми, защото въздействат върху този конкретен предмет-немаркирана с контролна горска или друга марка дървесина, а не върху нещо друго-например няма да е налице нарушение, ако деецът транспортира от едно до друго място собствена вещ. Този предмет има наказателноправнозначение в два аспекта-на първо място съставлява признак относно обективната страна на нарушението, който следва да е налице, за да бъде деянието съставомерно, тъй като се явява елемент на засегнатото обществено отношение и на второ място има значение в случаите, когато в съответния специален закон е предвидено отнемане на предмета на нарушението. Затова изводът на РС в това отношение не се споделя от настоящата инстанция. Тъй като въззивният съд е отменил НП на процесуолно основание и само схематично е посочил, че на база събраните доказателства се установява описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, без да изложи съображения дали приема, че е налице доказано съставомерно извършено деяние от посочения като нарушител, дали същото е извършено виновно, оспореното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да изложи обосновани мотиви по тези въпроси. Освен горното, касационната инстанция констатира, че с диспозитива на оспореното решение, НП е отменено единствено в частите на наложената глоба и отнетия бус в полза на държавата, но РС не се е произнесъл относно отнемането на 2,5 пр. куб.м дърва, въпреки че е бил сезиран с жалба против НП в цялост. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе както по въпроса налице ли е доказано съставомерно извършено деяние от посоченото като нарушител лице, дали същото е извършено виновно, както и по въпросите за отнемането в полза на държавата на 2,5 пр. куб.м дърва и един брой бус.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 287 от 22.04.2019 г., постановено по анд № 545/2019 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ:1./П/

2./П/