Р E Ш Е Н И Е

№ 508

гр.Плевен, 04.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 540 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 136 от 13.03.2019 год., постановено по НАХД № 2566/2018 год., Районен съд – гр. Плевен отменил Наказателно постановление №18-0938-003964 /07.08.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на М.Г.А. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.1 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.104 ал.1 ЗДвП.

Против горното решение е постъпила касационна жалба от ОД МВР- Плевен, представлявана от П.Х.Е., съгласно заповед № 316з-1100 от 28.03.2019г. на Директора на ОДМВР- Плевен, в която се излагат доводи, че решението е неправилно, необосновано и постановено при неизяснена фактическа обстановка. С жалбата се оспорват доводите на въззивния съд за неправилно приложение на материалния закон и се твърди, че нарушението правилно е било квалифицирано като такова по чл.104, ал.1 от ЗДвП. Излагат се и доводи, че в оспореното съдебно решение не е посочено, каква е фактическтата обстановка, приета за установена от съда, във връзка с което се излагат доводи, че обжалваният съдебен акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка и съставлява немотивирано по надлежния ред решение. В заключение е направено искане да бъде отменено оспореното въззивно решение.

В съдебно заседание касаторът не се явява. Не се явява и негов процесуален представител.

Ответникът се представлява от адв. В.К. ***, който оспорва касационната жалба и излага становище, че въззивното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

В конкретния случай с касационната жалба се правят оплаквания за липса на мотиви в решението досежно приетата за установена фактическа обстановка и за незаконосъобразност на доводите на въззивния съд за неправилно приложение на материалния закон.

Настоящият съдебен състав намира, че горните оплаквания са неоснователни. В обстоятелствената част на оспореното решение е изложена фактическата обстановка съобразно съставения АУАН, след което съдът е изложил мотиви за противоречието ѝ с тази, установена от разпита на свидетелите, която също е изложил. Именно след съпоставяне на свидетелските показания с фактическата обстановка в АУАН е достигнал до извода, че с деянието си жалбоподателят не е осъществил нарушение по чл.104, ал.1 от ЗДвП, а такова по чл.103 от ЗДвП, за което обаче не е бил санкциониран. Съобразно чл.104 ал.1 ЗДвП, при приближаване на моторно превозно средство със специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства. От свидетелските показания обаче се установява, че на жалбоподателя е бил подаден сигнал да спре за извършване на проверка, поради което и съобразно чл.103 от ЗДвП водачът е бил длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че това е неспазеното от жалбооподателя правило за поведение, за което обаче същият не е бил санкциониран.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че РС- Плевен е постановил валидно, допустимо и съответно на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 136 от 13.03.2019 год., постановено по НАХД № 2566/2018 год. по описа на Районен съд – гр.Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.