Р Е Ш Е Н И Е

№ 532

гр.Плевен, 14.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №552 по описа за 2019 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба от „Тим Комерс 68“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, представлявано от управителя М.И., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №10423/17.04.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Велико Търново, в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване на търговски обект – Кафе –аператив „Кадифе“, находящ се в гр.Плевен, ул.“Васил Левски“ №152, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 10 (десет) дни.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна като издадена при неправилно приложение на материалния закон и липса на предпоставките по чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС. Сочи се, че преценката за съответствие на принудителните административни мерки с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера и във всяка една от хипотезите на нарушения по чл.186 ал.1 от ЗДДС. Счита се, че налагането на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обект, дори да е установено някакво нарушение на тази разпоредба, не отговаря на нито една от целите на принудителните административни мерки, които са закрепени в закона и по-специално в чл.22 от ЗАНН. Твърди се, че запечатването на обекта не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба. Счита се още, че посочените мотиви относно срока на мярката са несъстоятелни, тъй като такива цели законът възлага на административното наказание, каквото би било наложено в успоредно водено административно-наказателно производство. Твърди се, че в случая принудителната административна мярка ограничава правата на субекта, тъй като го ограничава за упражнява търговска дейност за определен срок. В заключение се моли за отмяна на заповедта.

От ответника не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адв.С.Н. с надлежно пълномощно, който счита, че мярката вече няма никакви практически цели, тъй като е заплатена наложената с влязло в сила наказателно постановление имуществена санкция за нарушението, за което е наложена мярката. На това основание моли заповедта да бъде отменена.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Г., който счита жалбата за неоснователна. Сочи, че са изпълнени всички изисквания на закона при издаване на заповедта. Счита, че са налице предпоставките за налагане на принудителната административна мярка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на управителя на дружеството на 01.05.2019г., видно от разписката на гърба на л.4 от делото, а жалбата против нея е подадена на 13.05.2019г. и е заведена с вх.№6642 в деловодството на административния орган.

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес от оспорването, тъй като със заповедта се запечатва обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, в законоустановения срок по чл.186 ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.149 ал.1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.04.2019г. в 16:19часа е извършена проверка на търговски обект – кафе-аператив „Кадифе“, находящ се в гр.Плевен, ул.“Васил Левски“ №152, стопанисван от „Тим Комерс 68“ ООД. Проверката е извършена относно спазване на данъчното законодателство. Установено е, че в обекта се предлагат за консумация топли кафе специалитети, студени кафе специалитети, топли напитки, кафе коктейли, алкохолни и безалкохолни напитки, алкохолни и безалкохолни коктейли, фреш от плодове, ядки и десерти, като площта на обекта е около 150кв.м. с капацитет 86бр.места на закрито и 68бр.места на открито (сезонни). В хода на проверката, преди легитимация от страна на проверяващия екип, е извършена контролна покупка-консумация на 2бр.фреш – фреш от нар и ананас 330мл на стойност 5,99лв. и фреш от пъпеш и ананас 330мл. на стойност 5,99лв., на обща стойност 11,98лв., заплатени в брой от проверяващия екип. При заплащането на покупката в 16,19часа от страна на Х.Д.-инспектор по приходите с една банкнота от 50лева на В.И.-сервитьор, последната е приела плащането и върнала ресто в размер на 38,00лева. За извършеното плащане не е издадена фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално касово устройство, нито е предоставена бележка от ръчен кочан за касови бележки, а е предоставена бележка от програмен продукт. Констатираното се потвърждава и от разпечатки от КЛЕН за периода 15.04-16.04.2019г. (до 16-29часа). При проверката са засечени и паричните средства в касата на проверявания обект и е установено, че разчетената касова наличност от ФУ е 248,32лв., а фактическата наличност е 214,90лв. Установеното наличие на касова разлика между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ е в размер на -33,42лв. При проверката е установено нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006 год.

За установените факти и обстоятелства при проверката е съставен Протокол за извършена проверка серия АА №0373231/16.04.2019г. на основание чл.110 ал.4 вр. с чл.50 ал.1 от ДОПК. Съставен е приложеният на л.15 от делото Опис на паричните средства в касата. Дадено е обяснения от представляващия дружеството, в което е посочено, че касовата разлика между наличните парични средства и тези, маркирани във ФУ се дължи на взети от него пари, за да пазарува, като в бързината не е отразил това обстоятелство в касовия апарат.

Същите факти са отразени в АУАН №F483504/23.04.2019г., съставен срещу жалбоподателя за нарушение чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на министъра на финансите. Актът е съставен в присъствието на управителя на дружеството и му е връчен. Въз основа на акта е издадено НП №436403-F483504/20.05.2019г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 550,00лева на основание чл.185 ал.1 вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС. Наказателното постановление е влязло в законна сила на 14.08.2019г., което обстоятелство се съобщава от процесуалния представител на ответника в открито съдебно заседание и не се отрича от жалбоподателя.

Въз основа на горните фактически констатации е издадена и оспорената Заповед №10423/17.04.2019г. на Началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка: запечатване на търговски обект – Кафе –аператив „Кадифе“, находящ се в гр.Плевен, ул.“Васил Левски“ №152, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 10 (десет) дни, на основание чл. 186 ал.1 т.1 б."а" и чл. 187 ал.1 от ЗДДС.

По делото е представена разписка за извършено безкасово плащане на терминално устройство в полза на НАП, с което жалбоподателят твърди, че на 23.08.2019г. е извършено плащане на наложената имуществена санкция с НП №436403-F483504/20.05.2019г. и с НП №436403-F483507/20.05.2019г.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. На л.29 от делото е приложена Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018г., с която Изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците на отдели "Оперативни дейности" в териториалните дирекции на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Именно Началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ТД на НАП-Велико Търново, видно от заповедта на л.28 от делото, е издал оспорената в настоящото производство заповед. Ето защо последната е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, включително фактическо и правно основание. Подробно в заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи нарушение - неиздаване на фискална касова бележка за извършената в търговския обект продажба, което именно е мотивирало фактически прилагането на процесната мярка. Изложени са и допълнителни мотиви относно факта, че с констатираното нарушение се засягат обществените отношения, свързани с отчетността, с факта на правилно определяне на реализираните доходи с оглед възможността за нанасяне пряка щета на държавния бюджет. Изложеното прави акта мотивиран.

Заповедта е мотивирана и от гледна точка конкретната продължителност на наложената мярка. В разпоредбата на чл. 186 ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 10 дни, който е под средния срок, определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган се е позовал на вида и обема на упражняваната в съответния обект дейност. Органът е посочил и целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на мярката, а именно-защита интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез ФУ в проверения търговски обект, както и осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно поведение в трайна практика. Тези мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената мярка.

В производството пред административния орган не са допуснати и нарушения на процесуалните правила. Не съставлява изискване на закона заповедта за ПАМ да се издава едва след като е издаден акт за установяване на констатираното административно нарушение, обосновало прилагането на мярката. Фактите, изпълващи хипотезата на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006 год. във връзка с чл.186 ал.1 т.1 б."а" от ЗДДС, са описани в съставения при проверката в търговския обект протокол №0373231/16.04.2019г., който е описан в оспорената заповед.

Оспорената заповед съответства и на материалния закон.

С разпоредбата на чл. 186 ал.1 б."а" от ЗДДС във вр. с ал.3 във вр. с чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл.186 ал.1 б."а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006 г. е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) за всяко плащане. Самата Наредба №Н-18/2006 г. регламентира реда и начина за издаване на фискални касови бележки за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл.3 ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.187 ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Неизпълнението на задължението за отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е основание за прилагане на принудителна мярка по чл.186 ал.1 т.1 б."а" ЗДДС и при това административният орган действа в условията на обвързана компетентност.

В разглеждания случай за извършената контролна покупка в размер на заплатената за нея сума не е бил издаден фискален касов бон, което съставлява неизпълнение на задължението за регистриране на продажбата, респективно неспазване на реда и начина за издаване на документ за нея. Като е наложил ПАМ запечатване на обекта и е забранил достъпа до него, административният орган е приложил материалния закон правилно.

В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно възражението, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като вече е заплатена наложената за установеното нарушение имуществена санкция. Съгласно чл.187 ал.4 от ЗДДС, принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло Но тази норма касае изпълнението на наложената ПАМ, а не нейната законосъобразност. Иначе казано, погасяването на ангажираната административно наказателна отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на нейното действие. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Чл.22 от ЗАНН изрично предвижда, че за предотвратяване на административни нарушения могат да се прилагат принудителни административни мерки. Определеният срок за прилагане на мярката е под средния размер, съответства на тежестта на извършеното нарушение и не ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на преследваната от закона цел.

Предвид изложеното, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, в полза на ТД на НАП –Велико Търново следва да се присъди сумата от 100,00 лева, съставляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тим Комерс 68“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, представлявано от управителя М.И., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №10423/17.04.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Велико Търново, в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване на търговски обект – Кафе –аператив „Кадифе“, находящ се в гр.Плевен, ул.“Васил Левски“ №152, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 10 (десет) дни.

ОСЪЖДА „Тим Комерс 68“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“Сергей Румянцев“ №81, представлявано от управителя М.И.Н., с ЕИК:201737600, да заплати на ТД на НАП-Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ:/п/