Р Е Ш Е Н И Е
№ 371
гр.Плевен, 01.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура–Плевен
Нанка Рачева, като разгледа докладваното
от съдия Арабаджиева административно дело №530 по описа на Административен съд-Плевен за
2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е въз основа на искова молба от Д.И.К. с
ЕГН ********** ***, чрез адв.Й.Л. със съдебен адрес ***, против Агенция
„Митници“, предявен на основание чл.1, ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ, с която се
претендира заплащане на сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за
причинените на лицето имуществени вреди, заплатени за възнаграждение за един
адвокат, който го е представлявал в производствата пред РС-Петрич и пред
Административен съд –Благоевград по обжалване на НП, което е било отменено,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото
производство разноски.
В исковата молба се твърди, че с Наказателно
постановление №144/2.08.2018 год.на Началника на Митница „Югозападна“, на К. е
наложена глоба в размер на 1000(хиляда) лева. НП е обжалвано пред РС-Петрич,
където е образувано нахд №809/2018 год., по което е постановено Решение
№674/2018 год., с което НП е отменено като незаконосъобразно. Решението на
РС-Петрич е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен
съд-Благоевград, който с решение по канд
№82/2019 год. е оставил в сила решението на РС-Петрич. Твърди, че по
производствата пред РС-Петрич и АС-Благоевград К. е направил разходи за адвокатско възнаграждение с оглед
осъщественото пред съдилищата процесуално представителство. Направените разходи
според ищеца представляват имуществена вреда, изразяваща се в намаляване
имуществото на ищеца със заплатените за ползването на юридическите услуги
възнаграждения, които са в общ размер на 600 лева-по 300 лева за всяка от
съдебните инстанции. Сумите за адвокатски възнаграждения по делата са уговорени
с договорите за правна помощ, сключени между страните и са платени съответно по
банков път и в брой. Счита, че са налице трите кумулативно предвидени в ЗОДОВ
предпоставки за ангажиране отговорността на държавата-наличие на
незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред с окончателно съдебно решение;
настъпила вреда в патримониума на ищеца, представляваща претърпяна загуба и
наличие на причинно-следствена връзка между отменения акт и настъпилия
вредоносен резултат, като не е налице и друг ред за възмездяване на вредите.
Твърди, че отговорна по иска за обезвреда е Агенция „Митници“, в качеството й
на юридическо лице, в чиято структура се намира органът, издал
незаконосъобразния акт, който е отменен. Моли съда да постанови решение, с което Агенция „Митници“-град
София да бъде осъдена да заплати причинените му имуществени вреди по
обжалването и отмяната на Наказателно постановление №144/2.08.2018 год. на
Началника на Митница „Югозападна“ в
размер общо на 600 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, както
и да му бъдат присъдени направените
разноски за водене на настоящото дело в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева
държавна такса за образуване на делото.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
Депозирана е писмена молба с вх.№3099/18.06.2019 год. от адв.Л., с която поддържа исковата молба на заявените в нея
основания, излага подробни съображения
за нейната основателност, моли съда да я уважи. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът по делото-Агенция „Митници“, в съдебно
заседание не се представлява. Депозирал е отговор на искова молба с
вх.№3069/17.06.2019 год., в който е взел становище за недопустимост на исковата
молба, алтернативно-за нейната неоснователност и недоказаност. Счита, че
АС-Плевен е некомпетентен да разгледа и да се произнесе по предявената искова
молба съобразно правилата на чл.7 от ЗОДОВ. Счита, че претърпените от ищеца
вреди не могат да бъдат квалифицирани и като непосредствени по смисъла на чл.4
от ЗОДОВ, тъй като ангажирането на адвокат в съдебното производство не е
задължително и необходимо от една страна, а от друга страна съдът, който
разглежда спора, е длъжен служебно да
следи за пълно изясняване на делото от фактическа и правна страна. Според
ищеца разноските за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на НП не
са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт, а
произтичат от договорно правоотношение между страните. Счита още, че с исковата
молба не са представени доказателства за действително направени разходи за
адвокатско възнаграждение, като от представените два броя заверени копия на
договори за правна защита и съдействие от 16.08.2018 год. и 28.01.2019 год.,
сключени между ищеца и адв.Л. не се доказва реално плащане. Твърди, че
договорите за правна защита и съдействие са частни диспозитивни документи и
съгласно чл.180 от ГПК са доказателство единствено, че изявленията, които се
съдържат в тях, са направени от лицата, които са ги подписали. Поради това същите
не доказват, че уговореното адвокатско възнаграждение е платено преди
приключване на устните състезания в съответната съдебна инстанция. Сочи, че и в
представения пред РС-Петрич договор за правна защита и съдействие без дата,
липсва уговорено адвокатско възнаграждение. Приложените към исковата молба
доказателства-платежно нареждане от 17.08.2018 год. и фактура №11/17.08.2018 год. счита, че не
доказват по несъмнен начин, че ищецът е заплатил на пълномощника си възнаграждение в
размер на 300 лева, тъй като наредител е „Боби транс“ ЕООД, който в случая не е
страна във въззивното производство, нито възложител по силата на сключения
договор за правна помощ. Относно представеният договор за правна помощ от
28.01.2019 год. счита, че не доказва по
несъмнен начин, че същият е сключен във връзка с образуваното канд №82/2019
год. на АС-Благоевград, тъй като в същия не е посочен номера на делото. Счита
на тези основания, че не е доказано, че сумата от 600 лева е действително платена за адвокатско
възнаграждение в двете съдебни производства, поради което исковата претенция се
явява недоказано по основание и размер. Счита още, че договор за правна помощ
от 16.08.2018 год., фактура №11/2018 год. и платежно нареждане от 17.08.2018
год. не са представени пред въззивната
инстанция, поради което са неотносими и не доказват наличието на реално
причинена вреда. В заключение моли съда да отхвърли исковата претенция,
претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство. В случай на уважаване на исковата претенция, прави възражение за
прекомерност на заплатеното за настоящото производство адвокатско
възнаграждение, предвид че делото не се отличава с голяма фактическа и правна
сложност. Ответникът е депозирал и допълнително писмено становище с
вх.№3245/25.06.2019 год. за недопустимост, алтернативно-за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава
заключение, че исковата молба е частично основателна и доказана за сумата от
300 лева, тъй като от приложените по делото доказателства се установява
наличието на два договора за правна помощ-за представителството пред РС-Петрич
и пред Административен съд –Благоевград.. Сочи, че по делото са представени
доказателства за плащане на сумата само по договора за правна помощ от
16.08.2018 год., поради което искът се явява основателен и доказан само по
отношение на тази сума.
Административен
съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
С Наказателно постановление №144/2.08.2018
год. на Заместник-началника на Митница „Югозападна“, на Д.И.К. с ЕГН **********
с адрес ***, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закон за пътищата и
чл.53, ал.1, т.2 от Закон за пътищата, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева, на основание чл.56, ал.3, т.1 от Закон
за пътищата затова, че на 26.02.2018 год. на ГКПП Кулата-трасе „Изход“ в посока
РБългария-РГърция, управлява тежко
съчленено ППС, състоящо се от влекач марка „Волво ФХ 42 Т“ с рег***с 2 бр.оси и свързано с него
полуремарке марка „Шмитц СЦС 24Л 13,62
ЕБ“ с рег***с 3 бр. оси, с обща маса от 40,170 тона /при допустима максимална
маса 40 тона/, видно от квитанция №18BG005731Х26879706
от 26.02.2018 год., ведно с кантарна бележка към нея, без документ за заплатена
такса, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. Против горното НП К. е подал жалба
до РС-Петрич чрез адв. Л., където е
образувано анд №809/2018 год., който се е произнесъл с решение №674/27.12.2018
год., с което е отменено Наказателно постановление №144/2.08.2018 год. на
Заместник-началника на Митница „Югозападна“. Жалбата против НП пред РС е била
подписана и подадена чрез адв.Л., за която е представено адвокатско пълномощно
на л.14 от делото, по силата на което адв.Л. да представлява ищеца пред
РС-Петрич, като подава жалба и осъществява процесуално представителство по
делото. Ведно с пълномощното е представен и договор за правна защита и
съдействие на л.15 от делото на РС, в което е договорено възнаграждение за упълномощения адвокат в размер на 300 лева
, което е описано в чл.5, че следва да бъде заплатено по банков път по конкретно посочена банкова сметка. ***.16
от делото на РС е приложено преводно нареждане от 17.08.2018 год., с което по
сметка на Адвокатско дружество „Л., Москов и партньори“ е преведена сумата от
300лева по фактура №11/17.08.2018 год., като наредител е „Боби транс“ ЕООД.
Видно от приложения на л.11 от делото на РС Трудов договор №00000042/23.08.2013
год.е, че „Боби транс“ ЕООД е работодател на ищеца. По делото са проведени две редовни съдебни заседания- на 22.10.2018г. и
на 3.12.2018г, на които К. не се е явил лично и не е бил представляван от адв.Л.
поради депозирани от последната писмени молби на л.52-53 и л.60-63, в които е
посочила служебна ангажираност за невъзможността си да се яви на съдебните
заседания на 22.10.2018 год. и на 3.12.2018 год., но не е възразила да се даде
ход на делото и да се гледа по съществото на спора. В самата молба на л.60-63 от делото на РС, се
съдържа и писмена защита, в която са
развити подробни съображения по съществото на спора.
Решението на РС-Петрич е обжалвано по реда на
инстанционния контрол пред Административен съд-Благоевград, където е образувано
канд №82/2019 год., по което е постановено Решение №719/9.04.2019 год. По
делото на АС-Благоевград ответникът К. чрез адв.Л. е депозира писмен отговор на
касационната жалба на Митница Югозападна, приложен на л.9-12. Пред касационната инстанция е проведено едно
съдебно заседание на 15.03.2019 год., на което ответникът по касационната жалба
К. не се е явил и не е бил представляван
от адв.Л.. Последната е депозирала молба
на л.44 от делото на АС-Благоевград, че поради служебна ангажираност не може да
се яви на делото, но не е възразила делото да се гледа в нейно отсъствие. По
делото пред АС-Благоевград е приложено и адвокатско пълномощно във връзка с
подаване на отговор на касационна жалба и за процесуално представителство по
делото на АС-Благоевград. Видно от приложените на л.13 от делото на АС
адвокатско пълномощно и на л.14 договор за правна защита и съдействие е, че между
страните е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, което е отбелязано в самия договор за
правна помощ, че е платено в брой в деня на сключване на договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът
извежда следните правни изводи:
Искът е допустим, като предявен от физическо лице,
претендиращо имуществени вреди в резултат на изцяло отменено наказателно
постановление, изразяващи се в направените в хода на анд № 809 по описа на РС – Петрич за 2018 год. и в хода
на канд №82 по описа на Административен
съд-Благоевград за 2019 год. разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015
г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане
на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.
Съгласно чл. 7 от
ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на
увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая
ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по
настоящ адрес на увреденото лице, видно от справка от НБД“Население“ ,
приложена на л.22 от делото.
Съдът намира, че предявеният иск за претърпени
имуществени вреди е частично основателен, поради следните съображения:
Фактическият състав на обективната безвиновна
отговорност на Държавата по чл. 4 от
ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1
от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице
кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на Агенция
„Митници“ гр.София.
Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е
допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на
незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника.
Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за
2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,
наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по
административно наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт,
то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1
ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв
по чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1
ЗОДОВ е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и
въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от
санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия
ред. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните
постановления съгласно чл. 130, ал.
2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка
основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на
процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, частично отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/
при изпълнение на административна дейност.
Наказателното постановление следва да е отменено по
съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се
спори и се установява от приложените анд
№809/2018 год.на РС-Петрич и канд №82/2019 год. на Адм.съд-Благоевград, че с
влязло в сила на 9.04.2019 год. решение на съда е отменено Наказателно постановление №144/2.08.2018 год. на
Заместник-началника на Митница „Югозападна“, с което на Д.И.К. с ЕГН **********
с адрес ***, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закон за пътищата и
чл.53, ал.1, т.2 от Закон за пътищата, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева, на основание чл.56, ал.3, т.1 от Закон
за пътищата. Следователно, налице е
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон,
който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за
осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно
производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски
в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат
възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая НП, бъде отменено изцяло или отчасти. Нещо
повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС
от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което
административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни
жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.
Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките
на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува
друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.
Останалите елементи, които следва да са налице, за
да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред,
е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
вредите.
На основание чл. 1, ал.1
и ал. 4 от
ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират
само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен
преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време
и място, следващо противоправния резултат.
В кориците на
анд № 809/2018 г. по описа на РС – Петрич е приложено адвокатско пълномощно на л.14 от делото, по силата на
което адв.Л. да представлява ищеца пред РС-Петрич, като подава жалба и
осъществява процесуално представителство по делото. Ведно с пълномощното е
представен и договор за правна защита и съдействие на л.15 от делото на РС, в
което е договорено възнаграждение за
упълномощения адвокат в размер на 300 лева , което е описано в чл.5, че следва
да бъде заплатено по банков път по
конкретно посочена банкова сметка. ***.16 от делото на РС е приложено преводно
нареждане от 17.08.2018 год., с което по сметка на Адвокатско дружество „Л.,
Москов и партньори“ е преведена сумата от 300лева по фактура №11/17.08.2018
год., като наредител е „Боби транс“ ЕООД. Видно от приложения на л.11 от делото
на РС Трудов договор №00000042/23.08.2013 год.е, че „Боби транс“ ЕООД е
работодател на ищеца. Пред настоящата съдебна инстанция е представена и самата
фактура №11/17.08.2018 год., в която като наименование на продукта е вписано
„изготвяне на жалба с/у Наказателно постановление №144/2018 год.“ и е отбелязан
получател по фактурата Д.И.К., а за доставчик на продукта е посочено Адвокатско
дружество „Л., Москов и партньори“. В случая съдът намира, че исковата
претенция на К. по този пункт –относно претендиранато възнаграждение за адвокат
за производството пред РС-Петрич, не е доказана. Съдът цени като надлежно писмено доказателство фактура
№11/17.08.2018 год, която представлява първичен счетоводен документ, в който е
отразена за първи път стопанска операция-изготвяне на жалба с/у
Наказателно постановление №144/2018 год. По смисъла на чл. 180 от
Гражданския процесуален кодекс тя е частен документ. Определението, което дава
законът за частните документи е, че документи, подписани от лицата, които
са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в
тях, са направени от тези лица. Затова фактурата може да се приеме като доказателство
за наличие на договор за покупко-продажба на стоки или услуги , за които
законът не изисква писмена форма като условие за валидност на сделката. Фактурата
е и търговски документ, издаван от
продавач на купувач, показващ предмета на продажбата — стока или услуга, количеството и договорената цена за продуктите или
услугите, които продавачът вече е предоставил на купувача. Следователно,
процесната фактура доказва по безспорен начин сключен между ищеца и
упълномощения адвокат договор, по силата на който адвокатът да предостави
предмета на договора, описа във фактурата, срещу насрещна престация-цена от 300
лева в случая, като удостоверява , че получател на услугата по тази фактура е
именно ищецът. Тази фактура съдържа отбелязване, че сумата на услугата по нея е
платена, а плащането е удостоверено по друг начин-с приложеното платежно
нареждане на л.16 от делото на РС /приложено и на л.9 от настоящото/. От
платежното нареждане се доказва реалността на извършеното плащане по банков
път, каквото е изискването на т.1 от ТР
по т. д. № 6/2012 г. на ВКС. По
същественото в случая е, че това платежно нареждане удостоверява не само факта
на реално плащане и то именно за извършената по фактура №11/17.08.2018 год. услуга, предоставена на
ищеца, но удостоверява, че плащането е извършено не от ищеца, а от трето
лице-неговият работодател по трудов договор
№42/23.08.2013 год. За настоящия състав на съда се налага извод, че сумата от 300 лева, платена по фактура
№11/17.08.2018 год. за услугата, предоставена на ищеца по тази фактура, не
е излязла като разход от имуществото на ищеца, последното не е намаляло с този
извършен разход. Затова за ищеца не е настъпила вреда под формата на претърпяна
загуба в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение, заплатено за
представителството пред РС, загубата е настъпила за трето лице, чуждо на настоящия правен спор. По делото нито
се твърди, нито са представени доказателства ищецът и неговият работодателя,
заплатил сумата по фактурата, да са уредили своите взаимоотношения-например
ищецът да е заплатил обратно сумата на своя работодател, или последният да е
предявил претенция за заплащането на тази сума от ищеца, поради което ищецът не
е доказал, че е заплатил сумата директно на упълномощения адвокат, респ.
опосредено чрез своя работодател. Затова съдът приема за недоказан претенцията
за заплащане от страна на ищеца на сумата от 300 лева, представляваща
възнаграждение за един адвокат за производството по анд №809/2018 год. пред
РС-Петрич. В тази част като недоказана исковата претенция следва да бъде
отхвърлена. Само когато е доказано
извършването на разноски в производството, и то направени от ищеца, те могат да
се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.
В кориците на канд №82/2019 год. по описа на АС-Благоевград
е приложено адвокатско пълномощно във
връзка с подаване на отговор на касационна жалба и за процесуално
представителство по делото на АС-Благоевград. Видно от приложените на л.13 от
делото на АС адвокатско пълномощно и на л.14 договор за правна защита и
съдействие е, че между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева, което е отбелязано в самия договор за правна помощ, че е платено в
брой в деня на сключване на договора. Съгласно
ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан
вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай такова отбелязване в договора за
правна помощ е направено, поради което съдът приема, че сумата 300 лева,
заплатени за адвокатско възнаграждение за производството по канд №82/2019 год.
на АС-Благоевград е реално изплатена на
упълномощения адвокат. Настоящият състав на съда намира, че претенцията за
заплащане на обезщетение за вреди за производството пред Адм.съд-Благоевград е изцяло основателна
до пълния претендиран размер от 300 (триста)
лева. Делото в АС, по повод на което
е било извършено упълномощаването, не се
отличават с фактическа или правна сложност, касае се за
административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от
Правилник за администрацията в съдилищата, което в АС е приключило в едно
съдебно заседание. Тъй като упълномощеният адвокат не е осъществил процесуално представителство, а е
изготвил писмен отговор по касационната жалба, съдът намира за доказан размерът на
претенцията за обезщетение от 300 лева за производството пред Административен
съд-Благоевград, който е в минимално предвидения такъв в чл.18, ал.1 във
връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което се явява справедлив и обоснован
(същият се определя върху основа от 500 лева-половината от общия размер от 1000
лева на наложената санкция, защото не е осъществено процесуално
представителство , какъвто размер глоба
е отменен с влязлото в сила съдебно решение).
Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на
ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в
резултат от издаденото незаконосъобразно
наказателно постановление. В случая ищецът не би заплатил адвокатско
възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при
осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе
съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни
наказания. Именно в резултат на НП, издадено от заместник-началника на Митница Югозападна и отменено, ищецът е следвало да ангажира адвокат по
образуваното във връзка с обжалването на НП канд №82/2019 год. по описа на
Адм.съд-Благоевград. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1
от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия.
Сумата в размер на 300 лева , платена за адвокатско
възнаграждение по канд №82/2019 год., следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда-10.05.2019
год. Съгласно чл. 86, ал.1
от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора, както предвижда чл. 84, ал.2
от ЗЗД. При липса на изпратена покана в по-ранен момент, с
подаването на исковата молба се счита,че ответникът е поканен от ищеца и затова
ще следва главницата от 300 лв. да бъде присъдена ведно със законната лихва
върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Отговорна по иска за вреди е Агенция „Митници“ гр.София в качеството й на юридическо лице, орган
от чиято структура е издал незаконосъобразния акт, на основание чл.205 от АПК
във връзка с чл.7, ал.1 от Закон за митниците.
Следователно, и при наличие на всички елементи,
предявеният иск се явява частично основателен по размер. Исковата претенция за заплащане на
обезщетение в размер на 300 лева, представляващи заплатеното адвокатско
възнаграждение за представителство по по анд №809/2018 год. на РС-Петрич следва
да бъде отхвърлена като недоказана. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско
възнаграждение, платени от ищеца за защитата
му по канд №82/2019 по описа на
Адм.съд-Благоевград.
В настоящото производство се претендира и заплащане на
разноски, както следва: 10 лева, представляващи държавна такса за образуване на
делото и 300 лева възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца в настоящото
производство. Разходът от 10 лева , представляващи държавна такса за образуване
на делото е доказан с платежно нареждане на л.18 от настоящото дело и следва да
бъде присъден на ищеца на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. Възнаграждението за
един адвокат, представлявал ищеца в настоящото съдебно производство, в размер на 300 лева е своевременно поискано,
договорено и реално заплатено , видно от приложения на л.15 от делото договор за правна помощ. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част на иска с оглед чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, както
следва: договореното и платено
възнаграждение за един адвокат, представлявал ищеца в настоящото производство е
300 лева, поради което размерът на разноските, които следва да се присъдят на
ищеца за процесуално представителство по настоящото дело от упълномощения
адвокат съразмерно с уважената част на иска, са 150 лева (300/600=х/300). За
разликата над тази сума до пълния претендиран размер на платено адвокатско
възнаграждение искането за разноски по настоящото производство следва да бъде
отхвърлено.
Предвид
горното и на основание чл. 203 от
АПК, вр. с чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ гр.София , ***да заплати на Д.И.К. с ЕГН ********** *** сумата от 300
(триста ) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по канд №82 по
описа на Административен съд-Благоевград за 2019 год., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от 300 лева, считано от
датата на подаване на исковата
молба в съда-10.05.2019 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Д.И.К. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Й.Л. със съдебен
адрес ***, против Агенция „Митници“, предявен на основание чл.1, ал.1 вр. чл.4
от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на сумата от 300 лева, представляваща
обезщетение за причинените на лицето имуществени вреди, заплатени за
възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производствата пред
РС-Петрич по анд №809/2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр.София , ***да заплати на Д.И.К.
с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 10 (десет) лева, представляващи държавна такса за
образуване на делото-
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр.София , ***да заплати на Д.И.К.
с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляващи платено възнаграждение
за един адвокат съразмерно с уважената част от исковата претенция, представлявал
по пълномощно ищеца в настоящото съдебно производство, като за разликата над
присъдения размер за адвокатско възнаграждение от 150 /сто и петдесет/ лева до
пълния претендиран размер от 300 /триста/ лева ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане
на разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
Решението може да се обжалва от страните в 14 -
дневен срок от съобщаването му, чрез АС-гр.Плевен, пред Върховния Административен съд на Р
България.
Преписи от решението да се изпратят на страните.