Р E Ш Е Н И Е
№ 446
гр. Плевен, 31.07.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в
открито съдебно заседание на дванадесети юли
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
Членове: Катя Арабаджиева
Снежина Иванова
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 542 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
С Решение № 288 от 22.04.2019 г., постановено по а.н.х.д. № 522/2019 г., Районен съд – Плевен /РС/ е отменил Наказателно постановление /НП/ №
039 от 31.01.2019 г. на Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите - Плевен /РИОСВ - Плевен/, с което на И. В.
в качеството й на законен представител на ЕТ „Еврокварц – И. В.“ ЕИК 201392218,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Цар Самуил“ № 4, вх. Г, ап.
13, на основание чл. 162, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е
наложено административно наказание – глоба в размер на 5000.00 лева, за
нарушение на разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗООС.
Срещу постановеното решение е подадена
касационна жалба от Г.П.С.– Директор на Регионална инспекция по околната среда
и водите Плевен. Твърди, че решението на районен
съд е неправилно – постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Сочи,
че в доводите си за незаконосъобразност на НП съдът е приел, че нарушител не е
физическото лице И.В., а ЕТ „“Еврокварц – И.В.“***, тъй като обектът е възложен
на фирмата, а тя е негов представител. Приел е, че „наложената санкция в
атакуваното НП, макар че е на ФЛ е написана сумата 5000 лева глоба, от която
започва имуществена санкция за ЕТ“. Според съда неправилно
административно-наказващият орган е наложил на физическото лице в качеството на
представляващ глоба, вместо предвиденото в закона административно наказание
имуществена санкция за ЕТ.
Счита становището на РС за
неправилно, тъй като в процесния казус на И.В., като длъжностно лице – законен
представител на ЕТ „Еврокварц – И.В.“*** /попадащо в кръга на наказателно
отговорните лица, съгласно нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗООС/ е наложено
административно наказание глоба за това, че не е изпълнила задължението да
информира РИОСВ – Плевен за инвестиционното намерение на представлявания от нея
едноличен търговец, с което фактическият състав на чл. 95, ал. 1 от ЗООС е
осъществен. И в АУАН № 039/2018 г. от 30.10.2018 г., и в НП № 039/31.01.2019 г. като нарушител е
посочена В. в качеството й на длъжностно лице – законен представител на ЕТ
„Еврокварц – И.В.“***. Размерът на наложената глоба – 5000 лева е в
законоустановените граници за това административно наказание, съгласно
разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗООС – от 200 до 20 000 лева.
Моли да се постанови решение, с
което да се отмени решението на РС и да се потвърди НП.
В отговор на касационната жалба /наименован
възражение/, чрез адв. Д. се сочи, че решението на РС е правилно, като е
съобразено ТР №3 от 03.07.2014 г. на ВАС.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява и не взема становище по съществото на спора.
В
съдебно заседание ответникът по касационната жалба се представлява от адв. Д. ***.
Моли да се потвърди атакуваният съдебен
акт като правилен и законосъобразен по подробно изложените съображения в жалбата
пред първата инстанция и във възражението, с което е обоснована правилността на
първоинстанционния акт.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за
установено от фактическа страна, че на
11.10.2018 г. е направена проверка , при която е констатирано
изземване на наносни отложения от коритото на р. Дунав, при устието на река
Искър, з-ще с.Байкал, община Долна Митрополия, област Плевен. Изземването се е
извършвало чрез багер “HITACHI” ZAXIS 280 LCN. Наносните отложения са се извозвали с четири броя камиони,
като три от тях са обозначени на кабините с надпис “Еврокварц”.
По време на извършване на
проверката са заснети географски координати от мястото на изземване с GPS
CARMIN:
1. Място на изземване
на наносните отложения с багер:
N 43° 43'
56.6"; Е 24° 26' 15.7" с точност на отчитане ±3м
2. Точка от наносното
поле:
N 43° 43'
52.7"; Е 24° 26' 17.8" с точност на отчитане ± 3 м
3. Край на наносното
поле към р. Дунав:
N 43° 43'
56.4"; Е 24" 26' 15.7" с точност на отчитане ± 3 м
4. Място на съхранение/складиране
на добитите наносни отложения:
N 43° 43'
35.7"; Е 24° 26' 43.9" с точност на отчитане ± 3 м
Установено е, че заснетите географски
координати от мястото на изземване се разминават с около 1 км от
координатите, в които се разрешава изземване на инертни материали съгласно
Разрешително за ползване на повърхностен воден обект 42/02.07.2018 г. на
Изпълнителна агенция “Проучване и поддържане на река Дунав”, издадено на
ЕТ “Еврокварц-И.В.”.
При проведената процедура по
преценка необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху
околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение (ИП) Изземване на наносни
отложения от река Дунав, преработка и временно съхранение на инертни
материали”, приключила с Решение № ПИ 35 ПР/ 2018 г., издадено
на ЕТ “Еврокварц-И.В.”, са взети под внимание същите (представени от
възложителя) географски координати за място на изземване, които са вписани в
Разрешително за ползване на повърхностен воден обект №
РВО - 42/02.07.2018 г. Тези координати се разминават със заснетите
по време на проверката с около 1 км. При направена проверка в
регистрите на РИОСВ - Плевен на защитените зони е установено, че
мястото на изземване (съгласно заснетите
географски координати по време на проверката) попада в
защитена зона (ЗЗ) “Карабоаз“ BG0000335, определена за опазване на природни местообитания и
на дивата флора и фауна, включена в списъка на защитените зони,
приети с Решение № 811/16.11.2010 г. на Министерски съвет
(обн. ДВ, бр. 96/2010 г.). Изземването на инертни материали от
наносни полета попадащи в 33 “Карабоаз“ BG0000335, се явява недопустимо съгласно чл.
118з, т. 4 от Закона за водите.
Описаната дейност —
изземване на наносни отложения от коритото на р.
Дунав, представлява инвестиционно предложение по смисъла на т.17,
буква “б” от § 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за
опазване на околната среда (ЗООС) и попада в т.2,
буква в - изземване на инертни материали от реки, езера или море
чрез драгиране от Приложение № 2към 93, ал.1, т.1
и т.2. от ЗООС и подлежи на процедура
по преценяване необходимостта от
извършване на оценка на въздействието върху околната среда
(ОВОС) по реда на глава VI от ЗООС.
При извършен преглед
на 11.10.2018 г. в деловодната
система на РИОСВ - Плевен е установено, че нито към датата на подаване на сигнала -10.10.2018 г., нито към
датата на извършване на проверката - 11.10.2018 г., РИОСВ - Плевен не е уведомена на
най-ранен етап от И.С.В. (в качеството й на законен представител на
ЕТ “Еврокварц-И.В.”) съгласно изискването на чл.95, ал.1 от
Закона за опазване на околната среда във връзка с т.2,
буква “в” от Приложение №2 към 93, ал.1, т.1 и т.2 от ЗООС, за инвестиционно
предложение за изземване на наносни отложения от коритото на р.
Дунав при устието на р. Искър, з-ще с. Байкал.
РС е приел, че описаната в акта и в
наказателното постановление фактическа обстановка по извършване на
административно нарушение е безспорно и категорично установена.
РС обаче е приел, че нарушител
не е физическото лице И.В., а ЕТ “Еврокварц-И.В.“, тъй като обекта е възложен
на фирмата, а тя е неин представител. За това и самият закон в чл. 162, ал.1 е
предвидил изрична санкция за ЕТ – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер от
5000 до 500 000 лв. А и наложената санкция в атакуваното НП, макар че е на
ФЛ е написана сумата 5000 лв. глоба, от която започва имуществената санкция за
ЕТ.
Така наказващият орган
вместо да наложи имуществена санкция на ЕТ, представлявано от В. в предвидените в
санкционната разпоредба предели, е санкционирал ФЛ - И.В. като представляващ ЕТ с
глоба от 5000лв.
Посочил е, че
имуществената санкция не е административно наказание по смисъла на чл.13 от
ЗАНН. Съответно и правният режим на имуществената санкция е различен от този на
глобата, като налагането на такава санкция има и по-различни последици за
съответното санкционирано лице. ТР 3/2014 г. на ВАС прави ясно разграничение
между глобата и имуществената санкция конкретно във връзка с приложението на
давностните срокове за изпълнение на административното наказание глоба, които
се считат за неприложими по отношение на имуществената санкция именно поради
това, че тя е самостоятелен правен институт.
РС е приел, че в настоящия
случай неправилно административно - наказващият орган е наложил
на физическо лице в
качеството на представляващ ЕТ-глоба, вместо предвиденото в закона
административно наказание имуществена санкция за ЕТ, изрично
предвидена в разпоредбата на чл.162, ал.1от ЗООС. Не е приел, че се касае до
техническа грешка. Неслучайно нормата на чл.57,
ал.1, т.7 от ЗАНН причислява
вида и размера на наказанието към задължителното съдържание на всяко наказателно
постановление, тъй като санкционираното лице следва да е
наясно както с обстоятелствата,
свързани с вмененото му административно нарушение и със
законните разпоредби, които наказващият
орган счита за нарушени, така също и с вида и размера на наложеното му
наказание. Некоректното посочване на вида на санкцията за извършено
административно нарушение също така
не може да бъде поправяно в процеса на съдебното обжалване на
наказателното постановление,
доколкото за съда не съществува правомощието да измени наказателното
постановление по отношение на това обстоятелство. Ето защо и така допуснатото
противоречие в наказателното постановление, касаещо несъответствие на
определената административна санкция със субекта на административната
отговорност, се явява достатъчно основание за отмяна на наказателното
постановление. На това основание е отменил НП.
По посочените касационни основания настоящата
касационна инстанция съобразява следното:
От установената от РС фактическа
обстановка, която не е и спорна между страните, е видно, че служители на ЕТ
“Еврокварц-И.В.“ са изземвали наносни отложения извън района, за който ЕТ има
съответно разрешително. Това изземване е извършено с техника, управлявана от нает
служител на ЕТ, а самите наносни отложения са транспортирани с превозни
средства, на които е изписана фирмата на ЕТ. Правилно РС е приел, че
нарушението се извършва от ЕТ, а не от физическото лице, което представлява ЕТ.
Изземването представлява инвестиционно предложение по смисъла на ЗООС, за което
е било изискуемо да се направи уведомление на най-ранен етап, което в случая не
е направено. Доколкото обаче ЕТ, а не неговият представляващ е извършвал
дейността, ЕТ е следвало да извърши уведомяването за инвестиционно предложение.
По тази причина само върху ЕТ тежи задължението, и само ЕТ може да извърши описаното
в НП нарушение. Следователно физическото лице И.В. не е извършила описаното в
НП нарушение, и правилно РС е отменил наложеното й наказание.
За разлика от други закони, ЗООС не
предвижда административно наказателна отговорност на представляващия ЕТ или
юридическо лице /ЮЛ/, когато съответния ЕТ или ЮЛ не е изпълнил задължение към
държавата или общината при осъществяване на дейността си. По тази причина
административно наказание на представляващ ЕТ в това му качество не може да се
наложи по реда на ЗООС. Наказание на физическо лице за нарушение на ЗООС се
налага само когато това физическо лице със свое деяние е извършило нарушение на
ЗООС, включително и когато се касае за длъжностни лица на държавата и общините,
посочени в чл.162, ал.1, извършили нарушения с техните действия или бездействия
по служба.
Навсякъде в ЗООС понятието „длъжностно
лице“ се използва в смисъл на лице, което е служител в МОСВ, РИОСВ, областна
управа или община, и на което са вменени определени правомощия по ЗООС. Само в
чл.165, ал.1 от ЗООС това понятие е използвано в различен смисъл, като от
чл.165, ал.2 от ЗООС е видно, че се използва в смисъл на работник или служител
на ЕТ или ЮЛ. В. би могла лично да носи отговорност по чл.165, ал.1 от ЗООС,
ако лично не беше допуснала в обекта или на територията контролен орган,
извършващ проверка, измерване или вземане на проба. Такова нарушение обаче в
случая не е било извършено, доколкото проверяващият контролен орган е бил
допуснат да извърши проверка, видно от посоченото в АУАН и в НП.
С оглед на изложеното, поради липсата на
нарушение, извършено от В., съдебното решение на РС следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 288 от 22.04.2019 г., постановено по а.н.х.д. № 522/2019 г. на Районен съд – Плевен, с което е
отменено Наказателно постановление № 039 от 31.01.2019 г. на Директора на РИОСВ - Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/