ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1091

гр.Плевен, 06.06.2019 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                               Председател: Цветелина Кънева

 

като разгледа докладваното от съдията Кънева адм. дело № 569/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано след изпращане по подсъдност от АССГ на жалбата на С.Т. *** против писмо рег.№812100-3393 от 01.03.2019г. на директора на дирекция „Правно-нормативна дейност „ при МВР, с което според Т. е отказан достъп до обществена информация по негово заявление с рег.№812104-50/27.02.2019г.

В жалбата се твърди, че отговорът е незаконосъобразен, необоснован, противоречащ на процесуалните разпоредби и на целите на ЗДОИ и АПК. Счита се, че неправилно от МВР са се позовали на ЗЗЛД и приложили принципът за опазване на лични данни в ЗДОИ. Иска се отмяна на отговора и предоставяне на исканите данни.

При проверка редовността на жалбата, съдът е указал на оспорващия, в 7-мо дневен срок от съобщението да представи по делото подписана жалба, документ за внесена държавна такса по сметка на Административен съд Плевен в размер на 10лева, както и да посочи дали жалбата е срещу писмо рег.№812100-3393 от 01.03.2019г. на директора на дирекция „Правно-нормативна дейност „ при МВР. Лицето е предупредено за последствията от неизпълнение на дадените указания.

Със заявление вх.№2841/05.06.2019г. от Т. е направено потвърждение на всички неподписани документи по делото.  Приложен е документ за внесена държавна такса.

След като се запозна с доказателствата по делото и съобрази закона, съдът счита жалбата на С.Т. за процесуално недопустима, по следните съображения:

Със заявление вх.№812104-50/27.02.2019г.  до МВР Т. е поискал да му бъде отговорено на следните въпроси: 1.“Аз, като обиден публично и определен с престъпна ОПГ от имунизирани магистрати в ЧНД 573/16г. на РС-Плевен за „опасно луд“ (в древен Рим се е наричало „постановяване на гражданска СМЪРТ“), свободен ли съм да преминавам границата на РБ?, 2.“Мога ли да работя в друга държава, в която „да не ме смятат за …?“, 3.“ Ще изляза ли в масивите на митничарите или на полицията при евентуален преглед на документите и като какъв?“, 4. „Ще излизам ли в системата и документите на ЕС властите и полицаите в 27-те държави и като какъв?“, 5. „Какъв е срокът за „отшумяване по давност“ на „установените“ от недоказано психично здравите БГ магистрати и вещи лица „психиатри „ заболявания, според законодателството в БГ и в ЕС?“, 6.Измерван ли е някога, …, по обективна процедура Рискът (включващ 1-опасност по някаква скала и 2. защитеност на застрашения конкретен обект), а не самостоятелното и необективно понятие ОПАСНОСТ?“

С писмо рег.№812100-3393 от 01.03.2019г. на директора на дирекция „Правно-нормативна дейност„ при МВР е отговорено на С.Т., че исканата от него информация не представлява обществена информация по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДОИ, тъй като не представлява информация за дейността на компетентните органи на МВР, а представлява лични данни за лицето по смисъла на §1 т.2 от ДР на ЗДОИ. Посочено е още, че ЗДОИ не се прилага за достъп до лични данни, като такъв ред е предвиден в Закона за защита на личните данни и в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. В тази връзка е прието, че не е налице задължение за разглеждане на заявлението и произнасяне с решение по реда на чл.34 ал.1 от ЗДОИ.

Именно това писмо е предмет на настоящето съдебно производство.

Видно от съдържанието на искането, същото не представлява искане за достъп до обществена информация, а за информация по отношение на самия заявител, която съобразно §1 т.2 от ДР на ЗДОИ съдържа лични данни.

Механизмът за достъп до обществена информация не е средство за комуникация между заявителя и органа по зададени му от заявителя въпроси, а способ за предоставяне на вече създадена и съхранявана у органа обществена информация по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДОИ. В случая, не се търси предоставяне на обществена информация, свързана с обществения живот в страната, а се иска информация относно личния статут на заявителя.

Следователно, за административният орган не е било налице задължение да се произнесе по заявлението на Т. с решение, тъй като не е бил налице основният правопораждащ задължението му юридически факт – наличието на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от специалния закон. Ето защо не е налице изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, а уведомително писмо, с което Т. е уведомен, че исканата от него информация не е обществена по смисъла на ЗДОИ. Липсата на изричен отказ означава липса на подлежащ на оспорване акт, т. е. липса на предмет на твърдяното право на оспорване. Липсата на подлежащ на оспорване акт е абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното производство и основание за неговото прекратяване. С оглед на това подадената жалба е процесуално недопустима поради липса на годен предмет за обжалване и на основание чл.159 т.1 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане.

Дори да се приеме, че оспореното писмо представлява акт, подлежащ на обжалване по реда на АПК, то жалбата е недопустима на друго основание. Същата е просрочена. Писмо рег.№812100-3393 от 01.03.2019г. е изпратено до С.Т. по електронен път на 01.03.2019г. и е получено на същата дата в 13:56часа (л.24-25 от делото на АССГ).  Жалбата е подадена на 02.05.2019г. в 23:50часа на електронната поща на МВР. Доколкото в оспореното писмо не е указан срок за обжалване, то приложима е нормата на чл.140 ал.1 от АПК и срокът за подаване на жалба е двумесечен. Този срок е до 02.05.2019г. (четвъртък, работен ден), тъй като 01.05.2019г. е официален празник.  Жалбата на Т. е подадена на 02.05.2019г., но същата е просрочена според часът на подаване – 23:50часа и съобразно разпоредбата на чл.62 ал.1 от ГПК, съгласно която последният ден от срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши действие или да направи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време.  Т.е. в случая срокът за подаване на жалба е изтекъл на 02.05.2019г. в 17.00часа. Ето защо жалбата срещу процесното писмо е и просрочена.

Воден от горното, съдът

 

                                               ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Т. *** против писмо рег.№812100-3393 от 01.03.2019г. на директора на дирекция „Правно-нормативна дейност„ при МВР.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №569 по описа за 2019 г. на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на страните.        

                                                                                                                                                                                                                     С Ъ Д И Я: