Р Е Ш Е Н И Е

№ 510

гр.Плевен, 07.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №559 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба от К.А.И. ***, ЕГН **********, чрез адв.Д. срещу Решение №2153-14-13/19.04.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата му вх.№1012-14-26/19.03.2019 г. и е оставено в сила Разпореждане №1/11.02.2019 г. на Ръководител на “ПО”, с което му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 22.11.2017 г. като правилно и законосъобразно.

В жалбата са наведени доводи, че към дата 22.11.2017 г. пенсионният орган неправилно е приел, че осигурителният му стаж е 35 години, 11 месеца и 23 дни, като не му достига осигурителен стаж от 2 години, 4 месеца и 7 дни, поради което на основание чл.9а, ал.2 от КСО е следвало да закупи същия. В разпореждането липсва произнасяне по представените доказателства за придобит трудов стаж в размер на 4 год, 09 мес и 05 дни, придобит на територията на бившия СССР за времето от 27.01.1989 год. до 1.11.1993 год. В решението са изложени мотиви, че този придобит осигурителен стаж следва да се разреши при приложението на разпоредбите на Договора между РБ и Руската федерация за социалната сигурност, ратифициран със Закон от НС на 10.04.2009 год., в сила от 20.03.2010 год. Сочи се незаконосъобразност на оспореното решение в частта, в която този стаж не е зачетен. Счита, че неправилно  и в нарушение на материалноправните разпоредби пенсионният орган е преценявал осигурителния стаж, положен в бившия СССР съобразно действащото законодателство, регулиращо отношенията относно придобитите от гражданите на договарящите държави пенсионни права на територията на която и да е от тях към момента на подаване на заявлението, а не към момента на тяхното възникване. Счита, че  по време на полагане на трудовия стаж за периода от 27.01.1989 год. до 1.11.1993 год. като генерален директор в СБМО „Лингвотехника“ гр.Москва отношенията по повод пенсионните права са били регулирани от Спогодбата между  НРБ и СССР за социално обезпечаване (отм.), но била в сила от 1960 год. до 2004 год., когато е денонсирана със Закон, обнародван в ДВ, бр.63/15.07.2003 год., в сила от 1.01.2004 год. Счита, че този закон няма обратно действие, поради което не може да бъде прилаган по отношение на осигурителен стаж, придобит преди 1.01.2004 год. и правоотношенията следва да се уредят от закона, който е бил в сила към момента на възникването им. Счита, че решаващ за определяне на приложимия закон е моментът на възникване на правоотношението и тъй като придобитият от него осигурителен стаж е за периода от 27.01.1989 год. до 1.11.1993 год., който е преди датата на закона, то приложим се явява законът, който ги е уреждал към момента на възникването му. Счита за неправилен и  извода на административния орган, че не са представени  достатъчно официални документи, които да установят този трудов/осигурителен стаж, позовавайки се на отговорите на Руския пенсионен фонд, че на територията на Руската федерация жалбоподателят няма зачетен трудов/осигурителен стаж. Твърди, че тези официални отговори нямат  отношение към пенсионните му права, претендирани на територията  на РБългария за трудов/осигурителен стаж, положен при действието на Спогодбата между НРБ и СССР за социалното обезпечаване (отм.) Това е така според И., тъй като към подаденото заявление за отпускане на пенсия е приложено Удостоверение от Главно управление „Социално осигуряване“, направление „Международни спогодби“ №**********/28.12.1993 год., което установява официално трудовия стаж на И. в бившия СССР, както и обстоятелството, че същият се зачита на основание чл.4 от Спогодбата за социално обезпечаване (отм.) за придобиване право на пенсия. Това удостоверение според жалбоподателя се явява достатъчно доказателство за придобит трудов стаж, като общият осигурителен стаж в този случай е 40 години, 8 месеца и 28 дни. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и да разпореди ново произнасяне от органа. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят К.А.И. се представлява от адв.Д.Д. с пълномощно на л.4. Поддържа подадената жалба срещу Решение № 2153-14-13 от 19 април 2019 г. на Директора на ТП на НОИ, с което не е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, и с което решение е прието, че към натрупания осигурителен стаж от 35 години 11 месеца и 23 дни не следва да бъдат зачитани 4 години 9 месеца и 5 дни за времето от 27.01.1989 година до 01.11.1993 година, в които същият е бил по трудово правоотношение Директор на Съветско-български център „Лингвотехника“ на територията на бившия Съветски съюз. Счита, че решението в тази му част е незаконосъобразно, доколкото осигурителният орган не се е съобразил с действащия закон към момента на полагане на трудовия стаж, а именно това е Спогодбата за социално осигуряване, сключена между РБ и СССР, ратифицирана с указ № 16 на Президиума на Народното събрание от 16.01.1960 г. и денонсирана със закон за денонсирането на тази спогодба от 16 юли 2003 г. в сила от 1.01.2004 г. Осигурителният орган е приел, че приложимите разпоредби към момента на подаване на заявлението за пенсиониране по отношение на трудов или осигурителен стаж, положени на територията на чужда държава следва да бъдат уредени по действащия в сила към момента на подаване на заявлението за пенсиониране от страна на доверителя му Договор между Република България и Руската федерация за социална осигуреност, ратифициран на 10.04.2009 г. от Народното събрание на Република България и влязъл в сила на 20 март 2010 г. Счита, че осигурителният орган в този случай неправилно е приложил материалния закон, като не е зачел осигурителни права, които са възникнали по силата на международен договор, каквато е тази спогодба между Република България и СССР от 1960 г. В самата разпоредба на тази спогодба е отразено - чл.20 т.3, че правата, възникнали съгласно разпоредбата на спогодбата не губят сила в случай на нейното денонсиране. Счита за безспорно доказан придобитият на територията на бившия СССР осигурителен стаж за посочения период от 27.01.1989 г. до 01.11.1993 г., а именно- от трудова книжка, заповед за назначение, ведомости, по силата на които той е бил осигуряван на заеманата от него длъжност. Тези документи са били представени пред органа, който е можел да зачете този осигурителен стаж към онзи момент през 1993 г., а това е било Направление „Международни спогодби“ на Главно управление „Социално осигуряване“, в момента - НОИ. Съобразно тази спогодба на него му е бил издаден осигурителен документ № ********** от 28.12.1993 г., с който този стаж от 4 г. 9 м. и 5 дни на територията на бившия СССР е бил зачетен за трудов стаж при пенсиониране. По тези съображения счита, че издаденото от осигурителния орган решение в частта за отказа да бъде признат този осигурителен стаж е незаконосъобразен дотолкова, доколкото, ако същият беше зачетен, би повлиял при установяване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, която следва да му бъде отпусната. В тази част моли да се отмени решението и да се върне на осигурителния орган, за да се произнесе съобразно точното приложение на материалния закон. Моли да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът –Директорът на ТП на НОИ-Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. №2113-14-2377/22.11.2017 г. /л.11-13/ И. е поискал отпускане на пенсия за ОСВ само от България, като е декларирал, че има положен стаж в Русия от 27.01.1989 г. – 01.11.1993 г. Към заявлението са приложени документи по опис /л.14/, както следва: УП1, два броя УП2, УП3, военна книжка, два броя трудови книжки, осигурителна книжка, документ за руски стаж от международни спогодби №**********/28.12.1993 г., копия на трудовая книжка и лицевая карточка, както и копие на лична карта. В приложеното удостоверение №**********/28.12.1993 г. е посочено /л.35/, че за периода 27.01.1989 г. – 01.11.1993 г. /4 год. 09 мес. 05 дни/ К.А.И. е работил в СССР, като този трудов стаж се зачита за придобиване право на клас и пенсия.

При съобразяване на разпоредбите на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност /ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 10.04.2009 год. и в сила от 20.03.2010 год./ и Споразумението между министъра на труда и социалната политика на Република България и Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Руската федерация за прилагане на Договора /Одобрено с РМС № 508/16.07.2010 г. издадено от министъра на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 97 от 10.12.2010 г., в сила от датата на подписването му – 13.11.2010 г./, с писмо изх. № 2113-14-2377#15/12.10.2018 г. /л.37/ до Руския пенсионен фонд са изпратени формуляри БГ/РФ 2 и БГ/РФ 3, като и изискано да се изпрати формуляр РФ/БГ 3 за потвърждаване на осигурителен стаж на И., придобит на територията на Руската Федерация, като са приложени съответни документи, описани във формуляр БГ/РФ 2, Приложение № 2 /Формуляр за отпускане (преразглеждане) на пенсия. С писмо, прието с вх. № 2113-14-2377#26 от 15.01.2019 г. /л.46/ от Руския пенсионен фонд е посочено, че на И. се отказва пенсия по старост, като е изпратено съответното решение /л.47-49/. Посочено е в писмото, че И. няма право на пенсия за старост поради отсъствието на индивидуален пенсионен коефициент. Изпратен формуляр РФ/БГ 3, с който пенсионният орган е уведомен, че лицето няма зачетен трудов/осигурителен стаж на територията на руската федерация /л.53-54/. Приложен е и формуляр РФ/БГ 4, с който се отказва отпускане на исканата пенсия от Русия /л.50-52/.            

При изложените обстоятелства стажът за периода 27.01.1989 г. - 01.11.1993 г. е изключен и не е взет предвид при зачитането на общия осигурителен стаж на лицето. С уведомително писмо № 5/22.01.2019 г. от Началник на отдел „Пенсии“ /л.55/ на лицето е указана възможността да се възползва от разпоредбата на чл. 9а от КСО за закупуване на недостигащ осигурителен стаж. Съгласно текста на разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО  за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. В писмото е посочено също така, че недостигащият осигурителен стаж за право на лична пенсия за ОСВ по чл. 68 от КСО е в размер на 02 г., 04 м. и 07 дни, а сумата, която лицето следва да внесе е 3130,51 лв. И. се е възползвал от възможността за закупуване на недостигащия стаж, като с платежно нареждане от 30.01.2019 г. /л.58/ е внесена указаната сума, за което е приложена и служебна бележка /л.60/. След внасяне на сумата за закупен допълнителен стаж, лицето е придобило изискуемия стаж от 38 год. и 04 мес.

С Разпореждане №1 от 11.02.2019 г. /л.61-62/ на ръководител ПО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на  И., считано от 22.11.2017 год. пожизнено по чл. 68, ал.1 и 2 от КСО по заявлението, подадено на 22.11.2017 г. при навършена възраст 64 год. и 0 мес. и общ осигурителен стаж 38 год. 04 мес. 00 дни.

Срещу горното разпореждане е подадена жалба от И. вх. № 1012-14-26/19.03.2019 год. /л.65-67/, в която твърди, че за определен период от време /27.01.1989 г. – 01.11.1993 г./ е работил в Съветско-българския център „Лингвотехника“ гр. Москва като генерален директор, като в разпореждането не са коментирани представените доказателства за трудовия стаж в периода от 27.01.1989 г. до 01.11.1993 г. Сочи се, че същите доказателства неправилно не са били съобразени, като се е наложило да внася сума за недостигащ стаж. При изложените в жалбата обстоятелства лицето оспорва общо признатия трудов стаж, като сочи, че същият следва да е 40 г., 8 месеца и 28 дни и на тази база следва и да е размерът на определената  пенсия. 

Въз основа на жалбата е постановено и оспореното в настоящото производство Решение №2153-14-13/19.04.2019 год. на Директора на ТП на НОИ  Плевен /л.74-77/, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-14-26/19.03.2019 год. и е потвърдено Разпореждане №1/11.02.2019 год. на ръководител „ПО”. Директорът на ТП на НОИ-Плевен е изложил фактите относно осигурителния стаж, придобит на територията на България, като е посочил, че същият не е достатъчен за отпускане на пенсия за ОСВ. За стажа, посочен като придобит в Русия, са изложени следните мотиви: Следва да се прилагат разпоредбите на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност /ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 10.04.2009 год. и в сила от 20.03.2010 год. /. С документа се регулират взаимоотношенията в областта на социалната сигурност и задължителното (държавно) обществено осигуряване. Правото на пенсия на И. се преценява, като се прилагат разпоредбите на Договора, тъй като същият е част от националното законодателство, както и Споразумението между министъра на труда и социалната политика на Република България и Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Руската федерация за прилагане на Договора /Одобрено с РМС № 508/16.07.2010 г., издадено от министъра на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 97 от 10.12.2010 г., в сила от датата на подписването му – 13.11.2010 г./. Органът се е позовал на  чл. 10 от Договора, според който  при определяне правото на пенсия в съответствие със законодателството на договарящите страни и при превръщане на пенсионни права в съответствие със законодателството на Руската федерация се отчита осигурителният (трудовият) стаж, придобит на територията на двете договарящи страни, освен в случаите, когато периодите на този стаж съвпадат по време на тяхното придобиване. В случаите, когато съгласно законодателството на една от договарящите страни правото на пенсия възниква и без зачитането на осигурителния (трудовия) стаж, придобит на територията на другата договаряща страна, то първата договаряща страна отпуска пенсия на основание на своя осигурителен (трудов) стаж (придобит на нейна територия). Съгласно чл. 11 от договора всяка договаряща страна изчислява размера на пенсиите, съответстващ на нейния осигурителен (трудов) стаж, а за Република България и на осигурителния доход, при условията на законодателството на тази договаряща страна. Изчисляването и потвърждаването на осигурителния (трудовия) стаж за определянето на размера на пенсията се извършва съгласно законодателството на договарящата страна, отпускаща пенсията. При съобразяване на разпоредбите, залегнали в договора, с писмо изх. № 2113-14-2377#4/16.01.2018 г. до Руския пенсионен фонд е изискано потвърждаване на осигурителния стаж на И., придобит на територията на Руската Федерация за допълване на общия му осигурителен стаж. С писмо вх.№ № 2113-14-2377#25/09.01.2019 г. от Руския пенсионен фонд са изпратени решение №180000054214/2164194/18 от 12.11.2018 г., формуляр приложение РФ/БГ 4 и формуляр приложение РФ/БГ 3, от които е видно, че Русия не потвърждава стажа на И. за периода 27.01.1989 г. - 01.11.1993 г., поради което пенсионният орган е изключил този период от общия осигурителен стаж на лицето. Поради непотвърждаването на стажа за този период, независимо от издаденото и приложено удостоверение № **********/28.12.93 г. от ГУ „Социално осигуряване“, Направление „Международни спогодби“, общо зачетеният осигурителен стаж на И. е 35 г., 11 месеца и 23 дни.

            В решението е посочено също, че недостигащият осигурителен стаж за право на лична пенсия за ОСВ по чл. 68 от КСО е в размер на 02 год. 04 мес. 07 дни,  а сумата, която лицето следва да внесе съгласно чл.9а от КСО е 3130,51 лв. И. се е възползвал от възможността за закупуване на недостигащия стаж, като с платежно нареждане от 30.01.2019 г. е внесена указаната сума. При тези обстоятелства с Разпореждане № 1/11.02.2019 г. на Ръководител ПО е отпусната лична пенсия за ОСВ на лицето, тъй като след внасяне на сумата за закупен допълнителен стаж, лицето придобива изискуемия такъв от 38 год. и 04 мес.

            По всички тези изложени съображения решаващият орган е направил извод, че осигурителният стаж на И. правилно е зачетен от административния орган въз основа на представените удостоверителни документи. На тези основания жалбата му е отхвърлена като неоснователна.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Решение №2153-14-13/19.04.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до оспорващия и е получено на 3.05.2019 г. (л.78). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ (РУСО) е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 10.05.2019 г., видно от клеймото на запазения пощенски плик на л.10, като и е поставен вх.№1012-14-26#6 от 13.05.2019 г. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ  се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. В този смисъл, оспореното решение е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен, който е  компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО.

            Оспореното Решение е писмено, издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, в предписаната от закона форма, съдържа изискуемите от закона реквизити, в това число фактически и правни основания за издаването си. Решението е постановено при спазване на административнопроизводствените правила.

По делото няма спор относно фактите. Трудовият стаж, придобит от жалбоподателя за периода 27.01.1989 год.-01.11.1993 год. в Съветско-българско обединение „Лингвотехника“ град Москва е установен с безспорни документи-Заповед №287/27.12.1988 год. на Председателя на Стопанско обединение „Металхим“ на л.88 от делото, както и заповед №649/10.11.1988 г. на л.89; Приказ на л.90 от делото; руска трудова книжка със съответни удостоверявания на л.86 от делото; договор на л.91 от делото; последваща заповед №РД-19/17.07.92 г. за назначаването му за генерален директор; справка /л.97/, че за него са внасяни съответните осигуровки, заверени копия на платежни ведомости от СБМО „Лингвотехника“, в които е отразен размерът на получаваното трудово възнаграждение и внасяните осигуровки на л.99-108 от делото.

Основният спорен въпрос е дали административният орган е следвало да зачете осигурителния стаж, придобит от заявителя в бившия СССР и в Русия за периода 27.01.1989 год.-01.11.1993 год.

Според настоящия състав на съда отговорът на горния въпрос е положителен. Незачитането от пенсионния орган на стажа за процесния период като осигурителен такъв  според съда произтича от неправилно тълкуване и прилагане на закона. Пенсионният орган и  горестоящият административен орган-Директорът на ТП на НОИ-Плевен според съда неправилно считат, че приложими в настоящата хипотеза са разпоредбите на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност  /ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 10.04.2009 год. и в сила от 20.03.2010 год. и Споразумението между министъра на труда и социалната политика на Република България и Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Руската федерация за прилагане на Договора /Одобрено с РМС № 508/16.07.2010 г. издадено от министъра на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 97 от 10.12.2010 г., в сила от датата на подписването му – 13.11.2010 г./. Позовавайки се на чл.7 от Споразумението за прилагане на договора /без изрично да го посочват/, пенсионният и решаващият орган неправилно са счели, че  при подаване от лицето на заявление за отпускане или преразглеждане на пенсия компетентната институция на едната договаряща се страна при наличие на осигурителен стаж на лицето на територията на другата договаряща се страна попълва формуляр за отпускане (преразглеждане) на пенсия съгласно приложение /по образец/ (с отметка "Отпускане по дoговора"), който заедно със справката за зачитания (зачетен) в страната по местоживеене на лицето осигурителен (трудов) стаж съгласно приложение /по образец/, необходима за сумирането на периодите на осигурителен (трудов) стаж с цел определяне на правото на пенсия съгласно законодателството на договарящите се страни и превръщането на пенсионни права съгласно законодателството на Руската федерация, както и с документи, изисквани за отпускане на пенсия и всички необходими документи ги изпраща до компетентната институция на другата договаряща се страна. Компетентната институция на договарящата се страна, получила формуляра за отпускане (преразглеждане) на пенсия, след приемане на решение за отпускане (отказ за отпускане) на пенсията в течение на 10 работни дни изпраща до компетентната институция на договарящата се страна, изпратила формуляра, уведомление за отпускане (преизчисляване) или за отказ за отпускане (преизчисляване) на пенсия съгласно приложение /по образец/, а също така справка за зачитания (зачетен) осигурителен (трудов) стаж в страната, отпускаща пенсия на лицето съгласно приложение /по образец/. На това основание и от страна на Руския пенсионен фонд е изпратен формуляр РФ/БГ 3, с който органът е уведомен, че лицето няма зачетен трудов/осигурителен стаж на територията на Руската федерация и този формуляр именно е послужил за формиране изводите на органа да не се зачете придобития на територията на бившия СССР осигурителен стаж.

Настоящият състав на съда намира, че в този случай приложими се явяват разпоредбите на Спогодбата между НРБ и СССР за социалното обезпечаване при преценка на условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не тези на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност и Споразумението между министъра на труда и социалната политика на Република България и Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Руската федерация за прилагане на Договора, цитирани в оспореното решение, които изискват  получаването на такъв формуляр РФ/БГ 3. При спор дали да бъде признат като стаж за пенсиониране определен трудов стаж, положен извън страната, следва да се изхожда от международните спогодби, които са били в сила по време на извършване на работата. Посочената Спогодба е ратифицирана с Указ № 16 на Президиума на Народното събрание от 16.01.1960 г. - публ. Изв. бр. 7 от 22.01.1960, обн. ДВ, бр. 39 от 13.05.1960 г., в сила от 01.05.1960 г. Същата е денонсирана със закон за денонсиране на Спогодбата между НРБ и СССР за социалното обезпечаване - обн. ДВ, бр. 63 от 16.07.2003 г., в сила от 01.01.2004 г. В чл. 20, т. 3 от цитираната Спогодба е посочено, че правата, възникнали съгласно разпоредбите на Спогодбата, не губят сила в случай на денонсиране. Това означава, че всички права, придобити по силата на Спогодбата, се запазват (неограничено във времето), в т. ч. и правото положеният труд на територията на една от страните да се зачита като стаж за придобиване на пенсия. Това право се реализира от съответното лице, в случая К.И., когато достигне до необходимите условия за отпускане на пенсия, и не е валидно за подаване на заявление само до датата на отмяна/денонсиране  на цитираната Спогодба. За периода, през който жалбоподателят е придобил трудов стаж в СССР, и след това в Русия - 27.01.1989 год.-01.11.1993 год., Спогодбата между НРБ и СССР за социалното обезпечаване е била действаща. Съгласно общият принцип в правото, материалните правоотношения се уреждат от закона, който е бил действащ към момента на тяхното възникване. Следователно, незаконосъобразно пенсионните органи не са зачели придобития от И. за посочения период осигурителен стаж. Неправилно и в нарушение на материалния закон административният орган е приел, че към датата на заявлението (което е след датата на денонсиране на цитираната Спогодба), на жалбоподателя не следва да му се признава трудовия (осигурителния стаж), положен в бившия СССР. В случая, правото се счита за възникнало към датата на полагане на труда (работата) на територията на държавата, с която България е сключила международната спогодба и съответно, към която дата е била действаща Спогодбата между НРБ и СССР за социалното обезпечаване. В този смисъл са и статия 15 от Съглашението на л.123 от делото и статия 30 от Устава на дружеството на л.157 от делото.

Трудовият стаж на К. И., придобит в СССР, е установен с безспорни документи, които са представени, и въз основа на тях е издадено удостоверение от Главно управление „Социално осигуряване“, направление „Международни спогодби“ с №**********/28.12.1993 год. на л.35 и л.109 от делото, в което изрично е записано, че съгласно чл.4 от Спогодбата за социално осигуряване, сключена  между СССР и РБ , този трудов стаж се зачита за придобиване право на клас и пенсия.  Съдържанието на този официален удостоверителен документ не е оспорено и не е оборено от ответника. Трудовият стаж е положен по време на действието на Спогодбата и поради това, същата има приложение за зачитането му. Законът за отменянето й е с материалноправен характер, в него не е постановено, че има обратна сила, така че трудовият стаж, придобит от К.И. в СССР, следва да се зачете при пенсиониране в България.

Делото не може да бъде решено от съда по същество, поради което  преписката следва да бъде върната на административния орган за решаване на въпроса при съобразяване на мотивите на настоящото решение.

            При този изход на делото и с оглед направеното искане от пълномощника на жалбоподателя, на същия следва да се присъдят направените по делото разноски общо в размер на 450,00 лева, които представляват договорено, поискано и реално изплатено възнаграждение за един адвокат съобразно приложеното на л.4 от делото адвокатско пълномощно.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, V-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №2153-14-13/19.04.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Разпореждане №1/11.02.2019 г. на Ръководител на “ПО” при ТП на НОИ-Плевен.

ВРЪЩА преписката на ръководител на “ПО” в ТП на НОИ-Плевен за постановяване на ново разпореждане съобразно мотивите на настоящето решение, в двумесечен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт Плевен да заплати на К.А.И., ЕГН ********** сумата 450 /четиристотин и петдесет/ лева разноски по делото.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ:/п/