Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 415

 

гр. Плевен, 18.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на пети юли две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

    ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

                                                                 

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 543/2019г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на К.Т. *** срещу Решение № 255/11.04.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по НАХД № 431/2019г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразен Електронен фиш Серия К № 1575822 от 13.04.2017 г. на Началника на ОД на МВР-Плевен, с който на К.Т. *** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,  затова че  на 13.04.2017 г. в 01:35 часа на Първокласен път Бяла-Ботевград Е 83 км 89.2 Околовръстен път Плевен с лек автомобил „*****“ С 320 ЦДИ с Рег.№ ******* е извършено нарушение за скорост установено и заснето с автоматизирано техническо средство стационарна система  MULTA RADAR SD 580 № 00209D32F66С, като при разрешена скорост 90 км/ч, установената скорост е 124 км/ч, превишаване - 34 км/ч.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т. 1 и т.2 от НПК. Счита, че постановеното от районния съд решение е немотивирано, тъй като липсват мотиви относно наведените възражения за изтичане на давностния  срок за ангажиране на отговорността му. В тази връзка посочва, че в конкретния случай, по отношение на давността за ангажиране на отговорността му са приложими разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН и срокът за провеждане и приключване на производството по установяване на нарушението и ангажиране на отговорността на нарушителя започва да тече от датата на заснемането на нарушението с техническото средство. Развива подробни доводи за това, че констатираното с ЕФ нарушение е погасено по давност.  Иска отмяна на решението.

Ответникът по касация –ОД на МВР – гр. Плевен не изразява становище.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

 Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди ЕФ като законосъобразен правилно районният съд е преценил, че соченото нарушение е доказано по несъмнен начин с приложените по преписката писмени доказателства, разпечатки и снимков материал, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, а определеното наказание е законосъобразно.

Мотивите на районния съд се споделят от настоящия касационен състав и не следва да се преповтарят.

Макар и лаконично, съдът се е произнесъл и по възражението на жалбоподателя относно изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН като е посочил, че то е неоснователно, защото сроковете са били спазени, тъй като ЕФ е издаден в деня на извършване на нарушението.

Съобразно изложените мотиви в ТР № 1/26.02.2014г. по тълк.д. № 1/2013г. на ВАС изискванията за форма съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронния фиш. В ЕФ не се посочва дата на издаване и административно-наказващ орган - издател, а само дата на извършване на нарушението и съответната структура на МВР, в района на която е извършено нарушението. Относно формата и реда за издаването му са приложими единствено правилата на чл. 189 ал.4 –ал.11 от ЗДвП. Той замества едновременно АУАН и НП и се издава при съкратено производство, подчинено на собствени правила. Ето защо сроковете по чл. 34 от ЗАНН, касаещи съставянето на АУАН и издаването на НП са неприложими за производството по издаване на ЕФ.

А съобразно ТР № 1/2015г. по тълк.д. № 1/2014г. на ВАС спрямо датата на извършване на нарушението – 13.04.2017г. не е изтекла абсолютната погасителна давност за административно-наказателно преследване по чл. 81 ал.3 вр. чл. 80 ал.1 т.5 НК вр. чл. 11 ЗАНН, която с оглед вида на наложеното наказание – глоба е 4 години и половина.

По изложените съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 255/11.04.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по НАХД № 431/2019г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                      ЧЛЕНОВЕ: 1./п/                  2./п/