Р Е Ш Е Н И Е

№ 329

гр. Плевен, 19.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

при секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело № 569/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл.215, ал.1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.

Делото е образувано по жалба на „Транс Инвест“ ООД, ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ***, чрез управителя В.С., против Заповед № РД-12-341/18.07.2016 г. на зам. Кмет на Община Плевен, с която е наредено премахването на незаконен строеж „промишлена сграда“ с идентификатор 56722.651.356.3 в имот с идентификатор 56722.651.356 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен /бивш УПИ Х, кв. 614 по плана на гр. Плевен/.

Жалбоподателят иска оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административно производствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че сграда с идентификатор 56722.651.356.3 е собственост на жалбоподателя от 2001 г., когато е закупена заедно с УПИ Х, кв.614 и е била построена още от държавата. Впоследствие поземленият имот е бил закупен чрез публична продан от „Стройконсулт” ЕООД. Сочи се, че сграда с идентификатор 56722.651.356.3 съответства на актуваната сграда „Столова постройка от изток 19, с година на построяване 1980“. По отношение на тази страда е започнало производство за премахване, в което жалбоподателят твърди, че не е участвал, въпреки че е заинтересовано лице като собственик на сградата, не е бил уведомен за започване на производството с оглед чл.26 от АПК, нито за издадената заповед за премахване, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди, че качеството „заинтересована страна” е било лесно за установяване, ако е била извършена справка в имотния регистър при Службата по вписванията и в СГКК, последната от които е издала кадастрална скица на 04.07.2016 год. Вследствие неучастието на жалбоподателя в административното производство, същият не е бил уведомен и за издадената заповед, поради което подадената от него жалба е в срок. Сочи се, че и констативният акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ не му е връчвен. Твърди, че в заповедта липсват изложени фактически основания за нейното издаване, при издаването ѝ не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Сградата не съставлява незаконен строеж, тъй като е била построена от държавата в съответствие с действащото към момента на строителството законодателство. Позовава се на действащата към момента на съставяне на АДС №6164/20.07.1994 год. нормативна уредба, според която сградите са могли да бъдат актувани от държавата едва след като са изпълнени законосъобразно всички строителни дейности и действия по държавното приемане. В заключение се претендира отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

По жалбата първоначално е било образувано дело № 816/2016 по описа на настоящия съд, приобщено към настоящето.

Въпросът относно допустимостта на производството е решен от ВАС с определение № 3509/22.03.2017 г., постановено по адм. дело № 2644/2017 г., като изрично е прието, че жалбата е подадена в преклузивния 14- дневен срок и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

По първоначално образуваното дело № 816/2016г. е постановено решение № 416/29.09.2017 г., с което оспорената заповед е била отменена, като съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, но при неизяснени фактически обстоятелства, при съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото собственикът е бил лишен от възможността да представи доказателства относно законността на строежа, както и в нарушение на материалния закон, доколкото строежът е изграден преди 31.03.2001 г.

При инстанционен контрол, с решение №7584/07.06.2018 г. по адм.д. № 14471/2017, ВАС е отменил решението на съда, като е приел, че изводите, че строежът е частично идентичен на сграда- столова пристройка от запад, съществуваща от 1985 г. по АДС № 6164/20.07.1994 г., но с други параметри, посочени в заповедта, са необосновани. В заповедта строежът е описан като сграда на един етаж с монолитна стоманобетонова конструкция, представляваща контролно-пропускателен пункт, със застроена площ 29 кв. м. В нот. акт № 73/2016 г. на СВ-Плевен, същата сграда е описана с предназначение - промишлена, с такова предназначение е отразена и в действащата КК на гр. Плевен от 2007 г. /скица, стр. 57/. В КК сградата е нанесена свързано, на калкан със сграда № 4, която вероятно е нова, предвид заключението на СТЕ, че останалата част от столовата пристройка от запад, с площ 195 кв. м. е била разрушена в периода 1985 - 2007 г. Към момента строежът се състои от две стаи - канцеларии и санитарен възел, което е несъответно на описанието му в заповедта и в посочените по- горе документи. При тези данни и заключението на СТЕ, че процесната част от бившата столова е била преустроена, а през 2008 г. е изпълнен нов покрив с ЛТ ламарина, е останал неизяснен въпроса - кога е извършено това преустройство, какво представлява - нов строеж на мястото на съществуващия, основен ремонт или реконструкция на строеж и дали с него е променено предназначението на сградата. За това преустройство необходимо ли е било издаването на строителни книжа. Какво е предназначението на съседната сграда № 4 и налице ли е връзка между тях. Едва след установяване на фактите по поставените въпроси, би могло да се направи извод за наличието на частична идентичност със столовата пристройка от запад по АДС от 1994 г., както и че процесния строеж е извършен през 1985 г. ВАС освен това е посочил, че ако строежът е извършен през 1985 г., е относима нормата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, а не на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, и липсват мотиви за съответствие на строежа с действащите към момента на извършването му разпоредби или с тези по ЗУТ.

Въз основа на тези мотиви ВАС е отменил решението и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав, като след връщането е образувано настоящето дело.

Жалбоподателят „ТРАНС ИНВЕСТ“ ООД - ПЛЕВЕН се представлява от адв. К. и адв. Б.. Адв. К. пледира да се уважи жалбата като основателна и доказана. Моли да не се кредитира приетото в последното съдебно заседание експертно заключение и твърди, че същото противоречи на заключението, прието по адм.дело № 816/2016 г., както и на събраните по делото писмени доказателства. Сочи, че подробни аргументи за това ще изложи в писмени бележки. Прави искане за присъждане на разноски по делото - депозит и възнаграждения на вещи лица, и държавна такса.

В представени писмени бележки сочи, че „ТРАНС ИНВЕСТ“ ООД - ПЛЕВЕН е собственик на сградата, като е придобил същата с придобиването на УПИ, а по-късно за същата сграда е съставен констативен нотариален акт. Сградата представлява неразрушена част от построената от държавата „Столова пристройка от запад 19, с година на построяване 1985“, с площ 195 кв.м. Като доказателство сочи комплексната СТЕ по адм.дело 816/2016г. на АС- Плевен, както и свидетелските показания на св.М.Г.. Излага доводи, че приетата по делото допълнителна СТЕ не твърди, че сградата не е част от построената през 1985 г. сграда. Вертикалната планировка от 2001 г., в която сградата не е отразена, не означава, че сградата към онзи момент не е съществувала, доколкото вертикалната планировка не означава техническо заснемане, нито скица на имота, имаща за задача да изобрази точно и правилно всички сгради, находящи се върху имота. Оспорва изложеното в съдебно заседание от в.л. инж. Л. и сочи, че вещото лице инж. И. се разграничава от мнението, че сграда 3 е новопостроена и потвърждава становището от първоначалната СТЕ. Излага доводи, че твърденията на ВЛ инж. Л., че са извършвани преустройства, е необосновано, доколкото доказателства за такива не са налице, като не става ясно от какви документи е извършено такова сравнение. Самата тя заявява, че в информационния меморандум е изобразен само външният контур на сградите, поради което твърдението ѝ, че са строени вътрешни стени не почива на безспорни доказателства, а и самото вещо лице заявява, че няма компетентност да датира използваните материали. Твърди, че в заключението не са посочени извършени строителни дейности, за да се прецени от съда необходимо ли е било издаване на разрешение за строеж. Единствената промяна в сградата е смяна на покривното покритие, като съществуващият покрив от керемиди е подменен с ламаринен покрив, като под новото ламаринено покритие си личат старите стоманенобетонни покривни панели. Сочи, че са налице предпоставките по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ по отношение на сградата,тъй като същата е построена през 1985 г., строежът ѝ е бил допустим по устройствения план и нормативите към момента на построяването, както и към устройствения план и нормативите към момента на издаване на заповедта. Смяната на покривното покритие представлява текущ ремонт, който не е засегнал конструкцията на сградата, не е било свързан с премахване/преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, не е променил предназначението на сградата или натоварванията в нея. Издаването на заповедта при липса на уведомяване на собственика е съществено нарушаване на административно производствените правила, а несъобразяването с §16, ал.1 от ПР ЗУТ води до нарушение на материалния закон. В заключение прави искане да се отмени заповедта.

Ответникът – заместник кмет на Община Плевен, се представлява от юрк. С. с пълномощно по делото. Същият прави искане да се отхвърли жалбата и да се остави в сила заповед № РД-12-341/18.07.2016 г. на зам. кмета по ТР на Община – Плевен, като законосъобразен акт, издаден от компетентен орган в рамките на служебните му правомощия, кореспондиращ с доказателствата по делото и с приетата експертиза. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева. В писмени бележки допълнително сочи, че сграда с идентификатор 56722.651.356.3 е новопостроена след 2001 г. Същата не съвпада със находящите се по ЗРП от февруари 2001 г. сгради, като се появява документално едва в екзекутив за вертикална планировка от август 2003 г. Дори ако се приеме, че сградата е съществувала, за извършените по нея строителни дейности са необходими строителни книжа - разрешение за строеж, каквото не е налице. Към датата на издаване на заповедта собственик на сградата на основание постановление за възлагане на недвижим имот, се явява „СТРОЙКОНСУЛТ“ ЕООД.

Заинтересованата страна „СТРОЙКОНСУЛТ“ ЕООД се представлява от адв. Х. с пълномощно по делото и от управителя Г.Г.. Адв.Х. моли да се отхвърли жалбата по съображения, които ще изложи в писмени бележки. Не прави възражение срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски и не претендира присъждане на такива в полза на доверителя си. Представя писмени бележки, в които излага доводи, че заповедта е правилна, законосъобразна и издадена от компетентен орган. Строежът - сграда с идентификатор 56722.651.356.3 е изграден без строителни книжа, за него не е издадено разрешение за строеж, не е въведен в експлоатация и не съответства на предвижданията по плана. Сградата е изградена след 2001 г. Към датата на издаване на заповедта не са били известни извършителят на строежа и собственикът му. За същия строеж не е било искано узаконяване.

Административен съд-Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на настоящото производството е Заповед № РД-12-341/18.07.2016 г. на зам. кмет на Община Плевен, с която е наредено премахването на незаконен строеж „промишлена сграда“ с идентификатор 56722.651.356.3 в имот с идентификатор 56722.651.356 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен /бивш УПИ Х, кв. 614 по плана на гр. Плевен/. Посочено е, че сградата представлява контролно пропускателен пункт със застроена площ 29 кв.м. и размери 7,8 м х 3,7м и височина 3 м. Сградата е на един етаж, с монолитна стоманобетонната конструкция и покритие от ЛТ ламарина.

От представените доказателства се установява следното:

Производството е започнало по сигнал вх. № ТСУ-С-26-927/05.04.2016 г., подаден от заинтересованата страна „Стройконсулт“ ЕООД с ЕИК 114646733 до Кмета на община Плевен, в който се сочи, че като собственик на поземлен имот с идентификатор 56722.651.356 е установил наличието на сгради, за които по сведения на самата община няма строителни книжа и иска започване на процедура за издаване на заповед за тяхното премахване. Една от посочените сгради, в този сигнал, е индивидуализирана като промишлена сграда с идентификатор 56722.651.356.3 на един етаж и със застроена площ 29 кв.м. Работна група от общината е извършила проверка по сигнала  на 06.07.2016 г. Резултатите от проверката са обективирани в констативен акт /КА/ № 7/06.07.2016г. /л.л.302-305 от дело 816/2016/. В КА се сочи, че строежът е собственост на „Стройконсулт“ ЕООД и за него няма одобрени строителни книжа. Строежът е описан като контролно- пропускателен пункт. Сградата е изпълнена със стоманобетона конструкция, едноетажна, покрита е с ЛТ ламарина. КА е съобщен чрез залепване на самия обект на проверка, както и на таблото за съобщения в сградата на община Плевен /л.306 от адм. дело 816/2016/. КА е връчен на Г.Г., като представител на собственика – „Стройконсулт“ ЕООД на 06.07.2016 г.

Въз основа на този КА е издадена процесната заповед, с която строежът е приет за незаконен и е наредено неговото премахване, като задължението е възложено на „Стройконсулт“ ЕООД като собственик. Заповедта е връчена на адресата, който със заявление № ТСУиС-26-927-10/19.07.2016 г. /л.43/ е уведомил издателя на заповедта, че претенции за собственост върху строежа предявява настоящият жалбоподател „Транс Инвест“ ООД, ***. До това дружество е изпратено писмо от ответника с № ТСУиС 26-927-10/26.07.2016 г., с което се дава три дневен срок да се представят пред общината строителни книжа и документ за собственост. В последствие е изпратено и повторно писмо със същото съдържание. Двете писма са получени от настоящия жалбоподателя на 03.08.2016 г. и на 04.08.2016 г. и  той е потвърдил претенциите си за собственост на сградата, като е представил доказателства за собствеността и законността на строежа с писмо до общината № ТСУиС – 26-927-10/05.08.2016 г. /л.л.46-57 от дело 816/2016/ - два броя нотариални актове и акт за държавна собственост, два броя скици от АГКК. Ответникът е поискал още доказателства относно собствеността /л. 58 от адм. дело 816/2016г./. В последствие е приел, че констативният нотариален акт относно собствеността на сградите /една от които е процесната/ е с дата на издаване след заповедта за премахване, поради което не са налице предпоставки за спиране или прекратяване на административно производство по заповедта /л. 59 от адп.дело 816/2016г./.

Съгласно приложения по делото АДС № 6164/20.07.1994 год. /л.л.13,14 от адм.дело 816/2016г./, държавна собственост е дворно място от 17 000 кв.м, административна сграда- пристройка,  работилница-пристройка към трафопост, агрегатно, маслено, работилница към сервизно хале 2, столова пристройка от изток и от запад, складови помещения. През месец февруари 2001 г. е одобрен проект за изменение на ЗРП /л.258 от адм. дело 816/2016г./, като от това дворно място са образувани четири нови парцела със съответни отреждания, като парцел Х, кв. 614 с площ 4058 кв.м е за промишлена и складова дейност. Съгласно нотариален акт, приобщен на л.19 от адм.дело 816/2016г., последният УПИ на 30.05.2001 г. чрез покупко-продажба е станал собственост на „Транс Инвест“ ООД. В този НА няма описание на сгради, които се намират в УПИ, който е придобит.  Собствеността на процесната сграда е призната с нотариален акт № 1/25.07.2016 г. на нотариус Иван Иванов /л.53 от адм.дело 816/2016г/. Съгласно прието по делото заключение на допълнителната комплексна съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ – сградата, предмет на оспорената заповед, е в обхвата на бившата столова с кухня от 195 кв.м, но нейното местоположение, ако то съвпада с някоя от обособените части от тази бивша столова с кухня, то тя по-скоро е новоизградена, а не е запазена във вида, в който евентуално е съществувала към момента на съставяне на меморандума /меморандумът е приобщен на л.16 от адм.дело 816/2016г. и съгласно първоначалната комплексна експертиза датира от 1997 г./ и описана в АДС. За сградата в периода от 1985 г. досега няма данни да е пристроявана или надстроявана. Същата е обект в КККР от 2007 г., като е с идентификатор 56722.651.356.3. По предишни планове в обект столова пристройка от запад е било възможно премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, които да засягат конструкцията, но няма данни това да е било свързано с поставянето на ламаринен покрив за сградата с идентификатор 56722.651.356.3. Покривът на сградата, описан в АДС № 6164/20.07.1994 год. с площ 195 кв.м е бил изцяло дървен, двускатен с керемиди. По принцип смяната на покрива и покривното покритие на строеж е възможно да промени натоварванията в конструкцията, но не променя предназначението на помещенията. Процесната сграда с идентификатор 56722.651.356.3, предвид настоящия вид на конструкцията, покрива и архитектурни елементи, не съвпада напълно с обособен елемент от кухненския блок- столова пристройка в предишното застрояване от 195 кв.м, отразено в АДС. Същата сграда съгласно свидетелските показания и документите по делото е КПП /контролно-пропускателен пункт/. Няма категорични данни да е резултат от някакво преустройство на първоначално съществуващата столова пристройка, но при такива случаи е необходимо издаване на строителни книжа. Съседната сграда с №4 е с предназначение административно-битова и по проект няма връзка между двете сгради. Тази съседна сграда е построена по продължението на процесната постройка, въз основа на разрешение за строеж 140/06.03.2007г., и е въведена в експлоатация с удостоверение № 39/18.02.2008 г., като е с идентификатор 56722.651.356.4. Сградата, описана в АДС под № 8, с площ 195 кв.м, не съществува, но видно от схемите на меморандума е била с кота корниз 3,30 м и кота било 5,40 м. На нейно място в периода след 2001 - 2008 г. са изградени нови сгради с различни площи, конструкция и конфигурация на покривите по измерване на място и по проект с кота корниз 2,90 м и кота било 3,60 м. Сграда с идентификатор 56722.651.356.3 е с височина при корниза 2,88 м, а във високата част, при билото - 3,60 м.

По адм.дело 816/2016г. е разпитан свидетел - М.К.Г., който е изпълнителен директор на „Атон 2“ АД. Същият заявява, че меморандумът от министерството на транспорта е верен. При предявяване на скицата на л.116 от адм.дело 816/2016г. заявява, че голямата сграда цялата е била стол. Цялата сграда, в карето под наименованието „столова“ и склад включително и обагрената в жълто са били складове към столовата. Не си спомня точно какво е било в крайната част на сградата, едно време е имало стая за замразени меса. При приватизацията столовата е била в нормално състояние, след като са я разделили, при делбата тази част от сградата е останала в този дял. Обагрената в жълто част и тази, на която е написано №19, остава в имота, който е продаден на „Транс инвест“ ООД-Плевен. Сградата е била една, разграфена с различни помещения, а не отделни сгради. Цялата сграда е имала пет отделни входа. На жълтата сграда е имало вход отпред, където на скицата има обагрено в розово.

По отношение срока на обжалване е приложим този по чл.215, ал.4 от ЗУТ, а именно 14-дневен от деня на съобщаването. Настоящият състав намира, че жалбата на дружеството е подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане. Въпросът за допустимостта на жалбата е решен окончателно от ВАС.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Процесният обект, според описаното в заповедта, представлява контролно- пропускателен пункт със застроена площ 29 кв.м. и размери 7,8 м х 3,7м и височина 3 м. Сградата е на един етаж, с монолитна стоманобетонната конструкция и покритие от ЛТ ламарина. Сградата е определена като производствена по смисъла на чл.8, т.1 и чл.37, ал.2 от ЗУТ, която съобразно чл.137, ал.1, т.5, б.”б” от ЗУТ е пета категория, поради което разпореждането за премахването й е от компетентността на кмета на общината. Строежът на тази сграда се определя като такъв от пета категория. Оспорената заповед е издадена от заместник- кмета на общината по ТР, на когото са делегирани функции и правомощия по ЗУТ на основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ, в т.ч. права да издава и подписва всякакви актове, предвидени в ЗУТ /заповед № РД-10-2024/23.11.2015 г. на Кмета на община Плевен, л.5 от адм.дело 816/2016г./, което е допустимо съобразно Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите. Следователно заповедта е издадена от компетентен по степен, място и материя административен орган.

Оспорената заповед е издадена и в предвидената от закона писмена форма, при наличие на всички изискуеми от процесуалния закон реквизити, в т.ч. съдържа правни и фактически основания за своето издаване, вкл. позоваване на установеното при извършената проверка, за която е изготвен констативен акт № 7/06.07.2016 г. Сградата, категоризирана като незаконен строеж, е индивидуализирана еднозначно, като е посочено, че е изградена без изискващите се по закон строителни книжа. Не съставлява съществено нарушение и самостоятелно основание за отмяна на акта фактът, че с диспозитива на оспорената заповед е разпоредено незаконният строеж да се премахне от собственика на поземления имот, в който се намира строежа, а не от собственика на самия строеж, тъй като в това си качество – собственик на поземления имот „Стройконсулт“ ЕООД може да бъде адресат на заповедта по смисъла на §3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол.

По отношение спазване на административнопроизводствените правила и съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

С разпоредбата на чл. 225а, ал.1 ЗУТ е въведено задължение за кмета на общината или за упълномощеното от него лице, да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2  от ЗУТ. В конкретната хипотеза процесният обект съставлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и е от пета категория. Този строеж е  категоризиран от административния орган като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ -  извършен без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж и без необходимите строителни книжа съпътстващи строителния процес /актове и протоколи по време на строителството/.

Не се спори между страните, че за сградата, предмет на премахване с оспорената заповед, няма издадени одобрени проекти и разрешение за строеж. Последното категоризира сградата като незаконна по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. За да не подлежи един незаконен строеж на премахване е налице изключение предвидено в §127, ал.1 от ПЗРЗУТ, съгласно която норма строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. В същия смисъл е и разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, като последната касае строежи, изградени до 07.04.1987 г. Т.е. за да се установи дали сградата е в режим на „търпимост” и не подлежи на премахване, въпреки липсата на строителни книжа, следва да се изясни дали строежът е изграден до 07.04.1987 г. или до 31.03.2001 год. и дали е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ към датата на издаване на заповедта. В конкретния случай следва да се установи какво представлява процесния строеж  и какви промени е претърпял във времето за да има вида съобразно описанието в заповедта, както и кога са станали промените със същия и в какво се изразяват те.

Във връзка с този въпрос, както от събраните по адм.дело № 816/2016г. писмени и гласни доказателства, включително и от назначените по делата експертизи, като съдът кредитира с доверие заключението на допълнителната комплексна експертиза, се установява следното:

Процесният имот първоначално е бил собствен на държавата, видно от приложения по делото АДС № 6164/20.07.1994 г., съгласно който държавна собственост е дворно място от 17 000 кв.м., административна сграда-пристройка,  работилница-пристройка към трафопост, агрегатно, маслено, работилница към сервизно хале 2, столова пристройка от изток, от запад и складови помещения. Дворното място, заедно с всички построени в него сгради са били предоставени за оперативно управление на държавно предприятие ООД”Атон 2” – Плевен. Столовата пристройка от запад с площ 195 кв.м е съществувала със сигурност до 1997 год., когато държавното дружество „Атон 2” ООД Плевен  е приватизирано по данни от  свидетелските показания на свидетеля М.Г.. В приложения по делото информационен меморандум за приватизация на имота, под ”Столова и склад” /л.16 от дело 816/2016/ е отразена цялата постройка от 195 кв.м. Следователно към датата на съставяне на информационния меморандум през 1997 г. сградата от 195 кв.м столова и склад е имала форма, размери  и разположение съобразно АДС от 1994 г.

С одобрения  проект за изменение на ЗРП  от м. 02.2001 год. обаче /л.л.245-261 от адм.дело 816/2016 г./, на процесния имот с идентификатор 56722.651.356 съответства образувания с ЧИРЗП парцел Х, кв.614. Видно от графичната част на ЗРП, в новообразувания имот са съществували две сгради, а други две, включително предполагаемата процесна сграда с № 3 по КККР са нанесени предстоящи за изграждане /в този смисъл е допълнителната комплексна експертиза - л.л.101,102 от настоящето дело/.

Данни за имота по делото се съдържат и в скица № 1505/04.06.2001 г., съставляваща приложение към заключението на първоначалната комплексна експертиза /л.117 от адм.дело 816/2016г/. В последната е обективирана и виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ в същия поземлен имот Х в кв.614, където е ситуиран и „процесния” имот. Видно е, че визата по чл.140 от ЗУТ е издадена „за проектиране на ремонтна работилница по червените линии и коти”, съгласувана (издадена) от  главния архитект на общината на 06.06.2001 г. Тази ремонтна работилница понастоящем е собственост на „Стройконсулт” ООД гр.Плевен, но е била възложена за проектиране и изградена от оспорващото дружество. Именно последното е вписано като възложител в скица - виза № 1505/2001 г., както и в проекта за вертикална планировка, тъй като само възложителят може да поиска издаване на виза за проектиране в собствения си имот на основание чл.140, ал.1 от ЗУТ, а качеството възложител като собственик на поземления имот, в който е изградена ремонтната работилница „Транс инвест“ ООД е придобило с придобиването на собствеността върху самия поземлен имот, което е станало с нотариален акт № 55/30.05.2001 г. Т.е. преди 30.05.2001 г., когато е станало собственик, оспорващото дружество не е могло да възложи изработването на проект, който да бъде одобрен на името на възложителя, т.е. на негово име. От изложеното се налага извода, че проектът за вертикална планировка (на който оспорващото дружество е записало, че е съгласно и е подписало на 18.07.2001 г., и който е съгласуван с община Плевен на 02.11.2001 г.), е изработен не по-рано от 30.05.2001 г., датата на която „Транс инвест“ ООД е придобило собствеността върху поземления имот.

Следователно към месец 02.2001 г. (преди издаване на описани по-горе скица и виза, както и преди одобряване на вертикалната планировка) цялата съществуващата стара  (по АДС от 1994 г.) сграда е разрушена, тъй като не е отразена като съществуваща в проекта за изменение на ЗРП. И при продажбата на имота от „Атон 2” ООД на оспорващото дружество  на 30.05.2001 г. „процесната сграда” е имала вида, в който е отразена  на проекта за изменение на ЗРП - не е съществувала. С нотариалния акт от 30.05.2001 г. сгради не се продавани на жалбоподателя. Следователно към момента на продажбата цялата сграда от 195 кв.м е била несъществуваща, тъй като не е отразена като съществуваща в проекта за изменение на ЗРП от м.02.2001 г. Същата не е могла да бъде придобита от „Транс инвест” ООД при покупката на поземления имот на 30.05.2001 г., доколкото не е съществувала.

Също така, съгласно констативно-съобразителната част на назначената допълнителна комплексна съдебно-техническа експертиза /л.102/, видно от представения по делото проект за вертикална планировка на обект Ремонтна работилница в УПИ Х, кв.614 с инвеститор „Транс инвест“ ООД, предполагаемата сграда с № 3 по КККР не е нанесена, което навежда на мисълта, че тя още не е била построена.

Съдът отбелязва, че тази вертикална планировка не е могла да бъде възложена и изработена преди „Транс инвест„ ООД да стане собственик на имота, което се е случило на 30.05.2001 г., доколкото дружеството е посочено като инвеститор в планировката.

В екзекутивния проект за вертикална планировка от м.август 2003 г., в парц.Х, кв.614 са нанесени четири сгради, едната от които, в южната част на парцела, с площ по измерване 3,75 м на 7,25 м, или 27,20 м, може да се оприличи на процесната с №3 по кадастралната карта, за която се спори по делото, и вече е съществувала реално. С разрешение за строеж №140/06.03.2007 г., по продължението на процесната постройка, която понастоящем е с идентификатор с 56722.651.356.3, на север от нея е била залепена и втора сграда, която понастоящем е налична и е с идентификатор 56722.651.356.4, която е въведена в експлоатация с Удостоверение № 39/18.02.2008 г. В архитектурния проект на сграда с идентификатор 56722.651.356.4 процесната сграда с идентификатор 56722.651.356.3 е нанесена като съществуваща. Този факт се установява и на място при измерванията, извършени от повторната експертиза /л.102 от настоящето дело/.

Следователно сградата от 195 кв.м, построена през 1985 г., отразена в АДС от 1994 г., към 30.05.2001 г., когато УПИ е продаден на „Транс инвест“ ООД, вече не е съществувала. Процесната сграда е била построена след тази дата, като за първи път е документирана в екзекутива на вертикалната планировка от 2003 г. Именно тогава същата е отразена с контур, съответстващ на контура в кадастралната карта на гр.Плевен, одобрена през 2007 г. и е във вида, в който е била към датата на издаване на оспорената заповед /л.23 от адм.дело 816/2016г/. В този ѝ вид площта на сградата е 29 кв.м. Налице е и разлика във височината на сградите - сградата от 1985 г. е била с кота корниз 3,30 м и кота било 5,40 м, докато процесната сграда с идентификатор с 56722.651.356.3 е с височина при корниза 2,88 м, а във високата част, при билото - 3,60 м. От горното според настоящия съд се налага извода, че сграда с идентификатор с 56722.651.356.3 е нова сграда, и не представлява част от сграда „столова пристройка от запад“ с площ 195 кв.м. Същата е била построена на място, което сградата от 195 кв.м е заемала, но не е била част от нея. Същата съставлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, както е описана оспорената заповед като „Промишлена сграда с идентификатор 56722.651.356.3, находяща се в имот с идентификатор 56722.651.356, стар УПИ Х, кв.614 по плана на гр.Плевен, Източна индустриална зона с административен адрес ул. „Вит” №3, представляваща контролно пропускателен пункт със застроена площ 29 кв.м и размери в план 7,8 м х 3,7 м и височина 3 м. Сградата е на един етаж с монолитна стоманенобетонова конструкция и покритие с ЛТ ламарина.“ Съобразно заключението на допълнителната комплексна експертиза, предназначението на сградата не е променяно и е за производствена и складова дейност.

В контекста на всичко изложено до тук следва, че построяването на сградата във вида, в който е описана в констативен акт № 7/06.07.2016 г. и в оспорената заповед, безспорно е извършено след 30.05.2001 г., на която дата оспорващото дружество е станало собственик на процесния имот, тъй като до меморандума за приватизация всички скици, схеми и планове са отразявали сградата в параметри, съобразно контурите на сградата по АДС от 1994 г., а документите от 2001 г. не са отразявали сграда въобще - както проекта за изменение на ЗРП от 2001 г., така и вертикалната планировка от 2001 г. Доколкото сградата е отразена в екзекутива на вертикалната планировка от 08.2003 г., може да се заключи, че е била построена в периода 30.05.2001 г. – м.08.2003 г. С оглед датата на построяване не са приложими разпоредбите на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. По тази причина сграда с идентификатор 56722.651.356.3 не е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ и оспорената заповед съответства на материалния закон. 

Доколкото по делото е безспорно установено, че „Транс инвест“ ООД не е бил страна в административното производство по издаване на оспорената заповед, съдът намира, че с последното е допуснато нарушение на административно производствените правила, тъй като са нарушени чл.26, чл.35 и чл.36 от АПК за уведомяване на заинтересованите страни за започване на производството, за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на доказателства. Настоящият състав счита, че така допуснатото нарушение не е съществено по своя характер и не обосновава отмяна на оспорената заповед само на това основание. За да достигне до този извод съдът съобрази факта, че в проведеното съдебно производство по оспорване на заповедта е дадена възможност на оспорващото дружество да участва в процеса, да представя и да иска събиране на доказателства. Последното се е възползвало от това си процесуално право, като е участвало активно във всички етапи на процеса. По делото, обаче, видно от изложеното по-горе, не са събрани доказателства, които да променят крайния извод на органа за незаконност на строежа, поради което допуснатото нарушение не е нарушило правото на защита на дружеството.  В подкрепа на този извод е и константната съдебната практика по въпроса, че едно процесуално нарушение е съществено само тогава, когато, ако не е било допуснато, е могло да доведе до друг правен резултат от този, разпореден с издадения краен акт. Спазени са и правилата на специалния закон – ЗУТ, за издаване и съобщаване на констативен акт, с който е констатирано незаконно строителство. Ето защо не са налице основания за отмяна на заповедта поради нарушение на административно производствените правила. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 3362 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9182/2018 г., с което решение е оставено в сила решение на настоящия съд по отношение на друга сграда в същия УПИ, като липсва уведомяване на „Транс инвест“ ООД по аналогичен начин.

Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона за недопускане на незаконно строителство - незаконните строежи, които са нетърпими, да бъдат премахвани.

По отношение на останалите твърдения на страните, съдът съобразява следното:

Жалбоподателят не е придобил собствеността на сградата с придобиването на УПИ, доколкото към онзи момент сграда не е съществувала. Съставеният констативен нотариален акт не обуславя търпимост или законност на сградата. Съдът не кредитира свидетелските показания на св. М.Г. по отношение на твърдението, че сградата от 195 кв.м е продадена в разделено състояние, както е била разделена. Недопустимо е реално съществуваща сграда да бъде разделена без одобрен проект, така че отделните части от нея да попаднат в различни УПИ и да станат собственост на различни лица. Такъв проект не е налице, не е представен по делото. Приетата по делото допълнителна СТЕ твърди /л.л.102,103: „...описаната в АДС сграда с площ 195 кв.м, състояща се от няколко постройки, не съществува: тя е премахната изцяло и на нейно място са изградени нови две, обозначени в КККР, одобрени със заповед № РД-18-56/18.09.2007 г. - първата, като сграда с идентификатор 56722.651.356.3 с площ 29 кв.м, на един етаж с промишлено предназначение, и втората, като сграда с идентификатор 56722.651.356.4 с площ 138 кв.м, на един етаж с административно предназначение.“  Тази втора сграда с идентификатор 56722.651.356.4  е законно построена, както е посочено по-горе съгласно цитираните в допълнителната експертиза документи и не е предмет на заповедта и делото. Вертикалната планировка от 2001 г., в която сградата не е отразена, отразява съществуващите и новопроектираните сгради, като процесната сграда с идентификатор 56722.651.356.3  е на място, обозначено като такова за новопроектирани сгради. ВЛ инж. Л. не отговаря в о.с.з. на въпроса какво представлява скицата № 1505 от 04.06.2001 г., тъй като няма такъв въпрос по допълнителната експертиза. Този въпрос се изяснява от отговорите на ВЛ инж. И., че това е скица - виза за проектиране на сгради с идентификатори 4 и 5 /последни цифри на идентификатора/. ВЛ инж. И. ясно заявява, че не твърди несъгласие с допълнителната експертиза. Съгласно чл.203, изречение първо ГПК, приложим на основание чл.144 АПК, при разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения. В случая такова отделно мнение не е изложено, ВЛ И. е подписал представеното пред съда заключение. Твърденията на ВЛ инж. Л., че са извършвани преустройства, е хипотетично - дори ако се приеме, че част от старата сграда е запазена и тази част след преустройство представлява сграда с идентификатор 56722.651.356.3, за преустройството са необходими съответни документи. ВЛ инж. Л. не излага твърдение, че са строени вътрешни стени. Същата не заявява, че няма компетентност да датира използваните материали, а че такъв въпрос не е бил поставен, и има специален начин на изследване, има правила за това. Липсват доказателства, че единствената промяна в сградата е смяна на покривното покритие, като съществуващият покрив от керемиди е подменен с ламаринен покрив, като под новото ламаринено покритие си личат старите стоманенобетонни покривни панели. При предходното разглеждане на делото ВЛ П. сочи /л.135 от адм.дело 816/2016г./, че покривът е бил изграден от стоманенобетонни панели, има метални греди и вълнообразна ламарина. Но също така сочи, че дори за частично събаряне на сграда е необходим конструктивен проект за събарянето, и да се даде разрешение за това, каквото не е налице.

Съдът не кредитира първоначалната комплексна експертиза по отношение на посоченото в нея, че процесната сграда е частично идентична на сграда - столова пристройка от запад, съществуваща от 1985 г. по АДС № 6164/20.07.1994 г., но с други параметри, посочени в заповедта. ВАС изрично е посочил в своето отменително решение, че тези твърдения са необосновани. С допълнителната комплексна експертиза този въпрос е изяснен, като се установява, че към началото на 2001 г. сградата не е съществувала, което е видно от представени по делото изменение на ЗРП и вертикална планировка. Процесната сграда е построена без изискуемите разрешение за строеж и документи по време на строителството. Следователно сградата представлява нов строеж на мястото на съществуващия, като за извършването му е било необходимо издаването на строителни книжа.

Предвид всичко изложено заповедта не страда от пороците по чл.146 от АПК, а жалбата на „Транс инвест“ ООД гр.Плевен като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото на ответника следва да се присъдят своевременно поисканите в хода на производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от Закон за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ и съобразно активното процесуално участие при разглеждане на делото - за предходното и настоящето разглеждане на делото пред Административен съд - Плевен и за разглеждане на делото пред ВАС.

Независимо от изхода на делото разноски в полза на заинтересованата страна не следва да се присъждат, доколкото не е направено искане за присъждането им.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Транс Инвест“ ООД, ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ***, чрез управителя В.С., против Заповед № РД-12-341/18.07.2016 г. на зам. кмет на Община Плевен.

ОСЪЖДА „Транс Инвест“ ООД, ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ***, да заплати на Община Плевен сумата 300 /триста/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България чрез настоящия съд в срок от 14 дни от съобщаването му.

СЪДИЯ: