Р Е Ш Е Н И Е

№ 22/ 14.01.2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На дванадесети декември 2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на Прокурор Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 545 / 2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на л. св. А.М.А.,*** срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за неимуществени вреди (психически щети) за периода от 01.07.2015г. до 18.06.2018г., произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на Началника на Затвора – Плевен, изразяващи се в поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието.

Неблагоприятните условия за изтърпяване на наказанието, описани в исковата молба се изразяват в следното: мизерни условия и пренаселеност в килията; недостатъчна и некачествена храна; лошо медицинско обслужване; мястото за престой на открито е без сянка, без достъп до вода и тоалетна; липса на 24-часов достъп до вода в килийните помещения, осигурява се вода в килията сутрин и вечер по 1 час, което е недостатъчно за хигиенизиране на тоалетните в килията, чиято миризма е постоянна и нетърпима; неосигурена дезинсекция – затворът е пълен с дървеници, които са ги направили на решето от хапане и с хлебарки, липсват препарати за третирането им; при постъпването си в затвора е получил чаршафи и дюшек, които са в окаяно състояние и скъсани; сапунът, който се дава е 1 бр. на месец, банята е без необходимата квадратура и е 2 часа в седмицата за целият етаж – т.е. за 115 човека на 5 душа. Ищецът е посочил, че претенцията му произтича от незаконосъобразни действия и бездействия на началника на затвора – Плевен, който представлява специализирания орган по изпълнение на наказанията, поради което искът следва да се счита предявен срещу юридическото лице – ГДИН - София, в състава на който е затвора.

Ответникът – ГДИН – София, чрез юрк. П. изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение за неоснователност и недоказаност на иска, поради недоказаност на твърдяните нарушения, липса на действия и бездействия от страна на затворническата администрация, които да са причинили на ищеца някакви неимуществени вреди и предлага да се отхвърли иска като недоказан по основание и размер. Алтернативно, ако съдът приеме за доказани някои от твърденията на база свидетелските показания, счита че исковата претенция е много завишена. Предлага да се отхвърли иска, а в случай на частично уважаване да се присъди обезщетение в по-малък размер от претендирания.

Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по делото е по чл. 203 и следващите от АПК вр. чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС.

Съгласно чл. 284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3. Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Исковата претенция за неимуществени вреди (психически щети) срещу ГДИН – София произтича от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора Плевен за периода от 01.07.2015г. до 18.06.2018г., изразяващи се в поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, подробно изброени в исковата молба. Поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието се счита за жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 ал. 1 и ал.2 от ЗИНЗС, като изброяването във втората алинея е неизчерпателно.

Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, каквито са затворите. Те са териториални служби на ГДИН. Затова исковата претенция за посочения период срещу ГДИН – София е предявена срещу надлежния ответник.

Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМА за разглеждане.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Видно от приложените справки, ищецът А.М.А. *** на 01.07.2015г. и изтърпява наказание „лишаване от свобода“ при определен от съда „строг“ режим. При постъпването си е настанен в седма група на четвърти етаж. А от 30.11.2015г. е настанен в четвърта затворническа група – рецидивисти на втори етаж и основно е пребивавал в 206 килия, където се намира и понастоящем. Помещението е с площ приблизително 24 кв.м., което се потвърждава от приложения проект за енергийна ефективност, изготвен за затвора. В него са настанени шест лишени от свобода. Това се подкрепя и от свидетелските показания, понякога е бил настаняван и седми човек. Свидетелите потвърждават, че килията се поддържа чиста, има прозорец за проветрение и приток на дневна светлина. Оборудвана е със самостоятелен санитарен възел – с тоалетна и мивка, до който лишените от свобода имат непрекъснат 24-часов достъп. През деня помещението е отключено, водата се спира, а през нощта, когато килиите са заключени водата се пуска и може да се ползва тоалетна и умивалня в килията. Освен това отделно има общо санитарно помещение на етажа – тоалетна, умивалня и баня с течаща студена вода със свободен достъп през деня от всички лишени от свобода, които могат да се ползват. Същите са условията и в килията на четвърти етаж, където ищецът е пребивавал със свидетеля А. от постъпването си до преместването на втори етаж и в която обичайно са били настанявани по 6 лица. Средно на едно лице се падат по 4 кв.м. площ, която е нормативно установената минимална жилищна площ на един лишен от свобода съгласно изискването, въведено с чл. 43 ал.3 от ЗИНЗС ( ДВ- бр. 103/2012г., в сила от 01.01.2019г.) Действието на приетата норма е било отложено във времето, а с изменението на ЗИНЗС ал.3 е отм. и е приета ал.4 в същия смисъл, която е влязла в сила от 07.02.2017г. и към част от исковия период не е била действащо право. Независимо от това определената квадратура от 4 кв.м. на един лишен от свобода се приема от съдебната практика като критерий за преценка за пренаселеността на местата за лишаване от свобода и местата за задържане под стража. В килията се поддържа добра хигиена от лишените от свобода. Осигурена е възможност за приток на дневна светлина и естествено проветрение, чрез прозорец в съответствие с чл. 20 ал.2 ППЗИНЗС. Също и постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, както през деня, така и през нощта, когато килиите се заключват, което е в съответствие с изискването на чл. 20 ал. 3 от ППЗИНЗС. Поради това оплакването за недостатъчна жилищна площ, лоши битови условия и пренаселеност в килията се явява неоснователно.

Седмично се осигурява топла вода за къпане и пране съгласно утвърдени графици, приложени по делото. За втори етаж къпането е организирано във вторник от 09:00ч- 10:00ч. и от 14:00ч. до 15:00ч., общо 2 часа, а прането – в петък следобед за половин час и в събота сутрин за половин час. Свидетелите потвърждават, че се спазват графиците. Душовете са 5 бр. за около 120 човека, които трябва да се изкъпят за 2 часа или за около 5 мин. на човек, което е недостатъчно. Но не всички се къпят, затова според свидетелите всички желаещи успяват да се изкъпят, не съобщават за случай, когато ищецът да не е успял да се изкъпе. Според разпоредбата на чл. 151 ал.1 т.3 от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично. Съгласно новата разпоредба на чл. 21 ал.6 ППЗИНЗС (ДВ- 14/2017г. в сила от 10.02.2017г.) на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Това означава, че не по-малко от два пъти седмично т.е. в различни дни от седмицата е задължително да им се осигурят условия за къпане. В случая това задължение не е спазено. Затворническата администрация не е съобразила изготвянето на графиците със закона. Предвиденото време за къпане е недостатъчно, за да могат всички лишени от свобода от етажа да поддържат хигиената си, а и голяма част от тях не го правят и затова оплакването на ищеца е основателно.

 Престоят на открито се ползва ежедневно по утвърден график от лишените от свобода. Мястото за престой на открито е оборудвано с гимнастически и фитнес уреди. Има оборудвано и закрито помещение за фитнес на втория етаж в корпуса, което лишените от свобода ползват във време, различно от времето за престой на открито. Във връзка с физическата активност на лишените от свобода ежедневно се организират спортни мероприятия – футболни мачове – пак във време, различно от времето за престой на открито. Според показанията на свидетелите мястото за престой на открито не е оборудвано с навес, при лошо време не се провежда престой на открито и не се предлагат алтернативни възможности за поддържане на физическата форма, тъй като залата за фитнес се ползва по график по друго време. По време на престоя за около 1 час няма достъп до тоалетна и вода. Съгласно чл. 71 ал.2 ППЗИНЗС (ред. ДВ-9/2010, в сила от 01.02.2010г.) местата за престой на открито по възможност предлагат защита при лошо време. А според ал.7 - при неблагоприятно време се осигуряват алтернативни условия за упражнения на затворниците. След изменението на ППЗИНЗС (ДВ – бр. 14/2017г. в сила от 10.02.2017г.) чл. 71 ал.7 предвижда, че при неблагоприятни атмосферни условия престоят на открито може да бъде прекратен или отменен от дежурния главен надзирател или от дежурния командир на отделение. В тези случаи времето за престой на открито при възможност се компенсира през следващите дни. В случая е безспорно доказано, че администрацията не е осигурила навес на карето за престой на открито за защита при лошо време, не се сочат доводи и доказателства, че затвора не разполага с такива възможности, нито е осигурила алтернативни условия за физическа активност на затворниците във времето за престой на открито при неблагоприятни метеорологични условия, които да създадат необходимите предпоставки за поддържане на добро физическо здраве. Няма данни и след изменението на ППЗИНЗС как времето за престой на открито при неблагоприятни метеорологични условия се компенсира, нито се твърди и доказва липсата на възможност за това. По време на престоя на открито липсва достъп до вода и тоалетна – в нарушение на изискването на чл. 20 ал.3 ППЗИНЗС. Поради това съдът счита за доказани и основателни и оплакванията за липса на навес и липса на достъп до вода и тоалетна на карето за престой на открито.

Спалните помещения на етажа периодично се третират срещу насекоми съгласно сключен договор с частна фирма – изпълнител. Доказателство за извършваните дейности по периодична дезинсеция са и представените фактури по договора. Освен това постелъчното бельо се изпарва. Със средства на затвора се третират леглата и самите спални помещения. За хигиенизирането на помещенията се закупуват и се осигуряват препарати за дезинфекция, които се раздават чрез постовия надзирател, за общите помещения е осигурен хигиенист, който извършва дейностите по почистването по определен график. Хигиенни препарати за лични нужди се раздават ежемесечно на лишените от свобода. Свидетелите съобщават, че се дава по 1-2 бр. сапун, което е съобразно утвърдената от МП таблица за полагащите се перилни и миещи препарати на един лишен от свобода за месец на осн. чл. 84 ал.2 ЗИНЗС. Посочват, че въпреки редовната дезинсекция има много хлебарки и дървеници. Подчертават, че дюшеците са много стари, мръсни и скъсани, на по 10-20 години и са пълни с тези насекоми.

Всеки лишен от свобода е обезпечен с постелъчно бельо. При постъпването си в затвора ищецът е получил постелъчно бельо, видно от приложената вещева ведомост - 1 бр. дюшек, 1 бр. възглавница, 1 бр. калъфка и 1 бр. чаршаф. Според свидетелите - при постъпване се дават стари, скъсани, жълти чаршафи. Ищецът при постъпване е получил само един стар чаршаф, скъсан на две и стар скъсан дюшек, което се подкрепя от показанията на св.А., с когото са постъпили на една и съща дата. Според показанията на св. В. – склададжия, постелъчното бельо и принадлежности в склада, които се предоставят на лишените от свобода при постъпване са стари, но „стават“, чаршафите са изпрани, в склада има и нови. Старите и скъсани чаршафи се изхвърлят, старите дюшеци също се бракуват и подменят с нови, скъсаните дюшеци се зашиват.

Според одобрената на осн. чл. 84 ал.2 ЗИНЗС Таблица №3 на Министъра на правосъдието полагащите се спални принадлежности на лишените от свобода са: възглавница - 1бр., дюшек - 1 бр., одеало 2 бр. – всички със срок на ползване 4 години; чаршаф 4 бр. със срок на ползване 2 год. и калъфка – 2 бр. със срок на ползване 1 год.

При постъпването си ищецът е получил един скъсан чаршаф, вместо полагащите се 4 бр. и 1 бр. калъфка, вместо полагаемите 2 бр. и същите не са били заменяни в предвидения срок. Предоставените на ищеца спални принадлежности не са подменяни съгласно определените срокове на износване в одобрената от МП таблица. Предоставеният дюшек също е много стар, на повече от 10 години, което означава, че не е подменян в указания 4 год. срок. В същото време склада разполага с нови чаршафи и нови дюшеци. Според писмените доказателства и показанията на всички разпитани свидетели, в затвора се ползват стари дюшеци и постелъчно бельо, което създава благоприятна среда за развитието в тях на дървеници. Това е и основната причина, въпреки редовната дезинсекция, администрацията да не може да се справи с този проблем, който изисква освен редовно третиране, периодична смяна на постелните принадлежности и ремонтиране на помещенията. Поради това съдът счита за основателно и оплакването на ищеца за наличието на дървеници, въпреки третирането, и предоставено старо постелъчно бельо – дюшеци и чаршафи, които са предпоставка за развитието им.

Храната се предоставя по предварително изготвени и обявени седмични менюта, в които е посочен грамаж и калориен състав на всяко отделно ястие и общ калориен състав за деня. Ищецът не оспорва, че посочените храни в менютата се дават, от показанията на свидетелите се установява същото, изразяват недоволство от вкусовите качества на храната и съмнение относно предлаганото количество. Но няма регистрирани оплаквания нито от ищеца, нито от други лишени от свобода, по които да е била направена проверка и да е установено несъответствие в грамажа за исковия период. От приложените седмични менюта за исковия период е видно, че дневния калориен състав е съобразен с Таблица №1 , утвърдена от Министъра на правосъдието съгласно чл. 84 ал.2 т.1 ЗИНЗС – 2622 калории за един лишен от свобода – възрастен. Ето защо може да се направи извод, че предлаганата храна е достатъчна по химичен и калориен състав и съответства на законовите изисквания. По тази причина оплакването на ищеца за недостатъчна и некачествена храна е неоснователно.

От медицинското досие на ищеца и медицинска справка се установява, че за исковия период е посещавал здравната служба по повод остри оплаквания като зъбобол, главоболие, световъртеж, болки в корема, безсъние. Назначавано му е необходимото лечение, проследявани са стойностите на артериалното налягане. При постъпването му е обхванат като рисков контингент с изследване за Туберкулоза – Манту и изследване на храчка. Клинично здрав е и не страда от хронични заболявания. Това се потвърждава и от свидетелските показания, според които затвора разполага с медицинска служба, а посещението е организирано по график. Ищецът не страда от хронични или други заболявания, не съобщават за случай да е имал сериозни животозастрашаващи оплаквания, които да налагат спешна реакция. С оглед на това оплакването за лошо медицинско обслужване също е неоснователно.

Ищецът е клинично здрав, поради което съдът счита, че условията в затвора не са въздействали неблагоприятно върху неговото здравословно състояние.

Според специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

В чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно.

Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното, като доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.

Ищецът се позовава на обстоятелството, че е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието при престоя му в Затвора Плевен за периода от 01.07.2015г. до 18.06.2018г., които са довели до „психически щети“. Част от оплакванията съдът приема за основателни и доказани относно: липсата на навес и липса на достъп до вода и тоалетна на мястото за престой на открито, но само за час; наличието на дървеници, въпреки третирането, и стари и скъсани дюшеци и постелъчно бельо, които са предпоставка за развитието на насекомите и основна причина за несправянето на затворническата администрация с проблема; неосигурени условия за къпане поне 2 пъти в седмицата.

Описаните незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация, представляват нарушение на забраната на чл. 3 от ЗИНЗС и сочат на унизително отношение към ищеца при изтърпяване на наказанието му в Затвора Плевен за посочения период, които са оказали обективно известен дискомфорт и психическо напрежение, надвишаващи предела на допустимото въздействие върху личността при изтърпяване на наказанието, но без отражение върху здравето на ищеца.

При изложената фактическа обстановка съдът приема, че са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника – незаконни действия и бездействия на администрацията на ответника в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, претърпени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между тях.

Съдът като взе предвид, че са доказани само част от оплакванията, техният вид и характер и съобрази кумулативното въздействие върху личността на ищеца на неблагоприятните условия, в които е бил поставен, интензивността и продължителността на това въздействие от около 3 години, счита, че следва да се определи по справедливост обезщетение за посочените неимуществени вреди в размер на 300 лв.

Претендираният размер на обезщетение от 30 000 лв. за всички оплаквания е прекомерен и следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до тази сума.

Разпоредбата на чл. 286 ал.3 от ЗИНЗС, която е идентична на чл. 10 ал.3 ЗОДОВ, съдържа специални правила относно разноските при изцяло или частично уважен иск, поради което общите разпоредби на ГПК не намират приложение и юрисконсултско възнаграждение при частично отхвърляне на иска не следва да се присъжда.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати на А.М.А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Плевен на осн. чл.284 ал.1 от ЗИНЗС обезщетение в размер на 300 лв. за неимуществени вреди за периода от 01.07.2015г. до 18.06.2018г., произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на Началника на Затвора – Плевен, изразяващи се в поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 30 000 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура - Плевен.

С Ъ Д И Я :