РЕШЕНИЕ

№ 357

град Плевен, 25.06.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛКА БРАТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Милена Кръстева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 534/2019 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, офис – Плевен, чрез гл. юрисконсулт М. Ж., срещу решение № 237 от 05.04.2019 г. по а.н.д. № 418 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че Районен съд – Плевен не е прецизирал правилно представените писмени и гласни доказателства по преписката и е приел, че са налице условията за прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Посочва, че противно на отразеното в обжалваното решение нарушението е с висока степен на обществена опасност, тъй като с него се нарушава установения ред, поради което същото не попада в кръга на маловажните случаи на административни нарушения и доводи подкрепящи приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, мотивирани с липсата на вреда, са неотносими към предмета на спора. Счита, че решението на Районен съд – Плевен е неправилно и постановено в противоречие на законовите разпоредби. Моли да бъде отменено решението на Районен съд – Плевен.

В съдебно заседание касаторът - Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, офис – Плевен, се представлява от юрисконсулт Ц. Г. с пълномощно по делото. Моли да бъде уважена подадената касационна жалба и да бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно съобразно изложените доводи в касационната жалба. Счита, че като формално нарушение приложението на чл. 28 от ЗАНН е недопустимо. Посочва, че такава е и трайната съдебна практика на Административен съд - Плевен. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и на негово място да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено изцяло процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание ответникът – ЕТ „М.И. – М.“, не изпраща представител. Представено е становище след обявяване делото за решаване, което не се взема предвид.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че обжалваното решение на Районен съд - Плевен следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е налице маловажен случай, а липсват и мотиви поради, какви обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че е налице маловажен случай. Счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 372396-F401867/05.11.2018г. издадено от Директор на Офис /дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на Националната агенция по приходите гр. Велико Търново, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г., с което на ЕТ „М.И. - Миро“, БУЛСТАТ:106058399, със седалище и адрес на управление: с. Горни Дъбник, обл. Плевен, ул. „Петър Берон“ №1 представлявано от М.М.И., за това че на 23.08.2018г. в гр. Плевен, ул. „Дойран“ №43 в ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен при извършване на проверка във връзка с подадено заявление /молба/ с вх.№12668/07.08.2018г. е установено, че като работодател и осигурител не е подал декларация образец №1 и образец №6 с вид плащане 5 и с вид плащане 8 за месец ноември 2017г. и за месец декември 2017г. за едно лице до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните съгласно Наредба Н-8 от 29.12.2005г., както следва:

По т. 1 – за месец 11.2017г. декларация образец 1 е следвало да бъде подадена до 25.12.2017 г. Същата се подава на 24.08.2018 г. и е приета с протокол изх. №153581806491206/24.08.2018г.

По т. 2 – за месец 12.2017г. декларация образец 1 е следвало да бъде подадена до 25.01.2018 г. Същата се подава на 24.08.2018 г. и е приета с протокол изх. №153581806491416/24.08.2018г.

По т. 3 – за месец 11.2017г. декларация образец 6 е следвало да бъде подадена до 25.12.2017 г. Същата се подава на 24.08.2018 г. и е приета с протокол изх. №153581806491206/24.08.2018г.

По т. 4 – за месец 12.2017г. декларация образец 6 е следвало да бъде подадена до 25.01.2018 г. Същата се подава на 24.08.2018 г. и е приета с протокол изх. №153581806491416/24.08.2018г.

Нарушението е квалифицирано като такова на чл.3, ал.3, т. 1 от Наредба Н-8/29.12.2005г., чл.3, ал.1, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г., за и на основание чл. 355, ар. 1 от КСО е наложена имуществена санкция нарушение по 500 лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на материалния закон. В случая съдът е обсъдил представените писмени доказателства и свидетелски показания, изложил е обосновани мотиви относно съставомерност на нарушенията, които изцяло се споделят, но неправилно е приел, че същите се обхващат от хипотезата на маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН.

Не се споделят и изводите на решаващия съд за наличие на предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В хода на производството пред РС не са ангажирани доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършените нарушения в сравнение с обикновените случаи. С извършеното нарушение се засягат осигурителните права на работниците и служителите, които се гарантират от КСО, както и тяхното упражняване, а и нарушението е на просто извършване, което изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид горепосоченото съдебното решение следва да бъде отменено, като бъде потвърдено НП.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 237 от 05.04.2019 г. по а.н.д. № 418 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен, като вместо него постановява:

Потвърждава наказателно постановление № 372396-F401867/05.11.2018г. издадено от Директор на Офис /дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на Националната агенция по приходите гр. Велико Търново.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ 1. /П/

2. /П/