Р E Ш Е Н И Е
№ 439
гр. Плевен,31.07. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в
открито съдебно заседание на дванадесети юли
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Цветелина
Кънева
Членове: Катя Арабаджиева
Снежина Иванова
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 526 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
С Решение № 38 от 3.04.2019 г., постановено по анд № 46/2019 г., Районен съд – Червен бряг е отменил
Наказателно постановление № 18-0374-001196 от 14.01.2019 г. на Началника на РУ
на МВР – Червен бряг, с което на В.В.М. ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание
– глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това, че на 09.12.2018
г. около 23:25 часа в гр. Червен бряг на кръстовището на ул. „****“ и ул. „*****“ като водач на лек автомобил „****“ с рег. № *****,
негова собственост, не спира на подаден
сигнал стоп палка по образец от служител на МВР и не носи КТ.
Срещу постановеното решение е подадена
касационна жалба от РУ – Червен бряг, чрез Началника В.В. , в която излага
доводи, че оспореното решение е неправилно, немотивирано и постановено в съществено противоречие с
материалния закон. Сочи, че при постановяване на своето решение въззивният съд
е отразил, че актът е съставен в хипотезата на чл. 188 от ЗДвП, тъй като
собственика на преводното средство не е посочил на кого е предоставил
собствения му автомобил, а по делото липсва спор относно обстоятелството, че
собственикът на автомобила не е управлявал същия на датата и мястото, отразено
в АУАН. Служителите на РУ –
Червен бряг не са видели кой е управлявал на въпросната дата автомобила, тъй
като същият не е спрял при подаден от
тях ясен сигнал със стоп палка по образец, но установяват собственика и е
изготвена докладна записка. При извършената проверка от контролния орган
съставил акта за установено административно нарушение, собственикът не е
уточнил на кого е предоставил превозното средство и кой го е управлявал на въпросната
дата. Твърди, ч в жалбата до РС М. е
уточнил, че автомобилът е негов и е възможно да е управляван от „момчета от
квартала“. Не е имало как да знае кой е управлявал автомобила. Сочи, че задължение
на собственика е да не допуска управлението на превозното средство от лица,
непритежаващи свидетелство за управление на МПС или такива под въздействие на
алкохол или упойващи вещества. Ако не е знаел кой е управлявал на въпросната
дата автомобила, значи последният е бил противозаконно отнет и той като
собственик е трябвало да сигнализира на органите на МВР. Счита, че полицейският
служител, съставил акта за установено административно нарушение № 788052
правилно е санкционирал собственика на автомобила, тъй като последният не е
посочил, съгласно разпоредбите на чл. 188, ал. 1 отЗДвП, на кого е предоставил
превозното средство. Констатацията на актосъставителя, че водачът не носи
контролен талон съгласно разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е поради
факта, че контролният талон се иззема със съставяне на акта за установено
административно нарушение и го замества за срок от един месец - чл. 157, ал. 6
от ЗДвП. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди НП.
В съдебно заседание касаторът РУ на
МВР-Червен бряг не се представлява и не взема становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба В.В.М. се представлява от адв.Ц. А., който моли съда да остави в сила решението на
РС-Червен бряг. Развива подробни съображения за правилност на постановения
съдебен акт.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
По същество жалбата е частично основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено от
фактическа страна, че на 4.12.2018г. около 23.25 часа в гр. Червен бряг, на
кръстовище, образувано от ул. „****“ и ул „*****“, служители на
МВР - Б. Н. и С. В. по дежурство осъществявали задължения
като автопатрул и следели за спазване на Закона за движение по пътищата.
Служителите на МВР забелязали идващ от Пети квартал в посока Червен бряг лек
автомобил „*****“. В. подал сигнал със стоп палка по образец, но автомобилът не
спрял, а ускорил скоростта си и продължил движението си в посока към пазара на
града. За случилото се Б.Н. съставил
докладна записка рег.№374р-13797/5.12.2018г., в която посочил, че автомобил с
рег.№****** не спрял на подаден сигнал със стопа палка , както и че след
направена справка се установило, че автомобилът е на В.В.М.. Въз основа на
докладната записка №374р-13797/5.12.2018г. бил съставен АУАН ф.№788052 от
9.12.2018г. за нарушение на чл.103 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на лицето В.В.М., в
присъствието на нарушителя и връчен на М. лично на 9.12.2018г. Въз основа на АУАН било
издадено Наказателно постановление №18-0374-001196/14.01.2019г. на
Началника на РУ на МВР-Червен бряг, с което на М. за нарушение
на чл. 103 ЗДвП / затова че на 09.12.2018г. около 23,25 часа в
град Червен бряг на кръстовището на ул. „******“ и ул. „*****“ като водач на лек автомобил „*****“
с рег. № *****, негова собственост, не спрял на подаден сигнал със стоп палка
по образец от служител на МВР, респ.не спрял в най-дясната част на
платното за движение/, като на основание чл. 175, ал. т.4 ЗДвП му била наложена
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца. Със същото наказателно постановление на М. за нарушение на чл.100, ал.1
т.1 ЗДвП / затова, че не носи контролен талон от свидетелство за управление на
МПС/, на основание чл. 183, ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП му била наложена
глоба в размер на 10 лв.
Горната фактическа обстановка съдът установил въз
основа анализ на писмените
доказателства по делото, както и посредством разпита на
свидетелите П. К. и Л. В.. Последните съобщили, че са участвали в
административно наказателното производство като свидетел на съставяне на акта
за установяване на нарушението и актосъставител. И двамата свидетели са категорични,
че не са очевидци на нарушението, а акта е издаден въз основа на докладна
записка с рег.№374р-13797/5.12.2018г. От показанията на свидетеля Б.Н. съдът
установил, че свидетелят и колегата му С.
В. не са възприели кое лице е водач на автомобила, поради обстоятелството, че
било тъмно. Съдът кредитирал изцяло с доверие показанията на свидетелите К. и В.,
както и тези на св. Н., като кореспондиращи с писмените доказателства по
делото вкл. докладна записка рег.№374р-13797/5.12.2018г., АУАН ф.№788052 от
9.12.2018г. , като ги възприел като правдоподобни, житейски адекватни, в
синхрон помежду си и с останалите доказателства, обективни и безпристрастни и
съответстващи на обективната действителност по делото.
Гореизложената фактическа обстановка и целият
доказателствен материал в своята съвкупност обусловили у съда
правния извод, че по делото не са налице категорични и безспорни
доказателства, че на процесната дата М. е управлявал лекия автомобил, а на още
по-голямо основание, че не е носил в себе си контролния талон. Съдът приел
административнонаказателното обвинение за недоказано и направил извод, че при
липса на доказателства за елементите на състава на административните нарушения
по чл. 103 и чл.100, ал.1 т.1 ЗДвП, както и липса на
доказателства за субекта на деянията, повдигнатите обвинения в
извършване на административни нарушения на закона се явяват недоказани и
голословни. Предположенията на актосъставителя, че деецът е именно собственикът,
а не и друго лице, по същество не представляват законова
презумпция за това обстоятелство. Съдът изложил мотиви, че при липса
на изяснена фактическа обстановка, актосъставителят е следвало да извърши
детайлна проверка за установяване на лицето, което е водач на МПС –то. Съдът
приел, че действително съгласно чл.188, ал.1 от Закона за движение по
пътищата „собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.“. Съдът приел обаче, че последната
съдържа две алтернативни хипотези – в единият случай деецът е собственика, а в
другия лицето, на което е предоставено МПС-то. В конкретния случай
собственикът не е посочил на кое лице е предоставил автомобила, а по делото
липсва спор относно обстоятелството, че собственикът на
автомобила не е управлявал същия на датата и мястото , отразени в
АУАН. При това положение според въззивния съд следва да се прецени кое е
лицето, на което е предоставено превозното средство по смисъла на чл. 188, ал.1
пр.2 ЗДвП, а в случая това лице не е установено. От доказателствения материал
по делото същото лице не се установило по безспорен и категоричен начин.
Същевременно според РС не става ясно по
какъв начин е установено, че М. не е носил контролния си талон към
свидетелството за управление на МПС при условия, че водачът не е бил видян от
служителите на МВР. На тези основания съдът отменил оспореното НП изцяло, и за
двете вменени на М. нарушения.
Според касационната инстанция оспореното решение в
частта, с която е отменено НП в частта, с която на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДВП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10.00 лева,
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на М. за това, че не носи КТ, е правилно и
следва да се остави в сила. Обективно невъзможно и житейски нелогично е, след
като контролните органи не са спрели водача в момента и на място, за да извършат проверка, да се
твърди, че той не е носил контролен талон. Това може да се установи само, ако в
момента на проверката, последният е спрял и те са възприели непосредствено, че
водачът не носи в себе си контролен талон. Това налага извод, че вмененото
нарушение по този текст не е възприето непосредствено и не е установено
безспорно и категорично, поради което се явява недоказано. Като е отменил НП в
тази част, РС правилно е приложил закона.
В останалата част решението, с което е отменено НП в
частта, с която на основание чл. 175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП за това, че на 09.12.2018
г. около 23:25 часа в гр. Червен бряг на кръстовището на ул. „*****“ и ул. „*****“ М. не е спрял на подаден сигнал
стоп палка по образец от служител на МВР и не носи КТ, е неправилно и следва да
бъде отменено. Вярно е и се установява безспорно от докладна записка с
рег.№374р-13797/5.12.2018г. и от показанията на свидетеля Б. Н., че свидетелят
и колегата му С. В. не са възприели кое
лице е водач на автомобила, поради обстоятелството,
че е било тъмно. Субектът на административното нарушение обаче е определен
правилно и съобразно разписаните в закона правила. Съгласно съдържанието на
специалната разпоредба на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, а в случай, че
собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение. В настоящия казус се установява от доказателствата
по делото и не се оспорва от наказаното лице, че МПС е регистрирано на името на
В.В.М., който към датата на извършване на констатираното нарушение, е бил собственик
на лек автомобил "*****“ с рег.№******. Затова именно на него е наложено
наказание за нарушението на чл.103 от ЗДвП, тъй като последният има качеството
собственик на МПС. Неправилни са изводите на въззивния съд, че след като чл.188
от ЗДвП съдържа две алтернативни хипотези и след като не е установено от контролните
органи кое е лицето, на което собственикът е предоставил за управление
автомобила си, неправилно е привлечен М. в качеството на собственик. Вярно е, че нормата съдържа два алтернативни субекта на
нарушение-собственикът на МПС или лицето, на което това МПС е предоставено за
ползване, за управление. Но задължението за установяване и посочване на лицето,
което е управлявало автомобила, не е на контролните органи, а на собственика, в
хипотезата на чл.188 отЗДвП. Собственикът М. е бил установен от контролните
органи като такъв няколко дни след извършване на нарушението и действително е
заявил, че е предоставил автомобила си на процесната дата за ползване на друго
лице. Последният обаче не е могъл да посочи конкретно лицето, на което е
предоставил автомобила си, въпреки недългия период от време, който е изминал.
Само в тази хипотеза, ако собственикът категорично посочи на кого е предоставил
автомобила си, тогава ползвателят се привлича към отговорност. При неизпълнение
на това задължение от собственика, се
ангажира неговата отговорност. В конкретния случай собственикът не е
посочил на кое лице е предоставил автомобила, а по делото липсва спор относно
обстоятелството, че собственикът на автомобила не е управлявал същия
на датата и мястото , отразени в АУАН. След като собственикът не се е
възползвал от правото си по чл. 188, ал. 1 изр. 2 ЗДвП да посочи името на лицето, което е
управлявало моторното превозно средство, касационната инстанция намира, че
правилно собственикът М. е привлечен към административно-наказателна
отговорност. Законът е предвидил санкция за собствениците на автомобили в
случаите от вида на процесния, с цел да се предотврати недобросъвестно прикриване
на водачите на МПС, когато последните са
им предоставени от собственика с цел да ги управляват. Затова, в случай, че не
се възползват от законово предоставената им възможност да посочат дееца, именно
собствениците, вместо него, понасят следващата се за нарушението санкция. Като
не е достигнал до аналогични изводи, възиввият съд е постановил неправилно
решение, което в тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови
друго по съществото на спора, с което НП в тази част да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл. 63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 38 от 3.04.2019 г., постановено по анд № 46/2019 г., Районен съд – Червен бряг в частта, с
която е отменено Наказателно постановление № 18-0374-001196 от 14.01.2019 г. на
Началника на РУ на МВР – Червен бряг в частта, с която на В.В.М. ***, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200.00 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП
и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0374-001196 от
14.01.2019 г. на Началника на РУ на МВР – Червен бряг в частта, с която на В.В.М.
***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4
от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.
103 от ЗДвП.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38 от 3.04.2019 г., постановено по анд № 46/2019 г. на Районен съд – Червен бряг в
останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ:1./П/
2./П/