Р Е Ш Е Н И Е
№ 460
гр. Плевен, 16.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, V-ти състав, в публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело № 565 по описа на Административен
съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с
чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ (Закон за достъп до обществената информация).
Образувано е по жалба от С.Т. ***, против мълчалив
отказ на заместник-главния прокурор при
ВКП да се произнесе по подаденото от него искане за достъп до обществена информация, поискана
със Заявление 3005/ от 23.02.2019 год. и допълнително уточнено с писмо, изпратено по електронна поща във ВКП
на 22.04.2019 год.
С жалбата се претендира да се отмени мълчаливия отказ,
тъй като счита същият за нетърпимо от правото явление, алтернативно моли съда
да обяви същия за нищожен.
В допълнително уточнение, приложено непосредствено след жалбата се сочи, че въпрос №6 от заявлението до ВКП на 23.02.2019 год. е този, с който
пита „за налична някога описателна процедура по НПК за риск, а не за опасност“.
При тези данни настоящият състав на съда е приел, че се
оспорва мълчалив отказ на заместник-главния прокурор при ВКП да се
произнесе по подаденото от Т. искане
за достъп до обществена информация, поискана със Заявление 3005/ от
23.02.2019 год. и допълнително уточнено
с писмо, изпратено по електронна поща във ВКП на 22.04.2019 год., единствено в частта по т.6 от
заявлението и уточнението. В останалата част , по точки от една до пет
от заявлението , има постановено писмо изх.№3005/8.03.2019 год. на заместник
–главния прокурор при ВКП, което не е оспорено от Т..
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът – заместник-главният прокурор при ВКП, е
депозирал писмен отговор по делото с вх.№3179/21.06.2019 год., в който е
изразил становище за недопустимост на подадената жалба поради липса на подлежащ на оспорване акт. Сочи, че за да
възникне задължение за произнасяне на задължения субект по заявление за ДОИ, е
необходимо търсената информация да се създава или съхранява от държавните
органи по чл.3, ал.1 от ЗДОИ, а поисканата с т.6 такава нито се създава, нито
се съхранява от задължения субект. Счита, че след като при сезирания субект не се създава и не се съхранява такава
информация, за него не възниква задължение за произнасяне по направеното
искане, поради което не е налице и формиран отказ за предоставяне на обществена
информация. На това основание счита, че делото следва да бъде прекратено.
В съдебно заседание ответникът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят е сезирал Прокуратурата
на Република България със заявление вх.№PRB201900699646/26.02.2019 год., по
преписка 3005/1.03.2019 год., приложено на л.8-9 от адм.дело №4899/2019 год.на
АССГ, с което е поискан достъп до обществена информация по шест точки, както
следва: 1.Аз, като обиден публично и определен с престъпна ОПГ от имунизирани
магистрати в ЧНД 573/16 год. на РС Плевен за „опасно луд“/в древен Рим се е
наричало „постановяване на гражданска смърт, свободен ли съм да преминавам
границата на РБ?; 2. Мога ли да работя в друга държава, в която „да не ме
смятат за опасно луд“, борейки се с изключително граждански средства срещу
недосегаемите БГ прокурори престъпници?; 3. Ще изляза ли в масивите на
митничарите или на полицията при евентуален преглед на документите и като
какъв?; 4. Ще излизам ли в системите и в документите на ЕС властите и полицаите
в 27-те държави и като какъв?; 5. Какъв е срокът за „отшумяване по давност“ на „установените“ от недоказано
психично здравите БГ магистрати и вещи лица „психиатри“ заболявания според
законодателството в : 5.1. БГ; 5.2. ЕС?; 6. Измерван ли е някога, дори през СОЦ-а, по обективна
процедура РИСКЪТ /включващ 1-опасност по някаква скала и 2-защитеност на
„застрашения“ конкретен обект/, а не самостоятелното е необективно понятие
ОПАСНОСТ. Копирайте ми тези документи.
На така подаденото заявление е отговорено с писмо
изх.№3005/2018 год. от 8.03.2019 год., в което е посочено следното: С поставените
въпроси по т.1 до т.4 не се търси достъп до обществена информация по смисъла на
чл.2, ал.1 от ЗДОИ, въпросите не са свързани с обществения живот в страната и
от техните отговори не би могло да се състави мнение за дейността на
прокуратурата като държавен орган. С т.5 се търси информация относно правната
уредба на конкретен въпрос. Посочено е в писмото, че на тези изложени
основания, относно искането за ДОИ по въпроси от т.1 до т.5, ЗДОИ е неприложим. Посочено е още
в писмото, че въпросът по т.6 от заявлението е много общо формулиран и не става
ясно какъв е предметът на поискания достъп. Затова е указано на заявителя в 30 дневен срок да уточни предмета на исканата информация по т.6 от
заявлението, в противен случай искането по т.6 ще бъде оставено без
разглеждане. Писмото е изпратено на Т. по електронна поща на 8.03.2019
год.-л.22 от ад 4899/2019 год.
На 5.04.2019 год., в указания от органа 30-дневен
срок, Т. е направил уточнение , заведено с вх.№ от 8.04.2019 год., на л.23 и
сл. от ад 4899/2019 год., в което е посочил следното: Въпросът под № 6 е - Измерван ли е някога, дори през СОЦ-а, по обективна
процедура РИСКЪТ /включващ 1-опасност по някаква скала и 2-защитеност на
„застрашения“ конкретен обект/, а не самостоятелното е необективно понятие
ОПАСНОСТ. Копирайте ми тези документи. Под въпроса се съдържат обяснителни
бележки и е направено следното искане по отношение на въпрос №6- „Копирайте ми
правилата или формулярите, в които вероятно се е попълвало: 1.Степен на
обоснована по някаква 5-10 степенна скала опасност; 2. Потенциална група от
евентуално засягани „трудещи се“ /така
се изрази през 1996 год. в незаконния си
акт по отмененото от ГП И.Т. запечатване на КАТВ станцията на фирмата ми, с
21000 зрители, една откровено „неадекватна“
Ваша колежка от ОП-Плевен – Е. П., оценила подобаващо в ролята си на недоказано
психично здрав член на ВСС и номинирана за ГП на РБ, …“ЛУДИЯТ“ според предишния
Ваш шеф Б.В., г-н Н. Ф./-посочен линк към ел.адрес;3.защитеност на засяганите.
И вероятно някаква обвързваща формула е имало…Доп.: На този принцип
Службите по трудова медицина определят
работния ви риск-имате достъп до тези Ваши документи, за разлика от мен,
засега: „, като отново се съдържа препращане чрез два линка.
След така направеното уточнение, до Т.
не е изпращано писмено уведомление от ответника, нито има постановено решение, с което е
предоставен или отказан достъп до исканата информация.
При
така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.28 ал.1 от ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена
информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни
след датата на регистриране, като в този срок органите или изрично определени
от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на
достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за
своето решение ( чл.28, ал.2). Уточнението на първоначално подаденото заявление
е регистрирано на 8.04.2019г., от която дата започва да тече 14-дневният срок
за произнасяне по заявлението, който изтича на 22.04.2019г. В този срок не е
налице произнасяне по заявлението на Т.,
поради което се е формирал мълчалив
отказ за произнасяне. Нормата на чл.149 ал.2 от АПК регламентира, че
мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок
от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се
произнесе, в конкретния случай от 23.04.2019 год. до 23.05.2019 год. Жалбата на
Т. срещу мълчалив отказ на заместник-главния прокурор да се произнесе по
заявлението и направеното по него уточнение, за предоставяне на достъп до
обществена информация е подадена в този срок- на 23.04.2019 год., поради което
е в срок. Като подадена от активно легитимирано лице и при наличието на
правен интерес от търсената защита, срещу акт, подлежащ на оспорване по
аргумент на чл.40 от ЗДОИ, в законоустановения срок за обжалване, пред
компетентния съд, жалбата е процесуално допустима, поради което подлежи на
разглеждане.
Неоснователно е възражението на ответника за
недопустимост на жалбата поради липса на
подлежащ на оспорване акт поради факта, че, за да възникне задължение за
произнасяне на задължения субект по заявление за ДОИ, е необходимо търсената
информация да се създава или съхранява от държавните органи по чл.3, ал.1 от
ЗДОИ, а поисканата с т.6 такава нито се създава, нито се съхранява от
задължения субект. Ответникът счита, че след като при сезирания субект не се създава и не се съхранява такава
информация, за него не възниква задължение за произнасяне по направеното
искане, поради което не е налице и формиран отказ за предоставяне на обществена
информация. Според настоящия състав на съда на първо място следва да се отчете
обстоятелството, че самият сезиран орган е приел, като е уведомил заявителят
затова, че въпросът по т.6 от заявлението е много общо формулиран и не става
ясно какъв е предметът на поискания достъп, и затова е указал на заявителя
в 30 дневен срок да уточни
предмета на исканата информация по т.6 от заявлението, в противен случай
искането по т.6 ще бъде оставено без разглеждане. Разпоредбата на чл.29 от ЗДОИ
обаче, изисква и в тези случаи нарочно произнасяне на органа- съгласно
цитираната разпоредба, в случай, че не е
ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо,
заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата
обществена информация. Ако заявителят не уточни предмета на исканата обществена
информация до 30 дни, заявлението се оставя без разглеждане. Т.е. законът
изисква постановяване на нарочен писмен акт, с който заявлението следва да бъде
оставено без разглеждане в този случай, ако органът е счел, че пак не е
уточнена конкретно исканата информация, какъвто акт за прекратяване по делото
не е приложен. ЗДОИ предвижда в разпоредбата на чл.33 и друга възможност- когато
органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното
местонахождение, в 14-дневен срок той да уведоми за това заявителя. Но и това не е сторено с
нарочен писмен акт-уведомление. Затова съдът счита, че в случая се касае за
постановен мълчалив отказ за произнасяне по подаденото от Т. заявление,
допълнително уточнено, което е годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност.
По същество жалбата е основателна.
Мълчаливият отказ представлява бездействие на
администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се
произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1
от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само
липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде
акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт
същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата
законосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки,
обуславящи претендираното право.
Законът за достъп до обществена информация урежда
обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация.
При анализа на законовите разпоредби и с оглед характера на обществените
отношения, които урежда ЗДОИ, те следва да се тълкуват в смисъл, че задълженият
субект по чл. 3 от същия закон, какъвто безспорно е оправомощеният с нарочна
Заповед №РД-04-179/21.05.2019 год. заместник на главния прокурор при ВАП А.П.,
дължи писмено произнасяне. Този извод се потвърждава и от изричните разпоредби
на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, които изискват
писмено уведомяване на заявителя за взетото решение и от чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ,
като въвеждат изисквания за формата и съдържанието на административното решение
и връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена
информация, и от чл.29 и чл.33 от ЗДОИ, които също изискват постановяване на
някакъв писмен акт. Следователно, налице са императивни разпоредби на закона,
изискващи писмено произнасяне по
заявлението, с нарочен писмен акт. Този акт може да бъде от различно естество в
зависимост от конкретните обстоятелства: акт, с който заявлението се оставя без разглеждане в хипотезата на
чл.29, ал.2; акт, с който се уведомява
заявителя за определени обстоятелства в хипотезата на чл.33 от ЗДОИ, респ. решение
за предоставяне на исканата информация или мотивиран отказ от предоставяне на исканата
информация, ако са налице законовите предпоставки за това. От последното следва
извода, че мълчалив отказ по този закон е недопустим, поради което заместникът
на главния прокурор при ВАП е допуснал съществено нарушение на
административно-производствените правила, което е основание за отмяна на
оспорения акт. В рамките на това производство органът следва да прецени дали
искането е допустимо и основателно и да се произнесе с нарочен писмен акт в
смисъла , изложен по –горе.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореният
мълчалив отказ следва да бъде отменен, а административният орган следва да бъде
задължен съгласно чл.174 от АПК да се произнесе по т.6 от заявление вх.№PRB201900699646/26.02.2019 год., по
преписка 3005/1.03.2019 год., приложено на л.8-9 от адм.дело №4899/2019 год.,
уточнено и конкретизирано с уточнение от 8.04.2019 год., на л.23 и сл. от ад
4899/2019 год., в едномесечен срок от влизане на решението в сила.
При този изход на делото и направено искане за
присъждане на разноски от оспорващия, на същия следва да се присъдят
разноски в размер на 10 лева, платена
държавна такса за образуване на делото съгласно платежно нареждане на л.6-гръб.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Мълчалив отказ на заместника на главния
прокурор при ВАП да се произнесе по т.6 от
подадено от С.Т. ***№PRB201900699646/26.02.2019 год., по преписка 3005/1.03.2019 год., приложено
на л.8-9 от адм.дело №4899/2019 год., уточнено и конкретизирано с уточнение от
8.04.2019 год., на л.23 и сл. от ад 4899/2019 год., за предоставяне на достъп
до обществена информация.
ВРЪЩА делото като преписка на заместника на главния
прокурор при ВАП за изрично писмено произнасяне
в едномесечен срок от влизане на решението в сила по т.6 от подадено от С.Т. ***№PRB201900699646/26.02.2019 год., по
преписка 3005/1.03.2019 год., приложено на л.8-9 от адм.дело №4899/2019 год.,
уточнено и конкретизирано с уточнение от 8.04.2019 год., на л.23 и сл. от ад
4899/2019 год.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България да заплати в полза на С.Т. ***, направените по делото
разноски в размер на 10 лв. (десет лева).
Решението не подлежи на
обжалване, на основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/