Р E Ш Е Н И Е

№ 477

гр.Плевен, 24.09.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на десети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

При секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 558 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 12 от 04.04.2019 г., постановено по НАХД № 43 по описа за 2019г., Районен съд – Никопол е потвърдил Наказателно постановление № 8/25.02.2019г. на Кмета на Община гр.Гулянци, с което на основание чл.266 ал.1 т.1 от Закона за горите на М.И.Т. е наложена глоба в размер на 100лева за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, и на основание чл.273 ал.1 от ЗГ е отнето в полза на държавата л.а.“КИА Спортиже“ с ***и 1пр.куб.м. айлантови дърва за огрев.

Срещу решението е подадена касационна жалба от М.И.Т., чрез адвокат К.Д. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита се, че НП е издадено в нарушение чл.18 от ЗАНН, тъй като в настоящия случай се твърди да са извършени нарушения на две отделни точки на чл. 213, ал. 1 от ЗГ, но въпреки това е определена само една санкция глоба в размер на 100 лева и са отнети в полза на държавата вещите „послужили" за извършване на нарушението - лек автомобил. Сочи се, че по делото не са установени факти за произхода на дървата - от територията на селото или извън територията на селото в горска територия, както и не са събрани доказателства за компетентността на актосъставителя. Счита се още, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН, като не е извършил разследване на спорните обстоятелства, а именно да събере доказателства относно собствеността на лекия автомобил, както и доказателства със или без знанието и съгласието на собственика е използван същия, което е в противоречие с разпоредбите на чл. 20, ал.1 от ЗАНН и чл. 273, ал.1 от ЗГ. Посочва се, наказателното постановление не е съобразено и с разпоредбата на чл. 20, ал.4 от ЗАНН, според която отнемането не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и на тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Сочи се, че категорично в случая стойността на отнетия лек автомобил не е определена, но със сигурност е такава, която да води до извода, че не съответства на характера и тежестта на констатираното нарушение. В заключение се моли за отмяна на наказателното постановление.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът М.И.Т. не се явява, представлява се от адв.Д., който поддържа депозираната касационна жалба по наведените в нея основания. Моли за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание ответникът – Община Гулянци се представлява от адв.Н., който счита касационната жалба за неоснователна. Навежда доводи за правилност на съдебното решение и моли същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на Т. за това, че на 27.12.2018 г. в 17:45 часа в землището на с. Шияково, м.“Лозята“, по полски земен път с идентификатор N 000002, на 120 м. западно от път III клас, транспортира с л.а.“КИА Спортиже“ с рег. ***, синьозелен металик, 1 пр.куб.м. айлантови дърва за огрев, без да са маркирани с контролна горска марка и без редовен превозен билет. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за горите.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Приел е още, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения. Посочил е, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от същия вид. Посочил е още, че на основание чл.273 ал.1 от ЗГ са отнети лекият автомобил и дървата за огрев.

Решението е неправилно.

Изводите на районния съд за липса на допуснато нарушение в хода на административно-наказателното производство не се споделят. Според настоящият съдебен състав, наказателното постановление е издадено в нарушение чл.18 от ЗАНН. Посочената разпоредба изключва принципа на определяне на общо наказание при съвкупност от нарушения, като предвижда, че за всяко административно нарушение се налага отделно наказание. В настоящия случай в обжалваното наказателно постановление се твърди да се извършени нарушения на две отделни точки на чл.213 ал.1 от Закона за горите, но въпреки това е определена само една санкция в размер на 100 лева. От една страна изложената фактическа обстановка сочи на извършени нарушения на две отделни разпоредби касаещи транспортиране на дървесина, а именно без същата да е маркирана с контролна горска марка и без редовен превозен билет, а от друга страна е определена само една санкция, като не става ясно за кое нарушение е наложена същата, респективно дали представлява съвкупен размер на наложени за различните нарушения, минимални санкции. За последното може само да се предполага. Посочената неяснота не позволява да се извърши ефективен съдебен контрол върху санкционната дейност на наказващия орган.

Също така е основателен и доводът в касационната жалба, че по делото не е доказана компетентността на актосъставителя по чл.274 ал.1 т.3 от ЗГ при съставяне на АУАН, което води до порочност на издаденото въз основа на него НП.

Предвид изложеното наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а като не е достигнал до аналогичен правен извод, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 12 от 04.04.2019 г., постановено по НАХД № 43 по описа за 2019 г. на Районен съд – Никопол и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8/25.02.2019г. на Кмета на Община гр.Гулянци, с което на основание чл.266 ал.1 т.1 от Закона за горите на М.И.Т. *** е наложена глоба в размер на 100лева за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, и на основание чл.273 ал.1 от ЗГ е отнето в полза на държавата л.а.“КИА Спортиже“ с ***и 1пр.куб.м. айлантови дърва за огрев.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.